В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Илияна Зелева | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е образувано по предявен иск на основание чл.357 КТ, във връзка с чл.128, т.2 КТ от С. Р. К., с ЕГН *, от с.Л., общ.Д..., обл. С., Ч. пълномощник А. Р. И., със съдебен адрес за призоваване Г. С., У. Х. А. № 1, бл.46, вх.Г, ап.34 против “Д. Г. С.” Е., с ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление Г.П., общ.П., Ж.. Т..., бл.201 В, В., .8, ап. 22, представлявано от управителя З. В. О., за осъждането му в качеството на работодател да й заплати сумата 1 586.28 лева, представляващи 1/ 1 430.00лв. - дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за месец февруари, март, април, май и периода от 01.06.2011г. до 13.06.2011г.; 2/ 156.28 лева - лихва за забава, върху неизплатените трудови възнаграждения за периода от първо число на следващия месец, тоест от 01.04.2011г. до 15.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.10.2012г. до окончателното изплащане на вземането и разноски. В исковата молба ищцата поддържа твърдения, че по силата на трудов договор № 31/30.09.2010г. сключен между нея в качеството й на работник и ответното търговско дружество, в качеството му на работодател, считано от 01.10.2010г. изпълнявала длъжността „гладач", с място на изпълнение на трудовото правоотношение с. Л..., общ. Д..., обл. С.. С допълнително споразумение № 22/03.01.2011г. подписано между нея и ответника, считано от 01.01.2011г. основното й брутно трудово възнаграждение е променено на 330.00 лева, платимо до 30 дни, след изтичане на месеца. На основание чл.328, ал.1, т.3 КТ трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 13.06.2011г. Твърди още, че до настоящия момент дължимото трудово възнаграждение за месеците февруари, март, април, май и периода от 01.06.2011г. до 13.06.2011г. не й е изплатено, поради което предявява иска за осъждане на ответника да й заплати, сумите 1430.00 лева, дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за месец февруари, март, април, май и периода от 01.06.2011г. до 13.06.2011г., заедно с лихва за забава в общ размер 156,28лв., считано от първо число на следващия месец от 01.04.2012г. до 15.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 1430.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането и разноските по делото. Ответникът в срока по чл.131, ал.1 ГПК представя писмен отговор, с който признава частично иска. В съдебно заседание ищцата не се явява, за нея А. И., поддържа предявения иск, съобразно заключението на вещото лице. Съдът прие от фактическа и правна страна следното: Няма спор по делото, а и от представения трудов договор № 31/30.09.2010г. и допълнително споразумение № 22/03.01.2011г. се установява, че ищцата е постъпила на работа на 01.10.2010г. при ответното дружество „Д. гранс С.” Е. П., с място на работа „Шивашки цех” - с.Л... на длъжността „гладач”, с основно месечно трудво възнаграждение 307.00 лева, платимо ежемесечно. С допълнително споразумение № 22/03.01.2011г. уговореното основно трудово възнаграждение е променено от 307.00 лева на 330.00 лева, считано от 01.01.2011г., платимо до 30 дни след изтичане на месеца. Със заповед № 17/13.06.2011г. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, считано от 13.06.2011г., на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ – поради намаляване обема на работа. На 30.08.2011г. на работодателя „Д. Г. С.” Е. е била извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда” П., за която е съставен протокол от 30.08.2011г., при която от представените платежни ведомости за периода месец март 2011г. – юни 2011г. е установено, че работодателят не е изплатил уговорените трудови възнаграждения на работниците и служителите в цеха за този период в нарушение на изискванията на чл.128, т.2 КТ. Дадено е предписание работодателят да изплати дължимите трудови възнаграждения. Представена е служебна бележка от 13.07.2011г., издадена от ответното дружество в уверение на това, че на работилите и съкратени работници, бригада от 15 човека, между които е посочена и ищцата, дължимите трудови възнаграждения за месец март, април и май 2011г. и неизплатените обезщетения за неползван платен годишен отпуск ще бъдат изплатени на 22.07.2011г. Вещото лице по изслушаната ССчЕ установява, след направена справка в счетоводството на ответника и проследяване движението на основния лихвен процент, определен от БНБ ЦУ за периода от 01.03.2011г. до 15.10.2012г., че: 1/ Начисленото брутно трудово възнаграждение и обезщетение за платен годишен отпуск на ищцата С. Р. К. през месеците февруари, март, април и май 2011г. общо е в размер на 1 287.00 лева. От него като се приспаднат осигурителните вноски за трудов стаж и здравно осигуряване 166.02 лева и данък общ доход 112.09 лева - общо удръжки 278.11 лева, остава сума за получаване 1 008.89 лева, по месеци както следва: месец февруари 2011г. – 232.82 лева, март 2011г. – 258.69 лева, април 2011г. – 258.69 лева и май 2011г. – 258.69 лева, като до датата на проверката сумата не е платена. Общата сума на главницата е в размер на 1 008.89 лева; 2/ Дължимата се законна лихва за забава от 1 число на следващия месец до 15.10.2012г., когато е предявена исковата молба в деловодството на Районен съд град Девин е в размер на 156.28 лева; 3/ Общото задължение е в размер на 1 165.17 лева; 4/ През месец юни 2011г. по ведомостта за заплати са отразени 8 дни неплатен отпуск; 5/ В месец юли 2011г. на С. Р. К. по ведомост са начислени 330.00 лева обезщетение по чл.222, ал.1 КТ. От тази сума като се приспаднат удръжките за сметка на лицето, остатъка в размер на 258.69 лева е изплатен срещу подпис. Ведомостта е приложена към делото след отговора на ответника. При тези данни от фактическа страна, съдът прие следното: Искът е предявен на основание чл.128, т.2 КТ спрямо работодателя да изпълни реално основното си задължение по трудовия договор да заплати на ищцата уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на длъжността „гладач” през месеците февруари, март, април, май и в периода от 01.06.2011г. до 13.06.2011г. Искът е доказан по основание, а относно неговия размер следва да се вземе предвид приетото заключение на вещото лице по извършената ССчЕ, което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено. Налице са основания за осъждане на ответника, като работодател да изпълни реално основното си задължение по чл.128, т.2 КТ - да плати на ищцата уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Разпоредбата на чл.245, ал.1 КТ гарантира при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от работника или служителя изплащане на трудово възнаграждение в размер 60 на 100 от брутния му размер, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Ал.2 - разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително, заедно със законната лихва. Ответникът дължи на ищцата сумата от 1 165.17 лева, според приетото заключение на вещото лице, представляващи неизплатени трудови възнаграждения в размер 1 008.89 лева за месеците февруари, март, април и май 2011г., след приспадане на осигурителните вноски за трудов стаж и здравно осигуряване и данък общ доход и 156.28 лева законна лихва за забава от 1 число на следващия месец, т.1 от 01.04.2011г до предявяване на иска 15.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, след тази дата до окончателно изплащане на сумата и разноските по делото в размер 188.00 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съгласно представения списък на разноските по делото. Искът за разликата от 1008.89лв. до предявения размер от 1 430 лв., е неоснователен и в тази част следва да се отхвърли. В тежест на ответника се възлага дължимата държавна такса, на основание чл.78, ал.6, във връзка с чл.83, ал.1, т.1 ГПК, във вр. с чл.359 КТ, поради решаване на трудовия спор в полза на ищцата, която е била освободена от внасяне на ДТ при предявяване на иска, за всеки от предявените искове, съгласно чл.1 от Тарифа № 1 за таксите по ГПК, не по-малко от 50.00 лева, тоест в общ размер от 100.00лв., която дължи в полза на държавата по бюджета на съдебната власт. Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд Р Е Ш И : ОСЪЖДА “Д. Г. С.” Е., с ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление Г.П., общ.П., Ж.. Т..., бл. 201 В, вх. А, . 8, ап. 22, представлявано от управителя З. В. О., в качеството на работодател, на основание чл.357 КТ, във връзка с чл.128, т.2 КТ да заплати на С. Р. К., с ЕГН *, от с.Л..., общ.Д..., обл. С., Ч. пълномощника си А. Р. И., със съдебен адрес за призоваване Г. С., У. Х. А. № 1, бл.46, вх.Г, ап.34, сумата 1 165.17 лева, от които 1 008.89 лева, неплатено трудово възнаграждение за месец февруари – 232.82 лева, март – 258.69 лева, април – 258.69 лева и май 2011г. – 258.69 лева, заедно със законната лихва за забава в размер 156.28 лева за периода от01.04.2011г. до 15.10.2012г., законната лихва върху главницата 1 008.89 лева от 16.10.2012г. до окончателното й изплащане и разноски в размер 188.00 лева. ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от уважения размер 1 008.89 лева до предявения размер 1 430.00 лева., като неоснователен. ОСЪЖДА “Д. Г. С.” Е., с ЕИК: .........., със седалище и адрес на управление Г.П., общ.П., Ж.. Т..., бл. 201 В, вх. А, . 8, ап. 22, представлявано от управителя З. В. О. да заплати държавна такса в размер 100.00 лева, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд С. в двуседмичен срок, считано от връчването му. Р. СЪДИЯ: |