Решение по адм. дело №522/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава Десета, Раздел I от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Стаменоф 77“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: обл. Търговище, гр. Попово, [улица], с управител В. Л. С., против Решение №2153-25-313 от 07.08.2024г. издадено от Директора на ТП на НОИ - Търговище, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-25-01631754/19.06.2024 г. на осигурителя „Стаменоф 77“ ЕООД с [ЕИК], издадени от Е. М. - главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Търговище на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ.

В жалбата се визира незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, с което са потвърдени дадените задължителни предписания, които според жалбоподателя са издадени в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Според оспорващото дружество преписаното представлява едностранно изменение на трудовото правоотношение, което е забранено от чл. 118, ал. 1 КТ, като същевременно контролният орган не упражнил правомощието си по чл. 74, ал. 3 КТ да инициира съдебно производство по оспорване действителността на сключения трудов договор, едва след което би имал основанието по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО да издаде подобно предписание. Оспорващият счита, че в хода на ревизията не е установено прекъсване на трудовата дейност по вина на работниците, нито са събрани сведения и пояснения от наетите лица по реда на чл. 44-46 АПК за изясняване на обстоятелствата, свързани с упражняването на трудова дейност, при което неоснователно било прието, че след 26.06.2022г. не е упражнявана трудова дейност. Според него не е налице неправилно удостоверяване на осигурителен стаж в случая. Заявява, че при валиден трудов договор, осигурителното правоотношение се прекъсва само, когато не се упражнява трудова дейност по вина на работника, каквато при ревизията не била установена. Дори да е имало прекъсвания в дейността на предприятието или дейността, според жалбоподателя, тя се е дължала на обективни причини, което не следвало да се отрази върху осигурителните права на работниците. Като счита, че липсват фактически и правни основания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО оспорващият моли съда да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ и потвърдените с него Задължителни предписания №ЗД-1-25-01631754/ 19.06.2024г.

В съдебно заседание жалбата се не взема становище. Не претендират разноски по делото.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ – Търговище, чрез процесуален представител излага подробни доводи за законосъобразността на оспореното решение в писмена защита. Претендира разноски.

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството по делото е било спряно с протоколно определение № 1731/06.11.2024 година и е възобновено с Определение на съда № 1135/02.07.2025 година.

Прието и приобщено към доказателствата е адм. дело №367/2024 г. по описа на Административен съд – Търговище.

Същото е било образувано въз основа на жалба подадена от „Стаменоф 77“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: обл. Търговище, гр. Попово, [улица], представлявано от законен представител – управител В. Л. С., против Решение № 2153-25-167 от 21.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № РЖ-5-25-01591739/15.05.2024г. издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО, за събиране на сумите по ревизионен акт за начет № РА-5-25-01581238/17.04.2024г. съставен на „Стаменоф 77“ ЕООД за възстановяване на щетите нанесени на ДОО вследствие на неправилно извършени осигурителни разходи за изплатени на работника на дружеството Д. Г. С. парични обезщетения за отглеждане на малко дете от фонд на Държавното обществено осигуряване „Общо заболяване и майчинство“, на обща стойност 5915,24 лв., от които 5309,09 лв. – главница и 606,15 лв. – лихва. Жалбата е отхвърлена като неоснователна. ВАС е потвърдил съдебният акт с Решение № 6868/24.06.2025 г. по административно дело № 2041/2025 г. по описа на ВАС.

В настоящото производство са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-25-01631754/19.06.2024 г. на жалбоподателя, който е и осигурител от Е. М. - главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Търговище на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 37, ал. 1 от Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ:

1.1 .Да коригира данните от декларация обр. № 1 за

Д. Г. С. с [ЕГН]

За м.06.2022 г. за вид осигурен „01“ за 14 раб.дни в т. 16.1, с осигурителен доход 654,55 лв., като в т.14 „Ден, от който осигуряването е възникнало“ се впише дата 07-ми и в т.15 „Последен ден в осигуряване“ се впише дата 26-ти

С. С. Д. с [ЕГН]

За м.06.2022 г. за вид осигурен „01“ за 13 раб.дни в т. 16.1 с дневна часова заетост от 4 часа, осигурителен доход 309,09 лв., като в т.14 „Ден, от който осигуряването е възникнало“ се впише дата 08-ми и в т.15 „Последен ден в осигуряване“ се впише дата 26-ти

Да се заличат данните, подадени по реда на чл.5, ал. 4, т.1 от КСО на:

1. С. С. Д., [ЕГН], за периода от 01-07-2022 до 31- 10-2022, с вид осигурен 01, декларация образец № 1

2. Д. Г. С., [ЕГН], за периода от 01-07-2022 до 30- 08-2023, с вид осигурен 01, декларация образец № 1

3.3. Да заличи данните от удостоверение приложение № 10 за Д. Г. С.

На основание чл. 108, ал.1 от КСО и чл. 29 от Инструкция №1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ (ИРНОКРДКОНОИ) по Заповед № 3P-5-25-01519838/24.01.2024 г. и Заповед № ВЗ-5- 25-01551852/11.03.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Търговище от контролен орган на ТП на НОИ - Търговище е извършена пълна ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на „Стаменоф 77“ ЕООД, [ЕИК]. Същата е приключила с Ревизионен акт за начет № РА-5-25-01581238/17.04.2024 г., като в Анализ към Ревизионен акт за начет № РА-5-25-01581238/17.04.2024 г. подробно са изложени констатациите установени от ревизията. На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от ИРНОКРДКОНОИ във връзка с констатациите установени от проверката са дадени задължителни предписания № ЗД-1-25-01581437/17.02.2024 г. Задължителните предписания са връчени по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО лично на С. на 23.04.2024 г. Същите са обжалвани с жалба №1012-25-81/29.04.2024 г. пред Директор на ТП на НОИ - Търговище, като с негово Решение № 2153-25-85/28.05.2024 г. са отменени и Преписката е върната на компетентното длъжностно лице за ново разглеждане и произнасяне.

С оглед на това е извършен повторен анализ и проверка на цялата документация по преписката.

Ревизията е по повод подаден от сектор „Краткосрочни плащания“ при ТП на НОИ - Търговище сигнал с писмо № 1043-25-23/15.01.2024 г. за определяне правото на отпускане и изплащане на парични обезщетения от фондовете на държавното обществено осигуряване на Д. Г. С. - назначено по трудово правоотношение лице в осигурителя „Стаменоф 77“ ЕООД, [ЕИК]. На база разпоредбите на чл. 54к и чл. 54л от КСО всички краткосрочни осигурителни плащания от фондовете на ДОО се отпускат и изчисляват на база подаваните от осигурителите за осигурените при тях лица данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, поради което изясняването на обстоятелството относно реалното упражняване на трудова дейност по смисъла на чл. 4 във връзка с чл. 10 от КСО от лицата осигурявани по трудови правоотношения и правомерността на подадените данни е от съществено значение за определяне законосъобразността и на извършваните плащания от фондовете ДОО.

След извършен от контролния орган цялостен анализ на представените от осигурителя „Стаменоф 77“ ЕООД, [ЕИК] трудово досие, разчетно-платежни ведомости, първични счетоводни документи (изискани с писмо № 1043-25-23#1/25.01.2024 г., връчено лично на М. И.), както и на данните съдържащи се в информационния масив на НОИ е установено, че в осигурителя „Стаменоф 77“ ЕООД, [ЕИК] са наемани лица по трудови правоотношения, като за сключените и прекратени договори са подавани уведомления по чл. 62 от КТ. По партидата на осигурителя има данни за внесени осигурителни вноски за наети по трудови правоотношения лица. В хода на ревизията е установено, че начислените трудови възнаграждения на лицата са изплатени, съгласно налични подписи и от осигурителя не са подавани данни за изплатени възнаграждения по трудови правоотношения.

Изложени са следните съображения:

Контролният орган е изискал с писмо № 1043-25-23#1/25.01.2024 г. от осигурителя „Стаменоф 77“ ЕООД, [ЕИК] да представи в срок от три работни дни - трудовото досие на Д. Г. С., [ЕГН], документи, свързани с отчитането на извършваната от лицето трудова дейност, писмено обяснение за извършваната от лицето дейност, книги за начален и периодичен инструктаж на персонала, платежни ведомости и присъствени форми за периода от м. 05.2016 г. до м. 08.2023 г., касови книги с приложени фискални бонове за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и годишни финансови отчети, договори с контрагенти, документи, свързани със собствеността на ползвания търговски обект, печат на дружеството. Писмото е получено лично от М. И. - счетоводител. Д. С. лично е предоставил следните документи в ТП на НОИ - Търговище: Обяснение от В. Л. С. - управител на „Стаменоф 77“ ЕООД, копия от книга за начален и периодичен инструктаж, протокол за извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ - Търговище, Салда и обороти за период от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., .договор за наем от 01.04.2016 г. с ЕТ „ГО-ГОЛД-Г. Тодоров“, Допълнително споразумение /анекс/ към договор за наем от 01.04.2016 г., договор за отдаване под наем на общински нежилищен имот от 14.04.2016 г., сключен с Община Попово, писмо № 30-2070- 1#1 /03.08.2022 г., заповед № 3-22-489/03.08.2022 г., уведомление вх. № КХ-2899/22.06.2022 г. до ОДБХ гр. Търговище, заповед № РД-11-676/28.09.2023 г. за заличаване регистрацията/одобрението на обект, фактура от 23.06.2022 г., съкратен отчет на фискална памет от 01.06.2022 г. до 30.06.2022 г., заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 1/31.08.2023 г., заповед № 1/05.02.2023 г., заявление от 05.02.2023 г., заповед № 3/14.11.2022 г., заявление от 11.11.2022 г., заповед № 3/03.10.2022 г., заявление от 03.10.2022 г., длъжностна характеристика от 07.06.2022 г., допълнително споразумение от 01.09.2022 г. към трудов договор от 06.06.2022 г., трудов договор от 06.06.2022 г., годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО за 2022 г., отчет на приходите и разходите (ОПР) за 2022 г., счетоводен баланс към З1. 12.2022 г., ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2021 г., счетоводен баланс към 31.12.2021 г., ОПР за 2021 г., ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г„ ОПР за 2020 г., счетоводен баланс към 31.12.2020 г., ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г., счетоводен баланс към 31.12.2019 г., ОПР за 2019 г., ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г., счетоводен баланс към 31.12.2018 г. и ОПР за 2018 г.

С писмо № 1043-25-23#3/07.03.2024 г. от ТД на НАП - Варна, офис Търговище е изискана информация каква дейност е осъществявало дружеството през периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2023 г., какви търговски обекти е стопанисвало, отчитани ли са приходи от стопанска дейност, до кой период са отчитани приходи от извършени продажби чрез фискално устройство към НАП, отчитани ли са разходи за стопанска дейност и до кой период са отчитани такива, до коя дата дружеството реално е упражнявало търговска и стопанска дейност. С писмо вх. № 1043-25-23#5/12.03.2024 г. от ТД на НАП - Варна, офис Търговище е предоставена следната информация: основната дейност на дружеството, съгласно ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2022 г. е дейност на ресторанти и заведения за бързо хранене, липсва подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2023 г., като срокът за подаване на същата е от 01.03.2024 г. до 30.06.2024 г. Дружеството е осъществявало търговска дейност в кафе - аперитив ГОЛД в гр. Попово, бул. „България“ № 63, като е имало фискално устройство за отчитане на продажби в периода 01.01.2022 г. до 19.04.2023 г. Фискалното устройство е дерегистрирано на 19.04.2023 г. Последната отчетена продажба чрез фискалното устройство е отчетена на 26.06.2022 г. След 01.07.2022 г. дружеството има само разходи за електроенергия /до 10.2022 г./ и разходи за наем на обект/до 07.2023 г./.

На Д. Г. С. са изплащани парични обезщетения за отглеждане на дете до 2 годишна възраст.

Видно от представените от осигурителя документи Д. Г. С., [ЕГН], е назначен с трудов договор от 06.06.2022 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ на длъжност “барман“, с място на работа: „Стаменоф 77“ ЕООД гр. Попово и работно време от 8 часа. С допълнително споразумение от 01.09.2022 г. към трудовия договор е променена дневната часова заетост на лицето на 4 часа, считано от 01.09.2022 г.

С. е подал заявление за ползване на отпуск по чл. 164 , ал. 1 от КТ за отглеждане на дете до навършване на 2 - годишна възраст, считано от 05.02.2023 г. Отпускът е разрешен със заповед на управителя на дружеството № 1/05.02.2023 г. за период от 05.02.2023 г. до 24.01.2024 г. вкл.

Със заповед № 1/31.08.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ лицето е освободено от заеманата длъжност по взаимно съгласие, считано от 31.08.2023 г.

Във връзка с представено удостоверение приложение № 10 с данни относно правото на Д. С. на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2 годишна възраст по чл. 53 от КСО, считано от 05,02.2023 г., на лицето е изплатено парично обезщетение за периода от 05.02.2023 г. до 30.08.2023 г. вкл.

Административният орган е изложил мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, т.е. да започната да упражняват трудова дейност съгласно трудовия договор. Легално определение за понятието „осигурено лице“ е посочено в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, според което "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и чл. 4а1, ал. 1, за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

Сключването на трудово правоотношение не означава безусловно придобиване на качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 4 от КСО, защото между двете понятия липсва идентичност. Лице за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност (в настоящия случай, че е работило като „барман“) не може да има качеството „осигурено лице“.

Прието е, че нито в Анализ към Ревизионен акт № РА-5-25-01581238/17.04.2024 г., нито в Задължителни предписания № ЗД- 1-25-01581437/17.04.2024 г. се съдържа твърдение да действителността на договора. В конкретния случай от значение е дали лицето действително е полагало труд, за да придобие качеството „осигурено лице.“.

С оглед на факта, че с Решение № 2153-25-85/28.05.2024 г. на Директор на ТП на НОИ - Търговище са отменени Задължителни предписания № ЗД-1-25-01581437/17.04.2024 г. и преписката е върната на компетентното длъжностно лице за ново разглеждане и произнасяне е извършена повторна проверка на наличните данни. Тя е приключила с Констативен протокол № КВ-5-25-01629632/19.06.2024 г., който с придружително писмо изх. № 1012-25- 81#3/25.06.2024 г. е връчен на проверяваното лице чрез лицензиран пощенски оператор на 27.06.2024 г.

С Констативен протокол № КВ-5-25-01629632/19.06.2024 г. е установено, че „Стаменоф 77“ ЕООД не е представил документи и доказателства за упражнявана трудова дейност от Д. Г. С. в дружеството след 26.06.2022 г. В конкретния случай следва да се има предвид, че внасянето на осигурителни вноски без лицето реално да е упражнявало трудова дейност, само по себе си не е правопораждащ факт и не е основание за признаване на осигурителни права, тъй като за периода от 27.06.2022 г. до 31.08.2023 г. С. не е упражнявал трудова дейност като барман, за която да подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, тъй като в обекта не е извършвана дейност след 27.06.2022 г. В резултат на установеното от ревизията на г-н С. неправилно е изплатено парично обезщетение по чл. 53 от КСО за периода от 05.02.2023 г. до 30.08.2023 г. За неправилно изплатените суми е съставен Ревизионен акт за начет № РА-5- 25-01581238/17.04.2024 г.

Във връзка с установеното (подробно описано в кконстативен протокол № КВ-5-25- 01629632/19.06.2024 г.) са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-25-01581437/17.04.2024 г.

От извършените пълна финансова ревизия (приключила с ревизионен акт за начет № РА-5-25-01581238/17.04.2024 г.) и проверка по разходите на ДОО (приключила с констативен протокол № КВ-5-25-01629632/19.06.2024 г.) на „Стаменоф 77“ ЕООД е установено следното:

С. С. Д. е назначена по трудово правоотношение в „Стаменоф 77“ ЕООД на длъжност „сервитьор“ от 07.06.2022 г. Лицето е освободено, с посочено основание за прекратяване на трудовия договор - по взаимно съгласие, считано от 01.11.2022 г.

Д. Г. С. (упълномощено лице) е подал уведомление в ОДБХ за извършване на ремонтни дейности и временно преустановяване дейността на кафе - аперитив „Голд“ гр. Попово от 27.06.2022 г. до 20.07.2022 г.

Със Заповед № 3-22-489/03.08.2022 г. на Кмета на Община Попово е възложено извършване на проверка за установяване законността на преместваем обект - метален павилион, разположен в имот ЧОС с идентификатор 57649.503.1462, като е приложено уведомително писмо от Община Попово с изх. №30-2070-2# 1/03.08.2022 г. до „Стаменоф 77“ ЕООД за извършване на проверка на дата 08.08.2022 г. относно премахване на преместваем обект - метален павилион, разположен в ЧОС с идентификатор 57649.503.1462.

От ОДБХ гр. Търговище е издаден Констативен протокол от 11.08.2023 г. за извършена проверка на обект Кафе - Аперитив с адрес в гр. Попово, бул. „България“ № 63 при която е установено, че обекта е затворен и не извършва търговска дейност.

Със Заповед № РД-11-676/28.09.2023 г. на Директора на ОДБХ гр. Търговище се заличава регистрацията на обект Кафе - Аперитив с адрес в гр. Попово, бул. „България“ № 63 считано от 27.09.2023 г. поради установено спиране на дейността на обекта за повече от един месец.

При извършената ревизия е установено, че дружеството е реализирало приходи от продажби до 26.06.2022 г. След този период няма отчетни и счетоводни документи, удостоверяващи извършването на стопанска дейност от осигурителя „Стаменоф 77“ ЕООД.

При извършената ревизия не са установени доказателства за упражнявана трудова дейност от Д. Г. С. с [ЕГН] и от С. С. Д. с [ЕГН] в „Стаменоф 77“ ЕООД с [ЕИК] след 26.06.2022 г. След тази дата на лицата неоснователно са създадени осигурителни права, като е подадена информация в „Регистър на осигурените лица“ на НОИ, в следствие на което на Д. Г. С. е отпуснато парично обезщетение по чл. 53 от КСО, без реално същия да попада в кръга на осигурените по КСО лица. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност (в настоящия казус, че е работило като „барман“ и „сервитьор“ в търговски обект в който след 26.06.2022 г. не се осъществява дейност по регистрацията му) не може да има качеството осигурено лице. Регистрираните трудови правоотношения не обуславят възникването на осигурителни правоотношения, а липсата на такива дефинитивно изключва правото на лицата да получават осигурителни плащания, в това число и парични обезщетения по глава IV, раздел I и раздел III от КСО.

Прието е, че е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност, което в случая не е налице.

Адм. орган се е позовал на практика на ВАС, в която безпротиворечиво се приема, че наличието на валидно сключено и непрекратено трудово или служебно правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Не съществува идентичност на трудовото, респективно - служебното и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово или служебно правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има валидно възникнало трудово или служебно правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Изключение от това правило са регламентираните в изречение второ на т. 3 от § 1, т. 1 ДР КСО случаи по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 КСО, т. е. за случаите на разрешен отпуск, при които лицето не осъществява “трудова дейност, но времето на отпуска се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски /т. 5 на чл. 9, ал. 2 КСО не се отнася за лицата по трудови и служебни правоотношения, а за самоосигуряващите се лица/ (в този смисъл са решение № 314/2016 г. по а. д. № 3171/2015 г. на ВАС; решение № 211/2016 г. по а. д. № 3681/2015 г. на ВАС; решение № 292/11.01.2017 г. по а. д. № 14312/2015 г. на ВАС; решение № 220/2014 г. по а. д. № 12497/2013 г. на ВАС и други).

Във връзка с установеното от извършената от контролен орган на ТП на НОИ — Търговище ревизия по разходите на ДОО и повторна проверка по разходите на ДОО, както и във връзка с констатациите изложени в Анализ към Ревизионен акт № РА-5-25-01581238/17.04.2024 г., издаден от контролен орган на ТП на НОИ, на основание чл. 107 от КСО и чл. 11, ал. 1 от ИРНОКРДКОНОИ от Е. М. - главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Търговище са дадени задължителни предписания на осигурителя „Стаменоф 77“ ЕООД с [ЕИК].

Задължителните предписания № ЗД-1-25- 01631754/19.06.2024 г. са потвърдени с Решение №2153-25-313 от 07.08.2024г. на Директора на ТП на НОИ - Търговище.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът след преценка на допустимостта на жалбата и като извърши проверка на обжалвания акт съобразно наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал.1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице при наличие на правен интерес от производството, в рамките на преклузивния законов 14 – дневен срок и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган – Директор на ТП на НОИ-Търговище, при наличието на материална, териториална и персонална компетентност.

Спазена е предвидената в закона писмена форма, като са изложени фактическите и правните основания за издаването му при липса на съществени процесуални нарушения. Описани са и всички релевантни обстоятелства, установени в хода на административното производство. Доказателствата, въз основа на които административния орган е основал фактическите си констатации са надлежно събрани в рамките на производството пред самия административен орган. Няма основания да се приеме, че актът не е съобразен с целта на закона.

От изложеното следва, че акта е валиден и постановен при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила.

При преценка на всички събрани по делото доказателства и относимите правни норми настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с материалния закон.

Оспорените предписания на контролен орган от НОИ касаят указание до жалбоподателя като лице упражняващо свободна професия и осигурител, да заличи подадените от него данни по чл. 5, ал 4, т. 1 от КСО за осигурено лице, тъй като при извършена проверка е било установено, че от осигуреното лице не е било налице реално полагане на труд по сключения с осигурителя трудов договор. От това следва, че в настоящия случай органът на НОИ не се е позовал на недействителност на трудовия договор при издаването на оспорения адм. акт, поради което цитираната от жалбоподателя съдебна практика е неотносима.

Съобразно цитираната норма на чл. 5 ал. 1 т. 4 КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за: осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. В § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е регламентирана легалната дефиниция за понятието „осигурено лице“, като физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и чл. 4а1 ал.1 КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В чл. 4, ал. 1 от КСО като задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, са посочени работниците и служителите. Според чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Наличието само на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение.

Горните изводи кореспондират с целта на закона, възникването на осигурителните права за лицата по §1 ал. 1 т. 3 от ДР на КСО да бъде обусловено от действително фактически полаган от тях труд, за който получават трудово възнаграждение, част от което е внесено или е дължимо за съответните данъци и осигуровки.

Липсва нормативна пречка органите на НОИ да извършват преценка за действителното полагане на труд от работника в производствата за отпускане на обезщетения по Глава Четвърта от КСО и при осъществяваната от тях контролна дейност по Глава Седма от КСО относно спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване. Органите на НОИ са оправомощени в тези производства да извършват проверки, включващи и детайлно изследване на дадено трудово правоотношение във връзка с преценка за наличието на възникнали осигурителни права въз основа на реално извършвана трудова дейност.

Както беше посочено по-горе, наличието на действително реално полаган труд е предпоставка за възникването на осигурително правоотношение спрямо работника, поради което при липста на тази предпоставка, жалбоподателят като работодател не е имал задължението да подава декларации по чл. 5, ал 4, т. 1 от КСО за този работник, респ. подаването им се явява неправомерно. Констатирайки тези действия нарушаващи разпоредбите на законодателството относно ДОО, в съответствие с правомощията му по чл. 108 ал.1 т. 3 от КСО, контролният орган на НОИ правилно и законосъобразно е дал оспореното по настоящото дело предписание за отстраняването им. В т.см. е трайната съдебна практика на ВАС.

В конкретният случай е налице и сила на пресъдено нещо между страните по цитираното АД №367/2024г. , като решението е оставено в сила от ВАС - Решение № 6868/24.06.2025 г. по административно дело № 2041/2025 г. по описа на ВАС. В случая предмет на контролно-ревизионното производство са били действията на дружеството– осигурител, което е удостоверило осигурителен стаж на лице, което всъщност не е полагало реално труд по сключения трудов договор, а е получило средства- парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2- годишна възраст по чл.53 КСО, като с това е нанесена щета на фондовете на държавното обществено осигуряване от неправилно извършения осигурителен разход.

Налице е хипотезата на преустановяване на дейност по см. §1 т. 14 от ДР на КТ, защото е категорично установено в хода на съдебното следствие , че след 27.06.2022 г. не е имало отчетени продажби и приходи и дружеството не е възстановявало дейност до момента на проверката – 31.12.2023 г.

При този изход на спора акта предмет на съдебен контрол в настоящото производство, е издаден в съответствие с материалния закон.

Въз основа на изложените съображения, съдът приема, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, респ.жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

По отговорността за разноски - При този изход на делото, основателно се явява направеното от процесуалния пълномощник на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, поради което на основание чл.143 ал.3 от АПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от НЗПП, следва да се присъди такова в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Стаменоф 77“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: обл. Търговище, гр. Попово, [улица], с управител В. Л. С., против Решение №2153-25-313 от 07.08.2024г. издадено от Директора на ТП на НОИ - Търговище, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-25-01631754/19.06.2024 г. на осигурителя „Стаменоф 77“ ЕООД с [ЕИК], издадени от Е. М. - главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Търговище на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ.

ОСЪЖДА „Стаменоф 77“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: обл. Търговище, гр. Попово, [улица], с управител В. Л. С. да заплати на ТП на НОИ - Търговище разноски по делото в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните.