Решение по дело №273/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 696
Дата: 18 юни 2020 г. (в сила от 14 юли 2020 г.)
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20207040700273
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, №696 / 18.06.2020г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети май, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                             СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 273 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Ищецът Л. К.Д., ЕГН **********, чрез адвокат Ж.Й., БАК, е предявил иск против Община Бургас, с който претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лв., произтичащи от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-313 от 09.02.2018г. на заместник кмет на Община Бургас, представляващи платено възнаграждение на един адвокат за воденото от ищеца пред Районен съд – Бургас АНД №4227/2017г. Ищецът претендира и направените по настоящото дело разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и пледира за нейното уважаване.

Ответникът по иска – Община Бургас, чрез юрисконсулт Т., оспорва предявеният иск и иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на иска.

Факти:

От представените по делото доказателства се установява, че с наказателно постановление № НП-313/09.02.2018г. на заместник кмета на Община Бургас на ищеца Л. К.Д. на основание чл.233 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), за нарушение на чл.56, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.1, ал.2 от Наредба за премествайте обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Бургас (Наредбата), е наложена глоба в размер на 500 лв.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Бургас от Л. К.Д., за което е било образувано административно-наказателно дело № 4227 по описа на съда за 2017г. С решение № 1517/14.11.2018г., съдът е отменил наказателното постановление. Това решение на районния съд е обжалвано пред Административен съд – Бургас, който с решение № 134/31.01.2019г. по КАНД № 3364/2018г. е оставил в сила решението на районния съд. Решението на Административен съд – Бургас е окончателно.

В процеса пред Районен съд – Бургас настоящият ищец е имал процесуално качество на жалбоподател и е бил представляван от упълномощен представител – адвокат. В този съдебен процес жалбоподателят е направил разноски в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение (л.16 от АНД № 4227/2018г. на БРС).

Правни изводи:

Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК – Община Бургас е юридическо лице по силата на закона – чл.14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен.

Въпросът с предявяването на искове за заплащане на имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, представляващи платени адвокатски възнаграждения в производството по обжалване и отмяна на наказателните постановления е разрешен с тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016г. Според тълкувателното решение платеното възнаграждение на нает адвокат в производството по ЗАНН при обжалване по съдебен ред на наказателно постановление, в случаите, когато наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно, представлява имуществена вреда, защото е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразността на наказателното постановление по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. За това съдът няма да излага мотиви в тази насока.

Към момента на постановяване на настоящото решение правната уредба на ЗАНН е променена и вече в чл.63, ал.3 от ЗАНН се предвижда възможност за претендиране на сторените разноски в хода на съдебното производство по оспорване на НП. Но тази разпоредба не е съществувала в правния мир тогава, когато е разгледано производството по оспорване на наказателно постановление № НП-313/09.02.2018г. на заместник кмета на Община Бургас пред РС Бургас и АСБ. Доколкото ищецът не разполага с друг процесуален ред и следва да се приложи този по ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

За уважаване на предявения иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка с посочения незаконосъобразен акт. 

Непозволеното увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността на държавата и общините е обективна вина и в случая не се изследва. Под деяние се разбира конкретна външна проява на едно лице, изразена както в действие, така и в бездействие. То е противоправно, когато противоречи на правните норми.

Освен противоправното деяние за наличието на непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на правата на човека, представляващи неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние. В конкретния случай увреждането, което се твърди е имуществено – платено възнаграждение за адвокат за осъществено от него процесуално представителство по воденото от ищеца пред районен съд административно-наказателно производство.

Както беше посочено нанесената вреда трябва да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразността на наказателното постановление. За да е налице въобще вреда следва да се докаже не просто, че в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление е участвал адвокат, но и че страната е платила реално възнаграждение на този адвокат.

В процесния случай не е спорно, че наказателно постановление № НП-313 от 09.02.2018г. на заместник кмет на Община Бургас е отменено по съдебен ред и отмяната е влязла в сила. Производството се е развило на две съдебни инстанции, като пред Районен съд – Бургас са направени и претендираните разноски за възнаграждение за процесуален представител. Възнаграждението за адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на евентуален успешен изход от спора.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е доказана по основание и размер.

Процесуалният представител на ищеца е направил своевременно искане за присъждане на разноски по настоящото дело.

Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Ищецът е доказал следните разноски: платена държавна такса в размер на 10 лв. (л.10) и 200 лв. адвокатско възнаграждение (л.22). В настоящия случай, претендираните разноски следва да се присъдят в пълен размер на 210 лв.

По тези съображения и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд – Бургас,

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на Л. К.Д., ЕГН ********** обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева, изразяващо се в платено адвокатско възнаграждение по АНД № 4227/2018г. на Районен съд – Бургас, произтичащо от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № НП-313 от 09.02.2018г. на заместник кмета на Община Бургас.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на Л. К.Д., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 210 (триста и десет) лв.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: