№ 1654
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
в присъствието на прокурора П. Р.
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20241100901896 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Павлинка Славова, разгледа търговско дело № 1896 по описа
за 2024 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявен от Прокуратурата на Република България иск, с правна
квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ, за прекратяване на „М.С.” ООД, ЕИК ****, със седалище гр.
София и адрес на управление: гр. София, ул. ****, поради липсата на вписан управител в
продължение на повече от 3 месеца.
В исковата молба прокурор при СГП твърди, че вписаният управител на дружеството
1
С.Р.А. починал на 18.06.2020 г. и до настоящия момент не били предприети действия по
вписването на нов управител и представител на дружеството. Така в продължение на период
от време, надхвърлящ повече от 3 месеца, дружеството останало без вписан управител, което
изпълвало хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ и налагало прекратяването му с решение на съда.
Принципно, в хипотезата на липсващ вписан управител, ответникът-юридическо лице
няма как да извършва процесуални действия в настоящото производство и с оглед
постановеното Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, с което се разреши
спора относно процесуалната допустимост на иска, настоящият състав приема, че спрямо
ответника не следва да се прилага чл. 29, ал. 2 ГПК, която разпоредба предвижда
назначаването на особен представител на процесуално недееспособно лице, ако то няма
законен такъв и е необходимо извършването на нетърпящо отлагане процесуално действие.
В случая ответникът е принципно процесуално дееспособно лице – юридическите лица
разполагат с пълна процесуална право- и дееспособност, съответно в устройствения им акт
следва да са предвидени съответните органи, които да волеобразуват и волеизявяват. Ако
тези органи са с непопълнен персонален състав и това е именно основанието за предявения
от Прокуратурата конститутивен иск, не е необходимо съдът да осигурява процесуален
представител на такова юридическо лице. Липсата на управител е резултат на бездействието
на волеобразуващия орган на съответното юридическо лице или на неговите наследници и
това бездействие влече съответните неблагоприятни правни последици.
Преодоляването им, за да се развие конкретното производство чрез назначаване на
представител на разноски на ищеца, а в конкретната хипотеза – на разноски от бюджета на
съда, не може да се приеме, че е оправдано от гледна точка обществения интерес и не засяга
по същество гарантираното право на защита на участниците в съдебни производства.
Бездействието да бъде избран управител на юридическото лице манифестира
дезинтересиране то да бъде активен правен субект и да упражнява предоставените му от
правопорядъка субективни права, съответно не е в интерес на правосъдната дейност това
положение да бъде преодоляно само в настоящата хипотеза за упражняване на ограничен
кръг процесуални права, след като принципно този правен субект по собствена воля не
предприема действия да осигури упражняване на субективните си права и съответно
изпълняването на правните си задължения.
От друга страна, настоящото производство има съвсем ограничен предмет на
доказване, като с оглед правния статус на ищеца, който е държавен орган с правомощия да
следи за спазване на законността и предвид служебната обвързаност на съда от вписаните и
обявени в търговския регистър обстоятелства, са налице достатъчно гаранции за
осигуряване законосъобразното развитие на производството и без назначаването на особен
представител на ответното дружество.
В срока за отговор на исковата молба, връчена в приложение на фикцията на чл. 50, ал.
2 ГПК, такъв не е депозиран.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно и се установява по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2
ЗТРРЮЛНЦ, че ответното дружество „М.С.” ООД, ЕИК ****, със седалище гр. София, е
капиталово търговско дружество с вписан капитал от 5000 лева, притежаван от физическо и
юридическо лице, а негов управител е С.Р.А..
2
Видно от представения препис от акт за смърт № 0980/26.09.2020 г. С.Р.А., ЕГН
**********, е починал на 26.09.2020 г., като справка в търговския регистър по партидата на
дружеството установява, че към предявяване на исковата молба, така и към приключване на
устните състезания по делото, не е извършено вписване на нов управител на дружеството.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
Относно иска с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ.
Съгласно чл. 155, т. 3 ТЗ с решение на окръжния съд по седалището му търговско
дружество може да бъде прекратено по иск на прокурора, когато в продължение на три
месеца няма вписан управител. Всяко търговско дружество е правен субект, който обаче
формира и изразява волята си чрез своите органи, съответно се представлява от управителя,
който осъществява и оперативното му ръководство. С настъпилата смърт на С.Р.А.–
управител на дружеството, същият е престанал да бъде правен субект, като е прекратена
право- и дееспособността му, съответно е осъществен фактът, предвиден в хипотезата на
посочената правна норма – дружеството няма вписан правосубектен управител, като това
фактическо състояние е продължило много повече от три месеца – от 26.09.2020 г. до
приключване на устните състезания в производството. Върховният орган на дружеството –
общото събрание на съдружниците не е предприело действия по избор на нов управителен
орган и това бездействие влече съответните санкционни последици.
При липсата на управител дружеството не може да волеизявява, съответно не може да
бъде участник в търговския оборот и съществуването му е безпредметно, затова следва да
бъде прекратено и да бъде извършена процедура по ликвидация. Законът се интересува от
създаденото обективно състояние на липсващ управител, което е продължило повече от три
месеца, за да бъде приложена най-тежката санкция – прекратяване на търговеца.
С оглед изложеното, предявеният конститутивен иск следва да бъде уважен.
При този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса, съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, разноските за производството следва да се възложат в
тежест на ответното дружество.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА, по предявения от Прокуратурата на Република България иск, с правна
квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ, „М.С.” ООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на
управление: гр. София, ул. ****.
ОСЪЖДА „М.С.” ООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр.
София, ул. ****, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, сумата 80 (осемдесет) лева, представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Заверен препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на АВ-
ТРРЮЛНЦ за обявяването му и откриване на производство по ликвидация.
3
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4