Р Е Ш Е Н И Е
№69
гр. Враца 02.03.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, касационен
състав, в публично съдебно заседание на 21.02.2023 г. /двадесет и първи февруари
две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА и с участието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА КАН дело № 5 по описа на АдмС
– Враца за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл.от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „А. Б. **“ ООД, с ЕИК****, депозирана
чрез пълномощник * М.С., против Решение № 300/14.10.2022г., постановено по АНД
№ 486/2022г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП №
06-2200039/13.05.2022г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“
– гр.Враца. С потвърдения санкционен акт на дружеството касатор е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 лева
за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, поради постановяването му в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Релевирани са доводи за неправилно формирани от районния
съд изводи за липса на нарушения на процедурата по съставяне и връчване на
АУАН, респективно на издаденото НП, както и неправилно е заключението на съда
за престиране на работна сила, базирано единствено на показанията на служителите
от ИТ и попълнена декларация от лицето, която няма правна стойност. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде
изцяло отменено.
В с.з. касаторът редовно призован не се представлява. От процесуалния
представител на същия е депозирана писмена молба за даване ход на делото в
отсъствие на представител на дружеството касатор, а по съществото на спора
изцяло поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Прави
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
Ответникът - Дирекция “Инспекция по труда“
гр.Враца, чрез процесуалния си представител ** М. К. в с.з. и представена по делото
писмена защита изразява становище с подробни аргументи за неоснователност на
касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно, обосновано и
законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Участващият по делото прокурор от ОП - Враца дава заключение за допустимост,
но неоснователност на касационната жалба. Правилна е преценката на РС, че не е
нарушено правото на защита, тъй като е налице уведомяване, последваща
кореспонденция, представяне на писмени доказателства и покана за съставяне на
АУАН. Деянието е доказано, установяват
правоотношения по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Отправя искане решението да
бъде оставено в сила.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Административен съд -
Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на касационен
контрол е Решение № 300/14.10.2022г. на Районен съд – Враца, постановено по АНД
№ 486 по описа на съда за 2022 г., с което на дружеството касатор, в качеството
му на юридическо лице - работодател за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ,
вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.
За да постанови този резултат съдът е приел, че АУАН е съставен и НП
издадено от компетентни органи в кръга на предоставените им правомощия, в
сроковете по ЗАНН и съдържат задължителните реквизити по чл. 42 и чл. 52 от същия
закон, при спазване на административнопроизводствените правила и при пълно
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Както в АУАН,
така и в издаденото въз основа на него НП подробно са изброени обективните
признаци на извършеното нарушение, като са посочени всички правнорелевантни
обстоятелства във връзка с извършването му – време, място, субект на
нарушението, съставомерни признаци от обективна страна. Фактическите
констатации, че оспорващото дружество е имало качеството на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ по отношение на работника К. М. В., ЕГН **********,
към момента на установяване на нарушението – 24.03.2022 г. и не е изпълнило
задължението си да уреди отношенията си по предоставяне на работната сила с
лицето, като сключи писмен трудов договор, се основават на приобщените по
делото и взаимно допълващи се писмени и гласни доказателства. Правната
квалификация на нарушението по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал. 2 от КТ кореспондира
с описанието му и с относимата санкционна норма по чл. 414, ал. 3 КТ. Съдът е
обсъдил и размера на наложената санкция и е приел, че правилно е определена от
АНО в минимален такъв, като е изложил и мотиви относно неприложимостта на
института за „маловажен случай“, предвид установена в закона забрана за
приложението му за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ.
Решението е валидно и
допустимо, постановено в съответствие с доказателствата и при правилно
приложение на материалния закон. Наведените с касационната жалба доводи за
противното са неоснователни.
Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила. Събрани са необходимите и относими доказателства,
за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тяхното
обсъждане поотделно и съвкупно правилно е установена фактическата обстановка.
Направеното от дружеството
касатор и пред въззивната инстанция възражение за допуснати нарушения в
процедурата по ангажиране на административнонаказателната му отговорност на посоченото
в НП правно основание, е обсъдено изключително подробно и мотивирано е прието
за неоснователно от районния съд, който извод се споделя в пълнота и от
касационната инстанция.
Споделят се също така
изводите относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган, както и
за доказаността на визираното в НП административно нарушение на
посоченото правно основание, като тези изводи са мотивирани въз основа на
приобщените и подробно обсъдени по делото безпротиворечиви доказателства и са в
съответствие с повелята на закона. Напълно неоснователни са доводите в
касационната жалба, че дружеството няма качеството на работодател по отношение
на установеното в момента на проверката лице, домогвайки се да докаже
гражданско правни отношения, както и че собственоръчно попълнената от него
декларация е лишена от правна стойност. Същото това лице в проведен разговор с
проверяващите служители само е посочило обстоятелства, характеризиращи
трудовоправни, а не облигационни отношения, като впоследствие собственоръчно е
попълнило и подписало декларация, в която е представило данни относно основните
елементи на трудовото правоотношение – изпълнявана длъжност на определено
работно място, с определено работно време, регламентирани седмични и в рамките
на деня почивки и уговорено месечно възнаграждение. Лицето е информирано, че
предоставя тези данни за целите на съвместни проверки от компетентните
контролни органи, както и че при посочване на неверни такива носи наказателна
отговорност. Житейски нелогично, доказателствено необезпечено и правно
необосновано е твърдението на касатора, че лицето абсолютно механично е
попълнило декларацията, без да прави разлика между двата вида правоотношения,
т.е. че вероятно в този момент си е измислило тези условия. Подобни твърдения
имат очевиден защитен характер, като в тази връзка въззивният съд е изложил подробни,
фактически, правно и доказателствено обосновани мотиви, които се възприемат от
касационната инстанция и за процесуална икономия и на основание чл. 221, ал.
2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.
Правилно в решението не е изследван въпроса за субективната страна на
нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна и
безвиновна. Съответно на закона и данните по делото е и становището на съда, че
в случая е неприложимо действието на чл. 415в от КТ за маловажно нарушение,
доколкото в ал. 2 от същата разпоредба законодателят изрично е изключил
приложението ѝ, по отношение на нарушения по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2.
Факти, обстоятелства и доказателства, оборващи констатациите отразени в
АУАН и НП, а оттам и за различни правни изводи на въззивния съд не са посочени
и представени от касатора. Това, че изразява недоволство от издаденото НП и
счита същото за незаконосъобразно,
настоящият касационен състав счита за израз на правото му на защита, а
не релевантен към случая факт.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за
отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо,
обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон,
преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да
игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна
инстанция възприема напълно.
По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а оспореното
решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да
бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ/ЗПП/ и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63д ЗАНН,
а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер на 100 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН
Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 300/14.10.2022 г., постановено по АНД № 486/2022 г. по описа на
Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № 06-2200039/13.05.2022 г. на
Директора на Дирекция „ИТ“ – Враца.
ОСЪЖДА „А. Б. ***“ ООД, с ЕИК *****, да заплати на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Враца разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.