Определение по дело №5746/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 4581
Дата: 9 декември 2019 г.
Съдия: Емилия Колева Енчева
Дело: 20195530105746
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

4581                                        9.12.2019 г.                          Гр. Стара Загора

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                           ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 9 декември                                                      2019 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                        Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело 5746 по описа за 2019 година.

 

         СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Постъпила е искова молба от „ТРАНЗИТ-ДДРМ-ДОНЕВ И СИЕ” СД, в която твърди, че стопанисва автосервиз, находящ се в гр. Стара Загора, кв. Кольо Ганчев, ул. Ведрина 6. Като такъв същото ползвал и заплащал ел.енергия за имота по партида с клиентски № ********** за имот с ИТН 2198895.

Преди няколко дни на адреса на дружеството пристигнало писмо изх. № 8076173/25.10.2019 г., с което уведомявали абоната, че при проверка, извършена на 20.12.2018 г. от служители на Електроразпределение Юг бил демонтиран електромер с фабричен № *********, който бил предаден за експертизна проверка на БИМ. В изпратеното до абоната писмо било посочено, че от БИМ е установено, че електромера бил манипулиран и отчитал с грешка от минус 75,55 %, поради което сметката на абоната била коригирана за периода от 21.10.2018 г. до 20.12.2018 г. за 60 дни. Допълнително начислената сума била в размер на 222,50 лв.

Сочат, че стриктно спазвали задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към ответното дружество. Лично управителя не бил манипулирал електромера, нито знаел за извършване на подобно действие от друго лице.

Към момента „ТРАНЗИТ — ДДРМ-ДОНЕВ И СИЕ” СД не било заплатило така начислената му сума в размер на 222,50 лв. Дружеството счита, че не дължи плащането и към ответното дружество, предвид което за ищеца възниквал правния интерес да предяви настоящият отрицателен установителен иск.

Счита, че допълнително начислените суми за ел.енергия „ТРАНЗИТ - ДДРМ- ДОНЕВ И СИЕ” СД били не дължими към ответника.

Счита, че допълнително начислената електрическа енергия била начислена от ответното дружество неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с ПИККЕ правила.

Сменения от служители на ЕВН ЕР ЕАД електромер се намирал в заключено електромерно табло, за което ищецът нямал ключ и то се намирало извън неговия имот.

В приложения към писмото Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 429275 от 20.12.2018 г. било посочено, че същия се съставял и проверката се извършвала на основание чл.42 и 44 от ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98 от 2013 г.

С Решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г. от петчленен състав I колегия на ВАС, ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.З от протоколно решение № 147/14.10.2013 г., обн. в ДВ бр.98/12.11.2013 г. са отменени изцяло, с изключение единствено на чл. 48, 49, 50, 51 от този акт. Решението било обнародвано в ДВ, бр. 15 от 14 февруари 2017 г. и в сила от 14.02.2017 г.

Към момента на извършване на проверката на дружеството на ищеца - 20.12.2018         г. цитираното по - горе Решение № 1500 по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, по силата на което чл. 47 ПИКЕЕ бил отменен, влязло в сила. Т.е. към момента на съставяне на процесния протокол, не било налице нормативно основание за съставянето му, както и за осъществяване на корекцията на сметката на ищеца.

Основанието за съставяне на констативния протокол бил чл. 47 и чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ.

С решение № 2315 от 21.02.2018 г. постановено от ВАС по адм.д. № 3879/2017 г., потвърдено изцяло с решение № 13691/ 08.11.2018 г. по адм.д. № 4785/2018 г. на ВАС, което било окончателно и влязло в сила. С тях ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98 от 2013 г. били отменени изцяло. От това следвало, че към датата на извършване на процесната проверка и корекция, посочените в изготвения констативен протокол и във връченото на клиента уведомително писмо за извършена корекция на сметка, а именно чл. 48 и чл. 51 от ПИКЕЕ, не били действащи, което пък означавало, че корекцията се извършвала въз основа на отменени правни норми.

Счита, че само това било достатъчно и самостоятелно основание да се приемело, че извършената корекция на сметката била лишена от основание, т.к. се извършвала въз основа на отменена правна норма.

От представените доказателства ставало ясно, че липсвали и данни за виновно поведение от страна на ищеца, от които да са настъпили вреди на дружеството - ответник и тези вреди да са в причинна връзка именно с виновното действие или бездействие на потребителя. Подобни действия или бездействия върху електромера от страна на ищеца не били извършвани. Следвало да се отбележи още, че електромерът се намирал извън неговия имот и никой освен служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД нямали физически достъп до него. В този смисъл дори и да били налице неточности при отчитането и измерването на ел.енергия от електромера, то същите не били причинени от ищеца. Съгласно чл. 44 от Закона за измерванията, лицата, които използват средства за измерване, били длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си Общи условия било да извършва периодични и контролни проверки. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ - изправност от страна на електроразпределителното дружество, не би следвало да влече като последица ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му за минал период. СТИ били собственост на ответника и като такива задължението за поддържането им в техническата изправност принадлежи именно на електроснабдителното дружество.

Относно въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.2, т.6 и чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършвала при действието на заварените Общи условия, била налице трайна съдебна практика. Съгласно разясненията, дадени с решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. било въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал., т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия. Законодателят вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.

Параграф 199, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвиждал до приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагали действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не съставлявали подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намирал приложение по отношение на тях. С изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. било предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване не било предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия на ответника. В чл. 28, ал. 2 от действащите Общи условия на последния било предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това. Счита, че следва да се приеме, че не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсвал уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция.

Тази теза се преповтаряла и в новопостановеното решение № 2315 от 21.02.2018 г. постановено от ВАС по адм.д. № 3879/2017 г., потвърдено изцяло с решение № 13691/08.11.2018 г. по адм.д. № 4785/2018 г. на ВАС, което било окончателно и влязло в сила. С тях ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 98 от 2013 г. били отменени изцяло. От това следвало, че към датата на извършване на процесната проверка и корекция - 20.12.2018 г., посочените във връченото на клиента уведомително писмо за извършена корекция на сметка, а именно чл. 48 и чл. 51 от ПИКЕЕ, не са били действащи, което пък означавало, че корекцията се извършвала въз основа на отменени правни норми.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г.Данов” № 37, ЕИК *********, представлявано от: Михаела Михайлова Михайлова- Дьорфлер, Робърт Дик и Жанет П. Стойчева - заедно от всеки двама членове на УС, че „ТРАНЗИТ - ДДРМ-ДОНЕВ И СИЕ” СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, кв. Кольо Ганчев, ул. Цанко Церковски 3, представлявано от управителя Доньо Русев Донев, не дължи сумата от 222,50 лв. /двеста двадесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер с фабричен № *********, за период от 21.10.2018    г. до 20.12.2018 г. за 60 дни, за обект с ИТН 2198895, находящ се в гр. Стара Загора, кв. Кольо Ганчев, ул. Ведрина 6 на клиент с кл. № **********, за която е издадена фактура № **********/25.10.2019 г. от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД.

Претендират направените по настоящото производство разноски.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от  ответното дружество „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в който заявява, че искът е допустим, но неоснователен.

Ответното дружество твърди, че на 20.12.2018 г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна България - „Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР Юг) извършили проверка на електромер с № *********, монтиран в обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които демонтирали електромера без да извършват замерване с еталонен уред, тъй като такова нареждане били получили за конкретната проверка и го поставили в безшевна торба с пломба за еднократна употреба с номер 490589, с цел същият да бъдел изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измерва електрическата енергия с грешка, която била в рамките на допустимата от +/- 2 % (вж. Приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол). За тези действия, извършилите проверката лица били съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 429275/20.12.2018 г. (Констативния протокол). Въпреки положените усилия от страна на служителите на ЕР Юг да открият представител на дружеството, с цел да присъства на проверката, такъв не бил открит, ето защо тя била извършена в присъствието на двама свидетели, които не били служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа, тези лица били подписали и Констативния протокол. Същия КП бил изпратен с писмо с изх. 10982/28.12.2018 г. на ищцовото дружество, копие от което прилагат като доказателство към настоящия отговор на искова молба.

Действително към датата на процесната проверка, разпоредбите от ПИКЕЕ относно редът за извършване на проверки на СТИ били отменени, но такъв ред бил разписан и се съдържал в Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" АД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008г., които били действащи между страните.

Процесният електромер в последствие бил предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията било, че при отваряне на електромера било констатирано следното: „Осъществяван е достъп до вътрешността на електромера - монтирани допълнително три съпротивления в измервателната верига между съпротивления R54-R48, R46-R39 и R33- R19,водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера. Срязан един от проводниците на куплунг Х8 за сигнализация при отваряне на капака на клемореда”, и било обективирано в изготвения от БИМ Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване № 349/08.05.2019 г.

С оглед на описаното по-горе и като било установено, че са на лице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 2, б.А ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 1174 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) била в размер на 222,50 лв. с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията е 60 дни, като първата дата - 21.10.2018 г. - началото на корекционния период била датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която била констатирана манипулацията, последната дата била датата на извършената техническа проверка 20.12.2018 г. (вж. чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ).

ЕР Юг предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура № **********/25.10.2019 г. (вж. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия. Всички изготвени документи, касаещи процесната проверка били изпратени на ищеца с писмо с изх. № 8076173/25.10.2019 г., които изпратили на адреса за кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително начисление. Този факт се признавал от ищеца в исковата молба, като приложил като доказателство и посоченото по-горе писмо, както и обратна връзка, от която било видно, че писмото е получено в ищцовото дружество на 29.10.2019 г.

Сочи, че съществува законово основание за начисляване процесната сума. КЕВР имал правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с другото да регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях бил посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи.

В конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично било посочено, че „.. в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по- дълъг от 90 дни”, тъй като ставало дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза бил установен точният процент на грешка, формулата, която се прилагала при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържала в 48, ал. 1, т. 1 б ."А" ПИКЕЕ, като „количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване".

Стойността на дължимата сума пък била изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупувал от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени.

Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (вж. Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение № 86 от 17.08.2015 г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015 г., докладчик съдията Емилия Василева).

ЕВН ЕС нямало задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца.

Счита за неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно бил извършил това въздействие, и че то не можело и не следвало да се вмени във вина на него, установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху електромера и неговата вина били от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото имало данни за осъществяване на състава на престъплението по чл. 234в от Наказателния кодекс.

Що се касаело до настоящия спор, въпросът кой бил конкретният извършител бил ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които регламентирали преизчислението на количеството електрическа енергия не се съдържали изисквания и условия за извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, било да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция.

Заявяват, че във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.

Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и съставите на върховната съдебна инстанция били единодушни, че законът дава възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за измерване, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени отношения, (вж. Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 11473 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1797/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о, Решение № 115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.)

В ОУ на ЕВН ЕС бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция

ЕВН ЕС, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г.(ОУ на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представляват договори при общи условия, на базата на които се уреждат отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия."

В чл. 28, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомявал клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му, като в цялост разпоредбата има следното съдържание:

„Чл. 28. (1) ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал период.

(2) В случаите по ал. 1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане."

Сочат, че не споделяли разбирането, че спазването на изискването в ОУ да има ред за уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), може да се обоснове, само ако ОУ били изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменява в задължение на крайните снабдители да променят общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) няма подобна инструкция), още повече, че такъв ред бил предвиден.

Сочат, че тълкуването им се споделяло и от ВКС, като съдът приема, че в чл. 1473 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД (също краен снабдител с електрическа енергия, но за територията на Североизточна България) бил предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция (вж. Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о., ТК). Обелязват, че ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД били одобрени с Решение № ОУ- 061/07.11.2007 г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., като дословно чл. 1473 имал следното съдържание:

„Чл. 24. (1) „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД въз основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД констативни протоколи и справки за на¬числена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период.

(2) В случаите по ал. 1 „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане."

При сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 1473 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД) ясно се виждало, че те са напълно еднакви, т.е. нямало особена логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да приема, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е изпълнено, а този съд да възприема диаметрално противоположна теза и да твърди, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия.

Ноторно известен факт бил, че голяма част от съдебните състави в страната уважават подобни искове на клиенти срещу крайни снабдители на ел. енергия само въз основа на обстоятелството, че същите не са привели Общите си условия в съответствие с разпоредбата на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и не са предвидили изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция в ОУ. Тези мотиви на съдебните състави били в разрез с постановените до този момент решения на ВКС, които потвърждавали твърденията им, че след измененията в Закона за енергетиката с ДВ, бр. 54/2012 г. - чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от същия, правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, нито от предвиден ред за уведомяване на клиента в ОУ.

Сочат, че гореизложените мотиви на съдебните състави били в пълно противоречие с практиката на ВКС, постановена по сходни правни спорове, с Решение № 124/18.06.2019 г., постановено по гр. д. № 2991/2018 г., ГК. III г.о., ВКС се произнесъл по спорните въпроси, като постановил:

1. „....Ако в общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред..."

2. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантирала равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции били достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не можели да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а били длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства..."

3. „...изтъкнатите от въззивния съд съображения за процедурни пропуски са несъстоятелни и не представляват пречка за дължимостта на тази корекция..."

4. „...От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на йената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване..."

От изложените мотиви на ВКС следвало, че досегашната практика на първоинстанционните и въззивните съдилища била в противоречие, както с практиката на ВКС, така и с волята на законодателя, инкорпорирана в измененията на Закона за енергетиката с ДВ, бр. 54/2012 г. - чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от същия и целта, която била преследвана с направените изменения, а именно: корекционната процедура да се извършвала с цел възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, без да се доказва виновно поведение на клиента.

Не било необходимо и наличието на изричен ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция в ОУ на крайния снабдител, за да може доставчика на ел. енергия да претендира дължимостта на допълнително начислената сума. ВКС отчитал факта, че доставката на ел. енергия се подчинявала на общите правила за покупко-продажбата в ЗЗД и дори да липсва специална уредба за извършване на корекция на сметка, която без съмнение се съдържала в ПИКЕЕ, купувачът следвал да доплати дължимата сума, независимо от липсата на предварителни процедури за защита на потребителите.

Тъй като били на лице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния случай, заявяват, че искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС бъдат присъдени сторените деловодни разноски.

 

От обстоятелствата изложени в исковата молба се налага извода, че се касае за предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1  от ГПК.  В тежест на ищеца е да докаже, че електромерът не е манипулиран. В тежест на ответника е да докаже, че правомерно е коригирал сметката за ел.енергия на ищеца, както и да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултата на неправомерното действие на потребителя. Страните следва да докажат всички твърдени от тях факти и обстоятелства в исковата молба и отговора.

СЪДЪТ:

ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.

НАПЪТВА  страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.  Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

Съдът счита, че следва да приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК. Ето защо и на основание чл. 178 от ГПК.

Предвид изложеното, съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И  :

 

 ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Писмо изх. № 8076173/25.10.2019 г. от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД до „ТРАНЗИТ - ДДРМ-ДОНЕВ И СИЕ” СД; Фактура № **********/25.10.2019 г. издадена от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД; Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 429275 от 20.12.2018 г..; Справка за корекция на сметка; Констативен протокол № 349/2019 г. на БИМ Бургас; Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 429275/20.12.2018г.; Писмо с изх. 10982/28.12.2018 г.; Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване от БИМ № 349/08.05.2019г.; Справка за корекция; Писмо с изх. № 8076173/25.10.2019 г.; Известие за доставяне от 29.01.2019 г.; Фактура № **********/25.10.2019 г.;

 

ПРИЛАГА по делото: Копие от Решение № 124 от 18.06.2019г. на ВКС по гр.д. 2991/2018г.; Копие от Решение № 150 от 26.06.2019г. на ВКС по гр. д. № 4160/2018г.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 29.01.2020 г. от 10.50 ч., за която дата да се призоват страните.

        

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните, а на ищеца и копие от отговора.

 

Разпореждането не подлежи на обжалване.   

 

        

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: