РЕШЕНИЕ
№ 05.04.2019 г. гр. К.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански
състав
На 20.03. 2019 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Елена Стоилова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Валентина Тодорова
гражданско дело № 3311 по описа за
2018г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от М.Н.П., ЕГН **********, с адрес: *** против
„Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на Съвета на директорите М.М.М.-Д.,
Ж.П.С. и Р.Д.. Ищецът твърди, че бил потребител на електрическа енергия към „Е.Б.Е.“
ЕАД, ***, с клиентски № ***. С писмо ответното дружество уведомило абоната, че
при проверка, извършена от служители на ЕВН ЕР ЕАД било констатирано, че
електромерът бил манипулиран и отчитал с грешка минус 56,72% консумираната
енергия, поради което абонатът дължи сума в размер на 199,43 лв., за периода от
03.02.2017г. до 04.05.2017г. – 90 дни. Предвид това ответното дружество издало
и фактура № *** г. за сумата от 199,43 лв. Твърди, че не бил уведомен от ответника, че на 04.05.2017г. ще бъде проверяван електромера на жилището му и не бил присъствал при съставянето на протокола. Заявява, че не
бил манипулирал електромера на имота си, още повече, че същият се намирал извън
жилището и бил достъпен за всички. Не
бил съгласен с така начислената сума. Счита, че за доставчика на публична
услуга/доставка на ел. енергия на крайните потребители/ не съществувала
възможност за едностранна корекция на сметките, която да се обосновава с
клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите Общи
условия. Тези клаузи били неравноправни по смисъла на чл. 143, т. б и т. 18 от ЗЗП
и поради това били нищожни по силата на чл. 146, ал. 1от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушавали основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при
търговия с електрическа енергия. Радпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и на чл.
104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ изрично изисквали неизмерената или неправилно
измерената ел. енергия да била вследствие неправомерно въздействие върху
уредите за измерване, което да се дължало на недобросъвестността на самия
потребител, разбирана като умисъл съгласно смисъла на чл. 82 от ЗЗД. С оглед на
гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Р.Д., Ж.П.С., М.М.М.-Д., че М.Н.П., ЕГН **********,
с адрес *** не дължи на ответника заплащане на сума в размер на 199,43 лв.,
представляваща допълнително начислена ел. енергия, по фактура № ***г., за отчетен период
03.02.2017г. до 04.05.2017г., за обект в
***, с клиентски номер № ***, ИТН ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Моли да
бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски по делото.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор.
Твърди, че искът бил допустим, но неоснователен и поради това моли съда да го
отхвърли изцяло. Твърди, че в случая приложение намирали предпоставките,
описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ операторът на разпределителната електрическа
мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване
на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил
допълнително количество електрическа енергия в размер от 1261 kWh, като
дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по
определените цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране била в
размер на 199,44 лв. с ДДС. Периодът, за който била извършена корекцията бил 90
дни, като първата дата – 03.02.2017 г. – началото на корекционния период била
датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкия
и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на
проверката, в която била констатирана манипулацията, последната дата била
датата на извършената техническа проверка 04.05.2017 г.. ЕР Юг предоставило
тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура № ***
г. за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно
измерване на електрическа енергия и с писмо с изх. № 6699757 -1/06.12.2018 г.
изпратило на адреса на клиента кореспонденция (уведомление) за извършеното
допълнително начисление. КЕВР имало правомощието да приеме правила за измерване
на количеството електрическа енергия, които регламентирали условията и реда за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). В конкретния случай приложение намирала
разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ.
Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на
инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът
на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа
енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени.
Счита за неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой
точно бил извършил това въздействие и че то не можело и не следвало да се вмени
във вина на него. Въпросът кой бил конкретният извършител бил ирелевантен за
делото. В чл. 28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който
крайният снабдител уведомявал клиента за дължимите от него суми при извършена
корекция на сметката му. Тъй като били налице всички изискуеми от закона
предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния
случай, искът бил неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен, като в
полза на ЕВН ЕС бъдат присъдени сторените деловодни разноски.
Страните,
редовно призовани за датата на съдебното заседание, в писмени становище от процесуалните си
представители поддържат изложеното в исковата молба и отговора. Ответното
дружество е направило възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
заплатено от ищеца.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е клиент на ответното дружество с ИТ № *** и клиентски номер *** на адрес: ***.
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** год. ищецът е закупил дворно място и
построена в него двуетажна полумасивна жилищна сграда в ***.
На 05.12.2018г.
ищецът подал до ответното дружество заявление за услуга – Смяна на клиент за обект, притежаващ ИТ № *** на адрес: ***
От приетия по
делото констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване № *** г. се установява, че на посочената дата 04.05.2017 г.
двама служители на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД в присъствието на
двама свидетели са извършили проверка на обекта на ищеца на електромер с фабр.
№ ***. Служителите демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба, с
цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима
лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов.
Протоколът е подписан от лицата извършили проверката и от двамата свидетели.
В
Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
№ 718/21.06.2018 г. от БИМ – Дирекция
“Изпитване на средства за измерване,
устройства и съоръжения“ е отразено, че
при направен вътрешен оглед са
установени изменения в техническите и метрологични характеристики на електромера, а преминаващата през него
електрическа енергия се измервала
с отклонение, извън границите на
допустимото.
На 23.11.2018г. е издадена Справка за
коригиране на сметката за електроенергия
на ищеца с подробно посочени: период; енергия за доначисляване в кВтч и цена с
ДДС.
Видно от фактура № *** г. на ищеца са
начислени 1261 кВтч електроенергия на
стойност 199,43 лв. с ДДС за отчетен период 03.02.2017 год. до 04.05.2017г.,
които трябвало да се заплатят до
17.12.2018 г..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на претендираното от ответното
дружество вземане за сумата от 199,43 лв.,
представляваща начислената допълнителна сума по фактура № *** г., електрическа енергия за електромер с фабричен № ***, за периода от 03.02.2017г. до 04.05.2017 година. В доказателствена тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване
основанието на вземането си, а ищецът следва да установи основателността на
възраженията си, че вземането не съществува.
Ищецът като собственик на имот в *** е потребител на
електрическа енергия. На изследване
подлежи твърдението на ищеца, че не дължи
сумата от 199,43 лв., поради изначална липса на основание за заплащането
ѝ.
Ответникът
твърди, че сумата е начислена на основание чл. 83. ал. 1. т. 6 от ЗЕ, във
връзка с 51, ал. 1 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия
(обн. ДВ. бр. 98 от 12.11.2013 г.)
ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал.1 от ПИКЕЕ. Следва да се има предвид, че
едностранна корекция на оператора е допустима, но при наличието на следните
предпоставки: предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената ел. енергия; спазването на правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване.
Съгласно
изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., в ал. 2, т. 6 като
необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83 ал.
1, т. 6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на закона и в
заварените от новата уредба ОУ на ответника. Ответното дружество не е изпълнило
задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83 ал. 1, т. 6 ЗЕ, а именно да
предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване на клиента при
наличие на основание за корекция въз основа на наличните правила за измерване
на количеството (ПИКЕЕ). В случая не е изпълнен фактическият състав, пораждащ
правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като не е изпълнил
задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието
съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова
регламентация, доколкото и в заварените общи условия е предвидено задължение за
уведомяване, но липсва уреден ред за това. (В този смисъл Решение № 173/16.12.2015
г. по т.д. № 3262/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.
№ 2605/2014 г. на ВКС, І т.о. и др.).
По посочените
съображения съдът намира, че ответното дружество не е имало основание да
извърши корекция на сметката на ищеца и
предявеният иск за недължимост на сумата се явява изцяло основателен и доказан.
При този изход
на делото и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски, както следва -
50 лв. заплатена държавна такса и 360 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение. Процесуалният представител на ответника направи възражение за
прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищеца на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
МРАВ с оглед цената на иска, която е 199,43 лева, адвокатското възнаграждение в
минимален размер се изчислява на 300 лева, а с ДДС на 360 лв., какъвто е и
размерът на договореното и заплатено възнаграждение за адвокат, поради което
възражението е неоснователно.
Водим от
изложеното, РС-К.
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, че не дължи на „Е.Б.Е.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***,
ЕИК *********, представлявано от М.М.М.-Д., Р.Д. и Ж.П.С. - заедно от всеки
двама членове на УС сумата от 199,43 лв., представляваща допълнително начислена
електрическа енергия за електромер с фабричен № ***, по фактура № ***г.,
за отчетен период 03.02.2017г. до
04.05.2017г., с място на потребление: ***, за партида с клиентски номер № ***,
ИТН ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.Б.Е.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***,
ЕИК *********, представлявано от М.М.М.-Д., Р.Д. и Ж.П.С. - заедно от всеки
двама членове на УС,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.П., ЕГН **********, с адрес:
***, направените по
делото разноски в размер на 410 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса и
360 лв., заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: