№ 44
гр. ЛЕВСКИ , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева -
Георгиева
при участието на секретаря ВЕЛИНА Т. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева - Георгиева
Гражданско дело № 20214410100156 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от ********
срещу Г. А. Ш. от гр.Левски, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.107
ЗЕ, вр. чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е в облигационнo правоотношениe с ответника,
коeто се регулиралo от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на *******. Последните били общоизвестни,
публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от
Закона за енергетиката обвързвали всички абонати на енергийния снабдител,
без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Твърди се, че съгласно ОУ ищецът бил изпълнил задължението си за доставка
на електрическа енергия за периода 16.06.2020г. до 14.08.2020г. От своя
страна ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати доставената
ел.енергия по издадени от ищцовото дружество фактури.
Твърди се, че ******* е доставчик на електрическа енергия на
обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за
доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-
409-17/01.07.2013г. Дружеството доставяло на ответника Г. А. Ш., с
1
електроснабден имот, находящ се в ********** ел.енергия за периода от
16.06.2020г. до 14.08.2020г., за което били издадени фактури, както следва:
1. Фактура № ********* от 22.07.2020г. на стойност 134.45 лв.за
периода 16.06.2020-15.07.2020г.
2. Фактура № ********* от 21.08.2020г. на стойност 67.15 лева за
периода 16.07.2020-14.08.2020г.
Твърди се, че така посочените задължения по различните фактури били
станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за
продажба на ел.енергия на *******, абонатът разполагал с десетдневен срок
за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, през
който период от време, вземането било ликвидно и изискуемо, а след
изтичането на му ставало годно за принудително изпълнение по съдебен ред.
Чл.19, ал.8 от Общите условия изрично постановявали, че неполучаването на
съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок
дължимата сума.
Твърди се, че в съответствие със ЗЕ, ищецът издал справка за
възникналите задължения, която съдържала всички претендирани и посочени
по-горе фактури. По всички тях до момента на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не било
постъпило. Поради забава в плащанията, ищецът начислил и лихва за
процесния период, както следва:
3.37 лева за периода от 15.12.2018 - 10.04.2019г. за фактура №
*********;
2.42 лева за периода от 15.01.2019 - 10.04.2019г. за фактура №
*********;
0.01 лева за периода от 15.02.2019 - 20.03.2019г. за фактура №
*********.
Общата стойност на непогасения паричен дълг на ответника към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
възлизала на 206.56 - главница по неплатени фактури и 5.80 лева законна
лихва за забава, считано от 15.12.2018 г. до 10.04.2019г. Иска от съда да
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца посочените суми за главница и лихва за забава, както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
2
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на
ответника Г. А. Ш., който в законоустановения срок не е депозирал писмен
отговор.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът не се
представлява. Депозира писмена молба, в която заявява, че в хода на процеса
ответникът е заплатил изцяло исковите суми и направените по исковото и
заповедното производство разноски. Моли съда да се произнесе с решение,
съобразявайки извършеното плащане, като на ответника да не бъдат
присъждани разноски, тъй като е станал причина за завеждане на делото.
Ответникът редовно призован не се явява и не се представлява, не
изразява становище по исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Установява се от приложеното ч.гр.д. №711/2020г. по описа на Районен
съд - Левски, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №260110/27.11.2020г. с която
е разпоредено длъжникът Г. А. Ш. да заплати на ищеца в настоящото
производство ****** сумата 201,60 лв. – главница за ползвана и незаплатена
ел. енергия за периода 16.06.2020г. – 14.08.2020г. за имот, находящ се в
*********; 4,58 лв. – лихва върху главницата за периода 15.08.2020г. до
16.11.2020г., както и разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в общ размер на 88 лв. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Установява се от Лицензия №Л-409-17/01.07.2013г. от Държавна
комисия за енергийно и водно регулиране, че ищецът *********** притежава
лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна
инстанция.
Представени са общи условия на ищцовото дружество за продажба на
ел. енергия, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-059 от 07.11.2007г.,
изменени и допълнени с Решение №ОУ-03 от 26.04.2010г. на ДКЕВР.
Установява се от счетоводна справка за консумация на клиента,
издадена на основание чл.107 от ЗЕ и справка – извлечение за възникнали
задължения и постъпили плащания, че ответникът Г. А. Ш. е клиент на
***********, с клиентски ********, като е доставяна ел. енергия до обект
*****, находящ се на адрес: *********
3
Установява се от Фактура №********* от 22.07.2020г. за периода
16.06.2020-15.07.2020г. и Фактура №********* от 21.08.2020г. за периода
16.07.2020-14.08.2020г., че за исковия период на ответника е била начислена
сума за консумирана ел.енергия в общ размер на 206,18 лв. и лихва за забава в
размер на 4,32 лв.
Установява се от копие на платежен документ, издаден от „Ситибанк
Европа“ АД, че на 02.04.2021г, ответникът е превел по сметка на ищцовото
дружество парична сума в размер на 440 лв.
С оглед на така установеното по делото, съдът намира от правна
страна следното:
Предявените установителни искове по чл.422 от ГПК са процесуално
допустими. Налице е хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК предвид връчване на
издадената по ч.гр.д. №711/2020г. заповед за изпълнение по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на установителен иск. Исковата молба е подадена в срока по
чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни, поради следните
съображения:
От установеното по делото от фактическа страна се налага правният
извод, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по
продажба на ел.енергия при общи условия.
От представените писмени доказателства се установява, че по силата на
възникналата облигационна връзка между страните ищецът е доставял ел.
енергия до процесния обект, като за ответника е възникнало задължението да
заплати сумата от 201,60 лв. за ползваната и незаплатена ел. енергия за
периода 16.06.2020г. – 14.08.2020г. за имот, находящ се в *********, за която
сума са издадени Фактура №********* от 22.07.2020г. и Фактура
№********* от 21.08.2020г. Съгласно чл.19 от Общите условия за продажба
на ел. енергия на ищцовото дружество, изискуемостта на вземането е
настъпила. По делото не са представени доказателства за заплащане на
задълженията на падежа, поради което на основание чл.86 от ЗЗД ответникът
дължи лихва върху главницата, за периода 15.08.2020г. до 16.11.2020г., която
съгласно представените писмени доказателства е в размер на 4,58 лв. По
делото е установеното плащане от страна на ответника на претендираните от
ищеца суми за консумирана ел. енергия, ведно с начислената лихва за забава,
4
представляващо по своето естество извънсъдебно признание от ответника за
дължимостта на претендираните вземания, което следва да бъде ценено с
оглед на всички обстоятелства по делото.
От представеното копие на платежен документ се установява, че
ответникът е заплатил сумата от 440 лв., покриваща претендираната главница
в размер на 201,60 лв., лихва в размер на 4,58 лв., разноски по ч.гр.д.
№711/2020г. в размер на 88 лв. и разноски в настоящото исково производство
в размер на 138 лв. Изявление за погасяване на всички претендирани по
делото суми е направено и от ищеца с депозираната до съда молба, като
същото представлява твърдение за неизгоден за страната факт, поради което
следва да бъде ценено от съда на основание чл.175 от ГПК с оглед на всички
обстоятелства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът взема предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. На основание посочената разпоредба съдът е длъжен да
съобрази настъпилия в хода на производството факт на погасяване на
претендираните с исковата молба суми чрез тяхното заплащане на ищцовото
дружество в пълен размер. Поради погасяване на вземанията преди
приключване на съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване,
исковите претенции се явяват неоснователни и като такава следва да бъдат
отхвърлени.
От ответника не са претендирани разноски, поради което съдът не
следва да се произнася на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.
чл.107 от ЗЕ, вр. чл.86 от ЗЗД от „********” АД, с ЕИК/код по БУЛСТАТ:
********, със седалище и адрес на управление: ************,
представлявано от ********, против Г. А. Ш., ЕГН **********, с адрес:
***********, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 201,60 лв. – главница за ползвана
и незаплатена ел. енергия за периода 16.06.2020г. – 14.08.2020г. за имот,
находящ се в *********; 4,58 лв. – лихва върху главницата за периода
5
15.08.2020г. до 16.11.2020г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №260110/27.11.2020г.
по ч.гр.д. №711/2020г. по описа на РС – Левски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6