№ 17568
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110124554 по описа за 2025 година
РЕШЕНИЕ
01.10.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 24554/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД „АР“ АД срещу ЗАД „ОЗ“ АД, като се твърди, че на
02.05.2020 г. в гр. София, около 14:20 часа, водачът на лек автомобил „Киа Сийд“, рег. №
.............., движейки се по ул. „Самоковско шосе“ в посока към бул. „Цариградско шосе“, на
кръстовището с ул. „Инж. Георги Белов“ предприел маневра „ляв завой“ без да се съобрази с
пътната обстановка и наличието на други превозни средства, като отнел предимството на
движещия се по ул. „Самоковско шосе“ в обратна посока лек автомобил „Ланд Ровър
Дискавъри“, рег. № ************* и реализирал ПТП с него. Поддържа, че в резултат на
произшествието на лек автомобил „Ланд Ровър Дискавъри“, рег. № ************* били
нанесени вреди, като за инцидента бил съставен Протокол за ПТП № 1762523/02.05.2020 г.
1
от органите на МВР. Навежда доводи, че към момента на инцидента за лек „Ланд Ровър
Дискавъри“, рег. № ************* е била налице валидно сключена с ищеца застраховка
„Каско“, обективирана в застрахователна полица № 0306Х0553557, със срок на
застрахователно покритие от 17.04.2020 г. до 16.04.2021 г., като във връзка с ПТП-то била
образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 10320030101996. Твърди, че във
връзка с образуваната застрахователна преписка на застрахованото лице била изплатена
сумата от 2523,17 лева на 29.05.2020 г., а освен това били сторени и обичайни
ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Излага съображения, че към момента на
ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди, че с
плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу
делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че на 12.06.2020 г. е поканил ответника да
заплати дължимата регресна сума, но последният заплатил единствено сумата от 1472,48
лева, като останал неплатен остатък в размер на 1050,69 лева, който не бил заплатен и до
момента. Твърди, че ответникът е в забава за заплащане на остатъка същият дължал и
мораторна лихва в размер на 386,12 лева за периода от 28.01.2022 г. до 28.01.2025 г.
Поддържа, че е издадена заповед за изпълнение, но ответника бил възразил, поради което
имал правен интерес от предявения иск. Иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца главница в размер на 1050,69 лева и мораторна лихва в размер на 386,12
лева. Претендира сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
претенцията се оспорва като неоснователна. Заявява, че не оспорва настъпването на
процесното ПТП на твърдяната дата и място по описания в исковата молба механизъм, че
към тази дата за лек автомобил „Киа Сийд“, рег. № .............. е съществувало валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, а за лек
автомобил автомобил „Ланд Ровър Дискавъри“, рег. № ************* – валидна
имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в твърдения размер, както и че ответникът е получил регресна покана за
заплащане на процесното вземане. Оспорва твърдението в исковата молба, че вредите по
застрахования при ищеца лек автомобил били на стойност 2 508,17 лева. Навежда доводи, че
претенцията е в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Освен
това твърди, че с извършеното от ответника плащане били погасени задълженията му към
ищеца, свързани с процесното ПТП. Излага доводи, че ищецът е заплатил обезщетение в
прекомерен размер. Оспорва и акцесорния иск, като твърди, че предвид неоснователността
на иска за главница неоснователен се явявал и искът за мораторна лихва. Иска отхвърляне
на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначални обективно, кумулативно съединени
положителни, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
2
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основаное чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно, че: 1) че на 02.05.2020 г. в гр. София, около 14:20
часа, в настъпило ПТП между лек автомобил „Киа Сийд“, рег. № .............. и лек автомобил
„Ланд Ровър Дискавъри“, рег. № *************, при следния механизъм: водачът на лек
автомобил „Киа Сийд“, рег. № .............., движейки се по ул. „Самоковско шосе“ в посока към
бул. „Цариградско шосе“, на кръстовището с ул. „Инж. Георги Белов“ предприел маневра
„ляв завой“ без да се съобрази с пътната обстановка и наличието на други превозни
средства, като отнел предимството на движещия се по ул. „Самоковско шосе“ в обратна
посока лек автомобил „Ланд Ровър Дискавъри“, рег. № ************* и реализирал ПТП с
него; 2) че ПТП-то е настъпило поради виновно и противоправно поведение на водача на лек
автомобил „Киа Сийд“, рег. № ..............; 3) към момента на инцидента за лек автомобил
„Ланд Ровър Дискавъри“, рег. № ************* имало валидно сключена с ищеца
застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 0306Х0553557; 4) към
момента на процесното ПТП при ответника е било налице застрахователно покритие по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите досежно водача на лек
автомобил „Киа Сийд“, рег. № ..............; 5) с оглед настъпили инцидент при ищеца била
образувана застрахователна преписка № 10320030101996, като на 29.05.2020 г. на
застрахованото лице било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2523,17 лева,
а освен това били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 леваю; 6) че
на 12.06.2020 г. ответникът е получил регресна покана за заплащане на регресно вземане и е
заплатил сумата от 1472,48 лева.
Обявените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото
писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.
Представен е Протокол за ПТП № 1762523/02.05.2020 г., като се установява следния
механизъм на ПТП: на 02.05.2020 г., около 14:00 ч., в гр. София, лек автомобил „Киа Сийд“,
рег. № СВ **** ММ се движи по ул. „Самоковско шосе“ с посока към бул. „Цариградско
шосе№ и в района на кръстовището с ул. „Инж.Георги Белов“, водачът предприема маневра
завой наляво, като настъпва ПТП с движещият се срещу него лек автомобил „Ленд Ровър
Дискавъри“, рег. № СВ **** НН, по който в следствие на това са нанесени вреди, като
същият се измества от удара в дясно и удря МПС, с рег. № СА **** РВ.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата,
мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е
и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение №
24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че
„Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в
кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.
179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална
3
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ...; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I
т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със
задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е
прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.“.
Прието и неспорено е заключението на САТЕ, като се изяснява, че механизма на
ПТП-то е следния: на 02.05.2020 г., около 14:00 ч., в гр. София, лек автомобил „Киа Сийд“,
рег. № СВ **** ММ се движи по ул. „Самоковско шосе“ с посока към бул. „Цариградско
шосе№ и в района на кръстовището с ул. „Инж.Георги Белов“, водачът предприема маневра
завой наляво, като настъпва ПТП с движещият се срещу него лек автомобил „Ленд Ровър
Дискавъри“, рег. № СВ **** НН, по който в следствие на това са нанесени вреди, като
същият се измества от удара в дясно и удря МПС, с рег. № СА **** РВ. Установено е, че
стойността необходима за възстановяването на лек автомобил „Ленд Ровър Дискавъри“, рег.
№ СВ **** НН по средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 4038,56 лева.
Експертът е посочил, че обичайните ликвидационни разходи варират между 15,00 и 25,00
лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като последното е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на
правния спор или е недобросъвестен.
Съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. Тоест, релевантни за
определяне на действителния размер на вредата са средните пазарни цени към датата на
ПТП. В случая, съдът намира, че следва да вземе предвид средните пазарни цени, които се
установяват от кредитираното допълнително заключение на САТЕ. Същото е изготвено при
по-пълен доказателствен материал по делото, като са взети и предвид останалите събрани
междувременно доказателствени средства. В този смисъл заключенията на ответника, че
следва да се приложи методиката на Наредба № 24/2006 г. са изцяло неоснователни.
В правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е предвидено, че водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
4
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят
скоростта, а при необходимост – да предприемат аварийно спиране, като не извършват
маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други
лица, както и да причинят значителни материални вреди.
Според новелата на чл. 25 ЗДвП одач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. При
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от
две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се
намира в дясната пътна лента.
В случая, съдът намира, че с оглед представените по делото доказателства се
установява, че водачът лек автомобил „Киа Сийд“, рег. № .............., не е съобразил правилата
на чл. 20 и чл. 25 ЗДвП, поради което поведението му е противоправно, поради което и
виновно в хипотеза на небрежност на вината.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че всички материални предпоставки са
налице, поради което претенцията за главницата следва да бъде уважена в пълния предявен
размер.
По отношение претенцията на за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира
следното:
В новелата на чл. 412, ал. 3 КЗ е предвидено, че в срок 30 дни от представянето на
всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането.
Следователно, една след изтичане на срока за доброволно плащане длъжника изпада в
забава.
Представено е писмо с изх. № А315-2205/16.06.2020 г., което е получено от ответника
на 12.06.2020 г., като се изяснява, че ищецът е поканил ответника да заплати претендираната
сума по регресната претенция.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и при приложението
на правилото на чл. 162 ГПК намира, че в случая безспорно се установява, че ответника е
изпаднал в забава, като за процесния период се дължи и мораторна лихва върху главницата в
предявения размер. Следователно искът за мораторна лихва следва да бъде уважен в цялост.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни
разноски разполага единствено ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни
разноски, като е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл.
78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, следва да му
се присъди сумата от 600,00 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
5
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗАД „ОЗ“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. *****************, че дължи на ЗАД „АР“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****************, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 1050,69 лева, представляващи регресно вземане по застрахователна
преписка (именувана „щета“) № 10320030101996 за настъпило ПТП на 02.05.2020 г., около
14:00 ч., в гр. София, лек автомобил „Киа Сийд“, рег. № СВ **** ММ се движи по ул.
„Самоковско шосе“ с посока към бул. „Цариградско шосе“ № и в района на кръстовището с
ул. „Инж.Георги Белов“, водачът предприема маневра завой наляво, като настъпва ПТП с
движещият се срещу него лек автомобил „Ленд Ровър Дискавъри“, рег. № СВ **** НН, по
който в следствие на това са нанесени вреди, като същият се измества от удара в дясно и
удря МПС, с рег. № СА **** РВ, ведно със законната лихва от 29.01.2025 г. (датата на
подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, както и сумата от 386,12 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата
за периода от 28.01.2022 г. до 28.01.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.02.2025 г. по ч. гр. д. № 5233/2025 г. по описа
на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ЗАД „ОЗ“ АД, ЕИК: ********* да заплати на ЗАД „АР“ АД, ЕИК:
*********, сумата от 600,00 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6