РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Ямбол, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Васил М. Атанасов
при участието на секретаря Я.П. С.
като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно
наказателно дело № 20252330200713 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на *** против издаденото от Директора на
РИОСВ - Стара Загора НП № 38-120-24/02.06.2025г., с което на основание
чл.143, ал.1, т.1 вр. чл.35, ал.1, т.1, вр.чл. 35, ал.2, т.3 от Закона за управление
на отпадъците, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 5000 лева.
С жалбата изцяло се оспорва атакуваното НП, като са изложени
съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност.
В с.з. жалбоподателят, не се явява и не взема становище по жалбата.
Съдът даде ход на делото в негово отсъствие, тъй като същият не е намерен на
посочения от него адрес.
Административно наказващия орган, редовно призован, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата, като я намира за
неоснователна. Счита, че оспореното НП е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за
1
установено от фактическа страна следното:
На 19.09.2024 г. била извършена проверка от служители на РИОСВ-
Стара Загора, съвместно със служители на ОД МВР-Ямбол в поземлен имот с
идентификатор *** в землището на **** отразена в Констативен протокол №
012823/ 19.09.2024 г. Проверката била извършена във връзка с изпълнение на
Решение № *** от 25.04.2024 г. на Директора на РИОСВ-Стара Загора
(изменено със Заповед № РД-08-153/01.07.2024 г. на Директора на РИОСВ-
Стара Загора) за отнемане на разрешение за извършване на дейности с
отпадъци по чл. 35, ал. 1 от ЗУО на ***
Заповед № РД-08-153/01.07.2024 г., издадена на основание чл. 6, ал. 1,
т. 5 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции
по околната среда и водите, изменя Решение № *** от 25.04.2024 г. на
Директора на РИОСВ-Стара Загора по отношение на срока, в който
дружеството трябва да почисти съхраняваните количества отпадъци от
съответните места. В горецитираната заповед било разпоредено,
съхраняваните количества отпадъци на Площадка № 3 с местоположение с.
**** ПИ № ***да бъдат предадени на лица, притежаващи документ по чл. 35
от ЗУО или комплексно разрешително за дейности с такива видове отпадъци в
двумесечен срок от получаване и/ или запознаване със съдържанието на
заповедта и писмено да бъде уведомена РИОСВ-Стара Загора.
За връчване на Решение № ***от 25.04.2024 г. на Директора на
РИОСВ-Стара Загора ведно със Заповедта за негово изменение (Заповед №
РД-08-153/ 01.07.2024 г.) е било потърсено съдействие от ОД МВР — Ямбол.
На 25.07.2024 г. с писмо на ОД МВР Ямбол до РИСОВ-Стара Загора (писмо с
вх. № ПО-03-4043(1)/25.07.2024 г.) в инспекцията е била получена
информация, че на 17.07.2024 г. Г. В. В. - управител на*** в телефонен
разговор е запознат и му е разяснено съдържанието на Заповед № РД-08-
153/01.07.2024 г., в т.ч. срока, който се предоставя на дружеството за
почистване на отпадъците от местата на съхранение. В същия телефонен
разговор Г. В. В. заявил, че няма възможност да се яви в сградата на ОДМВР
Ямбол и че отказва да получи заповедта.
На 19.09.2024 г. при извършеният обход и оглед от експерти на РИОСВ-
Стара Загора и служители на ОД-МВР-Ямбол на ПИ ***с местонахождение:
***се установило, че в имота се съхраняват метални отпадъци на огромни
2
купчини, които се виждат над оградата и са значително по-високи от нея,
както и полуразглобени автобуси и компоненти от разкомплектоването им.
Поставена била табела с надпис, че обектът не работи. На оградата била
поставена табела с телефонен номер за връзка с фирмата. В 11:53 часа бил
проведен телефонен разговор на посочения телефонен номер с Г. В. В. -
управител на дружеството, който отказал да присъства на проверката и да
осигури достъп до площадката, като обяснил, че е на почивка и няма
служител, който да осигури достъп до имота.
Към момента на проверката по цялата територия на имота се
съхранявали отпадъци, образувани от дейността на фирмата, от което
следвало, че **** извършва дейности по съхранение на отпадъци в имот :
идентификатор *** без разрешение.
По време на проверката било установено, че ***съхранява отпадъци от
излезли от употреба гуми, компоненти от разкомплектоване ИУМПС-седалки,
пластмаси, дунапрени и др. отпадъци от черни и цветни метали, излезли от
употреба моторни превозни средства и компоненти от разкомплектоването в
ПИ № *** находящ се в ***без да притежава разрешение за дейности с
отпадъци по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО, издаден от Директора на РИОСВ-Стара
Загора.
Нарушението било извършено на 18.09.2024 г. в гр. Ямбол, ПИ *** и
било установено на 19.09.2024 г. с констативен протокол № 012823/19.09.2024
г.
Била изпратена покана за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, изх. № №КОС-06-5491(1)/ 08.11.2024 г.
изпратена до ОД МВР-Ямбол с писмо изх. № ПО-03-12821(2)/08.11.2024 г. за
съдействие за предявяване на нарушителя. На 26.11.2024 г. с писмо на ОД
МВР Ямбол, вх. № ПО-03-12821(3)/26 11.2024 г. РИОСВ-Стара Загора е
уведомена, че на 15.11.2024 г. Г. В. В. - управител на **** в телефонен
разговор е запознат и му е разяснено съдържанието на поканата за съставяне
на акт за установяване на административно нарушение, изх. № №КОС-06-
5491(1)/ 08.11.2024 г. В същия телефонен разговор В. е заявил, че отказва да
получи поканата.
С оглед констатациите при проверката, св. П. счела, че дружеството е
нарушило чл. 143, ал.1, т.1, вр.чл. 35, ал.1, т.1 от ЗУО и предприела действия
3
по съставяне на АУАН срещу жалбоподателя. На управителя била изпратена
покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение,
изх. № №КОС-06-5491(1)/ 08.11.2024 г. изпратена до ОД МВР-Ямбол с писмо
изх. № ПО-03-12821(2)/08.11.2024 г. за съдействие за предявяване на
нарушителя. На 26.11.2024 г. с писмо на ОД МВР Ямбол, вх. № ПО-03-
12821(3)/26 11.2024 г. РИОСВ-Стара Загора е уведомена, че на 15.11.2024 г. Г.
В. В. - управител на *** в телефонен разговор е запознат и му е разяснено
съдържанието на поканата за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, изх. № №КОС-06-5491(1)/ 08.11.2024 г. В същия
телефонен разговор В. е заявил, че отказва да получи поканата. На 02.12.2024
г. свидетелката П. съставила на дружеството АУАН № 120 от същата дата за
нарушение на чл. 143, ал.1, т.1, вр.чл. 35, ал.1, т.1.
АУАН бил съставен в присъствието на свидетелите К. и С. и бил връчен
на управителя на дружеството на 23.12.2024 г.
В последователност - на 02.06.2025 г., въз основа на този акт и при
идентични на отразените в него обстоятелства на нарушението срещу
жалбоподателя било издадено и атакуваното НП, като от юридическа страна
за нарушени разпоредби били посочени чл. 143, ал.1, т.1, вр.чл. 35, ал.1, т.1,
вр.чл. 35, ал.2, т.3 от ЗУО. НП било връчено на 14.08.2025 г. на управителя на
дружеството.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите П. и С., както и от писмените доказателства по
делото, които са безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е ДОПУСТИМА, тъй като е подадена от лице, което има право
да обжалва. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, при установяване на нарушението и налагане на
наказанието е допуснато съществено нарушение на установените в чл.42, ал.1,
т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН процесуални правила, които императивно
изискват в АУАН и в НП да се посочи мястото на извършване на нарушението.
В случая в АУАН и в НП е посочено, че на 19.09.2024 г. била извършена
проверка от служители на РИОСВ-Стара Загора, съвместно със служители на
ОД МВР-Ямбол в поземлен имот с идентификатор *** в землището на ****, а
4
на следващо място е отразено, че нарушението било извършено на 18.09.2024
г. в гр. Ямбол, ПИ *** и било установено на 19.09.2024 г. с констативен
протокол № 012823/19.09.2024 г. Мястото на извършването му не е посочено
ясно и еднозначно и винаги води до незаконосъобразност. Недопустимо е
наказаното лице само да извлича мястото на нарушението пък било и от
представения към административната преписка констативен протокол.
На следващо място настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато друго съществено
процесуално нарушение, накърняващо правото на защита, което само по себе
си е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. Съдът
намира, че в акта и в наказателното постановление нарушението не е описано
според изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което е
съществено процесуално нарушение. Отделно от това словесното описание на
нарушението в АУАН и НП не съответства на диспозицията на посочената
нарушените правни норми по чл. 143, ал.1, т.1, вр.чл. 35, ал. 1, т. 1, вр.чл. 35,
ал.2, т.3 от ЗУО.
Съгласно чл. 143, ал.1, т.1 от ЗУО наказва се с имуществена санкция от
3000 до 10 000 лв. ЕТ или ЮЛ, което извършва дейности по събиране,
съхраняване, разкомплектоване, оползотворяване и/или обезвреждане на
ИУМПС, компоненти и материали за тях на неразрешени за това места или
площадки, неотговарящи на изискванията на този закон или подзаконовите
нормативни актове по прилагането му.
Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗУО за извършване на
дейностите по третиране на отпадъци се изисква разрешение, издадено по
реда на глава пета, раздел I. Казано с други думи, изпълнителното деяние на
вмененото административно нарушение се изразява в "извършване на дейност
по третиране на отпадъци". В нормата на чл. 35, ал. 2, т. 3 от ЗУО пък е
предвидено, че разрешение не се изисква за: дейности по оползотворяване на
неопасни отпадъци, обозначени с кодове R3, с изключение на газификация и
пиролиза, когато компонентите, образувани от дейността, се използват като
химикали, R5, R11, R12 и R13 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от
допълнителните разпоредби, с изключение на ОЧЦМ, отпадъци от метални
опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване
(ИУЕЕО), негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА), излезли от
5
употреба моторни превозни средства (ИУМПС) и дейности по разглобяване
на употребявани автомобилни компоненти или на цели автомобили с цел
получаване на части, детайли и вещества с последващото им съхранение и/или
продажба;
В същото време, при описанието на изпълнителното деяние на
вмененото нарушение, АНО е посочил, че жалбоподателят е извършвал
дейност с отпадъци, като ги е „съхранявал“, след което следва кратко
описание на откритите отпадъци. Понятията "съхраняване" и "третиране на
отпадъците" имат своя легална дефиниция дадена съответно в т. 42 и т. 44 на §
1 от ДР на ЗУО, като последното е съвършено различно като дейност в
сравнение с първото. В този смисъл, като е вменил нарушение на 143, ал.1,
т.1, вр.чл. 35, ал. 1, т. 1, вр.чл. 35, ал.1, т.3 от ЗУО, то в наказателното
постановление АНО е следвало да посочи всички съставомерни признаци,
изпълващи неговото съдържание от обективна страна, за да може
жалбоподателят да научи съответните факти и да организира защита против
тях. В посочените по-горе точки от допълнителната разпоредба е разписано,
че "съхраняване" е дейност, свързана със складирането на отпадъците от
събирането им до тяхното третиране, за срок не по дълъг от три години - при
последващо предаване за оползотворяване и една година - при последващо
предаване за обезвреждане, а "третиране на отпадъците" са дейностите по
оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди
оползотворяване или обезвреждане. В атакуваното наказателно постановление
не са посочени факти, позволяващи налагане на извод, че такова действие -
"третиране на отпадъци" или „оползотворяване“от жалбоподателя е
осъществено. При това положение жалбоподателят първо е лишен от
възможност да научи какво точно нарушение е извършил и второ - защо му е
наложено наказание по реда на чл. 143, ал. 1, т. 1 от ЗУО. Установеното според
АНО "съхранение" на отпадъци от черни и цветни метали в конкретния казус
не би могло да влече санкция по чл. 143, ал. 1, т. 1 от ЗУО именно заради вече
цитираната разпоредба на чл. 35, ал. 2, т. 3 от ЗУО. Самото събиране и
съхранение би могло да съставлява друго административно нарушение по
закона и да влече друга санкция, но като не е квалифицирал нарушението
съответно на установената фактология АНО е издал незаконосъобразно НП,
което следва да се отмени.
Воден от гореизложеното Ямболският районен съд в настоящият
6
състав, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 38-120-24/02.06.2025г., издадено от Директора на
РИОСВ - Стара Загора с което на ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** представлявано от управителя Г. В. В. основание чл.143, ал.1,
т.1 вр. чл.35, ал.1, т.1, вр.чл. 35, ал.2, т.3 от Закона за управление на
отпадъците, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
5000 лева за нарушение на чл.143, ал.1, т.1 вр. чл.35, ал.1, т.1, вр.чл. 35, ал.2,
т.3 от ЗУО.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7