РЕШЕНИЕ
№ …….
гр. Д.., 04.08.2025г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХI-ви състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и девети май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при
секретаря ТЕОДОРА ДИМОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело №3557 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба,
подадена от Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез
пълномощника си – областния управител на Област Д., ***. срещу П.Л.Г., ЕГН **********,***, М.А.Г., ЕГН **********,***, С.С.С., ЕГН **********,***, Р.С.Р., ЕГН **********,***, Г.П.Д., ЕГН **********,***, Р.Р.Д., ЕГН **********,*** и Й.Г.Й., ЕГН **********,***. Исковете са с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от
ЗС, а именно: за
признаване на установено по отношение на ответниците, че следният недвижим имот, находящ се в гр. Д., ***,
представляващ ***, със застроена площ от 94,93 кв.м., състоящ се от
три стаи, кухня, столова, коридор, сервизни помещения и две тераси, представляващ
самостоятелен обект в сграда ***по КККР на гр. Д., одобрена със заповед №РД-18-
15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - №***.******с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: едно, който самостоятелен обект се намира в ПИ
с идентификатор ****, ведно с прилежащите му с площ от 15.04 кв.м. и таванско
помещение № с площ от 10.15 кв.м., ведно с 1.533% ид.ч. от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху описания по горе поземлен имот,
е
собственост на Държавата и за осъждане
на ответника Й.Й. да предаде на ищеца, владението
върху процесното жилище.
В ИМ ищецът излага, че гореописаният недвижим имот е
бил актуван като частна държавна собственост с АДС №3937/ 17.10.2006г., вписан в
Служба по вписванията гр. Д. под №121, том XI, вх. peг. №14742/20.10.2006г.
На 11.12.2006г. ответникът П.Л.Г., подал заявление в
Областна администрация Д. с вх. № ДС-10-4796/11.12.2006г., с искане за
закупуване на държавно жилище, представляващо ап.9 в бл.46 на ж.к. „***.. Ведно
със заявлението, Г. представил и декларация, че отговаря на условията по чл.71,
ал 1 от ППЗДС, но само, относно обстоятелствата по т.1-т.З и ал.2. Тъй като,
същият не е бил наемател на посоченото жилище, не представил Заповед за
настаняване в него, надлежно заверена към датата на подаване на заявлението (изискуема
съгласно чл.73, ал.2, т. 1 от ППЗДС), договор за наем и документ за плащане на
наемната цена. В декларацията бил посочен и адресът му по местоживеене,
различен от адреса на жилището, което желаел да закупи.
На 22.12.2006г. бил сключен Договор за продажба № 322,
на основание Заповед № РД-11- 921/15.12.2006г., с която бил определен П.Л.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, /към датата на продажбата в законен брак с М.А./
за купувач на недвижим имот - частна държавна собственост, а именно - ***, ***,
със застроена площ от 94,93 кв.м., находящ се в гр. Д., ***, представляващ
самостоятелен обект в сграда ***по КККР на гр. Д., одобрена със заповед №РД-18-
15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, ведно с прилежащите му ***, с площ от 10,15 кв.
м. и избено помещение от 15,04 кв. м. Така, имотът е бил придобит в режим на
СИО за П. и М. Г..
Ищецът твърди, че Заповед № РД-11-921/15.12.2006г. и
Договор за продажба №322/22.12.2006г., с който недвижимия имот - частна
държавна собственост, бил отчужден, страдали от съществени пороци, водещи до
тяхната нищожност. Те се изразявали в неспазване на императивна правна норма и
драстичното им противоречие с материалния закон.
Нищожността на договора за
покупко-продажба от 22.12.2006г. била прогласена с влязъл в сила съдебен акт, а
именно - Решение №337/30.11.2023г., постановено от Д.ки
окръжен съд по гражданско дело №2 по описа на съда за 2023г., влязло в сила на
26.01.2024г. и вписано в Служба по вписванията Д. под №115, том V, вх. peг. №3029/
15.04.2024г., следователно, изводът на съда за нищожността на Договора за
продажба №322/ 22.12.2006 г. бил задължителен за всички участници в настоящото
производство и не следвало да бъде предмет на доказване.
Прогласяването на
нищожността на Договора за продажба, връщало процесния имот в патримониума на
Държавата. Пряка последица от нищожността на договора била, че ответникът П.Л.Г. и М.А.Г.
(негова съпруга към датата на покупката, към момента бивша съпруга), не са
придобили правото на собственост върху държавния недвижим
имот. Ето защо, всички последващи разпоредителни сделки с имота се явявали
извършени от несобственици, както следва:
1)
С нотариален
акт за покупко-продажба, вписан в СВ Д. под №115, том XVII, дв. вх. peг. №11464/08.08.2007г.,
П.Л.Г. и М.А.Г. продали имота на Г.П.Д.;
2)
С нотариален
акт за покупко-продажба, вписан в СВ Д. под №152, том VI, вх. peг. №2440/30.03.2018
г. Г.П.Д. и съпругата му Р.Р.Д., продали имота на Р.С.Р.;
3)
С нотариален
акт за замяна, вписан в СВ Д. под №92, том XIII, вх. peг. №5381/06.07.2018 г. Р.С.Р.
прехвърлил чрез замяна, имота на С.С.С.;
4)
С нотариален
акт за покупко-продажба, вписан в СВ Д. под №137, том XIX, вх. peг. №7864/19.09.2018г.,
С.С.С. продал имота на Й.Г.Й..
Предвид деривативния
характер на покупко-продажбата и замяната, посочените четири сделки щели да породят
вещно-прехвърлително действие само, ако обаче първите прехвърлители - П.Л.Г. и М.А.Г.,
са били собственици на имота. Но, след като те не са
притежавали правото на собственост, не са могли да го прехвърлят и на последващите
приобретатели, въпреки изповяданите сделки. Ето защо, и последният купувач на
имота - Й.Г.Й., не е станал собственик на апартамента и го държал към момента
без основание.
Предвид горното,
ищецът моли, съдът да признае за установено по отношение на ответника Й.Г.Й., че недвижим имот - ***, ***,
със застроена площ от 94,93кв.м., находящ се в гр. Д., ***, представляващ самостоятелен
обект в сграда ***по КККР на гр. Д., одобрена със заповед
№РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, ведно с прилежащите му ***, с площ от
10,15 кв. м. и избено помещение от 15,04 кв., е собственост на Държавата, както
и да осъди ответника Й. да предаде на ищеца владението върху имота, както и да
признае за установено по отношение на ответниците П.Л.Г. с ЕГН **********, М.А.Г.
с ЕГН **********, С.С.С., ЕГН:
**********, Р.С.Р., ЕГН: **********,
Г.П.Д., ЕГН: ********** и Р.Р.Д., ЕГН: **********, че процесният
недвижим имот, е собственост на Държавата.
В законоустановеният срок, ответниците са депозирали отговори, в които
оспорват исковете, считат, че са неоснователни и молят, съдът да ги отхвърли.
Излагат доводи, че са били добросъвестни купувачи, че всеки един от
ответниците, се легитимира като собственик и е владял имота явно, непрекъснато
и необезпокоявано и същият е придобит на основание кратката 5-год. придобивна
давност, респ. 10-год. давност. Всеки един от ответниците е заявил, че
присъединява към периода на своето владение върху имота и владението на
праводателя си, като всички ответници сочат, че фактическата им власт върху
имота е продължила спокойно, явно и непрекъснато в периода от 22.12.2006г. до
датата на подаване на исковата молба /03 декември 2020г./, т.е. повече от 10 години.
Ответникът Й.Й. твърди, че към момента владее процесното жилище на правно
основание и ревандикационният иск срещу него е неоснователен и като такъв,
следва да бъде отхвърлен.
Ответниците претендират съдебни разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от нот. акт за собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка №179, том 15, дело №3428/2005 по описа на СВ-Д.
/приложен на л.486 по делото/, първият собственик на процесния имот, е бил Б.С.В.,
който по време на брака си с Р.В., е придобил собствеността върху процесното жилище
и прилежащите му помещения. По делото са изискани от нотариус И.П., вписана с
рег. №177 в НК, с район на действие – ДРС и приобщени към доказателствата –
Протокол за разпит на ***етели от 03.05.2005г и Постановление по обстоятелствена проверка по чл.483 от ГПК
/приложени на л.524-525/, от които се установява, че от 1991г /според ***етеля А.В.Т./,
а считано от 1994г /според показанията на св. Г. А.А.и К.Б.А./, Б.С.В. владее и
стопанисва, непрекъснато и спокойно, процесния имот, като никога не е имало
спорове, или изявяване на претенции по
отношение на недвижимостта.
На 05.05.2005г, съпрузите Б.и Р.В., продават имота
на „Редианс“ ООД, ЕИК ***, за сумата от 16620.00 лв., като сделката е обективирана в нот. акт №53, том 16, дело
№3519/2005 по описа на СВ-Д. /л.485/.
С АЧДС №3412/28.03.2005г, /вписан в СВ-Б. на
04.04.2005г./ на осн. чл.68, ал.1 от ЗДС, чл.147, т.5 от ППЗДС, е актуван за
частна държавна собственост имот, находящ се в гр.Б., ***, представляващ земя с
площ от 456 кв.м., представляваща ПИ *** по КК на гр.Б. /л.504/.
Със Заповед №РД-11-508/10.07.2006г на областния
управител на Област Д. /приложена на л.509/ е наредено да се извърши замяна
между Държавата и „Редианс“ ООД, като последното дружество да стане собственик на гореописания имот в гр.Б.,
а Държавата - на процесния недвижим имот - ***, ***, със
застроена площ от 94,93кв.м., находящ се в гр. Д., ***, представляващ
самостоятелен обект в сграда ***по КККР на гр. Д., одобрена със заповед
№РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, ведно с прилежащите му ***, с площ от
10,15 кв. м. и избено помещение от 15,04 кв.м.у като дружеството е
следвало да заплати 8000 лв. по банков път, разликата в цените на заменяемите
имоти в 1-месечен срок от връчване на заповедта.
Във връзка с поисканата замяна от
„Редианс“ ООД, от Областна управа – Д. е изискано становище на министъра на
регионалното развитие и благоустройство, който на 30.06.20206г., е дал съгласие
за замяната, видно от приложено писмо на л.529 по делото.
Въз основа на горното, е сключен Договор за замяна №314/11.07.2006г.
/л.528/, между областният управител на Д., /като не е визирано, че сделката е
между държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройство, чрез областен управител-Д./ и „Редианс“ ООД, по силата на
който е извършена замяната на двата имота. В т.4 от договора е визирано, че
сумата от 8000 лв. е платена от „Редианс“ ООД. Договорът е вписан на 18.06.2006г в СВ-Б.
/л.528/, но не е вписан в СВ-Д.. Замяната
е договор със специфично вещноправно действие. Тъй като включва в съдържанието
си две покупко-продажби, с договора за замяна се свърза настъпването на двоен вещнопрехвърлителен ефект.
Налице са две прехвърляния със
самостоятелно вещноправно действие, което налага вписване на договора в
съобразно местонахожденията на двата имота, в случая и в СВ-Б. и в СВ-Д.,
защото чрез вписването се гарантира правната сигурност.
С АЧДС №3937/17.10.2006г, гореописаното жилище е
актувано за частна държавна собственост на осн. чл.68 от ЗДС, чл.104, ал.1, т.9
от ППЗДС и Заповед №РД-11-508/10.07.2006г на областния управител на Област Д.
/приложен на л.510 по делото/. Актът е вписан в СВ-Д. на 20.10.2006г.
Ответникът П.Г., в качеството си на „началник отдел
ДСАК при Областна администрация-Д.“, е подал заявление вх. № ДС
10-4796/11.12.2006 г. до Областния управител на Област Д. с молба на основание
чл.46, ал.2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ да му бъде разрешено да
закупи процесното държавно жилище.Към заявлението е приложена декларация с
нотариална заверка на подписа, с която Г. е декларирал под страх от наказателна
отговорност, че отговаря на условията по чл.71, ал.1 от Правилника за прилагане
на ЗДС, а именно не притежава друго жилище или вила, годни за постоянно
обитаване,или над 1/2 ид.ч. от такъв имот; не е прехвърлял друго жилище или
вила, годни за постоянно обитаване, или над 1/2 ид.ч. от такъв имот; не
притежава ценни книжа, дялово участие в търговски дружества, имоти или части от
имоти със стопанско предназначение, МПС, селскостопански машини на обща
стойност по-голяма от данъчната оценка на жилището ЧДС. Посочено е, че на
същите условия отговарят и членовете на семейството му.
Със заповед № РД-11-921/15.12.2006 г. на Областния
управител на Област Д. е наредено на основание чл.46, ал.2 и 3 от ЗДС във
връзка с чл.75, ал.1 от ППЗДС, процесният имот - ЧДС да бъде продаден на П.Г..
На 22.12.2006г. между ищеца Държавата чрез Областния
управител на Област Д., като продавач и ответника П.Л.Г., като купувач, е
сключен договор № 332/22.12.2006г. за продажба на недвижим имот - частна
държавна собственост, представляващ апартамент с идентификатор ***.1.82 по
кадастралната карта на гр.Д., със застроена площ от 94,93 кв.м, находящ се в
гр.Д., ***,ведно с
прилежащите му *** с площ от 10,15 кв.м и *** с площ от 15,04 кв.м, ведно с
1,533% от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, като
купувачът е закупил имота за сумата от 21000.00 лв. Договорът е вписан в СВ-Д.
на 18.01.2007г. Собствеността на Държавата върху продадения имот, е
удостоверена с АЧДС №3937/17.10.2006г.
Горепосоченият договор от 22.12.2006г. е сключен по
време на брака между купувача П. Л. Г. и бившата му съпруга М. А. ***. /в тази
насока данни от справки в НБД „Население“ на листи 92 и 93 от по делото/,
поради което, последната по силата на закона също е придобила право на
собственост върху процесния апартамент в режим на СИО.
Със Заповед №РД-11-02-50/09.03.2007 на Областния управител на Област Д.
/л.513/, е наредено да се отпише от актовите книги за недвижими имоти – частна
държавна собственост, процесния имот и да се предаде на новия собственик П.Л.Г.,
на осн. чл.78, ал.1 от ЗДС, чл.108 и чл.109 от ППЗДС и във връзка с отпаднало
основание за актуване на имота на база договор за продажба №332 от 22.12.2006,
вписан в СВ-Д.. На л.514 е приложено копие на АЧДС №3937/17.10.2006г, с който е
актуван първоначално имота за държавна собственост, върху който акт е положен
печат „Деактуван“ и на гърба на акта е положен втори печат, върху който е
цитирана заповедта от 09.03.2007г на Обл. Управител на Област Д. да се отпише
имота от актовите книги и да се предаде на на новия собственик - П.Г..
На 08.08.2008г, П.Г. и съпругата му М. *** продават процесния имот на Г.П.Д.,
за сумата от 24800.00 лв., като сделката е обективирана в нот. акт №115, том
17, дело №5941/2007, /приложен на л.24 по делото/.
На 30.03.2018г, Г.П.Д. и съпругата му Р.Р.Д. продават процесното жилище,
ведно с прилежащите му помещения на Р.С.Р., за сумата от 34000.00 лв., като
сделката е обективирана в нот. акт №152, том 6, дело №1078/2018г по описа на
СВ-Д. /приложен на л.20-21 по делото/.
На 06.07.2018г. е сключен договор за замяна на недвижими имоти, съгласно
който, Р.С.Р. прехвърля собствеността върху процесния имот на С.С.С., а той прехвърля
на Р. С. ПИ-дворно място с идентификатор ***по плана на село Б., община К. с
площ от 2386 кв.м., като сделката е обективирана в нот. акт №92, том 13, дело
№2383/2018г по описа на СВ-Д. /приложен на л.22-23/.
На 19.09.2018г, С.С.С. продава на Й.Г.Й. процесния имот, за сумата от
47000.00 лв., като сделката е обективирана в нот. акт №137, том 19, дело
№3558/2018г. по описа на СВ-Д. /приложен на л.18-19 по делото/.
С влязла в сила
Присъда № 13/21.09.2018 г. по нохд № 35/2015 г. на Окръжен съд – Д.,
подсъдимите Д.М.Х.и П.Л.Г., са признати за виновни в това, че в град Д., при
условията на продължавано престъпление, в съучастие по между си - Д.Х., като
извършител, в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно
положение - Областен управител на Област - Д. и П.Г., като помагач, в
качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение -
Директор на Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна
собственост: на 22.12.2006 г. Х.е нарушил служебните си задължения, предвидени
в чл.71, ал.1, т.1 от Правилника за приложение на закона за държавната
собственост /ППЗДС/ вр. с чл. 46, ал.2 от Закона за държавната собственост
/ЗДС/, като е подписал договор за продажба на апартамент, без да са налице
условията на чл.46, ал.2 от ЗДС вр. с чл.70, ал.1 от ППЗДС, с цел да набави
облага на П.Г., изразяваща се в закупуване на имота от Г. на цена от 21 000 лв.
и от това са настъпили значителни вредни последици за държавата в размер на 14
900 лв., както и за други престъпления, които са неотносими към настоящия спор.
След влизане в сила присъдата, Държавата, чрез областния управител на
Област Д. е подал на 03.12.2020г., настоящата искова молба с пр. осн. чл.108 от
ЗС, /вписана в СВ-Д. на 15.02.2021г./, с искане съдът да приеме за установено
по отношение на всички собственици на процесния имот, че е негов собственик, а
последният купувач на имота – Й.Й., който упражнява фактическата власт върху
жилището, да бъде осъден да предаде владението на държавата, като в хода на
процеса е направено искане, съдът инцидентно на осн. чл.17, ал.2 от ГПК, да
прогласи нищожността на договора за покупко-продажба от 22.12.2006г., по силата
на който, П.Г. закупува от държавата процесния имот за сумата от 21000.00 лв.,
поради противоречието му със закона на осн. чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
След разделяне на настоящото производство, ДРС е отделил ревандикационния
иск по чл.108 от ЗС от облигационния иск по чл.26 от ЗЗД, /с оглед цената му,
която е била над 25000.00 лв./ и е изпратил на ДОС по подсъдност втория иск.
Въз основа това, е образувано гр. д. №2/2023г. по описа на Окръжен съд-Д., по
което дело, с влязло в сила на 26.01.2024г., Решение №337/30.11.2023г., съдът е
обявил за нищожен, поради противоречието му със закона, Договор
№332/22.12.2006г за продажба на недвижим имот – частна държавна собственост, а
именно: процесният имот, сключен между държавата, представлявана от министъра
на регионалното развитие и благоустройство, чрез пълномощник Областен управител
на област Д. и П.Л.Г.. Решението е надлежно вписано в СВ-Д. на 15.05.2024г /л.515-519/.
След влизане в сила на горепосоченото съдебно решение, с АКТЧДС
№6083/21.05.2024г. /приложен на л.522/, на осн. чл.68, ал.1 от ЗДС, чл.2, ал.3
от ЗДС, чл.104, ал.1, т.9 от ППЗДС и Решението на ДОС по гр. д. №2/2023г.,
областният управител на Област Д. е актувал за частна държавна собственост
процесния имот. Актът е надлежно вписан в СВ-Д..
По делото с протоколно определение от 20.02.2025г. /л.496/, е прието за
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода
от 22.12.2006г. до 03.12.2020г /дата на подаване на ИМ в ДРС/, ответниците са
владяли /всеки един от тях в съответен период от време/ явно непрекъснато и
необезпокоявано, процесният имот. Именно поради това, съдът не е счел за нужно
да събира гласни доказателства, досежно установяване периодите на владеене на
вещта от всеки един от ответниците в рамките на горепосочения период /предвид
възражението на ответниците, наведени с отговорите по ИМ, че са придобили имота
по давност, като всеки от тях се позовава, че е присъединил към своето владение
и владението на приобретателя/лите/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е с пр. осн. чл.108 от ЗС и е допустим.
Предмет
на делото по исковата претенция по чл. 108 ЗС, е правото на собственост на
ищеца върху процесния недвижим имот и искът съдържа в себе си две искания за
правна защита: искане да бъде установено, по отношение на ответниците, че
ищецът притежава собственост върху имота и искане да бъде осъден ответникът Й.
/който сега го владее/ да му предаде владението върху имота. Съгласно т. 2 А от
ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, съдът дължи
произнасяне по всяко от двете искания с отделен диспозитив: установителен
диспозитив, относно правото на собственост на ищеца по отношение на имота и
осъдителен диспозитив, касателно ревандикацията.
Основателното провеждане на
предявения ревандикационен иск е обусловено от установяване по пътя на пълното
и главно доказване /в тежест на ищеца/ на елементите от фактическия състав на
приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на собственост на
ищеца върху процесния имот, придобито на твърдяното основание в ИМ, упражнявана
фактическа власт от ответника Й. върху спорния имот, както и липса на правно
основание за това.
В настоящия случай, ищецът се позовава, че е придобил
правото на собственост върху процесният имот, въз основа на договор за замяна
№314/11.07.2006г на недвижими имоти, сключен между Областен управител на област Д. и „Редианс“
ООД. След влизането в сила на заповедта, е издаден АДЧС №23937/17.10.2006г.
/л.510/.
С договор за продажба на недвижим имот – частна
държавна собственост от 22.12.2006г., държавата е продала на П.Г. процесния
имот.
На 09.03.2007г, имотът е деактуван /л.513/ и е бил
отписан от актовите книги за недвижими имоти – частна държавна собственост.
С влязло в сила на 26.01.2024г. Решение на ДОС по гр.
д. №2/2023г., е обявен за нищожен, договор за продажба на недвижим имот –
частна държавна собственост от 22.12.2006г. Нищожният договор не поражда
правни последици. Нищожността настъпва по право, от момента на извършването на
нищожна сделка, тя няма правно действие и всеки заинтересован правен
субект, може да се позове на нея. Недействителната сделка може фактически да е
изпълнена, /като даденото от страните по нищожен договор подлежи на връщане, като
имуществена последица от недействителността/.
На 21.05.2024г, имотът отново е актуван за частна
държавна собственост с акт №6083 /л.522/.
При така събраните доказателства се установи, че
държавата не е установила владение върху процесния имот в нито един момент от
придобиването му на 17.10.2006г. до датата на подаване на настоящата искова
молба /03.12.2020г./. По делото се установи, че от 1994г. непрекъснато и до
настоящия момент, имотът е владян спокойно и явно само от физически лица, вкл.
в периода от деактуването му на 09.03.2007 до актуването му отново като частна
държавна собственост на 21.05.2024г. Деактуването е извършено на осн. чл.78,
ал.1 от ЗДС, чл.108 и чл.109 от ППЗДС и във връзка с отпаднало основание за
актуване с АДС №3937/17.20.2006г. на Областния управител на Област Д. и сключен
договор №332/22.12.2006г, то е произвело правно действие, не е било оспорено,
надлежно е вписана от новия собственик – П.Г. на осн. чл.78 от ЗДС, промяната в
собствеността на имота на 18.01.2007г. в СВ-Д..
Обявяването от ДОС по гр. д. №2/20203г. на договора за
продажба от 22.12.2006г, за нищожен, не влече след себе си, автоматично и нищожност
на заповедта за деактуване.
Във всеки един от периодите: от 09.03.2007г. /деактуването
на имота като държавен/ до 03.12.2020г. /дата на подаване на искова молба/, или
от 09.03.2007г. до 26.01.2024г /влизане в сила на Решение по гр.д. №2/2023г на
ДОС, вписано в СВ-Д. на 18.02.204г/, или от 09.03.2007г. до 21.05.2024г /когато
е актуван отново за държавен/, са минали повече от 10 години, през които, всеки
един от ответниците е установил самостоятелна
фактическа власт върху имота, /видно от приложените нот. актове/, дори и при липса на правно основание за това, то по
отношение на намерението, с което тази фактическа власт е била упражнявана,
приложение следва да намери презумпцията по чл. 69 ЗС, според която се
предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго.
След като имотът е бил деактува на 09.03.2007г. и
отписан от актовите книги на Областна управа-Д., е ирелевантно обстоятелството,
че по силата на параграф 1 от ЗР на ЗИДЗС, считано от 31.05.2006г., е наложен
мораториум върху придобивната давност за имоти – частна държавна собственост,
поради което не е текла такава давност от 31.05.2006г. до 07.03.2022г, когато с Решение №3/24.02.2022г. по к. д.
№16/2021г. на КС, е обявена за противоконституционна горецитираната разпоредба
на параграф 1.
Да се изследва въпросът, дали ответниците са
добросъвестни или недобросъвестни владелци /безспорно П.Г. е недобросъвестен владелец,
защото е придобил имота, въз основа на извършено престъпление по служба, за
което е налице влязла в сила присъда по нохд №35/2015г. на ДОС, цитирана в
мотивите на решението по-горе/, е безпредметно, след като към датата на
подаване на настоящата искова молба – 03.12.2020г. вече са изтекли повече от 10
години от явното им и непрекъснато владение върху недвижимостта. По изложените съображения, съдът приема, че въз основа на
установената на 19.09.2018г. самостоятелна фактическа власт, упражнявана явно,
необезпокоявано и непрекъснато от Й.Й. и съгласно направеното от него с
отговора по исковата молба изявление, че съгласно чл.82 от ЗС, към периода на
своето владение, той присъединява и периодите на владение на предходните владелци,
считано от 2006г., ответникът Й. е придобил по
давност правото на собственост върху процесния имот и се легитимира като негов
собственик към датата на предявяване на иска /03.12.2020г./.
По делото няма никакви данни процесният
имот да е бил владян от държавата и тя да е упражнявала фактическа власт, въз
основа на съставения акт за частна държавна собственост на 17.10.2006г. Ищецът не доказа, че е собственик на
имота, а ответникът Й. го владее на годно правно основание, с оглед на гореизложеното, предявеният иск по чл.108 от ЗС от
държавата, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този
изход на спора, в полза на ответниците, възниква правото им на съдебни
разноски. Ответникът Й.Й. изрично е направил искане за присъждане на разноски
/и с отговора по ИМ и в хода на устните състезания/, като е представил доказателства
за сторени такива, така на л.68 по делото са приложени договор за правна защита
и съдействие и пълномощно от 12.10.2021г., в които е вписана сума по уговорен и
внесен в брой, адв. хонорар в размер на 1100.00 лв., поради което на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК, следва да бъдат възложени съдебни разноски в тежест на ищеца
в горепосочения размер.
Ответникът С.С.
е направил искане за присъждане на разноски, като е представил доказателства за
сторени такива, така на л.161 по делото са приложени договор за правна защита и
съдействие и пълномощно от 16.04.2021г., в които е вписан уговорен и внесен в
брой адв. хонорар, в размер на 1500.00 лв., поради което, искането му следва да
се уважи и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, следва да бъдат възложени съдебни
разноски в тежест на ищеца в горепосочения размер.
За пълнота
на изложеното, следва да се отбележи, че ищецът не е направил възражение за прекомерност на осн.
чл.78, ал.5 от ГПК.
Останалите
ответници не са поискали присъждане на съдебни разноски.
Мотивиран от
така изложените съображения, Д.кия районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройство, чрез пълномощника си – областния управител на Област Д., ***. срещу П.Л.Г., ЕГН **********,***,
М.А.Г., ЕГН **********,***, С.С.С., ЕГН **********,***, Р.С.Р., ЕГН **********,***, Г.П.Д., ЕГН **********,***, Р.Р.Д., ЕГН **********,*** и Й.Г.Й., ЕГН **********,***, да бъде
установено по отношение на ответниците П.Л.Г., ЕГН **********,
М.А.Г., ЕГН **********, С.С.С., ЕГН **********, Р.С.Р., ЕГН **********, Г.П.Д., ЕГН **********, Р.Р.Д., ЕГН ********** и Й.Г.Й., ЕГН **********, че Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез
пълномощника си – областния управител на Област Д., е собственик
на следния недвижим имот: находящ се в гр. Д., ***, представляващ
***, със
застроена площ от 94,93 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, столова, коридор,
сервизни помещения и две тераси, представляващ самостоятелен обект в сграда ***по
КККР на гр. Добрич, одобрена със заповед №РД-18- 15/12.05.2005г. на ИД на АГКК,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - №***.******с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: едно, който самостоятелен обект се намира в ПИ с идентификатор ***,
ведно с прилежащите му *** с площ от 15.04 кв.м. и таванско помещение № с площ
от 10.15 кв.м., ведно с 1.533% ид.ч. от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху описания по горе поземлен имот, както и ответникът Й.Г.Й., ЕГН **********, да бъде осъден да предаде на ищеца Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство /МРРБ/,
чрез пълномощника си – областния управител на област Добрич, владението върху
гореописания имот, на основание чл.108
ЗС.
ОСЪЖДА Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез
пълномощника си – областния управител на Област Добрич, ***обрич да заплати на Й.Г.Й., ЕГН **********,***, сумата от 1500.00 лв. /хиляда
и петстотин лева/ - сторени по делото съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
в настоящото производство.
ОСЪЖДА Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез
пълномощника си – областния управител на област Добрич, ***обрич, да заплати на С.С.С., ЕГН **********,***, сумата от 1100.00 лв. /хиляда и сто лева/ - сторени по делото съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички
окръжен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………