Р Е Ш Е Н И Е
№173
гр. Хасково, 17.03.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО, в
публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №725/2021г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.79, ал.1 от Закона за държавната
собственост (ЗДС).
Образувано е по жалба от Община
Димитровград, представлявана от кмета И. Д., подадена от пълномощник юрк. Т.И.,
против Заповед №ДС-06-32 от 07.07.2021г. на областен управител на област
Хасково, с която е отменен Акт за частна общинска собственост №
3140/14.08.2018г.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на оспорената заповед. Сочи се, че за да
отмени акта за частна общинска собственост областният управител се позовал на
постигната спогодба между Държавата и Община Димитровград по гражданско дело
№410/2015г. по описа на Окръжен съд – Хасково. От протокола по това дело и от
съдържащото се в него Определение №46 било видно, че съдът одобрил споразумение
единствено относно сгради с идентификатори 21052.1015.74.1 и 21052.1015.74.2.
Визираният в заповедта самостоятелен обект не бил изрично посочен и не бил част
от съдебната спогодба. Освен това в оспорената заповед било посочено, че става
дума за самостоятелен обект. Като такъв нямало как да се приеме, че същият е
прилежаща или обслужваща сградите по спогодбата част. Процесният самостоятелен
обект бил реално обособен, с отделен таван, стени, вход и граници, различни от
визираните в спогодбата сгради. На следващо място, качеството на самостоятелния
обект по смисъла на §1, т.1 от ЗД на ЗКИР, респ. на самостоятелно обособена
част от сграда, съоръжение, обект на собственост, и със самостоятелно
функционално предназначение, обуславяло незаконосъобразност на оспорената
заповед, тъй като в нея се коментирала сграда, респ. прилежаща част или
обслужваща я, каквато не била налице. Поради това нямало как този обект да бъде
предмет на процедурата по издаване на заповед от вида на процесната, нито било в
компетенциите на административния орган да решава спор от такова естество. За
визирания самостоятелен обект нямало данни някога да е бил собственост на
Държавата. В този смисъл нямало как областният управител да издаде заповед,
която била с негодно правно основание и касаела имот, който не фигурирал нито в
акт за държавна собственост, нито в спогодба. Счита се на следващо място, че
нямало как волята на съда да бъде тълкувана разширително и допълвана от страна
на областния управител, нито било възможно разглеждането на влязъл в сила
съдебен акт, освен при наличие на основания за това и съдебно производство в
тази връзка. Посоченият в заповедта самостоятелен обект не бил предмет на
съдебната спогодба и нямало как да се ползва като основание за издаване на
административния акт. Претендира се отмяна на заповедта и присъждане на
разноски по делото.
Ответникът – Областен управител на област
Хасково не изразява становище по жалбата.
Административен съд - Хасково, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед №ДС-06-32 от
07.07.2021г. на областния управител на област Хасково, на основание чл.79, ал.1
от ЗДС е отменен Акт за частна общинска собственост №3140/14.08.2018г.,
утвърден от кмета на община Димитровград, като приел, че с последния е актуван
незаконосъобразно имот – държавна собственост, като общински. В заповедта
имотът е описан като самостоятелен обект с идентификатор 21052.1015.74.6.22, с
площ 509.41 кв.м., с предназначение: гараж, ведно с прилежащи части: склад от
16 кв.м., работилница от 16 кв.м., стая от 9.93 кв.м., находящи се на подземния
етаж в сграда с идентификатор 21052.1015.74.6, построена в ПИ с идентификатор
21052.1015.74 по КК и КР на *,
одобрени със Заповед № РД-18-3 8/05.07.2006г. на изпълнителния директор на АК.
В мотивите на заповедта се посочва, че гореописания имот е държавна собственост
съгласно влязло в сила на 23.01.2017г. Определение №46 от 16.01.2017г. по гр.
дело №410/2015г. по описа на Окръжен съд – Хасково, по което била постигната
Спогодба между Държавата и община Димитровград, надлежно вписана в Службата по
вписванията - Димитровград. Със същата община Димитровград била признала правото
на собственост на Държавата върху сгради стари идентификатори 21052.1015.74.1 и
21052.1015.74.2, сега сграда с идентификатор 21052.1015.74.6, находящи се в
поземлен имот с идентификатор 21052.1015.74 по КК и КР на *. и с протокол от 12.04.2017г. била
предала владението върху гореописаните имоти на Държавата, чрез областен
управител на Хасково. Описано е, че за имота имало съставен и Акт за държавна
собственост № 3155/27.12.1983г., който не бил отписан от актовите книги за
държавна собственост, съгласно изискванията на чл.78 от ЗДС. Предвид изложеното
налице била хипотезата на чл.79, ал.1 от ЗДС - незаконосъобразно актуване на
държавен имот като общински.
Видно от отменения с атакуваната пред съда
заповед Акт №3140 за частна общинска собственост от 14.08.2018г., с последния
на основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС и съдебна спогодба от 16.01.2017г.,
подписана пред Окръжен съд – Хасково е бил актуван самостоятелен обект в града
с площ 509.41 кв.м., идентификатор 21052.1015.74.6.22, застроена площ 509.41кв.м.,
един етаж, с предназначение гараж в сграда, с прилежащи части: склад от 16
кв.м., работилница от 16 кв.м., стая от 9.93 кв.м. на подземен етаж, въведен в
експлоатация през 1973г., находящ се *,
в поземлен имот с идентификатор 21052.1015.74, на улица ***.
По делото е представен протокол от открито
съдебно заседание от 16.01.2017г. на Хасковския окръжен съд, в който е обективирано
Определение №46 за одобряване на постигнатата между Държавата и община
Димитровград спогодба, по силата на която: община Димитровград признава правото
на собственост па Българската държава и се задължава да ѝ предаде в срок
до 3 (три) месеца от влизане в сила на спогодба, владението върху следните
недвижими имоти: 1. Сграда с идентификатор 21052.1015,74.1, находяща се в поземлен
имот с идентификатор 21052.1015.74 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на *,
одобрени със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на изпълнителния директор на
Агенцията по кадастър, представляваща четириетажна масивна сграда с
предназначение - административна, делова сграда, със застроена площ 775 кв. м.,
с административен адрес: ***
2.
Сграда с идентификатор 21052.1015.74.2, находяща се в поземлен имот с
идентификатор 21052.1015.74, по кадастралната карта и кадастралните регистри на
*, одобрени със
Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на изпълнителния директор на Агенцията по
кадастър, представляваща триетажна масивна сграда с предназначение -
административна, делова сграда със застроена площ 107 кв.м., с административен
адрес: ***
3.
Община Димитровград се задължава да предприеме действия за отписване на
горецитираните имоти - частна общинска собственост от регистъра по чл.63, ал.1
от ЗОС. Съдебният акт е влязъл в сила на 23.01.2017г.
На 12.04.2017г. комисии от община Димитровград
и Областна администрация – Хасково извършили действия по фактическото предаване
и приемане на имот - частна общинска собственост, представляващ сграда с
идентификатор 21052.1015.74.1 със застроена площ 775 кв.м. и 21052.1015.74.2
със застроена площ 107 кв.м., находящи се в поземлен имот 21052.1015.74 по КК
на * с адрес ***. Действията по предаване са
удостоверени с протокол от 12.04.2017г.
За изясняване на делото от фактическа страна
беше назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), по която вещо лице след
като се запозна с материалите по делото, документите в община Димитровград,
Служба по геодезия, картография и кадастър – Хасково, Областна администрация - Хасково
и наличната проектна документация на сградата, съхраняваща се при председателя
на Районен съд – Димитровград, даде отговор на конкретно поставени въпроси, а
именно:
По въпрос първи вещото лице е посочило, че процесният
обект с идентификатор 21052.1015.74.6.22 бил част от комплекс сгради - бивш „Партиен
дом – Димитровград“. Намирал се в първо подземно ниво на комплекса, като една
част от площта му попадала в подземното ниво на сграда с настоящ идентификатор
21052.1015.74.6, а друга извън надземните очертания на сграда № 6, на височина
1,0 - 1,10 м. над нивото на прилежащия терен и покривът му представлявал
приемна площадка пред източния вход на сграда № 6. По същината си обектът
представлявал гараж, обслужвал целия комплекс от сгради на „Партиен дом – Димитровград“.
В послелващи актове, създадени във връзка с прехвърляне собственост от община
Димитровград на Държавата обектът не бил предмет на разглеждане и споразумение.
Спорният обект с идентификатор 21052.1015.74.6.22 се намирал на кота около
минус 2,0 м. спрямо средното ниво на прилежащия терен. Имал самостоятелен вход
чрез рампа от *. По
смисъла на § 5, т.48. представлявал „полуподземен етаж“’, а по смисъла на чл.40,
ал.4 от ЗКИР - подземен;
По въпрос втори вещото лице е установило, че
обектът представлявал гараж с обща площ 509,41 кв.м., ведно с работилница 16,0
кв. м., склад 16,0 кв.м. и стая 9,93 кв.м. Достъпен бил от рампа с вход от *. Входът на гаража бил от север. Съобразно
разположението на носещата конструкция в обекта можело да се поместят до 12 бр.
коли, каквито при огледа на място вещото лице установило. Над гаража частично били
разположени етажи от сграда с административен характер (съдебната власт), а
таванът на една част от обекта представлявал площадка пред входа на същата
административна сграда. От север гаражът граничил с улици;
На въпрос трети вещото лице е дало следния
отговор: Процесният обект бил въведен като кадастрален идентификатор с
№21052.1015.74.6.22 през 2018г., когато по инициатива на Държавата (област Хасково),
в изпълнение на сключена съдебна спогодба от 2017г. били образувани СОС
(самостоятелни обекти в сграда) в сградата с нов ИД №21052.1015.74.6. Към
момента на създаване на КККР на *
(Заповед
№ РД-18-38/05.07.2006г.) в ПИ с идентификатор 21052.1015.74 имало общо 5 броя
сгради с различна етажност. Към момента на създаване на КККР за нито една от
сградите не били въведени отделни СОС. В следствие разпродажба на част от
сградите на комплекса, представляващ бивш „Партиен дом –Димитровград“, започнало
допълване на данни за СОС в отделните сгради, но не и за сгради с
идентификационни номера 21052.1015.74.1 и 21052.1015.74.2. Чак след съдебната
спогодба от 2017г. между област Хасково и община Димитровград, по инициатива на
област Хасково, се създали и СОС в сградата с нов ИД № 21052.1015.74.6.,
получена в следствие заличаване на сгради с ИД №21052.1015.74.1 и
21052.1015.74.2. При направеното изменение на КККР - Димитровград по инициатива
на област Хасково, последната се идентифицирала като собственик на всички самостоятелни
обекти в сграда № 6, с изключение на СОС с идентификатор 21052.1015.74.6.22. През
2018г. община Димитровград се идентифицирала като собственик на процесния СОС (21052.1015.74.6.22).
В материалите на архивирано гр.д. № 410/2015г. на Окръжен съд - Хасково не се
открило описание на конкретни обекти в сгради с номера 21052.1015.74.1 и
21052.1015.74.2, в последствие станали предмет на спогодба между област Хасково
и община Димитровград. Конкретизацията на съдържанието на конкретните обекти,
предмет на спогодбата станало чрез въведените по инициатива на област Хасково
СОС в сграда с нов идентификатор 21052.1015.74.6 и признаването на конкретни
кадастрални номера на самостоятелни обекти като собственост на Държавата -
всички новосъздадени СОС без спорния 21052.1015.74.6.22. В системата на АГКК
нямало данни държавата да била собственик на спорния обект. Същият не бил
предмет на спогодбата между Държавата и община Димитровград. По силата на
предходни актове за собственост Общината въвела данни за собственост върху СОС
с идентификатор 21052.1015.74.6.22;
На поставения четвърти въпрос вещото лице е
дало следния отговор: Процесният обект с идентификатор 21052.1015.74.6.22 не
представлявал обща част нито от сграда със стар идентификатор 21052.1015.74.1,
нито на сграда с идентификатор 21052.1015.74.2. Нямал характеристики на обща
част на сграда, а на самостоятелен обект в сграда по смисъла и на ЗКИР и на
ЗУТ. Обектът обслужвал целия комплекс от сгради на бивш „Партиен дом – Димитровград“,
а не конкретно сгради с №№1 или 2. Затова той не бил определен като част от
самостоятелните обекти на сгради с бивши номера 1 и 2, а получил свой идентификатор,
имайки необходимите характеристики за СОС;
На поставения пети въпрос вещото лице е дало
следния отговор: Сграда с идентификатор 21052.1015.74.6 била идентична с
имотите, описани във влязлото в сила Определение №46 на 23.01.2017г. по гр.д. №410/2015
по описа на Окръжен съд - Хасково. Общината признала собствеността на Държавата
върху сгради със стари идентификатори 1 и 2, като съдебната спогодба дала
основание на Държавата да предприеме действия по изменение на КККР на гр.Димитровград
през 2018г. за установяване на променена конфигурация на сгради 1 и 2, които се
заличавали и се въвеждал нов идентификационен № 6, и заедно с това се въвеждали
идентификатори за СОС в сграда № 6. Държавата се идентифицирала като собственик
на СОС, без този СОС с идентификационен номер 21052.10.15.74.6.22. Сграда с
идентификатор 21052.105.74.6 била идентична с имотите описани в спогодбата
между Държавата и община Димитровград относно сгради със стари идентификатори 21052.105.74.1
и 21052.105.74.2;
На поставения шести въпрос вещото лице е
дало следния отговор: Конструктивните елементи били и елементи на сградата и общи
части на същата, но не определяли характеристиките на СОС, тъй като във всеки
СОС имало носещи конструктивни елементи, общи за сградата, в която се намирали;
На поставения седми въпрос вещото лице е
дало следния отговор: Част от СОС 21052.1015.74.6.22 попадала в подземната част
на сграда 21052.105.74.6, а част от площта на гаража попадала извън етажните
очертания на сградата и представлявала площадка пред входа на административна
сграда № 6. Конструкцията на двата обема - този под площадката и този под етажната
сграда, била обща и без конструктивна фуга. Част от гаража в т. ч. склад 16,0
кв. м., работилница 16,0 кв.м. и стая 9,93 кв.м. попадали под етажната сграда
21052.1015.74.6, а част от гаража под входната приемна площадка на Н 1,0 - 1,10
м. над прилежащия терен. Наличието на конструктивна фуга или липсата ѝ не
било определящо за създаване на СОС. Определяща била самостоятелната функция,
самостоятелен вход или достъп от общи части на сграда, улица или двор.
На поставения осми въпрос вещото лице е дало
следния отговор: Имотът, описан в Акт № 3140/14.08.2018г. за частна общинска
собственост не представлявал част от имота, описан във влязлото в сила на
23.01.2017г. Определение №46/16.01.2017г. по гр.д. №410/2015г. по описа на
Окръжен съд - Хасково, с което е одобрена подписаната между Държавата и община
Димитровград спогодба. В същата се признавало правото на собственост на
Държавата върху сгради със стари идентификатори 21052.10.15.74.1 и
21052.10.15.74.2. Нито в текста на спогодбата, нито в текста на Определение
№46/16.01.2017г., се упоменавало РЗП на сгради с номера (стари) 1 и 2, нито се
описвали конкретни разпределения по различните нива на сградите. Сграда
21052,105.74.6 била идентична с имотите, описани в спогодбата между Държавата и
община Димитровград относно сгради със стари идентификатори 21052.105.74.1 и
21052.105.74.2.
На последно място в СТЕ вещото лице отново
посочва, че процесният СОС - гараж и прилежащите към него помещения (21052.1015.74.6.22)
били с функция да обслужват целия комплекс на бивш „Партиен дом – Димитровград“
и като такива останали да обслужват комплекса. Не били предмет на спогодбата.
Последната била относно само две сгради с административни функции.
При така приетото за установено от
фактическа страна, настоящият съдебен състав, намира, че жалбата е подадена в
срок, от активно легитимирано за това лице, с правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен административен орган по чл. 79, ал. 1 от Закона за държавната собственост,
доколкото областният управител е овластен по силата на закона да издава такъв
административен акт – заповед за отмяна на акт за общинска собственост, когато
незаконосъобразно е актуван акт – държавна собственост.
Атакуваната заповед е издадена при спазване
на изискванията за форма на акта, като са изпълнени изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК относно реквизитите на административния
акт. Изложено е приетото за установено от фактическа страна от
административният орган, издател на акта, както и са посочени правните
основания за издаване на акт с точно такова съдържание. Иначе казано, не е
налице порок по смисъла на чл.
146, т. 2 от АПК, който да е основание за отмяна на
оспорваната заповед като незаконосъобразна.
От страна на административния орган са
спазени и административно-производствените правила при издаване на оспорваната
заповед.
По отношение съответствието на оспорената
заповед с приложимите материалноправни разпоредби, съдът намира следното:
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗДС,
когато незаконосъобразно е актуван държавен имот като общински, актът за
общинска собственост се отменя със заповед на
областния управител. Предпоставка за отмяната на такъв акт е принадлежността на
правото на собственост на държавата да бъде установено по надлежния ред - с акт
за държавна собственост, който съгласно чл. 114, ал.1 ППЗДС
има доказателствена сила до доказване на противното, или с влязло в законна
сила съдебно решение, установяващо го спрямо общината със сила на присъдено
нещо - чл. 79, ал. 3 ЗДС. В
случая с оспорената заповед областния управител на област Хасково се е опитал
да легитимира правото на собственост на държавата към процесния самостоятелен
обект с идентификатор 21052.1015.74.6.22 чрез АДС № 3155/27.12.1983г. и
съгласно влязло в сила на 23.01.2017г. Определение №46 от 16.01.2017г. по гр.
дело №410 по описа на Окръжен съд Хасково, по което е постигната спогодба между
Държавата и община Димитровград, но видно от заключението на вещото лице,
извършило назначената по делото експертиза, нито посочения АДС, нито постигната
спогодба между Държавата и община Димитровград касаят самостоятелен обект с
идентификатор 21052.1015.74.6.22, с площ 509.41 кв.м., с предназначение: гараж,
ведно с прилежащи части: склад 16 кв.м., работилница от 16 кв.м., стая от 9.93
кв.м., находящи се на подземния етаж в сграда с идентификатор 21052.1015.74.6,
построени в ПИ с идентификатор 21052.1015.74 по КК и КР на *, който е предмет на АЧОС № 3140 от
14.08.2018г. Следователно, при това положение следва да бъде прието, че не е
налице изпълнен фактическия състав на хипотезата на чл.79, ал.1 ЗДС и че
издадената на това основание заповед на областния управител е незаконосъобразна
поради противоречие с материална разпоредба, т. е. налице е отменително
основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Ето защо, с оглед изложеното по-горе съдът
намира, че оспореният административен акт на областния управител на област
Хасково, е постановен от материално и териториално компетентен орган, в
установената от закона форма и с изискуемото съдържание, при спазване на
установените административнопроизводствени правила, но при неправилно
приложение на материалния закон, като в тази връзка, същият се явява и издаден
в несъответствие с целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се
явява основателна и доказана, а заповедта, като незаконосъобразна, следва да
бъде отменена.
При този изход от правния спор основателно е
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи
юрисконсутско възнаграждение и платен депозит за вещо лице. Ето защо и на
основание чл.
143, ал. 1от АПК във вр. с чл.
78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл.
24, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
ответникът следва да заплати на жалбоподателя сумата от 100 лв., за
юрисконсултско възнаграждение, определена в този размер по преценка на съда и
сумата от 390.00 лева – депозит за вещо лице или общо разноски в размер на
490.00 лева.
Мотивиран от така изложеното и на основание чл.
172, ал. 2, във вр. с ал.
1 от АПК, Административният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Заповед №ДС-06-32 от 07.07.2021г. на областен управител на област Хасково, с
която на основание чл.79, ал.1 от Закона за държавната собственост е отменен
Акт за частна общинска собственост № 3140/14.08.2018г.
ОСЪЖДА
Областна администрация на област Хасково, да заплати на Община Димитровград,
сумата от 490.00 / четиристотин и деветдесет / лева, представляваща разноски по
делото за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: