№ 4264
гр. Варна, 30.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20213100502721 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу разпореждане №
21064 от 25.10.2021 г., постановено по гр. д. № 14147/2021 г. на ВРС, с което е отхвърлено
заявление № 33708/29.09.2021 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД, гр. София, срещу Р. Н.
БР. в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от
101,44 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 09.12.2018 г. – 16.08.2019 г. и
сумата от 30,14 лв., обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода
09.12.2018 г. – 16.08.2019 г.
В частната жалба се навеждат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане в обжалваната част. Жалбоподателят поддържа, че заповедният съд
неправилно е отхвърлил заявлението досежно лихвата за забава, тъй като същата не
представлява неравноправна клауза и не противоречи на императивни законови
разпоредби, в т.ч. чл. 33 от ЗПК, конкретизирана е по период и размер и е начислена
съгласно уговореното в ДПК № **********. Начислено е обезщетение за забава ОЛП + 10%
върху цялата вноска, която включва главница, договорно възнаграждение и
възнаграждението пакет от допълнителни услуги, както и договорна лихва върху усвоената
и непогасена на падеж главница, съгласно чл. 4.2 oт ОУ. Моли да бъде отменено
разпореждането в обжалваната част и да се издаде заповед за изпълнение с присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски.
Варненският ОС, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение
по чл. 274 от ГПК, поради което е допустима.
1
Пред ВРС е подадено заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Р. Н. БР. за
следните суми: сумата 5000,00 лв., дължима предсрочно падежирала главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 02.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2021 г. до
окончателното изплащане, сумата от 1485,76 лв., дължимо договорно възнаграждение за
периода 08.12.2018 г .- 16.08.2019 г., сумата от 4403,52 лв., представляваща задължение по
закупен пакет за допълнителни услуги към договора за потребителски кредит, сумата от
30,00 лв., такси за извънсъдебно събиране на вземането за периода 23.12.2018 г. – 16.08.2019
г., сумата от 905,52 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода 16.08.2019 г. – 29.09.2021 г., сумата от 269,08 лв., обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху договорното възнаграждение за периода 16.08.2019 г. – 29.09.2021
г., сумата от 797,49 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху закупения
пакет допълнителни услуги за периода 16.08.2019 г. – 29.09.2021г., сумата от 101,44 лв.,
обезщетение за забава върху главницата за периода 09.12.2018 г. – 16.08.2019 г., сумата от
30,14 лв., обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода 09.12.2018 г.
– 16.08.2019 г. и сумата от 89,33 лв., обезщетение за забава върху закупения пакет
допълнителни услуги за периода 09.12.2018 г. – 16.08.2019 г. Претендират се и сторените в
заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Първоинстанционният съд е приел, че вземанията за обезщетения за забава за периода
09.12.2018 г. – 16.08.2019 г. върху главницата и договорното възнаграждение не са в размер
на законната лихва (ОЛП + 10 %) , тъй като заявителят изрично е посочил, че за другата
група мораторни вземания за периода 16.08.2019 г. – 29.09.2021 г. обезщетението е в размер
именно на законната лихва. Приел е, че вземанията за обезщетение за забава за периода
09.12.2018 г. – 16.08.2019 г. имат мораторен характер, като същевременно размерите им
надхвърлят този на законната лихва, с което е нарушено императивното правило на чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
Въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно т. 2 от ТР №3/2019г. по ТД №3/2017г. на ОСГТК на ВКС, размерът на
вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на плащането. До обявяване на предсрочната изискуемост се дължат лихви съобразно
уговорките по договора и/или ОУ.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно ал. 2, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. В случая претендираното обезщетение за забава е
равно на размера на законната лихва – ОЛП плюс 10% годишно, поради което не е нарушена
императивна законова разпоредба. Смисълът на разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 33 от
2
ЗПК е да забрани на кредитора при забава на длъжника да начислява лихви, неустойки,
такси и пр. надхвърлящи договорената лихва – ал. 1 и законната лихва – ал. 2.
Заявителят е посочил, че претендира за периода от допуснатата забава до обявената
предсрочна изискуемост сума в размер на 101,44 лв. – обезщетение за забава върху
главницата и сумата от 30,14 лв. – обезщетение за забава върху договорното
възнаграждение.
В уточняващата молба от 07.10.2021 г., както и във въззивната жалба, заявителят
поддържа, че претендираното обезщетение за забавено изпълнение включва два компонента
– обезщетение за забава в размер на ОЛП плюс 10% годишно и договорна лихва върху
усвоената и непогасена на падежа главница и върху неиздължената договорна лихва за
периода 09.12.2018 г. – 16.08.2019 г.
В молбата е посочено още, че за същия период се претендира договорно
възнаграждение върху главницата в размер на 1485,76 лева. За последната сума е издадена
заповед за изпълнение, следователно, върху вземането за главница с падежи на вноските
след 09.12.2018 г. е присъдена договорната лихва до датата на предсрочната изискуемост.
От направените от заявителя – жалбоподател уточнения излиза, че за един и същ
период върху част от главницата повторно се претендира договорна лихва. Същата не е
разграничена като размер от претендираното обезщетение за забава в размер на ОЛП плюс
10% годишно, поради което претенцията в размер на 101,44 лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение на сумата от 30,14 лв., отново се сочи, че се претендират два
компонента – обезщетение за забава върху договорното възнаграждение в размер на ОЛП
плюс 10% годишно и договорна лихва върху вземането за договорно възнаграждение.
Доколкото базата върху която се изчислява претендираната сума е неплатена в срок вноска
за договорна лихва, излиза, че върху просрочената вноска за договорна лихва отново се
начислява договорна лихва, което представлява анатоцизъм и е забранено от закона, както и
обезщетение за забава. И тук двата компонента не са разграничени, поради което и тази
претенция подлежи на отхвърляне.
Поради съвпадащите крайни изводи на двете инстанции, разпореждането следва да
бъде потвърдено в обжалвана част.
Мотивиран от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 21064 от 25.10.2021 г., постановено по гр. д. №
14147/2021 г. на ВРС, с което е отхвърлено заявление № 33708/29.09.2021 г. от „Профи
Кредит България“ ЕООД, гр. София, срещу Р. Н. БР., ЕГН **********, с адрес: ********, в
частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 101,44
лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 09.12.2018 г. – 16.08.2019 г. и сумата
от 30,14 лв., обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода 09.12.2018
3
г. – 16.08.2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4