Р Е Ш Е Н И Е
№ I - 188 28.07.2020
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при
секретаря Ани Цветанова
като разгледа докладваното
от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело № 1172 по
описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас,
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба,
подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на
МВР, представлявана от Гл. комисар Николай Николов – Директор чрез ст.юрисконсулт
Татяна Стойкова , с адрес за връчване: гр. Бургас, ул.
„Александър Велики“ № 37Б, РДПБЗН - Бургас против Решение №
30/30.01.2020г. по гр.д. № 1211/2019г. по описа на РС Несебър, с което съдът е
осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, да
заплати на Т.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1703,27 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за 244,82 часа извънреден труд, положен
през периода 01.10.2016-30.09.2019 год. на основание служебно правоотношение
между страните, по силата на което ищецът Т.П. е заемал длъжността „пожарникар
и водач на специализиран автомобил І
степен“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”- гр.
Несебър, към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-
гр. Бургас, при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”
към МВР, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на подаване
на исковата молба- 03.10.2019 г., до окончателното й изплащане; сумата от
246,81 лв., представляваща сборно обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода 30.10.2016 г.- 02.10.2019 г., както и сумата от 350 лева – разноски
за адвокатско възнаграждение. Със същото решение ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението” към МВР е осъдена да заплати в полза на бюджетна
съдебната власт по сметка на Районен съд Несебър сумата от 268, 13 лева –
разноски за държавна такса и възнагражение на вещо лице, изплатено от бюджета
на съда.
С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно
и необосновано. Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, според който при
разрешаване на висящия спор субсидиарно следва да бъде приложена Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата. Излага се подробен анализ на нормативната
уредба, съдържаща се в специалния ЗМВР и наредбите, която се намира за
приложима към спора и въз основа на този анализ се прави извод, че изброяването
на видовете допълнителни възнаграждения
в ЗМВР е изчерпателно и закондателят не е предвидил на служителите на МВР да се
изплащат допълнителни възнагражения, определени в други нормативни актове,
неприложими към служебните отношения по
ЗМВР. Излага становище, че ЗМВР
препраща към Кодекса на труда само в изрично определени разпоредби, като редът
на полагане, отчитане и заплащане
на нощен или
извънреден труд е
уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните
правоотношения на служителите няма. Намира,
че е неправилно позоваването на Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., която не е
действала през процесния период. Предвиденото с нея преизчисляване на нощния
труд не било в съответствие със ЗМВР, което несъответствие било поправено с Наредба
№ 8121з-592/ 25.05.2015 г. и този подход
бил възприет с Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. На следващо място съгласно чл.
187 ЗМВР нормалната продължителност на дневното работно време била 8 часа, като
се излага становище, че нормалната приодължителност и на нощния труд също била
8 часа, поради което съотношението на нормалната дневна продължителност на
работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР било
равно на коефициент 1, а не както по Кодекта на труда 1,143. За държавните
служители по ЗМВР положеният труд през нощта в рамките на 8-часова
продължителност се заплащал съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на
Министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Счита изводът за приложение
на НСОРЗ за неправилен като се позовава и на съдебна практика, и на правна
консултация на проф. Мръчков, приложена по делото за сведение. На следващо
място намира за неправилен извода, че се дължи заплащане за извънреден труд. Поддържа,
че липсва полагане на извънреден труд. Счита, че неправилно е кредитирано
заключението на вещото лице. Излага съображения, че в платежните ведомости е
начислен нощен труд положен по график в рамките на месечната норма, положен по
график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не били
отчетени от вещото лице по извършената съдебно - счетоводна експертиза. Не бил
отчетен фактът, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца
като извънреден труд. Относно присъдените лихви заявява, че поддържа
становището, изразено в писмения отговор. Моли за отмяна на обжалваното решение
и отхвърляне на предявените искове. Претендира за присъждане на направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Не се
правят доказателствени искания. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на
въззивника не се явява, представя писмена молба, в която заявява, че поддържа
подадената въззивна жалба и възражението за прекомерност, и се позовава на посочена съдебна практика.
Препис от въззивната жалба е връчен на Т.П.
чрез адв. С. на 18.05.2020г. като в срока по л. 263 от ГПК е подаден писмен
отговор. С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и обосновано.
Подкрепят се изводите на съда относно субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Определеното
със Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. допълнително възнаграждение в размер
на 0,25 лв за всеки отработен час между 22:00 часа и 06:00 часа не изключвало
приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, като в случая се касаело за две различни
и паралелно действащи разпоредби, установяващи два отделни способа за
овъзмездяване на нощния труд. Сочи, че възприемането на обратното становище би
поставило държавните служители, работещи в системата на МВР в неравностойно
положение спрямо останалите държавни служители и лица, ангажирани в трудово правоотношение. В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззиваемия се представлява от
адв. С., която моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и
претендира разноски, съобразно представен списък на разноски и договор за
правна защита и съдействие от 09.07.2020 г.
Съдът
намира въззивната жалба за редовна и допустима, като подадена в срок от
легитимирано лице и против акт на съда, подлежащ на обжалване.
Бургаският
окръжен съд, след извършена служебна проверка на валидността и допустимостта на
обжалваното решение, на основание чл. 269 ГПК намира, че
същото е валидно и допустимо. Като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази закона, съдът намира, че
същото е правилно и законосъобразно.
С
исковата молба ищецът Т.М.П., ЕГН ********** е предявил срещу
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ на МВР
, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Пиротска "
№171А, иск с правно основание чл. 179, ал. 1, вр. чл. 178, ал. 1
т. 3 от ЗМВР за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 1400 лева, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за положен и неплатен извънреден (нощен) труд за периода
от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., приравнен към дневен по коефициент 1.143 и
отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху дължимата главница от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението, както и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 200 лева, представляваща сбора от
мораторните лихви върху дължимите суми, предмет на първия иск, считано от 30
–то число на съответния месец до датата на депозиране на исковата молба в съда.
Ищецът
излага, че през процесния период от време е полагал труд на длъжността
„пожарникар и водач на специализиран автомобил I
степен в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ –гр.
Несебър към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
–Бургас, която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при МВР. Съгласно ЗМВР, ищецът е със
статут на държавен служител. Ищецът сочи, че за процесния период от 01.10.2016
г. до 30.09.2019 г. е работил на 24 часови смени, като обикновено е работил по
7 или 8 нощни смени месечно. Общо положеният от него нощен труд за този период
бил 1680 часа, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 1920 часа
дневен труд. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извод за
положен извънреден труд от 240 часа, който следва да бъде допълнително заплатен
от ответника и общата стойност възлиза на сума от 1140 лева. Предявено е искане
за назначаване на ССчЕ със задачи, формулирани в исковата молба.
Ответната
страна Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР е
депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по
основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител
по служебно правоотношение, като посочва, че същият изпълнявал служебните си
задължения на работни смени, съгласно месечни графици и отработеното време били
изчислявано сумарно. При изчисляване на времето, отработено от ищеца, при което
бил отчетен и положения извънреден труд, ответната дирекция е прилагала
специалната уредба по ЗМВР и приетите въз основа на него специални наредби.
Сочи, че за процесния период от време, е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
на Министъра на вътрешните работи и че наличието на специална уредба, приложима
към служебното правоотношение с ищеца, води до извод за неприложимост на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Заявява, че
нощният труд, полаган в часовия диапазон между 22:00ч и 06:00 ч. не е
извънреден труд, като такъв би бил налице само ако служителят действително
работи извън установеното за него работно време. Не се противопоставя на
исканата експертиза.
В
хода на първоинстанционното производство е направено изменение на исковата
претенция на основание чл. 214 ГПК, което е прието
и в резултат на това, главният иск се счита предявен за сумата от 1703,27 лв.,
за положени 244,82 часа извънреден труд през заявения с исковата молба период,
а претенцията за мораторна лихва е увеличена до размер от 246,81 лева за
процесния период от 30.10.2016 г. до 02.10.2019 г.
Предявеният
иск е с правно основание чл.178, ал. 1,
т.3 вр. чл.187 и чл. 179 от ЗМВР.
По
делото няма спор, че за процесният период от време ищецът е полагал труд като
служител на ГД "Гранична полиция", което налага извода, че страните
са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като
ищецът Т.М.П. е държавен служител и приложимият закон, уреждащ този вид
обществени отношения е ЗМВР, който е
специален по отношение на ЗДСл - арг.
от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма
спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд на смени по график, включително и през нощта (22. 00часа - 06. 00
часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен
въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд,
респективно- дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и
следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
От
заключението на вещото лице Петя Няголова по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че за процесния период от време: 01.10.2016г. до
30.09.2019г. ищецът е положил общо 1712 часа нощен труд, които приравнени с
коефициент 1,143, се равняват на 1956,82 часа за целия период. Разликата между
двете величини е 244,82 часа положен извънреден труд, за което се дължи
допълнително възнаграждение в размер на 1703,27 лв. Дължимата мораторна лихва
върху отделните допълнителните месечни възнаграждения, считано от 30 – то число
на съответния месец е в общ размер на 246.81 лева.
От
правна страна съдът приема следното:
Съгласно чл. 176 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. До измененията в ЗМВР,
обнародвани в ДВ бр. 60/2020 г. в закона изрично е регламентирана само нормалната
продължителност на полагания през деня труд от държавните служители в МВР - 8
часа, съответно 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. С изменията в
чл. 187, ал. 1 ЗМВР от 07.07.2020 г. изрично бе предвидено, че и нормалната
продължителност на полагания през ноща труд е 8 часа, като не е предвидено
обратно действие на новоприетите с ЗИЗЗМВР текстове. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като до
сега действащата уредба предвиждаше, че работните часове през нощта не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
- за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5,
т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). Приложимата за процесния период от
01.10.2016г. до 30.09.2019г. и относима към спора наредба, е Наредба №8121з-776
от 29.07.2016г. , в сила от 02.08.2016г. , действала до 10.01.2020 г. В посочената
наредба липсва изрично правило,
аналогично на чл. 31, ал. 2 от действалата преди нея, в различни периоди от
време Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00ч. за
отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. В чл. 31 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с
протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на специално
правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни
часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, правилни са изводите на районния съд, че
субсидиарно приложение следва да намери НСОРЗ. Съгласно чл.46, ал.2 ЗНА, когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Неоснователно е разбирането на въззивника, че по отношение на държавните служители
в МВР е приложима само уредбата по специалния закон, тъй като законодателят не
е целял да постави една група обществени отношения и работниците и служителите,
полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, в по-лошо
положение от това на останалите работници и служители. Изрично разпоредбата
на чл.188, ал.2 ЗМВР предвижда,
че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч.,
се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Възприемането
на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в
по-неблагоприятно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и които
биха получили по-високо възнаграждение за положения от тях нощен труд при
сумирано изчисляване на работното време.
На
следващо място, Конституцията на РБ утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация, в т.ч. утвърждава като основен принцип равенството
в третирането. Обстоятелството, че едно лице полага труд по служебно
правоотношение само по себе си не е основание за пренебрегване на принципно
признатите права на предоставящите работната си сила по трудово правоотношение.
Именно защото основният закон гарантира равенство на лицата, предоставящи
наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което
реализират правото си на труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия
работещите по трудови правоотношения и тези, работещи по служебно
правоотношение. Ето защо и при принципно утвърдения режим на работа през деня
логично се явява съотнасянето на положения нощен труд при специфичната
организация на 8-, 12- и 24-часови дежурства към дневния посредством нормативно
установеното съотношение в нормата продължителност при различните условия.
Както
се посочи, размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична
уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то този състав
намира за правилен извода на районния съд, че нормативната празнота следва да
се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо
правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното
/7 часа/ работно време. ЗМВР разрешава полагане на нощен труд, средно в размер
на 8 часа за всеки 24-часов период, което не изключва приложението на общите
правила, както и приравняването на нощния труд към дневния и съответно не
изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, тъй като при
сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на
конкретния работник или служител в края на отчетния период. Ето защо съдът
намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно
неприложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение.
В
допълнение, аргумент за правилността на изложените по – горе изводи е и
приетото изменение в разпоредбата на чл. 187 на ЗМВР и въвеждането на нова ал.
4 от същия текст с ЗИДЗМВР, обн. ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г. С посоченото
изменение, както вече бе упоменато, изрично е уредено, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24 –часов
период, като нощен труд е този, който се полага между 22:00 часа и 06:00 часа.
А в нововъведената ал. 4 за първи път на законодателно ниво изрично се урежда,
че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефицент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през
нощта, която продължителност на свой ред е регламентирана в изменената ал. 1
като 8 часа за всеки 24- часов период. В мотивите към законопроекта, предвиждащ
изменението и допълнението в чл. 187 на ЗМВР е посочено, че в досегашната
уредба е уредена само максималната продължителност на работното време през деня
и седмичната продължителност при 5-дневна работна седмица, като спецификата на
работата на служителите в ЗМВР, свързана
с полагане на труд на смени (24 часа), обуславя необходимост от регламентиране и
на нормалната продължителност на работното време през нощта за тези
служители.Посочено е, че целта на изменението в досегашната законова
регламентация е налагане на „еднаквост
при прилагането на разпоредбите , регламентиращи полагането на нощен труд и
допълване на празнотата в специалния закон“.Използваната от законодателя
техника чрез допълнение и изменение на действащия ЗМВР, ясно посочва, че в действителност до
обнародването на последния ЗИДЗМВР в ДВ бр. 60 от 2020 г,е била налице празнота
в специалната нормативна уредба, каквато правилно и първоинстанционния съд е
приел за съществуваща. За сравнение при съществуваща, но неясна или непълна
нормативна уредба, приложимата законодателна техника е различна, а именно чрез
задължителното тълкуване, предвидено в чл.50 от Закона за нормативните актове,
в който случай закона за задължително тълкуване по правило действа от
първоначалния момент, от който има действие тълкувания акт. Ето защо с оглед установената непълнота на
нормативната уредба, действаща по време на исковия период и приложима при
разрешаването на настоящия спор, приложение следва да намерят разпоредбите, отнасящи
се до подобни случаи, каквито са разпоредбите на КТ и на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ по аргумент от чл. 46, ал. 2 от
ЗНА.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. Същата е доказана и
по размер с приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза, която се кредитира и от въззивният съд. От експертизата е
установено, че за процесния период от време ищецът е положил нощен труд в размер
на 1712 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на
дневно работно време възлизат на 1956,82 часа, като разликата от 244,82 часа се
отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и
чиято стойност не е начислена, съответно - не е изплатена. Изрично в
заключението си вещото лице е посочило, че изчислена по този начин, дължимата
сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден
труд възлиза на сума в размер на 1703,27 лева. Изчислена и е дължимата
мораторна лихва за процесния период в размер на 246.81 лева.
Заплащането
на ставка по 0,25 лева за всеки отработен час в интервала от 22:00 часа до
06:00 часа, съобразно издадената заповед на основание чл. 179, ал. 1 и 2 от ЗМВР е форма на възмездяване, аналогична на предвидената в чл. 8 от НСОРЗ, на
правно основание, различно от заплащането за часовете положен извънреден труд,
получени при сумарно изчисляване на работното време с приложеният коефициент.
По горните съображения Бургаският
окръжен съд счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно,
следва да се потвърди на основание чл.271, ал.1 ГПК.
При
този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната
страна, направените пред въззивната инстанция разноски. В жалбата е направено
възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. При
разглеждането на същото, съдът следва да извърши преценка за съответствие между
размера на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от страната на
упълномощения от нея процесуален представител, и фактическата и правна сложност
на делото, като съобрази и размерите, определени като минимални такива за
съответния вид работа в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, под които
адвокатското възнаграждение не може да бъде намалено. Предвид отмяната на тази
наредба с Решение № 5419 по адм. дело № 14384/2019 г. на ВАС, II колегия,
считано от 15.05.2020г., и то в частта на чл. 7, ал. 2 т. 2, в която са
определени минималните прагове на адвокатските възнаграждения за
представителство по граждански дела с материален интерес, съдът, за да определи
какъв е в настоящия случай минималния размер на адвокатското възнаграждение
намира, че следва да приложи посочената наредба в редакцията й след отмяната й
с цитираното решение на Върховния административен съд. Основание за този извод дава представения
пред въззивната инстанция договор за правна защита и съдействие, сключен на
дата 09.07.2020 г. , с който е уговорено възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемата страна в настоящото производство в размер на 280
лева. В настоящия случай при общ материален интерес по делото в размер на 1950,08 лева /доколкото и двата обективно съединени иска за предявени
за защита на един интерес/, минималният размер на адвокатското възнаграждение
за процесуално представителство пред въззивната инстанция, определен по реда на
чл. 7, ал. 2 т. 2 от Наредба №1/2004г./ в редакцията след изм. с Решение №13062
от 03.10.2019 г. по адм.д.№ 3586/2016 на ВАС и
Решение №5419 от 08.05.2020 г. по адм.д.№ 14384/2019 на ВАС, обн. в ДВ.
бр.45 от 15 май 2020г./, е в размер на 200 лева + 6 % за горницата над 1000
лева. Претендираното от въззиваемата страна адвокатското възнаграждение в
размер на 280 лева е съобразено с минимално предвидения в посочената наредба
размер. Изложеното обуславя извод за неоснователност на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.
На
основание чл. 280, ал. 3,
т. 3 ГПК решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 30/30.01.2020г. по гр.д. №
1211/2019г. по описа на РС Несебър.
ОСЪЖДА от Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, адрес: град София, ул. "Пиротска"
№171А да заплати на Т.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 280.00 лева разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение пред БОС.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.