Решение по дело №4624/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 741
Дата: 29 юни 2020 г.
Съдия: Ана Иванова Илиева
Дело: 20194430104624
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

     

гр. Плевен, 29.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4624 по описа за 2019г. на ПлРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

             Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

             Образувано е по повод на постъпила молба от К.К.Г. с искане съда да допълни диспозитива на решението си, като посочи,  на първо място, че ответниците са осъдени солидарно да заплатят присъдените по делото суми и на второ място какъв е крайният период на претендираната законна лихва. За основателността на исканията си развива подробни съображения.

В дадения от съда срок е постъпил отговор на депозираната молба от В.М.Д. и Ю.М.А., чрез процесуалният си представител, в която сочат, че молбата е недопустима, а в условията на евентуалност и неоснователна, за което развиват и подробни съображения.

             За да се произнесе, съдът съобрази следното:

             Производството по настоящето дело е образувано по предявен адв. К.К.Г. ЕГН ********** с адрес *** срещу В.М.Д. ЕГН ********** *** и Ю.М.А. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сума в размер на 258,50 лева, представляващи законна лихва върху главницата от 1800 лева за периода от 09.02.2018 г. до 10.07.2019 г., както и законна лихва върху главницата от 1800, 00 лева, считано от датата на депозиране на ИМ в съда до окончателното плащане на същата.

             С решение №2539/20.12.2019 г., поправено с решение № 8/06.01.2020 г съдът е осъдил  В.М.Д. ЕГН ********** *** и Ю.М.А. ЕГН ********** ***, на основание чл.86 ЗЗД да заплатят на адв. К.К.Г. ЕГН ********** с адрес *** сума в размер на 245,50 лева, както и сумата от 332,40 лева, представляващи сторените по делото разноски.

Депозираната молба е допустима, доколкото е предявена в срок и основателна по следните съображения:

По искането за солидарно осъждане на ответниците:

В петитума на ИМ е депозирано искане за солидарно осъждане на ответниците да заплатят претендираната от ищцата сума, по което съдът не се е произнесъл, поради което и на основание чл.250 ГПК дължи произнасяне по същото.

В мотивите на постановеното по делото решение съдът е приел, че отговорността на ответниците е на деликтно, а не на договорно основание. Общата уредба на солидарната отговорност се съдържа в разпоредбите на чл. 121 до чл. 127 от ЗЗД, където изрично се предвижда възможността същата да възникне по силата на уговорка между страните по дадена сделка. Едновременно с това правилата на солидарната отговорност с известни особености намират приложение по силата на нарочната воля на законодателя и при други институти, каквито са встъпването в дълг – уредено в чл. 101 от ЗЗД, поръчителството – по чл. 141, ал. 1 от ЗЗД, деликтната отговорност по чл. 45- 50 от ЗЗД и др. В настоящият случай солидарността произтича от силата на закона /чл.53 ЗЗД/, поради което и ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца присъдената сума в условията на солидарност, така както е поискано с ИМ. С оглед на изложеното молбата в тази й част като основателна следва да се уважи.

По отношение на крайния период на претендираната законна лихва върху главницата:

Видно е, че съдът е приел, че претедрината законна лихва върху процесната сума е за периода от 09.02.2018 г. до 10.07.2019 г, и от подаването на исковата молба до окончателното плащане.

В решението си съдът е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на законна лихва, считано от депозиране на ИМ до окончателното плащане, поради което и дължи такова произнасяне.

С оглед изхода на спора и доколкото ищецът е поискал присъждане на законна лихва, то същата се дължи считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на същата, поради което и молбата в тази част следва да бъде уважена.

Мотивиран от така изложените съображения, Плевенския районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ДОПЪЛВА решение № 2539/20.12.2019г., постановено по гр.д. №4624 по описа за 2019 г. на ПлРС, VІІІ състав, на осн. чл.250, ал.3 ГПК, като:

ОСЪЖДА  В.М.Д. ЕГН ********** *** и Ю.М.А. ЕГН ********** ***, на основание чл.86 ЗЗД да заплатят солидарано на адв. К.К.Г. ЕГН ********** с адрес *** присъдената с постановеното решение сума в размер на 245,50 лева.

 ОСЪЖДА  В.М.Д. ЕГН ********** *** и Ю.М.А. ЕГН ********** ***, на основание чл.86 ЗЗД да заплатят солидарано на адв. К.К.Г. ЕГН ********** с адрес *** законна лихва върху сумата от 245,50 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба -11.07.2019 г. до окончателното изплащане на същата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: