№ 109
гр. Пловдив, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело №
20215300900280 по описа за 2021 година
Ищецът Държавен Фонд Земеделие, ЕИК 121 100 421, гр.София, е
предявил по реда на чл. 422 ГПК иск да се признае за установено, че има
изискуемо вземане спрямо ответника „МСМ Марински“ ООД, ЕИК 115 867
161 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“
№ 89, ет. 1, ап. 2, в размер на 35 456,36 лв., представляваща главница по
договор № 16/659742/0065527 от 07.09.2016 г. за предоставяне на държавна
помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците“ и Анекси от 1 до 3 към него, както и лихви за
забава, както следва: за периода от 19.09.2016 г. до 08.07.2020 г. - 5618,12 лв.;
за периода от 22.12.2016 г. до 08.07.2020 г. - 875,93 лв.; за периода от
22.12.2016 г. до 08.07.2020 г. - 183,00 лв.; за периода от 12.04.2017 г. до
08.07.2020 г. – 5 734,86 лв.; законна лихва върху главницата, считано от
09.07.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителния лист) до окончателното изплащане на
дължимите суми; сумата от 957,36 лв. - разноски по делото за заплатена
държавна такса, както и сумата от 50,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по ЧГД
№ 7987/2020 г. на ПРС.
Предявените искове се основават на следните фактически
обстоятелства:
Твърди се в исковата молба, че по заявление от ответното дружество,
подадено на 22.03.2016 г. и след извършване на съответните административни
проверки, между страните е сключен описания договор № 16/659742/0065527
от 07.09.2016 г. за предоставяне на държавна помощ „Помощ за реализиране
на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“. В
1
изпълнение на него и конкретно на задължение по т. 2.2, на 12.09.2016 г.
ищецът превел по банковата сметка на ответника договорената сума в размер
на 14 762,96 лв. Според договореното, ответникът следвало да прилага
мерките, за които е получена помощта, за период от 5 години, както и да
представя в определен срок документите, удостоверяващи прилагането и
изпълнението на същите мерки. По силата на сключени Анекс № 1 към
договора, на 12.09.2016 г. ищецът наредил по сметка на дружеството и
уговорената със същия анекс сума в размер на 2 469,38 лв., а по силата на
Анекс № 2, на 26.01.2017 г. и сумата в размер на 532,96 лв., платена от него
на 30.01.2017 г.. Дейността на ответника по прилагане на мерките била
предмет на проверка, извършена на 17.02.2017 г. и приключила без забележки
от проверяващите. С анекс № 3 от 03.04.2017 г., в който било обективирано
споразумение за прихващане между страните, ищецът се задължил, а в
последствие и платил на 12.04.2017 г. по сметка на ответника сума в размер
на 17 691,06 лв. Твърди се, че в изпълнение на договора, ответникът
представил необходимите документи за отчитане на прилагане на мерките за
2016 г. и за 2017 г. Впоследствие, през 2018 г., както и след това, ответникът
не подавал заявление за кандидатстване за държавна помощ. Сочи се, че
ответното дружество не е предоставило документи за отчитане на мерките за
2018 г., както и за следващите години по поетия по договора пет годишен
ангажимент. Излагат се съображения, че съгласно т. 3.5 от договора,
земеделският стопанин е длъжен да прилага мерките, за които е получил
помощта, за целия период от 5 години. Поради неизпълнение на това
задължение и позовавайки се на т. 4.2 от договора, ищецът заявява, че
ответникът следва да възстанови получените средства за съответната мярка,
заедно със законната лихва от датата на получаването им. При тези факти и
поради установено неизпълнение на задълженията за отчитане броя на
животните, заявени за подпомагане и прилагане на мерките, за които е
получена държавната помощ през 2018 г. се поддържа неизпълнение на
задължение по т. 3.5 и т. 4.2 от договора между страните. Поради това,
ищецът изпратил покана за доброволно изпълнение от 30.03.2020 г., върната
невръчена като непотърсена пратка, след извършени две посещения на адреса
на дружеството. Тъй като ответникът не възстановил в срока на доброволното
изпълнение получените средства по договора, ищецът подал Заявление по чл.
417 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на
описаните по-горе задължения по ЧГД № 7987/2020 г. на ПРС. Поради
подадено в срок възражение от длъжника срещу заповедта, ищецът е
предявил по исков ред вземанията си.
В отговора на исковата молба, ответникът излага съображения за
неоснователност на предявените искове. Възразява, че процесното вземане на
ДФ Земеделие по договора не е възникнало, тъй като е изпълнявал всички
свои задължения по договора за 2016 г. и 2017 г. Признава твърдението, че за
2018 г. и следващите години не е подавал искане за финансово подпомагане,
тъй като изменените едностранно от ДФ Земеделие условия вече не са били
подходящи за дружеството. Позовава се на разпоредбата по т. 4.5 от договора,
според която на възстановяване подлежат платени средства за съответната
2
година, за която е констатирано неизпълнение, поради което счита, че не
дължи връщането на средствата, отнасящи се за годините 2016 г. и 2017 г. На
следващо място повдига възражение за погасяване по давност на предявените
искове. Настоява за отхвърляне на предявените искове.
В становище, подадено за първо съдебно заседание, ищецът оспорва
отговора на исковата молба. Изтъква, че съгласно т. 1.9 от договора,
задължението за представяне на документи не е обвързано с финансово
подпомагане и подаване на заявление за подпомагане през целия петгодишен
период. Затова счита, че неизпълнението на поетите задължения е основание
за възстановяване на всички получени средства. Възразява, че към момента
на предявяване на иска не е изтекла погасителната давност, която в случая е
общата 5-годишна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата , доводите и възраженията на страните, прие следното:
Безспорна се явява фактическата обстановка по делото, същата е
установена от писмените доказателства, и е следната:
Между страните е сключен описания Договор № 16/659742/0065527 от
07.09.2016 г. за предоставяне на държавна помощ „Помощ за реализиране на
доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ за
покриване на разходите по дейности за доброволно поети ангажименти за
хуманно отношение към птиците, които надхвърлят съществуващите към
момента задължителни стандарти по чл.5 от Регламент /ЕС/ 73/2009 г. В
изпълнение на задължението по т. 2.2, на 12.09.2016 г. Фондът е превел по
банковата сметка на ответника договорената сума в размер на 14 762,96 лв.
Според договореното, ответникът поема ангажимент да прилага мерките за
период от 5 години / чл.1/, както и да представя в определен срок
документите, удостоверяващи прилагането и изпълнението на същите мерки
за съответния период. По подадено за 2017 г. заявление за подпомагане и по
силата на сключени Анекси № 1 , № 2 и № 3 към договора, ответникът е
получил допълнително помощ за прилагане на мерките на обща стойност
20693,40 лв. Безспорно е, че в изпълнение на договора, ответникът е
представил необходимите документи за отчитане на прилагане на мерките за
2016 г. и за 2017 г., както и че дейността му е била предмет на проверка,
извършена на 17.02.2017 г. и приключила без забележки от проверяващите.
Т.е., ответникът е изпълнявал поетите ангажименти за 2016 г. и 2017 г., за
който период е получил помощи. Безспорно е също така, че за следващата
2018 г. земеделският производител не е кандидатствал за помощ, респ.такава
не му е отпусната, както и че не е представил пред Фонда документи,
удостоверяващи прилагането и изпълнението на същите мерки за този
период.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че предявените искове
са неоснователни поради следното:
Неизпълнението на задължението на ответника да представи документи
за отчитане на мярката през 2018 г., за която не е кандидатствал и за която не
е получил помощ, не поражда задължението на земеделския стопанин да
3
възстанови на фонда всички получени помощи по мярката. В тази връзка
съдът приема, че за фонда не възниква право да иска връщане на всичко
получено по договора от момента на неговото сключване, а само полученото
за съответната година, през която помощ е предоставена, но е налице
неизпълнение на задълженията на земеделския стопанин, в т.ч. и
непредставяне на изискуемите документи. Това следва от обсотятелството, че
изпълнението на поетите ангажименти се отчита за всеки период отделно,
както и подпомагането се извършва за всяка година, в зависимост от
заявените птици за отглеждане и мерки за прилагане. Следователно и
неизпълнение на задължение за представяне на документи за конкретен
период, не съставлява пълно неизпълнение на поетите ангажименти,
респ.основание за разваляне на договора, а санкцията за неизпълнението
следва да бъде съответна на него. В такъв случай за земеделския
производител би възникнало задължение да възстанови получената помощ за
неотчетения период. Но тъй като в настоящия случай е безспорно, че за 2016
г. и 2017 г. ответникът е представил изискуемите документи, то
неизпълнението на това задължение за следващата 2018 г. не е основание за
възстановяване на сумите, получени за отчетените периоди.
По изложените съображения съдът приема, че за ищеца не е възникнало
вземане за връщане на отпуснатите на ответника помощи за 2016 г. и 2017 г.,
поради което и искът, ведно с акцесорния за обезщетение за забава, подлежи
на отхвърляне.
При този изход на спора на ищеца не се следват направените разноски
по заповедното производство, както и в настоящото исково.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Държавен Фонд Земеделие, ЕИК 121 100
421, гр.София, искове да се признаят за установени изискуеми вземания
спрямо ответника „МСМ Марински“ ООД, ЕИК 115 867 161 със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 89, ет. 1, ап. 2, в
размер на 35 456,36 лв., представляваща главница по договор №
16/659742/0065527 от 07.09.2016 г. за предоставяне на държавна помощ
„Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците“ и Анекси от 1 до 3 към него, както и лихви за
забава, както следва: за периода от 19.09.2016 г. до 08.07.2020 г. - 5618,12 лв.;
за периода от 22.12.2016 г. до 08.07.2020 г. - 875,93 лв.; за периода от
22.12.2016 г. до 08.07.2020 г. - 183,00 лв.; за периода от 12.04.2017 г. до
08.07.2020 г. – 5 734,86 лв.; законна лихва върху главницата, считано от
09.07.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителния лист) до окончателното изплащане на
дължимите суми, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по ЧГД
№ 7987/2020 г. на ПРС.
4
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5