№ 37
гр. Елхово , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Пенка Н. Николова
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Административно
наказателно дело № 20212310200084 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИЛ. Н. ИЛ. от гр. Болярово, ул. ***“
№19А против Наказателно постановление № 531147 – F544636 от 12.08.2020
година на Директора на Офис „Обслужване“ гр. Ямбол при ТД на НАП гр.
Бургас, с което на основание чл. 355, ал.1 от КСО на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева за
нарушение по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл. 4, ал.1, т.2, б. „а“ от Наредба № Н
-13 от 17.12.2019г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
В жалбата се излагат доводи за материална незаконосъобразност на
наказателното постановление. Сочат се причините, поради които
жалбоподателят не е спазил сроковете за подаване на декларацията, а именно
обявеното в страната извънредно положение във връзка с разпространението
на Ковид -19 и издадените в тази връзка министерски заповеди и създадената
организация на територията на страната. Жалбоподателят счита, че се касае за
маловажен случай на административно нарушение, извършено от него за
първи път, поради което желае отмяна на наказателното постановление.
1
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа
жалбата.
Административно-наказващият орган - ТД на НАП – Бургас, чрез
процесуален представител – юрисконсулт, оспорва депозираната против НП
жалба, с довод, че АНО се е съобразил с въведеното в страната през 2020г.
извънредно положение и е наложил санкция за извършеното нарушение в
минимален размер.
РП-Ямбол, редовно призована не изпраща представител в съдебно
заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа
страна следното:
На 28.04.2020г. жалбоподателят ИЛ. Н. ИЛ. се явил в Офис
„Обслужване“ гр. Ямбол при ТД на НАП гр. Бургас и в качеството си на
самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, подал Декларация образец
№ 1 за месец февруари 2020 година, съдържаща данни за осигурителен доход,
осигурителни вноски за ДОО, здравно осигуряване, допълнително
задължително пенсионно осигуряване и др.
При подаването на декларацията свидетелката Р.А. на длъжност
„Инспектор по приходите“ в ТАП – ТД – Бургас, офис Ямбол, установила, че
срокът за подаване на тази декларация е изтекъл на 25.03.2020г. и на място в
присъствието на нарушителя и на свидетелката Е.Д. - инспектор по
приходите, съставила против И.И. АУАН № F544636 от 28.04.2020г. за това,
че като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин не е подал в ТД на
НАП Бургас в срок до 25.03.2020г. данни с Декларация обр. 1 за месец
февруари 2020 година, съдържаща данни за осигурителен доход,
осигурителни вноски за ДОО, здравно осигуряване, допълнително
задължително пенсионно осигуряване и др. за месец февруари 2020г.
Декларацията е била подадена на 28.04.2020г.
Нарушението е квалифицирано като такова по чл.5, ал.4, т.1 от КСО,
вр. чл.4, ал.1, т.2, б. „а“ от Наредба № Н -13 от 17.12.2019г.
2
АУАН е предявен на нарушителя, подписан от него с възражения.
На нарушителя е връчен препис от АУАН.
Въз основа на съставения на 28.04.2020г. АУАН на 12.08.2020г.
Директора на Офис „Обслужване“ гр. Ямбол при ТД на НАП гр. Бургас издал
обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя
на основание чл. 355, ал.1 от КСО административно наказание глоба в размер
на 50.00 лева за нарушение по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл. 4, ал.1, т.2, б. „а“
от Наредба № Н -13 от 17.12.2019г. на МФ за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица.
Материалната компетентност на св. А. да съставя АУАН от вида на
установеното, а на Директора на Офис „Обслужване“ гр. Ямбол при ТД на
НАП гр. Бургас да издаде обжалваното наказателно постановление,
произтича от Заповед № ЗЦУ 0 ОПР – 17 от 17.05.2018г. на изпълнителния
директор на НАП.
Наказателното постановление е връчено на наказаното лице на
03.02.2021г., видно от приложената към АНП разписка.
Жалбата е подадена чрез АНО на 10.02.2021г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
показанията на разпитаните по делото свидетели – Р.А. и Е.Д., първата
актосъставител, а втората свидетел по установяване на нарушението, както и
от писмените доказателства, приложени към АНП - НП № 531147 –
F544636/12.08.2020 година на Директора на офис „Обслужване“ Ямбол при
ТД на НАП – гр. Бургас, АУАН № F544636 от 28.04.2020 година, Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 година, пълномощно № 468 от 07.06.2017 година,
известия за доставяне на НП, копие от пощенски плик.
Показанията на разпитаните свидетели са непротиворечиви, логични
и взаимно допълващи се, кореспондират и с писмените доказателства по
делото, поради което съдът изцяло ги кредитира. Писмените доказателства
като редовни от външна страна се ценят от съда като достоверни.
Въз основа горната фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
3
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежно
легитимирана страна, имаща правен интерес да обжалва атакувания акт и
подадена в срок.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните
съображения:
Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съдът
установи, че в АУАН и НП, в нарушение на чл. 42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН не е посочена датата, на която наказващия орган е приел, че
жалбоподателят е извършил нарушението. В обстоятелствената част на АУАН
и НП е посочен срокът, в който декларацията е следвало да бъде подадена –
до 25.03.2020г., датата, на която нарушението е установено – 28.04.2020г., но
не е посочена конкретната дата на извършване на нарушението.
Съгласно чл. 4, ал.1, т.2, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17 декември
2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение
на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица,
както и от самоосигуряващите се лица, издадена от Министъра на финансите,
декларация образец №1 се подава в съответната компетентна териториална
дирекция на Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се
лица в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят
данните за тях. Или в случая датата на извършване на нарушението е
26.03.2020г., т.е. датата, следваща датата, на която е изтекъл срока за
подаване на декларация образец №1.
Независимо от горното, извършеното макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, във вр. чл.
4, ал.1, т.2, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019г.на МФ нарушение,
поради своята малозначителност e с явно незначителна степен на обществена
опасност. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа
в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от
ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93,
т.9 от НК, маловажен случай е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
4
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
А според чл.28, б. „а“ от ЗАНН, за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението
ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
маловажност следва да се прави на база фактическите данни по конкретния
казус - вида на нарушението, начина на извършването му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, личността на дееца, моралната
укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на
административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и
съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в
настоящия случай са налице предпоставките на чл.93, т.9 от НК, във вр. с
чл.11 от ЗАНН, да се определи извършеното административно нарушение за
маловажно. Извършеното, макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, във вр. чл. 4, ал.1, т.2, б. „а“ от
Наредба № Н-13 от 17 декември 2019г. на МФ нарушение, поради своята
малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност. С
оглед на съвкупната преценка на всички обстоятелствата по извършване на
настоящото нарушение – нарушението е извършено за първи път, отстранено
е с подаване на декларацията, няма доказателства жалбоподателят да е
извършил и други нарушения на КСО, налице е единичен и инцидентен
случай на административно нарушение, при
което общественоопасните последици са ограничени до минимум,
нарушението не е довело до неблагоприятни последици за фиска. В случая
следва да бъде отчетено и обстоятелството, че с решение на Народното
събрание на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020
г. е обявено извънредно положение, като на 03.04.2020 г. срокът на
извънредното положение е бил удължен до 13 май 2020 г. Макар и срокът за
подаване на декларация образец №1 за м. февруари 2020г. да не е бил
удължен със Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците, то обявеното в страната извънредно
положение през периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. и свързаните с него
ограничителни мерки, наложени с цел ограничаване разпространението на
5
Ковид -19 и опазване живота и здравето на хората, включително и такива,
водещи до ограничаване правото на свободно придвижване, следва да бъдат
отчетени като причина за допуснатата от жалбоподателя забава при
изпълнение на задължението му по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, във вр. чл. 4, ал.1,
т.2, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019г. на МФ. Като не е
съобразил това административнонаказващият орган е постановил
незаконосъобразна санкция, несъответстваща на тежестта на нарушението.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Елховският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №531147–F544636 от
12.08.2020 година на Директора на Офис „Обслужване“ гр. Ямбол при ТД на
НАП гр. Бургас, с което на ИЛ. Н. ИЛ., ЕГН **********, от гр. Болярово, ул.
***“ №19А, на основание чл. 355, ал.1 от КСО е наложено административно
наказание глоба в размер на 50.00 лева за нарушение по чл.5, ал.4, т.1 от
КСО, вр. чл. 4, ал.1, т.2, б. „а“ от Наредба № Н -13 от 17.12.2019г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Ямбол чрез РС – Елхово по реда на АПК в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
6