Решение по дело №11928/2009 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

номер ……../05.04.2012 г., град  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД         ХІІ СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на 23 март 2012 г.                                    Година 2012

в  публично заседание в следния състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА

 

при участието на секретар Р. М.

разгледа докладваното от съдия М. Кацарска

гражданско дело номер 11928 по описа за 2009 год.

 

Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗА ПО ИЗВЪРШВАНЕТО.

С влязло в законна сила решение съдът е допуснал извършването на съдебна делба на недвижим имот, представляващ апартамент № *** с идентификатор ***, находящ се в гр. **, ж.к. *** бл. ** вх. ** ет **  с площ от *** кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня – тоалет, коридор и балкон, при граници: обекти с идентификатори ***, ***, *** и ***, заедно с прилежащото му избено помещение № ** с площ от *** кв.м., при граници: коридор, изба на ап. ** ел. табло, както и *** ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху ПИ № *** по КК на гр. ***, ж.к. *** и лек автомобил марка **”, модел „**” с ДК № **, двигател № ***, рама № **, цвят – тъмно син, намиращ се в държане на С.П.В. между съделителите при квоти 1/2 ид.ч за Д. Х.К. и 1/2 ид.ч. за С.П.В..

В първото по делото заседание е приета за съвместно разглеждане претенцията на Д. Х.К. за извършване на делбата на АПАРТАМЕНТ № **, находящ се в гр. **, ж.к. **”, бл. **, вх. **, ет ** чрез поставянето му в нейн дял, на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК.

На основание чл. 346 от ГПК е открито производство по сметки, предявени от Д. Х.К. срещу С.П.В. за заплащане на сумата от 100 лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното и самостоятелно ползване от ответника на делбения лек автомобил, за периода от *** г. до *** г. или общо сумата от 5620.69 лева, с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.

На основание чл. 346 от ГПК е открито производство по сметки, предявени от С.П.В. срещу Д. Х.К. за заплащане на сумата от 3 750 лева, представляваща обезщетение за едноличното и самостоятелно ползване от ищцата на делбения имот или по 150 лева месечно, за периода от *** г. до *** г., с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.

На основание чл. 346 от ГПК е открито производство по сметки, предявени от С.П.В. срещу Д.Х.К. за заплащане на сумата от 17 926 лева, представляваща размера на неоснователното обогатяване на ищцата в следствие на заплатените от ответника кредити, послужили  за закупуване на делбения апартамент и делбения лек автомобил, както следва: сумата от 12 396 лева – за закупуване на жилището и сумата от 5530 лева – за закупуване на лекия автомобил.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 349, АЛ. 1 ОТ ГПК:

Предпоставки за уважаване на претенцията за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 1 от ГПК са следните: делбеният имот да е неподеляемо жилище, да е придобито в режим на СИО, която в последствие да е прекратена със смърт на единия съпруг или развод, а бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, да няма друго жилище.

Досежно поделяемостта на имота, предмет на делбата, съдът възприема заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, от което се установява, че същият е реално неподеляем. В конкретния случай е видно, че процесният имот освен, че е неделим, но и със съдебното решение, с което е постановен развод между страните е предоставяно упражняването на родителски права над роденото от брака деца на ищцата К..*** е видно, че Д.Х.К. не притежава друго жилище, като същата не е оспорена от страните. С оглед изложеното претенцията на оищцата с правно основание чл. 349, ал. 1 от ГПК се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.

В съответствие със заключението по допуснатата СТЕ, възприето от съда като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от съделителите, съдът приема за установено, че пазарната стойност на апартамент № ** идентификатор **, находящ се в гр. **, ж.к. **”, бл. **, вх. ** ет ** е 56 460 лева. Т.е. за уравнение на дяловете ищцата К. следва да заплати на ответника В. сумата от 28 230 лева.

Досежно пазарната стойност на лекия автомобил, предмет на делбата, съдът възприема изцяло заключението на вещото лице Б.С.М., като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от съделителите, от което се установява, че действителната му пазарна цена към настоящия момент е 2400 лева.

Делбата очевидно не може да се извърши нито по реда на чл. 347 от ГПК, нито по реда на чл. 353 от ГПК, предвид неподеляемостта на веща, както и невъзможността да се осигури дял в натура за двамата съделители. Предвид горното, лекият автомобил следва да бъде изнесен на публична продан, като с оглед квотите на съделителите получената сума следва да бъде поделена помежду им по равно.

ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕТЕНЦИЯТА НА ИЩЦАТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 31, АЛ. 2 ОТ ЗС:

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС задължението за заплащане на обезщетение при лично ползване на съсобствената вещ от някои от съсобствениците възниква от деня на писменото поискване.

По делото не са представени доказателства за писмена покана отправена от Д. Х.К. към С.П.В. предхождаща релевантния период от ** г. до ** г. във връзка с едноличното ползване от ответника на МПС, предмет на делбата. Още повече, че преди датата на влизане в сила на решението за прекратяване брака между страните - *** г., съсобствеността между същите по отношение на лекия автомобил е била бездялова /без конкретно определени квоти/, поради което за периода от ** г. до ** г. не се дължи обезщетение за еднолично ползване. Изявлението на ищцата, чрез процесуалния й представител, направено в съдебно заседание на ** г. не съставлява покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС, а и ответникът не е присъствал и не е бил представляван в конкретното заседание, поради което същото не е достигнало до него. От друга страна така формулирани изявленията имат единствено декларативен характер относно бъдещите намерения на К. по отношение защитата й във втората фаза на делбата, но не съдържат искане отправено конкретно към ответника, същият да й заплаща обезщетение за едноличното ползване на процесния лек автомобил.

Предвид изложеното претенцията е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло. Поради това, че не е налице една от предпоставките за уважаване на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС, не следва да бъдат обсъждани останалите предпоставки и ангажираните във връзка с тях доказателства.

ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕТЕНЦИЯТА НА ОТВЕТНИКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 31, АЛ. 2 ОТ ЗС:

С.П.В. претендира ищцата К. да му заплати обезщетение в размер на 3750 лева, представляваща половината от средния месечен пазарен наем за едноличното ползване на делбения апартамент за периода от ** г. до ** г.  С решението по допускане на делбата в полза на ответника е присъдено обезщетение за едноличното ползване на имота от другия съсобственик, считано от ** г. до окончателното завършване на делбата по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК. Това е процесуалният ред за предявяване на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС като привременна мярка по време на първата фаза на делбата. Решението в тази част е влязло в законна сила и се ползва с изпълнителна такава, т.е. ответникът винаги може да се снабди с изпълнителен лист за присъдените му ежемесечна сума и да инициира принудително изпълнение за тяхното събиране. С оглед изложеното претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС е недопустима за сумата от 3150 лева, представляваща обезщетение за самостоятелното ползване на процесния апартамент за периода от ** г. до ** г. и в тази част производството по претенцията следва да бъде прекратено, тъй като за същото искане и за същия период е налице влязло в сила решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС задължението за заплащане на обезщетение при лично ползване на съсобствената вещ от някои от съсобствениците възниква от деня на писменото поискване.

Такава писмена покана е отправена за първи път с отговора на исковата молба, депозиран в съда на ** г. /листи 37-39/. Същата е получена от К., чрез процесуалния й представител, на ** г., видно от призовката на лист 57 от делото. Т.е. същата е надлежно поканена да заплаща обезщетение на ищеца за периода от *** г. до ** г. В съдебно заседание на ** г. между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че Д. К. ползва еднолично делбеното жилище за периода от ** г. ** г.

От заключението по допуснатата СОЕ, възприето от съда като обективно и компетентно изготвено се установява, че средната пазарна наемна цена за апартамента за периода от ** г. до ** г. е 1089 лева. В конкретния случай не се спори между страните, че ищцата заедно с двете родени от брака между страните деца, ползва съсобствения апартамент. Установено със сила на присъдено нещо е, че ищцата притежава собствеността върху 1/2 ид.ч. от апартамента, като останалата 1/2 ид.ч. от същия ползва заедно с още двама души – ненавършилите пълнолетие деца на страните, които не дължат наем на родителите си за осигуреното им жилище.

С оглед изложеното Д. Х.К. следва да бъде осъдена да заплати на С.П.В. сумата в размер на 181.50 лева, представляваща 1/3 ид.ч. от наемната пазарна цена за 1/2 ид.ч. от имота за периода от *** г. до ** г., като за разликата над тази сума до пълния размер на претенцията от 600 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 ОТ ЗЗД:

Предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 от ЗЗД са следните: наличие на обедняване на едно лице /намаляване на имуществото му/; обогатяване на друго лице /облагодетелстване/; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, като следва да се изясни дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти и липса на друг иск, с който обеднелият да може да се защити.

Видно е от представените по делото писмени доказателства, а именно: договор за кредит за текущо потребление от *** г., договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от ** г., договор за кредит за текущо потребление от ** г. и договор за кредит за текущо потребление от ** г., както и от заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССЕ, неоспорена от страните, че за закупуването на делбените вещи – апартамент и лек автомобил, страните са използвали четири банкови кредита, кредитополучател по които е С.В.. Съобразно разпоредбата на чл. 25 от СК /отм./, сега чл. 32 от СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Кредитите са усвоени по време на брака между страните, затова настоящата инстанция приема, че същите са изразходвани за задоволяване на семейни нужди. В периода от ** г. – ** г. /датата на влизане в сила на решението за прекратяване на брака/ страните са били в брачна връзка, поради което и средствата, с които са погасявани банковите кредити също са съпружеска имуществена общност. Ищецът по претенцията не е установил тези суми да са лично имущество, поради което се приема че със сумата от 16 976.86 лева заплатена за погасяване на кредитите в периода от ** г. – ** г. солидарните длъжници – двамата съпрузи са погасили солидарно задължение и по отношение на ответницата К. не е налице неоснователно обогатяване.

В периода след прекратяване брака между страните до предявяване на претенцията в съда или от ** г. до ** г. ищецът е продължил да погасява дължимите вноски по банковите кредити. Сумата заплатена от него в този период е в размер на 18 915.89 лева, като изразходваните средствата вече не са в режим на СИО, а негови лични средства, при което К. се е обогатила до размера на 1/2 ид.ч. от заплатената суми след прекратяване на брака между страните или за сумата в общ размер на 9 457.95 лева. От друга страна по делото не е установено икономическата общност между страните да е прекратена преди влизане в сила на решението за прекратяване на брака. Такива доказателства не са ангажирани от страните, а и от приложеното решение № *** г. по гр.д. № ** г. по описа на ВРС, ** състав не се установява конкретен момент на настъпила фактическа раздяла.  С оглед изложеното претенцията на С.П.В. против Д. Х.К. с правно основание чл. 59 от ЗЗД е основателна за сумата от 9 457.95 лева, като за разликата над тази сума до пълния размер на претенцията от 17 926 лева, иска е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед стойността на дяловете всеки от съделителите следва да заплати държавна такса, както следва: Д. Х.К. сумата в размер на 1177.20 лева и С.П.В. сумата в размер на 1177.20 лева, на основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Ищцата К. следва да внесе държавна такса върху предявения от нея и отхвърлен частично иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС в размер на 224.83 лева, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и държавна такса върху уважения спрямо нея иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД в размер на 378.32 лева, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и държавна такса върху уважения спрямо нея иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС в размер на 15.13 лева, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Ответникът В. следва да внесе държавна такса върху предявения и частично отхвърлен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД сумата в размер на 338.72 лева, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и държавна такса върху предявения и частично отхвърлен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата в размер на 34.87 лева, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси.

                Страните не са отправили искане за присъждане на направените по делото разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази част.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ на Д. Х.К., ЕГН **********,*** следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № ** с идентификатор ***, находящ се в гр. **, ж.к. „**”, бл. **, вх. **, ет **  с площ от ** кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня – тоалет, коридор и балкон, при граници: обекти с идентификатори **, **, ** и **, заедно с прилежащото му избено помещение № ** с площ от ** кв.м., при граници: коридор, изба на ап. **, ел. табло, както и ** ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху ПИ № ** по КК на гр. **, ж.к. “**”, на стойност 56 460 /петдесет и шест хиляди четиристотин и шестдесет/ лева, на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК, ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ ИЗПЛАТИ на С.П.В., ЕГН **********,*** за уравнение на дяловете сумата от 28 230 /двадесет и осем хиляди двеста и тридесет/ лева, ведно със законната лихва в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане, на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК.

Д. Х.К., ЕГН ********** ще стане собственик на имота след като изплати в срока по чл. 349, ал. 5 от ГПК определеното парично уравнение заедно със законната лихва, на основание чл. 349, ал. 6 от ГПК.

ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН ЛЕК АВТОМОБИЛ марка **”, модел „** с ДК № **, двигател № **, рама № **, цвят – тъмно син, на стойност 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лева, при първоначална оценка, определена от съдсъдебния изпълнител. След извършването на проданта, получената сума да бъде разпределена както следва: 1/2 ид.ч. за Д. Х.К., ЕГН **********,*** и 1/2 ид.ч. за С.П.В., ЕГН **********,***.

ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Х.К., ЕГН **********,*** срещу С.П.В., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата в общ размер на 5620.69 /пет хиляди шестстотин и двадесет лева и шестдесет и девет ст./ лева, претендирана като месечно обезщетение в размер на 100 лева, представляваща обезщетение за самостоятелното ползване от ответника на съсобствения им ЛЕК АВТОМОБИЛ марка **”, модел **” с ДК № ***, двигател № *** рама № **, цвят – тъмно син за периода от ** г. до ** г., като неоснователен.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 11928/2009 г. по описа на ВРС, ХІІ състав В ЧАСТТА по предявения иск от С.П.В., ЕГН **********,*** против Д. Х.К., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за сумата от 3150 /три хиляди сто и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за едноличното ползване от ответницата на съсобствения между страните недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № **с идентификатор **, находящ се в гр. **, ж.к. **”, бл. **, вх. **, ет **,  с площ от **.** кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня – тоалет, коридор и балкон, при граници: обекти с идентификатори **, **, ** и **, заедно с прилежащото му избено помещение № ** с площ от ** кв.м., при граници: коридор, изба на ап. **, ел. табло, както и ** ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху ПИ № ** по КК на гр. **, ж.к. “**”  за периода от ** г. до ** г., като недопустимо.

ОСЪЖДА Д. Х.К., ЕГН **********,*** да заплати на С.П.В., ЕГН **********,*** сумата от 181.50 /сто осемдесет и един лева и петдесет ст./ лева, представляваща обезщетение за ползването от ответницата, заедно с двете ненавършили пълнолетие родени от барака между страните деца на 1/2 ид.ч. от съсобствения между страните недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № ** с идентификатор **, находящ се в гр. **, ж.к. **”, бл. **, вх. **, ет **  с площ от ** кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня – тоалет, коридор и балкон, при граници: обекти с идентификатори **, **, ** и **, заедно с прилежащото му избено помещение № ** с площ от ** кв.м., при граници: коридор, изба на ап. **, ел. табло, както и ** ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху ПИ № ** по КК на гр. **, ж.к. “**”  за периода от ** г. до ** г., на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 181.50 лева до пълния размер на претенцията от 600 /шестстотин/ лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Д. Х.К., ЕГН **********,*** да заплати на С.П.В., ЕГН **********,*** сумата от 9 457.95 /девет хиляди четиристотин петдесет и седем лева и деветдесет и пет ст./ лева, представляваща размера на неоснователното обогатяване на ответницата К. в следствие на заплатените от В. кредити, послужили  за закупуване на делбения имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № ** с идентификатор **, находящ се в гр. **, ж.к. „**”, бл. **, вх. **, ет ** и делбения лек автомобил марка „**”, модел „**” с ДК № **, двигател № **, рама № **, цвят – тъмно, на основание чл. 59 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 9457.95 лева до пълния размер на претенцията от 17 926 /седемнадесет хиляди деветстотин двадесет и шест/ лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Д. Х.К., ЕГН **********,*** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 1 177.20 /хиляда сто седемдесет и седем лева и 0.20 ст./ лева, на основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и държавна такса върху отхвърления иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС в размер на 224.83 /двеста двадесет и четири лева и осемдесет и три ст./ лева, държавна такса върху уважения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД в размер на 378.32 /триста седемдесет и осем лева и тридесет и две ст./ лева и държавна такса върху уважения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС в размер на 15.13 /петнадесет лева и тринадесет ст./ лева, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА С.П.В., ЕГН **********,*** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 1 177.20 /хиляда сто седемдесет и седем лева и 0.20 ст./ лева, на основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и държавна такса върху отхвърления иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД в размер на 338.72 /триста тридесет и осем лева и седемдесет и две ст./ лева и държавна такса върху отхвърления иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС в размер на 34.87 /тридесет и четири лева и осемдесет и седем ст./ лева, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси.

 

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: