№ 698
гр. Варна, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500749 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е въззивна
жалба вх. №9839/16.04.2024г. от В. М. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес ****** срещу решение №318/30.01.2024г., постановено по гр.дело №
20233110106884/2023г. на Варненския районен съд, с което е
развален поради неизпълнение от страна на арендатора В. М. М., ЕГН
**********, Договор за аренда на земеделска земя № 77, том II, рег. № 7378
от 02.10.2020 г., вписан под № 192, том VII, дело № 5892/2020 г. на Служба
по вписвания – Варна, сключен между ПК „Сотир Костов“, ЕИК *********, в
качеството му на арендодател, и ЗП В. М. М., ЕГН **********, като
арендатор, ПО ОТНОШЕНИЕ на: - ПИ с ид. номер 21912.178.40 по КККР,
одобрени със Заповед с номер РД – 18- 1530/24.08.2018г., находящ се в гр.
Долни чифлик, местност „Батаджика“, с площ от 4230 кв.м. – земеделска
нива; - ПИ с ид. номер 21912.115.58 по КККР, одобрени със Заповед с номер
РД – 18- 1530/24.08.2018г., находящ се в гр. Долни чифлик, местност „Али
Кочевото, с площ от 3281 кв.м. – земеделска нива; - ПИ с ид. номер
1
21912.115.72 по КККР, одобрени със Заповед с номер РД – 18-
1530/24.08.2018г., находящ се в гр. Долни чифлик, местност „Али Кочевото, с
площ от 4049 кв.м. – земеделска нива; - ПИ с ид. номер 21912.115.69 по
КККР, одобрени със Заповед с номер РД – 18- 1530/24.08.2018г., находящ се в
гр. Долни чифлик, местност „Али Кочевото, с площ от 4051 кв.м. –
земеделска нива; - ПИ с ид. номер 21912.115.97 по КККР, одобрени със
Заповед с номер РД – 18- 1530/24.08.2018г., находящ се в гр. Долни чифлик,
местност „Али Кочевото, с площ от 4501 6 кв.м. – земеделска нива; - ПИ с ид.
номер 21912.116.22 по КККР, одобрени със Заповед с номер РД – 18-
1530/24.08.2018г., находящ се в гр. Долни чифлик, местност „Дюлгер бахче, с
площ от 2700 кв.м. – земеделска нива, поради неизпълнение на арендно
плащане от арендатора, на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД
и е осъден въззивникът да предаде на „АГРО ТЕМ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Никола
Вапцаров“ 3, вх. Г, ет. 7, офис 19, държането върху: - ПИ с ид. номер
21912.178.40 по КККР, одобрени със Заповед с номер РД – 18-
1530/24.08.2018г., находящ се в гр. Долни чифлик, местност „Батаджика“, с
площ от 4230 кв.м. – земеделска нива;- ПИ с ид. номер 21912.115.58 по КККР,
одобрени със Заповед с номер РД – 18-1530/24.08.2018г., находящ се в гр.
Долни чифлик, местност „Али Кочевото, с площ от 3281 кв.м. – земеделска
нива; - ПИ с ид. номер 21912.115.72 по КККР, одобрени със Заповед с номер
РД – 18- 1530/24.08.2018г., находящ се в гр. Долни чифлик, местност „Али
Кочевото, с площ от 4049 кв.м. – земеделска нива; - ПИ с ид. номер
21912.115.69 по КККР, одобрени със Заповед с номер РД – 18-
1530/24.08.2018г., находящ се в гр. Долни чифлик, местност „Али Кочевото, с
площ от 4051 кв.м. – земеделска нива; - ПИ с ид. номер 21912.115.97 по
КККР, одобрени със Заповед с номер РД – 18- 1530/24.08.2018г., находящ се в
гр. Долни чифлик, местност „Али Кочевото, с площ от 4501 кв.м. –
земеделска нива; - ПИ с ид. номер 21912.116.22 по КККР, одобрени със
Заповед с номер РД – 18- 1530/24.08.2018г., находящ се в гр. Долни чифлик,
местност „Дюлгер бахче, с площ от 2700 кв.м. – земеделска нива, на
основание чл. 30, ал. 1 ЗАЗ.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на обжалваното решение. Сочи се, че неправилно
2
първоинстанционния съд е приел, че обективираното възражение за
прихващане в нарочно споразумение между въззивника М. и ПК „Сотир
Костов“ представлява договор. Същото само има значение за установяване на
факта, че изявлението за прихващане е достигнало до адресата и
конкретизира вземанията и задълженията, с които се прихваща за да настъпи
компенсаторния ефект.
Посочва, че наличието на вземания с титуляр В. М. е установено от
събраните писмени доказателства и заключение на вещото лице.
С оглед твърдяната изправност по договора за аренда досежно плащане
на арендното задължение въззивникът въвежда и оплаквания за нарушение на
материалния закон – чл.17, ал.3 от ЗАЗ.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск в неговата цялост.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна „АГРО ТЕМ“ ЕООД по жалбата, с което счита, че решението е
правилно и законосъобразно. Поддържа се, че ответникът е знаел
образуваното изпълнително дело още от 2011г. и насоченото изпълнение
върху имотите, на които е станал собственик въззиваемото дружество въз
основа на публична продан и постановление за възлагане. Именно с цел да се
осуети правата на бъдещите купувачи са извършени счетоводните операции
за погасяване на задълженията на арендатора и е сключено споразумението.
За това споразумение ищецът не е знаел и не е могъл да прецени дали ще
участва в проданта, предвид осуетяването на възможността да събира
плодовете от имотите за още 18 години.
С оглед горното се счита, че споразумението е непротивопоставимо на
ищеца и не следва да бъде зачетено.
По изложените съображения моли съдът да потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, поддържат
подадените жалба и отговор и моля за присъждане на разноски.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
3
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.
28, ал. 1 от ЗАЗ, вр. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД от „Агро Тем“ ЕООД срещу В. М. М.
да бъде развален договор за аренда на земеделска земя № 77, том II, рег. №
7378 от 02.10.2020 г., вписан под № 192, том VII, дело № 5892/2020 г. на
Служба по вписвания – Варна, сключен между ПК „Сотир Костов“, в
качеството му на арендодател и ЗП В. М. М. в частта за описаните в исковата
молба имоти поради неизпълнение за плащане на арендна вноска за
стопанската 2021-2022г. и иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗАЗ да бъде
осъден ответникът да върне държането върху имотите предмет на арендата.
Ищецът твърди, че е станал собственик по силата на публична продан
и постановления за възлагане от 09.07.2021г. и 04.03.2021г. на ПИ с
идентификационен номер 21912.178.40, с площ от 4230 кв.м., ПИ с
идентификационен номер 21912.115.58 с площ от 3281 кв.м., ПИ с
идентификационен номер 21912.115.72 с площ от 4049 кв.м., ПИ с
идентификационен номер 21912.115.69 с площ от 4051 кв.м., ПИ с
идентификационен номер 21912.115.97 с площ от 4501 кв.м., ПИ с
идентификационен номер 21912.116.22, с площ от 2700 кв.м., всичките имоти
находящи се в землището на гр. Долни Чифлик. По отношение на
придобитите имоти същестува сключен договор за аренда от 02.10.2020г.
между праводателят ПК „Сотир Костов“ и В. М. М., в качеството му на ЗП
със срок 20 спопански години.
Ищецът е изпратил уведомление чрез ЧСИ С.Я. до В. М., което е било
връчено на 20.05.2022г., видно от констативен протокол от 23.05.2022г.
Съгласно чл.2, ал.2 от договора арендното плащане за всяка стопанска
година се дължи до 31.12 за текущата година. Твърди се, че ищецът не е
получил от ответника арендно плащане за стопанската 2021-2022г., като
срокът е изтекъл на 31.12.2022г.
Предвид неизпълнението е формулиран петитум за разваляне на
сключения договор и предаване на държането на недвижимите имоти.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника В. М. М., в
който оспорва предявените искове по основание. Не спори, че процесните
имоти са придобити от ищеца и са предмет на договор за аренда, по който е
има качеството на арендатор, както обстоятелството за получено
уведомление.
4
Твърди се, че аредното плащане е погасено чрез прихващане.
Ответникът има вземания към ПК „Сотир Костов“ по договор за заем от
05.09.2014г. 6000.00лв., по договор за заем 09.09.2014г. 3000.00лв. и
извършено плащане от него на задължение на кооперацията в размер
56200.00лв. по РА №Р-03000320000750-091-001/30.09.2020г. Прихващането
до размера на 64995.60лв. е извършено със споразумение от 20.04.2021г.
между ПК „Сотир Костов“ и ответника М..
По изложените съображения моли да бъде отхвърлен предявения иск.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ, вр. чл.
87, ал. 3 от ЗЗД.
По делото е установено, че е сключен договор за аренда на земеделска
земя № 77, том II, рег. № 7378 от 02.10.2020 г., вписан под № 192, том VII,
дело № 5892/2020 г. на Служба по вписвания – Варна между ПК „Сотир
Костов“, в качеството му на арендодател и ЗП В. М. М., като арендатор с
предмет поземлени имоти с идентификатори: ПИ с идентификационен номер
21912.178.40, с площ от 4230 кв.м., ПИ с идентификационен номер
21912.115.58 с площ от 3281 кв.м., ПИ с идентификационен номер
21912.115.72 с площ от 4049 кв.м., ПИ с идентификационен номер
21912.115.69 с площ от 4051 кв.м., ПИ с идентификационен номер
21912.115.97 с площ от 4501 кв.м., ПИ с идентификационен номер
21912.116.22, с площ от 2700 кв.м, всичките находящи се в землището на гр.
Долни Чифлик. Уговорено е в чл.2 от договора арендно плащане в размер на
60.00лв. на декар за всяка стопанска година, което се дължи до 31.12. на
текущата година. Договорът е сключен за 20 стопански години, считано от
01.10.2020г. до 30.09.2040г., включително.
Няма спор между страните, че ищецът „Агро Тем“ АД е придобил
имотите предмет на аредната по силата на проведена публична продан и
издадени постановления за възлагане от 09.07.2021г. и от 10.03.2022г. от ЧСИ
Н.Д., рег. №807 по изпълнително дело №20118070400689.
5
Съгласно чл.17, ал.3 от ЗАЗ приобретателят е длъжен да уведоми
незабавно арендатора за настъпилото заместване. Такова уведомление е
връчено на арендатора М. от името на въззивното дружество на 20.05.2022г.
чрез ЧСИ С.Я., съгласно съставен констативен протокол от 23.05.2022г. и
съобщение от частния съдебен изпълнител.
Основното оплакване във въззивната жалба е погасено ли е с
прихващане арендната вноска за стопанската 2021-2022г. и изправна страна
ли е въззивникът.
Според чл.103, ал.1 от ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е
изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
При така очертан фактически състав съдът пристъпва към изследване на
предпоставките.
По делото са представени и приети договор за заем от 05.09.2014г. и
договор за заем от 09.09.2014г., с които въззивникът предоставя на ПК „Сотир
Костов“ сумата от 6000.00лв. и 3000.00лв., без посочен срок за връщане.
Приети са и два приходни касови ордера за внасяне на посочените суми в
касата на дружеството. Съгласно изслушаното и прието заключение по
съдебно счетоводната експертиза двата заема са намерили счетоводно
отражение по сметка 501 „Каса“ и по кредит сметка 159 „Предоставени заеми.
Доколкото заключението не е оспорено и кореспондира с
коментираните писмени доказателства следва да се приеме съществуването
на вземане по двата договора за заем.
Установява се от заключението, от представения РА №Р-
03000320000750-091-001/30.09.2020г. и извлечение от банкова сметка, че
ответникът М. е изпълнил чуждо задължение - публични задължения на ПК
„Сотир Костов“ в размер на 56200.00лв. Тази сума съгласно представеното
споразумение от 20.04.2021г. е подлежала на връщане, т.е заем.
Доколкото няма падежи за връщане по договорите за заем, то следва да
се приложи диспозитивното правило на чл.69, ал.1 от ЗЗД, съгласно което ако
задължението е без срок, кредиторът може да иска веднага изпълнението му.
Такова искане е направено със сключеното споразумение 20.04.2021г.,
подписано между ПК „Сотир Костов“ и въззивника М., в което се съдържа
6
признание на дължимите суми и отправяне на изявление за прихващане.
Насрещното вземането за арендната вноска за процесните ниви в размер
на 1368.36лв. обаче ще стане изискуемо и ще възникне като дължимост със
започването на стопанската година на 01.10.2021г. с краен падеж за плащане
31.12.2021г.
Т.е изявлението за прихващане направено и от В. М. и обективирано в
коментираното вече споразумение е направено преди да настъпи
изискуемостта на вземането за арендната вноска.
Следователно не се покрива една от предпоставките за да настъпи
погасителния ефект на направеното материално правно прихващане.
След придобиване на земеделските имоти от ищеца на основание чл.17,
ал.2 от Закона за аренда в земеделието, последният става страна по договора
и арендното плащане след тази дата е дължимо към него.
Предвид изложеното въззивникът е неизправна страна и са налице
специалните предпоставки за разваляне на договора за аренда по чл.28, ал. от
Закона за арендата, поради което предявеният иск следва да бъде уважен.
С отпадане на основанието имотите да бъдат в държане на въззивника
М., същият следва да бъде осъден да ги предаде в държане на въззиваемото
дружество, което обуславя уважаване и на предявения иск с правно
основание чл. 30, ал. 1 ЗАЗ.
Съвпадането на крайния резултат с този на обжалвания
първоинстанционен акт обуславя потвърждаване на същия.
По разноските:
С оглед изходът от спора на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 1800.00лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №318/30.01.2024г., постановено по гр.дело
№ 20233110106884/2023г. на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ****** ДА
7
ЗАПЛАТИ на „АГРО ТЕМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“ 3, вх. Г, ет. 7, офис 19 сумата
от 1800.00лв. /хиляда и осемстотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивна инстация на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8