РЕШЕНИЕ
№ 2808
гр. Варна, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110112928 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „В. И. К. - В."
ООД, ЕИК ***, срещу Я. Т. Д. с искане да бъде постановено решение, по силата на което да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество следните суми:
- 1711,67 лв. - представляваща остатък от сбор от дължима главница за ползвани и
незаплатени ВиК услуги за периода от 21.01.2019г. до 21.12.2021г., за адрес на потребление
в ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението;
- 215,30 лв. - представляваща сбор от обезщетение за забава върху главницата за
периода от 26.03.2020г. до 23.12.2021г., за които суми има издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. с номер 848/2022г. по описа на ВРС.
Твърди се в исковата молба следното: Ищцовото дружество е ВиК оператор, като
на основание чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ предоставя такива услуги на ответника за имот на адрес
в ***, като последният ги получава в качеството си на потребител. Потреблението се отчита
по партида с номер ***. Съгласно чл. 5, т. 6 ОУ за предоставяне на ВиК услуги
потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в срок, което ответникът не е
сторил.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,
чрез назначения му особен представител. Оспорва се наличието на облигационна връзка
между страните. Оспорва се, че ищецът е доставял реално количество ВиК услуги до имота
на ответника. Липсват самите издадени фактури. Същите са изготвени едностранно.
Оспорва се надлежното отчитане на показанията на водомера.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представените и приети по делото доказателства е безспорно, че между страните
1
за процесните суми е издадена Заповед за изпълнение № 386/27.01.2022г., по ч.гр.д. №
848/2022г. по описа на ВРС. Същата е била връчена на ответника на основание чл. 47, ал. 5
ГПК, във връзка, с което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ВиК Варна ООД са
дадени указания за възможността да предяви установителен иск за вземането си.
По делото са представени ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор. В чл. 5 от ОУ е посочено, че потребителите са длъжни да осигуряват
свободен и безопасен достъп на длъжностните лица, упълномощени от ВиК оператора, за
отчитане, монтаж или подмяна на водомерите. В чл. 35 ОУ е посочено, че потребителят
следва да заплаща потребените от него ВиК услуги, а в чл. 33, ал.2 от същите ОУ е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Представена е справка за недобора на частен абонат с номер ***, с главница 2115.41
лева, за период на потребление от 21.01.2019г. до 21.12.2021г. и 215.30 лева лихва за
периода от 28.03.2019г. до 21.01.2021г., за обект, находящ се на адрес: ***, с титуляр Я. Т.
Д., видно от която задълженията на абоната не са заплатени.
От заключението по допуснатата ССЧЕ, както и от изслушването на вещото лице в
открито съдебно заседание, се установява следното: За периода от 21.01.2019г. до
21.12.2021г. общото задължение за ВиК услуги, потребени от частен абонат с номер ***, е в
размер на 1711.67 лева за главница и лихва за забава от 28.03.2019г. до 21.01.2022г. в размер
на 214.88 лева, при съобразяване на чл. 31 от ОУ на ВиК, съгласно който задължението за
заплащане на стойността на ВиК услуги по фактурите е 30 дни след датата на издаване на
фактурите. Експертът излага, че е правил опит за посещение на обекта - ***, но не успял да
влезе в имота и да провери показанията на водомера. След справка в счетоводните системи
на ищеца вещото лице констатира, че няма данни за извършени плащания по процесните
фактури към датата на справките. Дължимата главница се равнявала общо на 1711,67 лв., а
дължимата лихва за забава общо се равнявала на 214,88 лв. Отчетените количества вода в
таблицата по т.1 от експертизата в колони „Старо" и „Ново" показание били от отчети по
данни на водомер № 0008219, който е в имота на ответника. Посочените данни в същата
таблица в колона „От разпределение" е от разликата между отчетените количества вода от
всички абонати по техните водомери и разликата между отчетената вода от общият водомер,
която разлика е разпределена пропорционално на количеството консумирана вода от
абонатите.
Видно от справка по лице, издадена от служба по вписванията – гр. Варна, Я. Т. Д. е
собственик на ½ от процесния водоснабден имот, находящ се в ***.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По така предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД в тежест на
ищеца бе да докаже твърдението си, че с ответника са се намирали в облигационни
правоотношения през процесния период, доставянето до адреса на потребление на
твърдяното количество ВиК услуги, както и размера на дължимото възнаграждение за това.
В тежест на ответника бе да установи, че е заплатил всички задължения, произтичащи от
потреблението на ВиК услуги, както и направените правоизключващи възражения.
От изложената фактическа обстановка се установи, че ответникът е бил потребител
на ВиК услуги, които се предоставят за обект в ***, с абонатен номера ***. Въпреки, че по
данни по делото ответницата е собственик само на ½ ид.ч. от имота, същата се явява
потребител на ВиК услуги изцяло, защото на първо място не е оспорила това свое качество
в производството и на второ – не се е възползвала от възможността да посочи пред
дружеството ищец, че по партида с аб. номер *** следва да бъде посочено трето за
производството лице. Със своето пасивно поведение ответницата е направила признание, че
е единствен ползвател на имота и като такъв следва да поеме изцяло задълженията.
По делото се установи от заключението по допуснатата ССЧЕ, което съдът кредитира
2
изцяло като професионално дадено и отговарящо на поставените въпроси, че не са налични
плащания по процесните фактури. Дължимите към момента суми са: 1711.67 лева -
главница за периода от 21.01.2019г. до 21.12.2021г. и 214,88 лева - лихва за забава от
28.03.2019г. до 21.01.2022г.
Предвид разпределената доказателствена тежест ответникът не ангажира
доказателства за заплащане на сумите. Направените правоизключващи възражения останаха
недоказани.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят редовно заявените разноски в общ размер на 618,47 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Я. Т. Д., ЕГН
**********, с адрес в *****, в качеството си на потребител на ВиК услуги, дължи на
ищцовото дружество „В. И. К. - В.” ООД, ЕИК ***, сумата от 1711,67 лева /хиляда
седемстотин и единадесет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща главница
за незаплатена вода по партида с абонатен номер № *** за обект, находящ се на адрес:
*********, за период на потребление от 21.01.2019г. до 21.12.2021г. ведно със законната
лихва върху присъдената главница, считано от датата на депозиране на заявлението по реда
на чл. 410 ГПК в съда – 26.01.2022г., до окончателно изплащане на вземането, както и
сумата от 214,88 лева /двеста и четиринадесет лева и осемдесет и осем стотинки/ - лихва
за забава върху главницата от 1711,67 лева, начислена за периода от 26.03.2019г. до
23.12.2021г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. с номер 848/2022г. по описа на Районен съд – Варна, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за мораторна лихва за забава за разликата над 214,88 лева до пълния претендиран размер
от 215,30 лв.
ОСЪЖДА Я. Т. Д., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати на „В. И. К. - В.“
ООД, ЕИК ***, сумата в общ размер от 618,47 лв., представляваща сбор от дължими
разноски по настоящото дело и по предхождащото го заповедно производство с номер 848
по описа на ВРС за 2022г., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3