Решение по адм. дело №475/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО.

Образувано е по жалба от Д. Ю. И., с адрес [населено място], [улица]против Решение № 1040-21-470 от 28.07.2025 година на директора на ТП–С. град при НОИ, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-21-723 от 24.06.2025 година и жалба с вх. № 1012-21-723#1 от 24.06.2025 година против разпореждане № РП-3-21-01921396 от 09.06.2025 година на ръководител по контрола на разходите на ДОО в ТП – София град към НОИ. С разпореждането е наредено да се прихване от изискуемо вземане на лицето от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по болничен лист № Е20243746384 за периода м.06.2025 година сума в размер на 107.20 лева. Дължимото вземане е по Разпореждане № РВ-3-21-01678586 от 26.08.2024 година, с което е наредено възстановянане на получено порично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 16.01.2020 година до 08.03.2022 година, съгласно което жалбоподателката следва да възстанови сума в размер на 14 335.94 лв. главница, към дата на издаването му, а към 09.06.2025 година дължимите суми са в размер на 13 370.77 лева – главница и 1 047.22 лева – лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането.

В жалбата се изразява несъгласие с постановеното решение на директора на ТП на НОИ-С. град. Излагат се аргументи, че разпореждането е издадено от некомпетентен орган, което обуславя неговата нищожност, както и че не е налице изискуемост на насрещното вземане, тъй като срокът му за доброволно изпълнение не е изтекъл. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него разпореждане.

В съдебно заседание проведено на 24.10.2025 година жалбоподателката не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба от адв. С. И., с която се поддържа изцяло жалбата. Иска се атакувания акт да се отмени и да се присъдят сторените съдебни разноски, обективирани в договор за правна защита и съдействие.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – С. град, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. По делото е постъпило становище от юк. Е. И., пълномощник на ответника, с което се оспорва жалбата и се иска същата да се отхвърли като неоснователна. Иска присъждане на разноски за юристконсулско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение.

Административен съд-Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради което подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

По фактите:

С Разпореждане № РВ-3-21-01678586 от 26.08.2024 година, издадено от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – С.* – град (л. 42-43) на жалбоподателката е разпоредено да възстанови сума в размер на 14 335.94 лева. Разпореждането е изпращано два пъти за връчване чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка, но се е връщало неполучено. Поради липса на данни за електронен адрес, разпореждането е връчено по реда на чл. 110, ал. 4, изр. второ от КСО. На 19.11.2024 година е влязло в сила.

С определение № 1040-21-452 от 17.07.2025 година, директорът на ТП-София град е оставил без уважение жалба на настоящата жалбоподателка против Разпореждане № РВ-3-21-01678586 от 26.08.2024 година /31-32/.

С определение № 1385 от 28.08.2025 година постановено по АД № 402 по описа на Административен съд – Перник за 2025 година жалбата против определение № 1040-21-452 от 17.07.2025 година на директор на ТП-С.* град е отхвърлена като неоснователна.

Разпореждане № РВ-3-21-01678586 от 26.08.2024 година е атакулано от настоящата жалбоподателка като нищожно. С Решение № 1040-21-466 от 25.07.2025 година, директорът на ТП-София град е оставил без уважение искане на настоящата жалбоподателка за прогласяване на нищожност на Разпореждане № РВ-3-21-01678586 от 26.08.2024 година /л. 27-30/.

Решение № 1040-21-466 от 25.07.2025 година на директор на ТП-София град е обжалвано и е образувано АД № 427 по описа на Административен съд – Перник за 2025 година. Към настоящият момент същото е висящо.

Въз основа на Разпореждане № РВ-3-21-01678586 от 26.08.2024 година е издадено и оспореното в настоящото производство Разпореждане № РП-3-21-01921396 от 09.06.2025 година на ръководител по контрола на разходите на ДОО в ТП – София град към НОИ (л. 24), с което на основание чл. 114, ал. 5 от КСО е разпоредено да се прихване изискуемо вземане на жалбоподателката от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за общо заболяване по болничен лист № Е20243746384 за м. 06. 2025 година, в размер на 107.24 лв., с дължимото по Разпореждане № РВ-3-21-01678586 от 26.08.2024 година вземане.

С. Р. № РП-3-21-01921396 от 09.06.2025 година е депозирана на 24.06.2025 година жалба, с която е оспорено разпореждането за прихващане пред директора на ТП на НОИ – София – град.

С Решение № 1040-21-470 от 28.07.2025 година (л. 11), директорът на ТП на НОИ – София – град е оставил жалбата без уважение като неоснователна и по същество е потвърдил разпореждането за прихващане. Решението е връчено на 30.07.2025 година.

На 13.08.2025 година в ТП на НОИ-С. – град е депозирана жалба против Решение № 1040-21-470 от 28.07.2025 година, издадено от директор на ТП на НОИ – С.* – град. Образувано е АД № **/2025 година по описа на Административен съд – С. – град.

С определение № 31650 от 29.09.2025 година, постановено по АД № **/2025 година по описа на Административен съд – С.* – град, производството пред Административен съд – С. – град е прекратено, а делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Перник.

В Административен съд – Перник по жалбата на Д. И. против Решение № 1040-21-470 от 28.07.2025 година на директора на ТП–С. град при НОИ, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-21-723 от 24.06.2025 година и жалба с вх. № 1012-21-723#1 от 24.06.2025 година против разпореждане № РП-3-21-01921396 от 09.06.2025 година на ръководител по контрола на разходите на ДОО в ТП – С. град към НОИ е образувано АД № 475/2025 година.

В хода на съдебното производство страните не ангажират други доказателства, извън тези събрани в хода на административното производство.

Горната фактическа обстановка се възприе от документите в административната преписка, всичките те приети като годни доказателства.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

По основателността на жалбата:

Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО задължава ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнася по жалбите по ал. 1 от КСО с мотивирано решение. Изчерпването на административния ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ по чл. 117, ал. 3 от КСО. В случая законоустановения ред на оспорването е спазен.

Предмет на съдебния контрол е Решение № 1040-21-470 от 28.07.2025 година, което е издадено от директор на ТП на НОИ – София – град, т.е. в случая оспорваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган. При издаването му е спазена предвидената в закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването му са спазени административнопроизводствените правила. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките по 114, ал. 5 от КСО за прихващане от изискуеми вземания на лицето от държавно обществено осигуряване. В производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната му. Въз основа на изложеното не се откриват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

Решението е и материално законосъобразно. Правилен е изводът, че разпореждане № РП-3-21-01921396 от 09.06.2025 година е издадено от материално и териториално компетентния орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО това е длъжностното лице, определено от ръководителя на поделението да издава разпореждане по чл. 114 от КСО, за което са представени надлежни доказателства, в т.ч. заповед № 1015-21-287 от 26.04.2016 година. В настоящия случай разпореждането е издадено от изрично определено лице, действащо от за ръководител по контрол на разходите на ДОО при ТП към НОИ-С. град, който е материално и териториално компетентния административен орган да стори това. Тезата на жалбоподателката, че издателят на разпореждането не притежава компетентност не се споделя. В конкретния случай е депозирано в ТП-НОИ-София-град приложение № 9, с вх. № Р14-21-000-00-********** от 15.05.2025 година от осигурител „Я. **“ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]придружено с болничен лист № 20243746384, с данни относно право на парично обезщетение и дължимото произнасяне по него изразяващо се в изплащане или отказ, се дължи именно от ТП на НОИ-С. – град, което е съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт по седалището на дружеството, изхождайки от чл. 1, ал. 1, т. „а“ и чл. 2 от НПОПДОО и от името на което териториално поделение е издадено и процесното разпореждане. Не се възприема изложеното в жалбата касателно приложимост на Инструкция № 1 от 3.04.2015 година за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт относно определяне на компетентния орган, който се сочи да е този по постоянен адрес на жалбоподателката. Процесния случай не попада в предметния обхват на инструкцията, тъй като оспорваният акт не е издаден в контролно-ревизионно производство. Въз основа на изложеното настоящият състав не открива основания обуславящи нищожност, нито такива за отмяна на разпореждане № РП-3-21-01921396/09.06.2025 година в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО урежда способите за принудително изпълнение на ликвидни, но непогасени доброволно задължения към държавното обществено осигуряване. Съгласно същата дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване /ДОО/. Регламентираният в разпоредбата ред за принудително изпълнение е специален по отношение на общия ред за прихващане и принудително изпълнение на публични задължения по ДОПК. В тази връзка, закрилата, предвидена в чл. 114а, ал. 1 от КСО, не се разпростира по отношение на задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО.

Публичните вземания, сред които са и вземанията на държавното обществено осигуряване за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи, по силата на чл. 163, ал. 1 от ДОПК се събират по реда на ДОПК, освен ако в закон не е предвидено друго. Прихващането като способ за изпълнение на публични задължения се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното териториално поделение на НОИ, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

Забраната за принудително изпълнение върху обезщетения от социалното осигуряване, установена в чл. 213, ал. 2, т. 1 от ДОПК, се прилага само по отношение на вземанията, предмет на производства по ДОПК, но не намира субсидиарно приложение при принудителното изпълнение по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. В този смисъл е налице произнасяне на ВАС, по сходни казуси, обективарано в решения: № 2743/7.03.2017 г. по АД № 2903/2016 г. и № 5954/18.05.2021 г. по адм. д. № 2890/2021 г. Налице е изрична специална норма – чл. 114а, ал. 1 от КСО, по силата на която забраната за налагане на запори върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО и извършването на удръжки, не се прилага за задължения на лицата към ДОО и за задължения за издръжка и при прихващане по реда на чл. 114, ал 5 от КСО. В този смисъл са и решение № 5776/10.05.2017 г. на ВАС по АД № 6527/2016 г., решение № 4128/04.04.2017 г. на ВАС по АД № 4771/2016 г., решение № 3758/28.03.2017 г. на ВАС по АД № 3140/2016 г., и др.

В конкретния случай с Разпореждане № РВ-3-21-01678586 от 26.08.2024 година на за ръководителя на контрола по разходите на ДОО на ТП на НОИ – София – град на жалбоподателката е разпоредено да възстанови сума в размер на 14335.94 лева, като към дата 09.06.2025 година, главницата е в размер на 13 3770.77 лева и 1047.22 лева – лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането. Не е спорно, че същото е било обжалвано по административен ред, и жалбата е приета за недопустима за разглеждане като просрочена чийто акт е потвърден със съдебен акт постановен по АД № 402/2025 година по описа на Административен съд - Перник. Не е спорно също така, че с решение № 1040-21-466 от 25.07.2025 година е отхвърлена жалбата с твърдяна нищожност на Разпореждане № РВ-3-21-01678586 от 26.08.2024 година, което решение е обжалвано по съдебен ред и не е влязло в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 от КСО обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО не спира тяхното изпълнение. Разпореждането за възстановяване на суми по чл. 114, ал. 1 и ал. 2 подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му, а не от влизането му в сила. В случая от доказателствата по делото е видно, че рзпореждането за възстановяване е връчено по надлежния ред и срокът му за доброволно изпълнение е изтекъл. Ето защо, при констатирана липса на доброволно изпълнение административният орган може да пристъпи към специалния ред за принудително изпълнение на задължението на жалбоподателката към ДОО. След като обжалването на разпореждането не спира изпълнението му, при липса на доброволно изпълнение органът разполага с правомощието да пристъпи към прихващане на дължимите суми. В изпълнение на това си правомощие е издадено и разпореждането, предмет на съдебен контрол в настоящото производство. Следва да се отбележи, че изпълнението може да бъде спряно, съгласно чл. 117, ал. 2 от КСО, но от страна на жалбоподателката не са ангажирани доказателства, установяващи основанията за това.

След констатирана липса на доброволно изпълнение, компетентният орган е издал процесното Разпореждане № РП-3-21-01921396 от 09.06.2025 година, с което на основание чл. 114, ал. 5 от КСО е разпоредено да се прихване изискуемо вземане на жалбоподателката от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по болничен лист № 20243746384 по чл. 40 от КСО за м. 06. 2025 година в размер на 107.24 лева, с дължимото по Разпореждане № РВ-3-21-01678586 от 26.08.2024 година вземане.

Както беше посочено по-горе, съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение, вкл. и чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Уреденият в чл. 114, ал. 5 от КСО способ за изпълнение е специален по отношение на общия ред за прихващане и на принудителното изпълнение на публични вземания по ДОПК. По естеството си прихващането по този ред представлява способ за принудително изпълнение, тъй като само на осигурителния орган, управляващ фондовете на ДОО, е предоставено правото с едностранно волеизявление да удовлетвори вземането си. Материалноправните предпоставки за извършване на прихващане по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО са наличие на две насрещни задължения, идентичност на субектите по двете правоотношения, еднородност на двете задължения и изискуемост на вземането на страната (в случая на административния орган, осъществяващ контрола на разходите на ДОО), която прави изявление за прихващане.

Към датата на извършване на прихващането по реда на КСО, чрез постановяване на оспорения административен акт - Разпореждане № РП-3-21-01921396 от 09.06.2025 година, са изпълнени материалноправните предпоставки на чл. 114, ал. 5 от КСО. Установеното с Разпореждане № РВ-3-21-01678586 от 26.08.2024 година на ръководителя на контрола на разходите на ДОО вземане не е погасено доброволно в 14-дневния срок от връчването му, нито има твърдения или доказателства да е разсрочено по реда на чл. 116 от КСО, като същевременно е налице изискуемо вземане на жалбоподателката от ДОО, представляващо парично обезщетение за общо заболяване по чл. 40 от КСО, в размер на 107.24 лева. Двете задължения са еднородни – парични, същите са ликвидни и изискуеми – определени са по основание и размер. Следователно, изпълнени са предпоставките за извършване на прихващане, каквото длъжностното лице е разпоредило с процесното разпореждане.

С разпоредбата на чл. 114а от КСО са посочени двете притезания, на които законодателят придава засилена правна защита и спрямо тях, като изрично посочени от закона, правилото за несеквестируемост отпада. В този смисъл имуществената отговорност на длъжника спрямо посочените от закона притезания е по-широка и при отпаднала несеквестируемост следва да се удовлетворят преди всичко притезанията, които се ползват със засилена правна защита - в случая задължението към ДОО. При постановяване на настоящият съдебен акт е съобразена практиката на ВАС, Шесто отделение, обективирана в Решение № 16996/12.12.2019 г. по АД № 3197/2019 г., Решение № 2042/10.02.2020 г. по АД № 5445/2019 г., Решение № 14280/24.10.2019 г. по АД № 3198/2019 г., Решение № 15036/06.11.2019 г. по АД № 8812/2019 г. и др..

Въз основа на изложеното настоящия състав приема, че процесното решение, е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената форма за действителност, при спазване на административно производствените правила и при точно прилагане на материалния закон. Жалбата е неоснователна и ще се отхвърли.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора ответникът по делото има право на разноски. Същите са своевременно заявени и представляват искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение в размер на 150.00 лева. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за правна помощ жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на ответната страна 150.00 лева, съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на Д. Ю. И., с адрес [населено място], [улица]против Решение № 1040-21-470 от 28.07.2025 година на директор на Териториално поделение-С. – град към Национален осигурителен институт.

ОСЪЖДА Д. Ю. И., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]да заплати на Териториално поделение-С. – град към Национален осигурителен институт, съдебни разноски по делото в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 119 от КСО.