№ 6386
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Д.а
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20241100108688 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от Ю. Д. Г., с
ЕГН:**********, с адрес: гр. Перник, ул. „*******, чрез: адв. Е. А. П., САК, със съдебен
адрес: гр. София, ул. ******* срещу Прокуратура на Република България, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“, № 2, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца обезщетения за вреди, причинени от незаконно повдигнато обвинение по досъдебно
производство № 340/2020г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 25332/2020г. по описа на
Софийска районна прокуратура (СРП), прекратено с постановление от 17.03.2022 г., а
именно:
-сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените от ищеца болки и страдания;
-сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени адвокатски хонорари по досъдебното производство.
Ищецът твърди, че на 19.06.2020г. е задържан за срок до 24 часа със заповед за
задържане на лице peг. № 869/19.06.2020г. на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ като при задържането му е извършен личен
обиск по реда на ЗМВР, а след това и обиск на лице по реда на НПК от следовател при СО-
СГП за което е съставен протокол.
С постановление от 20.06.2020 г., Ю. Д. Г. е бил привлечен като обвиняем в
извършване на престъпление по чл.294, ал.4, пр.4 вр. ал.1 от НК за това че на 19.06.2020
година в гр. Банкя, ул.“******* спомогнал на В.Б.П., ЕГН: ********** - извършил
1
престъпление /кражба - престъпление по чл. 195, ал.1, т.9, пр.1 вр. чл.142, ал.2, т.6 вр.
чл.194, ал.1 от НК/, да избегне наказателно преследване, като подхвърлил предмета на
кражбата/ златен синджир около 12 грама, с дължина около 52 сантиметра, плетка 10 халки
по едри и 2 под формата на „8“ и висулка - кръст с разпятие/ и дееца е полицейски орган -
служител на МВР - престъпление по чл. 294, ал.4, пр. 4 вр. ал. 1 от НК.
С постановление от 20.06.2020 г. на прокурор от Софийска районна прокуратура Ю.
Г. е задържан под стража за срок до 72 часа по досъдебно производство № 340/2020г. по
описа на СО-СГП, пр. пр. № 25332/2020г. по описа на СРП.
На 22.06.2020г. съдът е определил мярка за неотклонение „Домашен арест“, която Ю.
Г. да изпълнява на домашния си адрес в гр. Перник, ул.“*******. На 30.06.2020г. мярката за
неотклонение „Домашен арест“ била отменена и по отношение на ищеца не е взета друга
мярка за неотклонение.
С постановление на Софийска района прокуратура от 17.03.2022г. наказателното
производство по досъдебно производство № 340/2020г. по описа на СО-СГП, пр. пр. №
25332/2020г. по описа на СРП е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.24,
ал. 1, т. 1 от НПК.
Както към момента на образуване на наказателното производство, така и към
настоящия момент Ю. Г. е служител на МВР на длъжност старши полицай в група
„Опазване на обществения ред“ на сектор „Общинска полиция“ - СДВР. Ищецът твърди, че
поради наказателното производство срещу него е било образувано и дисциплинарно
производство по чл.207, ал.1 от ЗМВР, което впоследствие е било прекратено.
От воденото срещу него наказателно производство ищецът твърди, че е понесъл
тежки морални вреди. Преди започването на наказателното преследване Ю. Г. се е ползвал с
добро име, уважение и авторитет. Обвинението за извършено престъпление се е отразило
неблагоприятно на ищеца. Той живял в постоянен страх и безпокойство от евентуално
осъждане и изтърпяване на предвиденото наказание, а образуваното му дисциплинарно
производство допълнително е засилило чувството на срам и страх. Ю. Г. твърди, че е станал
изнервен, постоянно унил, стресиран, не можел да спи, не искал да общува с колеги и
приятели. Наложило му се да търпи промяна в отношението на колегите му от МВР към
него. Променило се и поведението на приятелското му обкръжение. След повдигнатото му
обвинение Г. станал затворен и подтиснат. Затова моли съда да осъди ответника да му
заплати 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди и още 3 500 лева – за
направените разходи за адвокат по досъдебното производство.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който я
оспорва като нередовна и недопустима. При условия на евентуалност оспорва исковете по
основание и размер, като иска отхвърлянето им като неоснователни.
Ответникът твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените
морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Няма
доказателства за съществуващата пряка причинна връзка между вредите и дейността на
2
Прокуратурата на Република България. Не се сочели и вреди, които да са резултат от
продължителността на наказателното производство, което не било неправомерно забавено.
Претенцията на ищеца за неимуществени вреди в размера на 30 000 лева смята за
изключително завишена, тъй като твърдените болки и страдания не били доказани, липсвало
влошаване на здравословното състояние на ищеца и мерките за принуда били търпени за
изключително кратък период. Липсвали доказателства за търпени вреди, които да са повече
от обичайните за такъв тип обвинение. Търсеното обезщетение не било съответно на
претендираните вреди, на икономическия стандарт в България и на съдебната практика по
аналогични случаи (включително и тази на ЕСПЧ).
По отношение на претендираните имуществени вреди заявява, че липсвали
доказателства за извършването на част от разходите и не била доказана връзката им именно
с това досъдебно производство. Евентуално оспорва и разхода като прекомерен и моли да
бъде намален до минимума.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Постоянната съдебна практика приема, че правната квалификация на спорното право
е служебно задължение на съда. Правната квалификация на спорното право се определя от
съда въз основа на заявените от ищеца основание и петитум, като същият не е обвързан от
дадената от страните правна квалификация. Ищецът твърди, че е предявил иск с правна
квалификация чл.2, ал.1, т.1 и 3 от ЗОДОВ. В процесния случай съдът намира, че e предявен
един иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Съгласно константната съдебна практика
искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ поглъща иска по чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. Ако лицето е
оправдано или наказателното производство е прекратено държавата отговаря по чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ, като в тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и
неимуществените вреди от незаконното задържане под стража. В този смисъл е т. 13 от
Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ВКС на РБ.
По основателността:
Не се спори по делото, а видно от приетите писмени и гласни доказателства, че
ищецът Ю. Д. Г. както към момента на образуване на наказателното производство, така и
към настоящия момент, е служител на МВР на длъжност старши полицай в група „Опазване
на обществения ред“ на сектор „Общинска полиция“ - СДВР.
Досъдебно производство № 340/2020г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 25332/2020г.
по описа на Софийска районна прокуратура (СРП), е образувано на 19.06.2020г. за
престъпление по чл.195, ал.1, т.9, вр. чл.194, ал.1 НК.
Със заповед за задържане на лице per. № 869/19.06.2020г. на МВР ищецът Ю. Г. е
задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 06 РУ-СДВР, на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с проверка за извършено престъпление по
чл. 217 от НК. При задържането на ищеца му е извършен личен обиск на лице на основание
3
чл. 80 от ЗМВР, за което е изготвен протокол за личен обиск на лице от 19.06.2020г. Също
така на 19.06.2020г. на Г. на основание чл. 159 и чл.164 от НПК е извършен и обиск на лице
по реда на НПК от следовател при СО-СГП за което е съставен протокол за обиск на лице
/л.8 от делото/.
С постановление от 20.06.2020 г. на СРП ищецът Ю. Д. Г. е бил привлечен като
обвиняем в извършване на престъпление по чл.294, ал.4, пр.4 вр. ал.1 от НК за това че на
19.06.2020 година в гр. Банкя, ул.“******* спомогнал на В.Б.П., ЕГН: ********** -
извършил престъпление /кражба - престъпление по чл. 195, ал.1, т.9, пр.1 вр. чл.142, ал.2, т.6
вр. чл.194, ал.1 от НК/, да избегне наказателно преследване, като подхвърлил предмета на
кражбата/ златен синджир около 12 грама, с дължина около 52 сантиметра, плетка 10 халки
по едри и 2 под формата на „8“ и висулка - кръст с разпятие/ и дееца е полицейски орган -
служител на МВР - престъпление по чл. 294, ал.4, пр. 4 вр. ал. 1 от НК.
С постановление от 20.06.2020г. на прокурор от Софийска районна прокуратура
ищецът Ю. Г. е задържан под стража за срок до 72 часа по досъдебно производство №
340/2020г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 25332/2020г. по описа на СРП, считано от датата и
часа на предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем.
С протоколно определение от 22.06.2020г. по НЧД № 7668/2020г. на Софийски
районен съд, 14 с-в, на ищеца Ю. Г. е определена мярка за неотклонение „Домашен арест“,
която същия да изпълнява на домашния си адрес в гр. Перник, ул.“*******.
Срещу горепосоченото определение са подадени частен протест на прокурор от СРП
и частна жалба.
С протоколно определение от 30.06.2020г. по ВНЧД № 2266/2020г. по описа на
Софийски градски съд е отменено определението, с което спрямо ищеца е взета мярка за
неотклонение „Домашен арест“, като по отношение на същия не е взета друга мярка за
неотклонение.
С постановление на Софийска района прокуратура от 17.03.2022г. наказателното
производство по досъдебно производство № 340/2020г. по описа на СО-СГП, пр. пр. №
25332/2020г. по описа на СРП водено срещу ищеца Ю. Д. Г. е прекратено на основание чл.
243, ал. 1, т. 1 вр. чл.24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Със заповед № 513з-10624/15.07.2020г. на СДВР е образувано дисциплинарно
производство по чл.207, ал.1 от ЗМВР срещу Ю. Г.. При образуване на дисциплинарното
производство е прието, че с действията си на 19.06.2020г. в гр. Банкя на ул. ******* младши
инспектор Ю. Г. не е спазил нормите на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в Министерство на вътрешните работи.
Със заповед № 513з-14264/09.10.2020г. на СДВР дисциплинарното производство
срещу ищеца Ю. Г. е прекратено.
В показанията си свидетелите С.В.П. /съжителстващ на съпружеска начала със
сестрата на ищеца/ и Х.В..С. /колега от системата на МВР/, които познават ищеца от
дълго време и имат непосредствени впечатления от обичайното му поведение и начин
на живот преди, по време и след приключването на воденото срещу него наказателно
производство, свидетелстват за психическите и емоционални болки на ищеца.
Ищецът бил в шок, нервен и притеснен, тъй като изобщо не е очаквал подобно
развитие на процеса. Затворил се е в себе си, спрял е да се среща с приятели, бил е
тъжен. Притеснявал се е за бъдещето си. Тревожел се е за децата си. Премълчал е
4
случващото се както пред тях, така и пред родителите си, за да не ги притеснява.
Свидетелите са категорични, че и към настоящия момент ищецът Ю. Г. не е забравил
нищо от преживяното и продължава да изпитва негативни послдици.
За да бъде основателен иск по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ ищецът следва да докаже
елементите на следния фактически състав: незаконно обвинение в извършване на
престъпление, производството по което е прекратено, претърпени вреди, причинна връзка
между незаконното обвинение и вредите, както и размер на вредите. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004г. отговорността по ЗОДОВ е
обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк
причинител на вредите.
В процесния случай безспорно е налице незаконно обвинение в извършване на
престъпление по Досъдебно производство № 340/2020г. по описа на СО-СГП, пр. пр. №
25332/2020г. по описа на Софийска районна прокуратура, производството по което е
прекратено. Същото производство е образувано на 19.06.2020г. и прекратено на 17.03.2022г.,
като е продължило около година и девет месеца.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е
нормално такива вреди да са търпени. С Решение №427/19.06.2020г. по гр.д.0273/2009г. на
ВКС, III г.о., е прието, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че
ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Налице е
човешка презумпция, че незаконното наказателното преследване създава страх от
неоснователно осъждане, засяга честта и достойнството, води до укор от близките и
ограничения в личния и обществен живот.
В процесния случай от свидетелските показания е безспорно установено, че
вследствие на незаконното обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди, поради
което и съдът намира, че искът е доказан по своето основание.
Размерът на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди
следва да се определи по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Постоянната
съдебна практика приема, че при иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е
осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за
неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните
негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели,
професия, обществен отзвук и пр.
Съгласно постоянната съдебна практика когато незаконното обвинение е за умишлено
5
престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия (подсъдимия),
следва да се прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и
развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. При определени
професии – напр. полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр., очакванията и
изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително
завишени. По общо правило, незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни
професии в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху
неимуществената им сфера. Казаното е относимо в още по- голяма степен за случаите,
когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната
професионалната реализация. По всеки казус, с оглед обстоятелства по делото, съдът следва
да преценява действителното отражение на незаконното обвинение във всички сфери на
живот на обвиняемия (подсъдимия), на неговото лично и професионално достойнство и
чест. Тази практика е възприета и в решение 344/24.11.2014г. по гр. дело № 2378/2014 г. на
ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК.
Обезщетение се присъжда при доказана причинна връзка между незаконното
обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, като се определя глобално. В
случай, че от повдигнатото обвинение са причинени болки и страдания над обичайните или
специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, те трябва изрично да бъдат
посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска, като тежестта за
оказване на вредите и причинната връзка е върху ищцовата страна- в този смисъл са
решение от 11.03.2013 г. на ВС, ІV гр. отд. по гр. д. № 1107/2012 г., решение от 15.01.2013 г.
на ВКС, ІV гр. отд. по гр. д. № 1568/2011 г. При определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди следва да се вземат предвид и икономическата обстановка и
стандарта на живот в страната, присъдените в аналогични случаи в съдебната практика
обезщетения, както и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на
обогатяване за пострадалия.
При съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази общият период, през който
ищецът е имал качеството на обвиняем (около година и девет месеца), което е един
непродължителен срок на наказателното производство. В същото време не е установено по
наказателното производство спрямо ищеца да са извършвани много на брой и/или
интензивни процесуално- следствени действия. Спрямо ищеца е имало повдигнато едно
обвинение за тежко умишлено престъпление (лъжесвидетелстване) и то срещу правосъдието
– именно в сферата на професионалната му дейност и по повод работата му като полицай.
Безспорно това е засегнало професионалния живот на ищеца, авторитета и името му сред
колегите за периода на досъдебното производство.
Съдът съобрази още и възрастта на ищеца към датата на обвинението- 40 г., като
полицейски служител, който се е ползвал с добра репутация, без наличие на данни за
нарушения по повод професионалната му дейност.
Съдът съобрази, че спрямо ищеца са били взети следните мерки за процесуална
принуда по процесното досъдебно производство в периода 19.06.2020г.- 30.06.2020г.:
6
-задържане за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 06 РУ-СДВР,
на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с проверка за извършено престъпление по
чл. 217 от НК със заповед от 19.06.2020г.
-задържане под стража за срок от 72 часа с постановление от 20.06.2020г. на
прокурор от Софийска районна прокуратура
-домашен арест, считано от 22.06.2020г. до 30.06.2020г.
Съдът намира, че повдигането и поддържането на обвинение естествено води до
накърняване честта и доброто име на личността, като последиците на това отзвучават дълго.
В същото време не е установено по наказателното производство спрямо ищеца да са
извършвани много на брой и/или интензивни процесуално- следствени действия.
Настоящият състав на съда намира, че в процесния случай в личен и социален план, ищецът
е изпитвал обичайните притеснения, страх, потиснатост, чувство за срам и неудобство от
извършваните процесуално следствени действия и наложената му мярка за процесуална
принуда. Същият е търпял ограничение в личната си свобода и правото си на придвижване в
пространството, включително социална изолация. В същото време ищецът не е прекъсвал
работа в системата на МВР, където продължава да работи и понастоящем.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете, че
-незаконното обвинение е възпрепятствало професионалната реализация на ищеца
само временно, но не и трайно, и необратимо. Същият не е преставал да работи в системата
на МВР, където работи и понастоящем
-липсата на данни за увреждане на здравословното състояние на ищеца и заболяване
в пряка причинна връзка с незаконното обвинение
-липса на данни за разгласяване на досъдебното производство, включително за
медийно отразяване
Предвид гореизложеното и като взе предвид чл.52 ЗЗД настоящият състав намира, че
сумата от 8000,00лв. най- точно би репарирала претърпените от ищеца неимуществени
вреди от процесното незаконно обвинение.
За разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди
от 30 000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид и съдебната практика,
обективирана в Решение № 89 от 12.02.2024г. на ВКС по к. гр. д. № 813/2023 г., IVг.о.;
Решение № 53 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2023 г., IV г. о., ГК; Определение №
1663 от 4.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3356/2023 г., III г. о., ГК, и др.
Относно обезщетението за имуществени вреди:
Както в досъдебното производство, така и в настоящето производство са представени
договор за правна защита и съдействие №868993/20.06.2020г., с който ищецът е заплатил на
адв. П. сумата от 500лв., както и договор за правна защита и съдействие
№868995/17.07.2020г., с който ищецът е заплатил на адв. П. сумата от 3000лв., като и двата
договора касаят процесното досъдебно производство. Предвид гореизложеното съдът
намира, че ищецът е доказал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3500лв. за
наказателното производство.
В задължителните разяснения обективирани в ТР № 1/2018 г по т. д № 1/2017 г. ОСГК,
7
е прието, че изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията,
посочени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на
неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки
стадий на това производство. Посочва се, че когато ответникът, процесуален субституент на
държавата в производството по ЗОДОВ, възрази за изплатеното в наказателното
производство адвокатско възнаграждение, като прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за
обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа
при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението,
интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които
адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В мотивите е разяснено, че
в случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и
обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина
незаконното обвинение и не е необходима последица от него и същата остава в тежест на
неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото
поведение и за платеното в повече държавата не дължи обезщетение. Прието е, че при
определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди, представляващи изплатено
адвокатско възнаграждение в наказателното производство по иск с правно основание чл. 2,
ал. 1 ЗОДОВ, по възражение на ответника са приложими и правилата на чл. 5 ЗОДОВ.
В настоящия случай съдът намира, че искът за имуществени вреди в размер на 3500лв.
следва да бъде уважен изцяло. На ищеца е било повдигнато обвинение за тежко умишлено
престъпление, като е имало производства за процесуална принуда на две инстанции, а
защитата е продължила близо година и девет месеца. Поради това и съдът намира, че
заплатеното от ищеца възнаграждение не надвишава съществено разумния и обичаен
размер.
По разноските:
Съгласно чл.10, ал.3 ЗОДОВ, при частично уважаване на иска, съдът следва да осъди
ответника да заплати разноските по производството и да заплати на ищеца внесената
държавна такса.
Ищецът е доказал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4000лв. за
настоящето производство.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно
да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска
безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение,
които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 11 от НМРАВ действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да
обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната,
която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното
възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това
възнаграждение.
8
Междувременно е постановеното решение С-438/22 г. на СЕС, съгласно което
НМРАВ е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото от
СЕС – В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази
наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги". В
мотивите си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена в споразумение или
решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването н цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е
пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът следва да
е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз
основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства. В този
смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 838/2024 г., III г. о.,
ГК.
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че справедливото адвокатско възнаграждение е в размер на 3000лв.
Съобразно уважения размер на иска на ищеца следва да се присъди сумата от 800лв.
за адвокатско възнаграждение и сумата от 10 лв. за разноски за държавна такса.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на Ю. Д. Г., с ЕГН:**********, с адрес: гр. Перник, ул. „*******,
чрез: адв. Е. А. П., САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ******* на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ, сумата от 8 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно повдигнато обвинение по Досъдебно производство № 340/2020г. по описа на СО-
СГП, пр. пр. № 25332/2020г. по описа на Софийска районна прокуратура (СРП), прекратено
с постановление от 17.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за
разликата му до пълния предявен размер на иска от 30 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша №
2, да заплати на Ю. Д. Г., с ЕГН:**********, с адрес: гр. Перник, ул. „*******, чрез: адв. Е.
А. П., САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ******* на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
сумата от сумата от 3500лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
незаконно повдигнато обвинение по Досъдебно производство № 340/2020г. по описа на СО-
СГП, пр. пр. № 25332/2020г. по описа на Софийска районна прокуратура (СРП), прекратено
с постановление от 17.03.2022г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша №
9
2, да заплати на Ю. Д. Г., с ЕГН:**********, с адрес: гр. Перник, ул. „*******, чрез: адв. Е.
А. П., САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ******* на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
сумата от сумата от 800лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение в съответствие с уважената част от иска, както и сумата от 10лв. за
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10