Решение по дело №663/2021 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: 30
Дата: 28 февруари 2022 г. (в сила от 17 март 2022 г.)
Съдия: Юлияна Василева Цонева Йорданова
Дело: 20213310100663
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Исперих, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Йорданова
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
в присъствието на прокурора П. Ив. М.
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова Гражданско
дело № 20213310100663 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.542 и сл. от ГПК във вр. с чл.38,
ал.4 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).
Постъпила е молба от М. ЕНГ., родена на **********г. в РТ, гражданин
на РТ, действаща чрез пълномощник С Т Е, ЕГН-********** от гр.И, обл.Р и
преупълномощен адв.П.М., АК-гр.Р, като моли съда да постанови решение, с
което да приеме за установено, че Х Р Х (Х Ч) – баща на молителката, е бил
роден на 01.07.1914г. в с.Р (с.К), общ.И, обл.Р и постанови да бъде съставен
акт за раждане от Община-И. Молителката твърди, че баща й се изселил от Б
в Т със семейството си – съпруга Х С и син Ф Х, като е ригистриран в
регистъра за гражданско състояние на Т на 12.11.1938г. Твърди, че баща й
бил роден на 01.07.1914г. с.К, днешното с.Р, общ.И, обл.Р, от родители: баща
Р Х и майка ФА. Починал на 26.05.1976г. в РТ. С първата си съпруга Х С,
сключили граждански брак в същото с.К – през 1933-1934г., като
впоследствие сключва нов граждански брак в РТ – през 1944г. с Н Ч, от който
брак е родена молителката. Последната твърди, че цялото им семейство, както
и общите им близки и познати, вкл. в РБ знаели месторождението на баща й,
но когато предприела постъпки за възстановяване на българско гражданство
предвид българския й произход, се установило, че баща й няма съставен акт
за раждане, какъвто следвало да представи пред Министерство на
правосъдието на РБ. Подала заявление в Община-И за издаване на
Удостоверение за раждане на имената на баща й Х Р Х, но при извършените
проверки, вкл. в кметствата на с.Ри с.С, и в регистрите на Община-И, се
установило, че няма съставен акт за раждане или същият е
изгубен/унищожен, без възможност да бъде възстановен. Направила опит да
1
се снабди с акт за раждане и от властите на Р, предвид че с.К е било част от
територията на тази държава преди сключването на Букурещкия договор от
28 юли (нов стил 10 август) 1913г., но била уведомена, че няма открити данни
за съставянето на такъв. Молителката твърди, че единствено чрез акта за
раждане на баща си може да удостовери българския си произход, тъй като той
е бил български гражданин, роден в с.Ри с това обстоятелство, като наследник
на баща си, обоснова правен интерес от водене на делото и снабдяването с
акт за раждане на баща си, тъй като е необходим документ в процедурата за
установяване наличието или липсата на българско гражданство.
В срока за писмен отговор на молбата по реда на чл.540 във вр. с чл.131
от ГПК, заинтересованата Община-И представя писмен отговор, като счита
молбата за допустима и основателна, но не излага съображения. Не оспорва
фактите, описани в молбата, не прави възражения и искания, не сочи
доказателства.
Контролиращата страна Районна прокуратура-гр.Р, ТО-гр.И, не
представя отговор на молбата. В съдебно заседание представляващия
страната прокурор, заявява становище, че не оспорва молбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Видно от представените по делото
в превод от турски на български език Извлечения от семеен регистър на
Община-С, Махала И, издадени на 12.08.2020г. от Общинска дирекция
гражданско състояние-Ч, РТ, молителката М. ЕНГ. (Ч), родена на
**********г. в С, РТ, е рождено дете на Х Р Ч и НХЧ. Отбелязванията за
баща й, установяват, че той е роден на 01.07.1914г. в Р. Пристигнал е в Т на
24.11.1938г. като изселник и е приет за турски гражданин, съгласно чл.6, ал.Б
от закон 2510 и с Решение на МС № 2/10351 от 15.02.1939г. Сключил е
граждански брак с Н Ч на 27.11.1944г. Починал е на 26.05.1976г. в РТ.
В друго извлечение (също представено с надлежен превод на български
език) - стр.45 от Основен регистър и книга за регистрация на собственост,
издадено на 09.05.2018г. от Главна дирекция Държавни архиви, Околийско
управление на Ч, РТ – вписване № 92 на стр.115 от 25-та стара книга на
Дирекция „Земи и обществено заселване“, същият Х Р, с фамилия: Ч, е вписан
на възраст 25г., като глава на заселено семейство, със съпруга Х С, на 23г. и
син Ф Х, на 4г. Посочен е като турчин по произход, идващ от Р, с.Р К,
пристигнал на Граничен пункт Т, на 12.11.1938г.
Разпитаните по делото свидетели Е Н О и А Р А, двете от гр.И и общи
познати на молителката М, с показанията си установяват данни,
кореспондиращи с твърденията по молбата и представените писмени
доказателства, като твърдят, че при запознаването си с нея, тя им разказала
всички обстоятелства по изселването на баща й. Узнали от нея, че той е роден
през 1914г. в Б, в с.Р, което тогава се казвало на турски език К. През 1938г.
отпътувал с кораб за Т, където се заселил заедно с първата си жена Х и техния
син Фахредин. По-късно в Т, Х сключва втори брак с Н от който брак се
ражда дъщеря им – молителката М. Понастоящем тя предприела постъпки за
придобиване на българско гражданство, но не могла да се снабди с акт за
раждане на баща си.
По делото е представено Писмо № BJANIF-2063-С от 19.12.2018г. на
Министерство на вътрешните работи на Република Р, Национални архиви,
Окръжен офис-И, Б, адресирано до молителката М. ЕНГ., по повод на нейно
запитване с искане за издаване на копие/извлечение съгласно оригиналната
регистрация на акт за раждане на баща й, като е информирана, че при
2
проучване на архивите и записите по гражданско състояние за ражданията
1914-1915г. в община К-А, не е намерен търсения акт за раждане , както и не
са намерени регистрите за гражданско състояние за родените през 1913г.
Молителката направила постъпки за снабдяване с акт за раждане на баща
си и в РБългария, като с Писмо изх.№ К-2785/1 от 07.07.2021г. на Община-И,
е уведомена, че в Общината няма съхранявани регистри на населението за
населено място с.Р (К) за периода 1912-1940г., когато то е под румънска
власт,
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявената молба се явява допустима, а разгледана
по същество - основателна и доказана, и следва да бъде уважена като такава.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи
извод и съдът приема за установено, че Х Р Ч – баща на молителката, е бил
роден на 01.07.1914г. в с.Р(с.К), общ.И, обл.Р. За датата на това събитие има
официално отбелязване в обсъдените горе извлечения от семеен регистър на
Община-С, Махала И, издадени на 12.08.2020г. от Общинска дирекция
гражданско състояние-Ч, РТ, по партидата на молителката М. Е. (Ч), където са
вписани данни за баща й, вкл. и датата му на раждане. Като месторождение и
място, откъдето пристига като изселник е отбелязана държавата Р, в чиито
граница е попадало тогава родното му с.Р, с предишно наименование с.К.
Впоследствие селото е върнато отново като територия на Б, но в регистрите за
гражданско състояние, относими към годината на раждане на бащата на
молителката, не е намерено писмено удостоверяване на събитието (факта на
раждане), респ. липсва съставен акт за раждане, както в едната, така и в
другата държава.
Става въпрос за събитие с правно значение, което подлежи на
задължително вписване в актовете за гражданско състояние, при
удостоверяването му с надлежен документ – акт за раждане и посочване в
същия на датата и мястото на настъпване на раждането, установяването и
достоверността на които обстоятелства обуславят упражняването на редица
граждански права и задължения по отношение на лицето, респ. неговите
наследници, какъвто е процесният случай. Това обуславя и правния интерес
на молителката, като наследница, за водене на настоящото съдебно
производство.
Следва да се постанови решение, с което да се приеме за установено по
отношение на заинтересованата Община-И по местонастъпване на събитието
(арг. от чл.35, ал.1 от ЗГР), че лицето ХРЧ, изселник в РТ от 1938г., е бил
роден на 01.07.1914г. в с.Р (с.К), общ.И, обл.Р, както и да се разпореди
съставянето на Акт за раждане на същото лице от Община-И, въз основа на
така установените обстоятелства, в който Акт същите да бъдат надлежно
вписани.
След влизане на настоящото решение в сила, препис от същото следва да
се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние при Община-И за
съставяне на Акт за раждане на лицето и вписване на удостоверените в него
обстоятелства в съответните регистри на Общината.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.542 и сл. от ГПК във вр. с
3
чл.38, ал.4 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), по отношение на
Община-И, че лицето Х Р Ч, изселник в РТ от 1938г., е бил роден на
01.07.1914г. в с.Р (с.К, общ.И обл.Р.
РАЗПОРЕЖДА длъжностното лице по гражданско състояние при
Община-И, ДА СЪСТАВИ АКТ ЗА РАЖДАНЕ на лицето, като впише
установените по-горе обстоятелства в Акта и в съответните регистри на
Общината.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
4