№ 161
гр. Ботевград, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20241810102337 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба на „фирма“ ООД, АДРЕС, чрез
адв. Й. Д. П.-К., АДРЕС срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: ЕИК, АДРЕС, с правно основание
чл. 124, ал. 2, чл. 266 ЗЗД, съотв. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба (ИМ) на „фирма“ ООД се твърди, че: Между него като изпълнител
и ответното дружество, „ФИРМА“ ЕООД, като възложител бил сключен договор за
изработка за техническо обслужване и ремонт на тежкотоварни превозни средства срещу
възнаграждение. В изпълнение на поръчка изпълнителя извършил МПС „Мерцедес Ню
Акторс 1845“, с рег. № №, за което издал Фактура № 5476/15.04.2024 г. и я изпратил на
възложителя за сумата от 4 545.83 лв. Плащане обаче не било постъпили, поради което ООД
предявило процесния иск, с който иска Ботевградския районен съд (БРС) да осъди ЕООД да
му плати сумата от 4 545.83 лв. за възнаграждение по процесния договор и сумата от 418.04
лв. за обезщетение за законна лихва от 16.04.2024 г. до 13.12.2024 г. Претендират се и
разноски.
На ответника „ФИРМА“ ЕООД е връчен препис от ИМ, но той не е подал отговор в
срока по чл. 133 ГПК.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
БРС намира, че е сезиран с осъдителен иск (ОИ) на „фирма“ ООД срещу „ФИРМА“
ЕООД, с който се иска от съда от ООД да осъди ЕООД да му плати сумата от 4 545.83 лв. на
основание чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за възнаграждение по договор за изработка и сумата от
418.04 лв. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава поради неплащане на
възнаграждението в срок. Ответникът не взема становище по иска.
1
От приложените по делото писмени доказателствени средства: (1) Сервизна карта от
30.03.2024 г., (2) Фактура № *********/15.04.2024 г., (3) Имейл-съобщение от 15.04.2024 г.
до „ФИРМА" ЕООД, (4) Извлечение от банкова сметка на „ФИРМА“ ООД за постъпилите
суми от „ФИРМА“ ЕООД, (5) Фактура № **********/20.03.2024 г., (6) Сервизна карта от
20.03.2024 г., (7) Имейл-съобщение от 20.03.2024 г. до „ФИРМА“ ЕООД, (8) Имейл-
кореспонденция, с която е напомняно на „ФИРМА“ ЕООД за неплатените фактури, (9)
Покана за доброволно изпълнение до „ФИРМА“ ЕООД, следва, че:
Първо, между „фирма“ ООД като изпълнител и „ФИРМА“ ЕООД като възложител е
бил сключен договор за изработка за в техническо обслужване и ремонт на тежкотоварни
превозни средства срещу заплащане на възнаграждение (чл. 258 и сл. ЗЗД). Второ,
изпълнителят е изпълнил задължението да извърши съответната работа, като е ремонтирал
МПС „Мерцедес Ню Акторс 1845“, с рег. № №, за което вземане е издадена Фактура №
5476/15.04.2024 г. (чл. 261, ал .1 ЗЗД). Трето, работата е била приета от възложителя, на
когото е била връчена посочената фактура, но той не е възразил срещу работата (чл. 264, ал.
1 ЗЗД), като бездействието му (т. е. невъзразяването срещу работата) се приравнява на
приемането й (чл. 264, ал. 3 ЗЗД). Одобрението на работата е направило вземането на
изпълнителя за плащане на възнаграждението му изискуемо (чл. 261, ал. 1, изр. 1 ЗЗД; Р. №
235/09.01.2018 г. по т. д. № 726/2017 г. и Опр. № 390/19.06.2018 г. по т. д. № 197/2018 г. на II
т. о. на ВКС). С настъпването на изискуемостта на главното вземане и неплащането му, за
което няма доказателства по делото, възниква задължение за плащане на законна лихва (чл.
86, ал. 1 ЗЗД).
При този изход на делото право на разноски има ищцовото дружество срещу
ответното (чл. 78, ал. 1 ГПК): за ДТ за обезпечение – 40 лв., за адвокатско възнаграждение в
обезпечително производство – 400 лв., за ДТ в исково производство 198.55 лв., за адвокатско
възнаграждение в исковото производство – 796 лв.; или всичко в общ размер на 1 434.55 лв.
Искането за присъждане на разноски с изпълнителния процес, образуван по обезпечителната
заповед, е неоснователно, защото тези разноски следва да се претендират в производството
пред съдебния изпълнител.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Ботевградският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: ЕИК, АДРЕС, да плати на „фирма“ ООД,
АДРЕС, сумата от 4 545 (четири хиляди петстотин четиридесет и пет) лева и 83 ст. за
възнаграждение по договор за изработка за техническо обслужване и ремонт на МПС
„Мерцедес Ню Акторс 1845“, с рег. № №, за което вземане е издадена Фактура №
5476/15.04.2024 г.: чл. 266, ал. 1 ЗЗД; ведно със законната лихва за забава върху главницата в
размер на 418 (четиристотин и осемнадесет) лева и 4 ст. за периода от 16.04.2024 г. до
13.12.2024 г.: чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД да плати на „фирма“ ООД сумата от 1 434 (хиляда
четиристотин тридесет и четири) лева и 55 ст. за съдебно-деловодни разноски: чл. 78, ал. 1
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
2