Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………
гр. София,18.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ
състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Данаилова частно
гражданско дело № 5114/2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 5827/30.04.2020 г. на длъжника по изпълнението
Т.С.
ЕАД срещу разпореждане от 08.04.2020 г. на ЧСИ С.П.по изп. дело №20209210400268, с което е отказано намаляване
размера на адвокатското възнаграждение на взискателя
по изпълнителното дело до размера от 200 лв. и на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
Доводите в жалбата са, че единственото извършено от адвоката действие е по
подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство, поради което
и не следва да се присъжда възнаграждение за други действия, като пропорционалната
такса също се явява завишена. Жалбоподателят претендира разноски.
Взискателят по
делото Р.Б.Г.е депозирала възражение, с което сочи, че уговореното и заплатено
възнаграждение е съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съответно за образуване и представителство по делото, като
именно в резултат на предприетите действия по принудително изпълнение се е
стигнало до събиране на вземанията, като освен молбата за образуване на делото,
упълномощеният адвокат е депозирал и становище по жалбата.
В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е неоснователна,
тъй като взискателят е направил разноски и искане за
присъждането им, като освен молбата за образуване на делото е направил адвокатът е упълномощен и за процесуални
представителство във връзка с действията по принудително изпълнение, а претендираният размер е в рамките на минималното
възнаграждение.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима
вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка,
определянето на трето лице за пазач при неспазване наизискванията
на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение,
както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител
в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на
съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Следователно жалбата е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 29.01.2020
г. по гр.д.№ 1413/2018 г. на РС –Разлог , с който Т.С. ЕАД е осъдена да заплати на Р.Б.Г.-
сумата от 300 лв. разноски по делото.
Молбата за образуване на изпълнителното
производство е подадена на 28.02.2020 г. от младши адвокат Й.Д.с представено
към нея пълномощно за представителство по изпълнително дело. С молбата за образуване на изпълнително дело мл. адвокат
Д.е посочил способ за изпълнение – запор върху вземанията на длъжника по
банкови сметки и е направил искане за присъждане на разноски. С
молбата е представен и договора за правна защита, удостоверяващ заплащането на
разноски за адвокатско възнаграждение от 280 лв. ,
На датата на образуване на изпълнително дело
съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до
Общинска банка, получено на 04.03.2020 г. и покана за доброволно изпълнение до
длъжника, която също е получена на 04.03.2020 г., като в нея са посочени
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя
от 280 лв. и такси по ТТРЗЧСИ в размер
на 135,60лв., без съдебният изпълнител да е конкретизирал основанието за
начисляването им. В резултат на запорното съобщение
Общинска банка е превела сумите по запорното
съобщение на 05.03.2020 г. по сметка на ЧСИ С.П..
С обжалваното разпореждане съдебният
изпълнител е отказал да намали по
възражението на длъжника от 09.03.2020 г. разноските за адвокатско
възнаграждение и таксата, без да изложи каквито и да било мотиви.
Съдът намира, че доколкото с молбата за
образуване на изпълнително дело е
посочен изпълнителен способ, с което е изпълнено изискването за редовност по
чл.426, ал.2 ГПК, като в резултат на неговото приложение вземането е събрано
преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, то единственото извършено от адвоката на взискателя действие по представителство в изпълнителното
производство, което е било необходимо за
събиране на дължимите суми, е подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело, като сумите са погасени в срока за доброволно изпълнение,
като в този срок е без значение дали се касае за доброволно плащане или
принудително събиране, тъй като лишаването на длъжника от възможността да
изпълни доброволно в този срок чрез принудително събиране на вземането следва
да има същите последици. Няма основание да се присъждат разноски за
възнаграждение за представителството във връзка с извършване на изпълнителни действия,
тъй като длъжникът следва да отговоря единствено за разноски, които са в
причинна връзка с поведението му, а не и за разноски, направени от взискателя без необходимост.
По изложените съображения обжалваното
разпореждане следва да се отмени, респективно постановлението за разноските да
се измени в частта относно разноските на взискателя,
които следва да се признаят в размер на 200 лв., както и в частта относно
таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, която е в размер на 50 лв.
Не следва да се присъждат разноски на
жалбоподателя в настоящето производство, тъй като направените такива са в
резултат на незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, респективно няма
основание да бъдат възложени на взискателя. Отговорността
за съдебни разноски се основава на действия, изразяващи се в неоснователно
предизвикан съдебен спор. В случая макар и взискателят
да е претендирал разноски по изпълнителното дело, частният съдебен изпълнител е
този, който е приел искането за
основателно и определил такива да бъдат понесени от длъжника по изпълнението и
въпреки неговото искане за изменение на постановлението за разноските е отказал
неговото изменение. Следователно именно неговите действия са породили правния
спор пред съда в производството по обжалване на действията му, които е установено
да са незаконосъобразни и са отменени и той носи отговорност за вредите от тези
действия.
Действително чл.81 ГПК посочва, че във всеки
акт, с който приключва делото на съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски, от която норма обаче не следва извод, че разноски всякога
се присъждат. Същата е във връзка с принципа, че въпросът за отговорността за
съдебни разноски следва да се изчерпи в производството, по което са направени,
тъй като не е допустимо да се претендират в отделно производство, но този
принцип е приложим в отношенията между страните по делото, но не и по отношение
на трети за спора лица и от него са въведени изключения дори и в отношенията
между страните /такива са например хипотезите по чл.78, ал.2 ГПК, случаите с направените
разноски в обезпечителното производство, разноските направени в охранителни
производства пред съда и др./.
В
случая се касае за разноски, направени в причинна връзка с незаконосъобразно
действие на съдебния изпълнител, поради което и не следва да бъдат възлагани на
взискателя.
На
следващо място и за пълнота следва да се посочи, че съдебният състав счита, че дори
и когато правният спор е предизвикан неоснователно от поведението на страна в
процеса, а не е резултат от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител,
какъвто е случаят с неоснователна жалба, то когато предмет на жалбата е
единствено отговорността за разноските по изпълнението, в съдебното производство
по контрол на действията на съдебния изпълнител разноски не следва да се
разпределят..
Отговорността за разноски е акцесорна последица, няма
самостоятелен характер и не може да бъде предмет на отделен съдебен процес.
Като изхожда от тези характеристики настоящият съдебен състав приема, че не е
допустимо в производството по изменение на съдебен акт/акт
на съдебен изпълнител относно разноските
или в производството по обжалването му в тази част да се присъждат
отделни разноски, тъй като това е в противоречие с основните цели и принципи,
на които се основава института. Правото на разноски не е самостоятелно,
предвидената възможност за защита срещу допуснати непълноти и грешки при
разпределение на разноските касае дейността на съда/съдебния изпълнител, а не
на другата страна и не може да обоснове отделна последваща
отговорност за разноски.
Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 08.04.2020 г. на ЧСИ С.П.по изп. дело №20209210400268,
с което е отказано намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело до размера от 200 лв. и
на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, като ОПРЕДЕЛЯ разноски за адвокатско възнаграждение
на взискателя Р.Б.Г.в размер на 200 лв. и такса по
т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 50 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: