Решение по дело №1969/2010 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 606
Дата: 16 юли 2010 г. (в сила от 16 август 2010 г.)
Съдия: Николинка Николова Попова
Дело: 20105220101969
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2010 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

                    гр. Пазарджик 16.07.2010 г.

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Пазарджишкият районен съд  гражданска колегия в открито заседание на  шестнадесети юли  , през две хиляди и десета   година  в състав:       

                             Председател : НИКОЛИНА ПОПОВА          

При секретаря М. К.   и в присъствието на прокурора........................................... като разгледа докладваното от съдията Попова  гр. дело № 1969  по описа за  2010  година и за да се произнесе взе  предвид следното :

            Предявен е иск  с правно основание чл.  143 ал.2 СК   , във връзка с чл. 149 СК за присъждане на  издръжка от родител на неговото ненавършило пълнолетие дете.

В исковата си молба против С.В.Х. ЕГН ********** ***  ищцата Д.Д.Г. ЕГН ********** *** В , в качеството й на майка и законен представител  на малолетния си син Д С. Х.  ЕГН ********** твърди, че  ответникът е баща на малолетното дете , като родителите живеели на семейни начала без да сключват брак. Твърди, че на 05.05.2010 г. , майката напуснала бащата на детето си  и се прибрала да живее при родителите си. Ищцата поддържа, че в момента не работи ,  тъй като се грижи за детето си и поради това разчита само на социални помощи и на помощта на своите родители. Твърди, че ответникът работи като охранител  и получава трудово възнаграждение в размер на 500,00 лв. , но отказвал доброволно да се погрижи за детето си. Затова се моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплаща на своето малолетно   дете месечна издръжка в размер на 100,00 лв., считано от 05.05.2010 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване , ведно със законната лихва при просрочие. Сочат се доказателства.Претендират се разноски.

           В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по предявения иск.            

            Като се запозна със събраните по делото доказателства, за да се произнесе, съдът прие за установено следното:

            Не се оспорва по делото,  а и от представеното удостоверение за раждане , издадено въз основа на акт за раждане  № 0336 / 09.03.2010 г. се установява, че ответникът  е баща на малолетното дете Д. С. Х. ЕГН **********, родено на *** г.

Не се оспорва също така , че двамата родители не живеят съвместно от 05.05.2001 г., като от тази дата  и към настоящия момент детето живее само със своята майка , която полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание.

В съдебно заседание ответникът представя като писмено доказателство удостоверение  изх. № 01.08 / 12.07.2010 г., видно от което същият полага труд по трудово правоотношение в „Радио – СОТ „ ООД, като получаваното от него трудово възнаграждение / като облагаем доход / за периода м. януари 2010 г. до м. юни 2010 г. е в средномесечен размер от 263,74 лв.

По реда на чл. 176 ГПК ответникът заявява , че от около два месеца  е променил длъжността си в същата фирма , но получаваното от него трудово възнаграждение е в същия размер. Не   оспорва , че в периода на тяхната раздяла от началото на м. май на настоящата година , непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето се полагат от неговата майка.

            При тези фактически данни от правна страна, Районният съд приема, че предявените искове   за  присъждане на  издръжка в полза на малолетно дете от неговия родител   са частично основателни.  Съгласно чл.143 ал.2  СК,  родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни  и дали могат да се издържат от имуществото си. В настоящото производство безспорно се установява, че ответникът е баща на малолетното дете Дейвид Станимиров Х. , роден на *** г. , което към настоящия момент е навършило четири  месечна възраст.  Не се оспорва , че за исковия период – считано от 05.05.2010 г.  и до настоящия момент детето живее със своята майка , която полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание. Освен това не се оспорва , че родителите на детето   не живеят съвместно от посочената по-горе дата и към настоящия момент . С оглед на това , съдът счита, че са налице предпоставките на чл.143 ал.2  от СК за присъждане на издръжка на ненавършилото пълнолетие дете  от неговия родител, включително и за присъждане на издръжка на основание чл. 149 СК - преди датата на подаване на исковата молба,   считано от 05.05.2010 г. 

Размерът на издръжката се определя от съотношението на нуждата от издръжка и възможностите за нейното плащане съгласно общата разпоредба на чл. 142  ал.1  СК, като тази издръжка  определяна в полза на ненавършило пълнолетие дете съгласно чл. 142 ал.2 СК не може да бъде по-ниска от една четвърт от размера на минималната работна заплата / за 2009  и 2010 г. в размер на 240,00 лв. /. Затова като съобрази възрастта и нуждите на детето, свързани с неговото    отглеждане и възпитание, както и възможностите на двамата родители дължащи издръжка, съдът преценява, че за месечната издръжка  на детето Дейвид  са необходими минимум 160 лв.  Тъй като през процесния период непосредствените грижи за детето  са били осигурявани от майката, а не се твърди и не се установява участие на бащата в  разходите за издръжката,  то съдът счита, че от така определената сума бащата С.В.Х.  , следва да поеме част в размер на 75,00  лв. При определянето на този размер  на дължимата издръжка  съдът счита, че във  възможностите на ответника  е да плаща така определена издръжка , тъй като  понятието " възможности" включва не само всички доходи и имущества на дължащия издръжка, но и всички възможности и обстоятелства зависещи от волята на съответния родител. Имайки предвид трудоспособната възраст и доброто здравословно състояние на ответника/ доказателства в противната насока не бяха представени по делото/ и съобразявайки, че ответникът няма задължение за издръжката на други низходящи , съдът счита, че в неговите   възможности е да  плаща на детето  си месечна издръжка  в определения размер , поради което в този размер исковите претенции са основателни  и ще следва да бъдат уважени , а в останалата си част следва да бъдат отхвърлени   като недоказани. Ще следва да се уважи и претенцията за присъждане на законната лихва при просрочие на всяка месечна вноска.

В тежест на ответника по делото, следва да се възложи и следващата се държавна такса   в размер на  108,00 лв. , като ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сторените от ищцата разноски за адвокатски хонорар в доказания в договора за правна защита реално платен размер от 100,00 лв.     

Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :     

 

 

                                                        Р         Е          Ш         И    :

 

 

            ОСЪЖДА С.В.Х. ЕГН ********** ***   да заплати на малолетния си син Д. С. Х.  ЕГН ********** , чрез неговата майка и законен представител  Д.Д.Г. ЕГН ********** *** В   на основание чл. 149 СК месечна издръжка в размер на 75,00 лв., считано от  05.05.2010 г.  до датата на подаването на исковата молба / 26.05.2010 г. / , както  и да му заплаща на основание чл. 143 ал.2 СК месечна издръжка в размер на 75,00 лв., считано от  26.05.2010 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване , ведно със законната лихва при просрочие на всяка месечна вноска, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове  в останалата им част като   неоснователни.

ОСЪЖДА С.В.Х. ЕГН ********** *** да заплати следващата се държавна такса   в размер на    108,00 лв. , както и да заплати на  ищцата разноски за адвокатски хонорар в  размер от 100,00 лв.             

Решението подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок след изтичане на срока по чл. 316 ГПК обявен на страните в открито съдебно заседание.

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :