№ 39778
гр. София, 25.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110135135 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 257183/28.07.2025 г./
на С. Г. С., В. Л. С. и М. Л. С. срещу „..........“ ЕООД, която отговаря на изискванията за
редовност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Съдът намира, че възражението на ответника за недопустимост на предявените
искове е неоснователно. На първо място, ищците извеждат активната си процесуална
легитимация при твърдения, че са законни наследници на длъжника по изпълнителния лист,
което е достатъчно с оглед установените от разпоредбата на чл. 429, ал. 2 ГПК субективни
предели на изпълнителния лист. Цитираната в отговора на исковата молба съдебна практика
касае приемство на страната на взискателя, поради което е неотносима. На второ място,
правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия срещу
него изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което въз основа на
факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от
осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо че
и в хода на същото би могъл да предяви иска си /в този смисъл – Определение №
513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г. на ВКС, I ТО/. Правният интерес от така
предявения иск не се изчерпва със създаване на основание за прекратяване на конкретното
изпълнително дело /чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК/. Интересът на длъжника обхваща и осуетяването
възможността кредиторът след приключване на конкретното изпълнително дело да поиска
връщане на изпълнителния лист и образуването на друго изпълнително дело.
Изпълнителният лист удостоверява неговото право на принудително изпълнение. Влязло в
сила решение, с което искът по чл. 439 ГПК е уважен срещу кредитора по изпълнителния
лист /ако по делото се установи, че погасителната давност е изтекла/, го възпрепятства да
упражни правото на принудително изпълнение по друго /в този смисъл – Определение №
1
262/09.07.2020 г. по ч. гр. д. № 586/2020 г. на ВКС, IV ГО/. По изложените съображения
искането на ответника за прекратяване на производството поради недопустимост на
исковете е неоснователно.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
заседание.
Ищците са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Ответникът е направил искане за изискване на заверено копие от изпълнителното
производство, което следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
производството.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.10.2025 г. от 09:35 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищците – препис и от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ПРИЕМА представените от ищците документи като писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК ЧСИ С. Я., с рег. № ........ при КЧСИ, в 3-
дневен срок от получаване на съобщението да представи по делото заверено копие от изп. д.
№ 20088440400683, като му УКАЗВА, че при неизпълнение в срок ще му бъде наложена
глоба на основание чл. 91, ал. 1 вр. чл. 87 ГПК в размер от 50 лв. до 300 лв.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК с
искане да бъде признато за установено, че ответникът „..........“ ЕООД няма право на
принудително изпълнение срещу всеки от ищците С. Г. С., В. Л. С. и М. Л. С. за по 1/3 от
сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 19.06.2008 г. по ч. гр. д. № 16395/2008 г. по
описа на СРС, 32 състав, а именно: по 83.33 лв. – главница, ведно със законната лихва,
считано от 13.06.2008 г. до окончателното плащане; по 8.59 лв. – лихва за периода от
01.03.2008 г. до 12.06.2008 г.; по 21.67 лв. – разноски по делото. Претендират се разноските
по делото.
Ищците твърдят, че изпълнителният лист е издаден в полза на „........“ АД срещу
техния наследодател Л. Н. С.. Сочат, че по молба на първоначалния взискател от 19.06.2008
г. е образувано изп. д. № 20088440400683 по описа на ЧСИ С. Я.. Излагат, че вземанията се
прехвърлени на ответното дружество и понастоящем то се явява кредитор. Твърдят, че на
13.09.2019 г. длъжникът е починал и е оставил като законни наследници тях тримата и
Николай Стойчев, но последният се отказал от наследството му, поради което
наследственият дял на всеки от ищците е в размер на 1/3. Посочват, че последното валидно
изпълнително действие, годно да прекъсне давността, е предприето на 23.08.2017 г., а на
23.08.2019 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Релевират възражение за погасяване на вземанията по изпълнителния лист по давност,
2
започнала да тече от 23.08.2017 г. Изтъкват, че въпреки спирането на давността по време на
извънредното положение тя е изтекла на 30.10.2022 г. Правния си интерес от предявените
искове обосновават с възможността ответникът да образува срещу тях ново изпълнително
дело, както и при твърдения, че ищцата С. Г. С. е отправила до ответника писмено искане за
отписване на процесните вземания като погасени по давност от информационните му
масиви и за заличаването им в Централния кредитен регистър, но е получила отказ.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с
който предявените искове са оспорени като неоснователни. Признава, че въз основа на
процесния изпълнителен лист е образувано соченото от ищците изпълнително дело. Твърди,
че е придобил вземанията по изпълнителен лист по силата на сключен с „........“ АД Договор
за цесия от 14.11.2016 г., за което длъжникът е бил уведомен. Признава, че последното
изпълнително действие е от 23.08.2017 г. Възразява, че изпълнителното дело е спряно на
основание чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК поради настъпилата на 13.09.2019 г. смърт на длъжника.
Твърди, че до момента не е извършено конституиране на наследниците на починалия
длъжник, поради което е обективно невъзможно изпълнението да продължи поради липсата
на правен субект, срещу когото да се изпълнява. Счита, че при това положение са спрени
срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и давностният срок. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
По предявените искове в тежест на ищците е да докажат, че са законни наследници
на длъжника по процесния изпълнителен лист, по който ответникът има качеството на
взискател.
В тежест на ответника е да докаже, че са налице обстоятелства, водещи до
прекъсване и/или спиране на погасителната давност за процесните вземания.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че срещу Л.
Н. С. е издаден в полза на „........“ АД изпълнителен лист от 19.06.2008 г. по ч. гр. д. №
16395/2008 г. по описа на СРС, 32 състав, за следните суми: 250 лв. – главница, ведно със
законната лихва, считано от 13.06.2008 г. до окончателното плащане; 25.78 лв. – лихва за
периода от 01.03.2008 г. до 12.06.2008 г.; 65 лв. – разноски по делото.; че въз основа на
изпълнителния лист е образувано изп. д. № 20088440400683 по описа на ЧСИ С. Я.,
последното изпълнително действие по което е извършено на 23.08.2017 г.; че длъжникът е
починал на 13.09.2019 г. и е оставил като законни наследници тримата ищци; че вземанията
по изпълнителния лист са прехвърлени от „........“ АД на ответното дружество.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
3
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4