Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 20. 12. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на шестнадесети декември през двехиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2568 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от П.И.Л.,***, против Б.Л.А. ***.
В молбата се твърди, че през м. юли- август 2016 год. ищецът получил от
ответника сумата от 2 000 лв. за набавяне на строителни материали във
връзка с построяването на навес за бали, собственост на ответника. Твърди се,
че впоследствие *** на ищеца получил ***, поради което ищецът заявил на
ответника, че не може да изпълни ангажимента си по договора. Твърди се, че на
14. 09. 2016 год. било подписано извънсъдебно споразумение между страните, по
силата на което ищецът се задължил да върне на ответника сумата от 1 940
лв. до 15. 09. 2016 год. Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си с превод
по сметката на ответника от 15. 09. 2016 год. Твърди се, че след това срещу
ищеца било заведено дело за измама по чл. 209 от НК във вр. с чл. 211 от НК, по
което ищецът бил осъден на наказание лишаване от свобода. Ищецът счита, че
вероятно ще бъде осъден на основание горната присъда да изплати на ответника
сумата от 1 940 лв. като непозволено увреждане, поради което сумата не се
дължи на основание връщане на полученото по развален договор за изработка.
Твърди се, че между страните не е съществувало гражданско правоотношение, свързано
с договор за изработка, а е извършено престъпление против собствеността-
измама. В заключение ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата
от 1 940 лв., представляваща върната сума по развален договор за
изработка, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответникът Б.Л.А. *** ангажира становище, че исковата
молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че с
влязла в сила присъда по НОХД № *** год. по описа на
Плевенския районен съд ищецът П.И.Л. е бил признат за виновен в това, че в
периода от неустановен ден на м. юли 2016 год. до 31. 08. 2016 год. в *** при
условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у ответника Б.Л.А. ***
заблуждение и с това му причинил имотна вреда в общ размер на 2 000 лв.-
престъпление по чл. 211 във вр. с чл. 209 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“
във вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК. От мотивите на горната присъда и
от приложените писмени доказателства по досъдебно производство № *** год. по
описа на Районна прокуратура *** се установява по безспорен начин, че между
страните е имало договорни отношения, в изпълнение на които ответникът Б.Л.А.
дал на ищеца П.И.Л. сумата от 2 000 лв. за доставка на строителни
материали. В този смисъл неоснователна е тезата на процесуалния представител на
ищеца за липсата въобще на договорно правоотношение поради наличието на измама:
в тази хипотеза договорът поражда своето правно действие, но последното може да
бъде заличено с обратна сила чрез конститутивния иск по чл. 29 от ЗЗД, какъвто
от страна на измамения съдоговорител не е предявяван. Данните установяват друго
правно положение, а именно: че страните доброволно са се съгласили да прекратят
съществуващата между тях облигационна връзка, като на 14. 09. 2016 год. са
подписали извънсъдебно споразумение, в което изрично са посочили, че същото е
„по повод разваляне на сключен устен договор за извършване на покупкопродажба и
доставка на строителни материали“. С това споразумение ищецът П.И.Л. се е
задължил да възстанови на ответника Б.Л.А. сумата от 1 940 лв. по банков
път в срок до 17.00 часа на 15. 09. 2016 год. От приложената справка за
движението по банковата сметка на ответника за периода от 13. 09. 2016 год. до
20. 09. 2016 год. е видно, че единственият превод е в размер на сумата от 19,
50 лв. Ищецът не е представил разписка или друг писмен документ, който да
установява, че процесната сума от 1 940 лв. е била предадена на ответника.
При тези обстоятелства се налага единствено възможният извод, че ищецът не е
изпълнил задължението си по сключеното извънсъдебно споразумение и не е върнал
на ответника дължимата се по силата на чл. 88 във вр. с чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД сума по разваления договор. Тук е мястото да се отбележи, че горният факт
/невръщането на престацията по разваления договор/ изключва възможността да се
стигне до твърдяното от ищеца „двойно плащане“- един път като неоснователно
обогатяване и друг път като непозволено увреждане.
В заключение може да се
обобщи, че липсва възстановяване от страна на ищеца на получената от него на
отпаднало основание процесна сума от 1 940 лв., поради което претенцията
му за заплащане на горната сума от ответника се явява изцяло неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените деловодни разноски в размер на 100 лв.
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от П.И.Л.,***, ЕГН **********, против Б.Л.А. ***, ЕГН **********, иск за
заплащане на сумата от 1 940, 00 лв., върната на ответника поради
отпаднало основание /развален договор за изработка/, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА П.И.Л.,***, ЕГН **********,
да заплати на Б.Л.А. ***, ЕГН **********, сумата
от 100, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен
съд в 14- дневен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: