Решение по адм. дело №981/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172 ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от А. Х. – гражданин на Германия с [ЛНЧ], с настоящ адрес – [населено място], [жк], вход 1, етаж 4, апартамент А39 и със съдебен адрес - [населено място], [улица], офис № 1, чрез адвокат П. Ч. от АК – [населено място], против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 25-0304-131/02.05.2025 година от началник група в Районно управление (РУ) – Несебър към Областна дирекция – Бургас на Министерство на вътрешните работи (ОД – Бургас на МВР).

Със заповедта, на основание чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Поддържа се, че процесната заповед за ПАМ е връчена без да бъде предоставен писмен или устен превод. Твърди се, че описаната в обстоятелствената част на заповедта фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. Сочи се и липсата на конкретика при описание на административното нарушение, без да е посочена колко всъщност е точната концентрация на алкохол в кръвта. Иска се отмяна на ЗППАМ.

Ответникът представя административната преписка.

След като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, от фактическа страна съдът установи следното.

На 02.05.2025 година, около 16:30 часа в [населено място], [жк] до общежитие „Строител“ в посока от общежитие „Парк“ към хотел „Ливи Парадайз“, Хаас е управлявал личния си лек автомобил [Марка] модел „ЦХ7“ с регистрационен № [рег. номер]. При извършена полицейска проверка е констатирано, че водачът е употребил алкохол - установено с техническо средство алкотест „Дрегер“ 7510, номер ARNJ – 0008, отчел 0,64 промила алкохол в издишания от Хаас въздух. Данните са били показани на водача. На Хаас е бил издаден талон за медицинско изследване с № 282849, ведно с осем броя холограмни стикери с номер [рег. номер], който Хаас е отказал да подпише. Не са взети биологични проби. Водачът е отказал да бъде тестван с доказателствен анализатор.

За резултата от проверката е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който са отразени констатираните обстоятелства и изземването на свидетелството за управление на МПС с № 005728120001 (лист 7). Като част от преписката е приложен и талона за медицинско изследване, с указание лицето да се яви във Филиал на спешна медицинска помощ (ФСМП) – [населено място], [жк] до хотел Сапфир до 45 минути от връчването му (лист 8).

Въз основа на констатациите, изложени в АУАН, на 02.05.2025 година, е издадена процесната заповед за прилагане на ПАМ, с която на основание чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП, началник на група в РУ – Несебър при ОД – Бургас на МВР е заповядал на А. Х. да бъде наложена мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторна превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В мотивите на заповедта ответникът е посочил, че водачът Хаас управлява МПС след употреба на алкохол, установена с техническо средство Алкотест „Дрегер“ 7510, номер ARNJ – 0008, който в 16:36 часа отчел 0,64 промила алкохол в издишания от водача въздух. Посочено е, че е издаден талон за медицинско изследване. Посочено е още, че водачът е отказал да получи талона, че не са взети биологични проби за анализ и че водачът е отказал да бъде тестван с доказателствен анализатор (лист 6).

От ответника, като доказателства за компетентност е приложена заповед № 251з-5636/10.10.2023 година на директора на ОД - Бургас на МВР, с която е оправомощил началниците на групи в РУ при ОД – Бургас на МВР да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП (лист 10).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок и от адресата на акта – засегнат неблагоприятно от правните му последици, поради което има интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На основание чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК.

Нормата на чл.171 от ЗДвП предвижда, че ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и съгласно чл. 172 ал. 5 обжалването е по реда на АПК.

Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в мотивирана заповед, която се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Компетентността на издателя на заповедта е обоснована със заповед № 251з-5636/10.10.2023 година на директора на ОД – Бургас на МВР, който оправомощава определени категории служители в дирекцията, сред които и началниците на групи в РУ при ОД – Бургас на МВР, да издават заповеди за прилагане на ПАМ. В конкретния случай издателят на заповедта е именно началник на група в РУ при ОД – Бургас на МВР.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма. Тя съдържа всички реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.

При издаването на заповедта не са допуснати никакви процесуални нарушения.

Неоснователни са изложените в жалбата възражения свързани с нарушаване правото на защита на жалбоподателя, поради това, че не му е бил осигурен преводач. Производството по издаване на ПАМ е административно и процесуалният ред е регламентиран в АПК, като в чл. 14 ал. 2 от АПК е уредена възможност за назначаване на преводач в административното производство. В процесния случай, обаче, няма никакви данни жалбоподателят да е пожелал извършването на такова процесуално действие от страна на административния орган. Жалбоподателят е имал право на преводач в административното производство пред органа, но само ако изрично е заявил това си желание. Т. изявление не се съдържа в административната преписка, а и жалбоподателят не твърди, че го е обективирал в хода на производството пред органа. От изложеното в жалбата се достига до извод, че Хаас счита, че органът е длъжен да му осигури преводач, без да е нужно изрично изявление в тази насока. Текстът на чл. 14 ал. 2 от АПК, обаче, предвижда назначаването на преводач единствено като правна възможност и то само в случаите, когато съответното лице се ползва от родния си език в административното производство. По делото отсъстват каквито и да е данни, че жалбоподателят е използвал единствено родния си език, че се е объркал и не е разбрал какво се случва. Правото на защита на Хаас е осигурено чрез възможността му да обжалва заповедта за прилагане на ПАМ пред съда. Следва да се отбележи, също, че подадената до съда жалба (единствено на български език) е подписана само от жалбоподателя, без отбелязване тя да му е била преведена на чужд език, съответно - заповедта за ПАМ е получена лично от адресата, който е написал фамилията си на български език - „ХААС“, т.е. по делото има индиция, че А. Х. е в състояние да разбира самостоятелно български език, включително в степен да възприема документи с юридическо съдържание.

Заповедта е материално законосъобразна.

В хипотезата на чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В настоящия случай мярката е наложена за това, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол, установена с техническо средство алкотест „Дрегер“, отчел 0,64 промила алкохол в издишания от водача въздух.

Жалбоподателят счита, че описаната в обстоятелствената част на заповедта фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, тъй като при проверката е поискал да бъде тестван втори път с техническото средство, но проверяващите са отказали в нарушение на чл. 8 ал. 7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1).

Съгласно тази разпоредба, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух с доказателствен анализатор се извършва с две поредни измервания от доказателствения анализатор и като краен резултат в протокола по ал. 5 се вписва средноаритметичната им стойност, дадена от доказателствения анализатор.

От анализа на цитираната разпоредба се установява, че същата касае установяването на концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух с доказателствен анализатор, което средство е различно от установяването на концентрацията на алкохол в кръвта с използваното техническо средство алкотест „Дрегер“. В настоящият случай от приложения по делото талон за изследване № 282849 (лист 8) се установява, че жалбоподателят освен, че е отказал да получи талона, е отказал да попълни дали избира да бъде изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване. Предвид това, след като лицето е отказало да бъде тествано с доказателствен анализатор, няма как да бъде нарушена разпоредбата на чл. 8 ал. 7 от Наредба № 1. Съответно, същата не намира приложение при установяването на концентрацията на алкохол в кръвта с техническо средство алкотест „Дрегер“.

Неоснователни са и възраженията за непосочване - при описание на нарушението - на точната концентрация на алкохол в кръвта на Хаас. В обстоятелствената част на заповедта за ПАМ е посочено, че техническото средство е отчело 0,64 промила алкохол в издишания от водача въздух, като впоследствие е посочена нарушената разпоредба от ЗДвП с цитиране на конкретната норма на чл. 5 ал. 3 т. 1 пр. 1 от ЗДвП.

Затова съдът приеима, че от доказателствата по делото се установява, че на 02.05.2025 година около 16:30 часа Хаас е управлявал собствения си автомобил [Марка]“ с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда (0,64 промила). Следователно, след като е установил правнозначимия факт, свързан с наличие на концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, административният орган е приложил правилно материалния закон – чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП, като е приложил по отношение на жалбоподателя процесната принудителна административна мярка.

При съдебния контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Предвид изложеното, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Затова, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба на А. Х. – гражданин на Германия с [ЛНЧ], против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0304-000131/02.05.2025 година от началник на група в РУ - Несебър към ОД - Бургас на МВР.

Решението е окончателно.