№ 2422
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20211110173877 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на двадесет и втори март 2022 год., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
73877/2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
1
Ищецът „,, твърди, че на 18.11.2011 г. сключил с ответника ИВ. Н. Н., ЕГН: **********,
адр. гр. София, ул. „,, договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит, по силата на който дал на ответника възможност да тегли кредитен лимит до 20 000
лв. Твърди, че по силата на договора за кредит, ответника следвало да му изплаща
ползваните през месеца средства до 20-то число, като съгласно чл. 1, ал. 2 от договора
дължал и лихва в размер на 17,95 % на годиш на база. Твърди, че ответникът спрял
плащането на месечните вноски, поради което останал задължен както следва: неплатена
главница 19 928,97 лв. ; неплатена договорна лихва в размер на 2 971,16 лв. за периода
20.04.2020 г. – 17.11.2020 г. ; неплатена наказателна лихва в размер на 1 671,80 лв. за
периода 18.11.2020 г. – 16.09.2021 г. , 335,46 лв. такси по договора. Ето защо, твърди, че на
17.09.2021 г. поискал присъждане на посочените суми по реда на чл. 417 и сл. от ГПК, като
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но срещу издадената заповед за
изпълнение ответникът подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което попречило
заповедта да влезе в сила. Ето защо, предявява настоящия иск, с който моли да бъде
признато за установено, че ответника му дължи следните суми: неплатена главница 19
928,97 лв. ; неплатена договорна лихва в размер на 2 971,16 лв. за периода 20.04.2020 г. –
17.11.2020 г. ; неплатена наказателна лихва в размер на 1 671,80 лв. за периода 18.11.2020 г.
– 16.09.2021 г. , 335,46 лв. такси по договора Моли присъждане на деловодни разноски.
Ответникът оспорва иска по съображения, изложени в отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
На 18.11.2011 г. ищецът е сключил с ответника договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит, по силата на който е дал на ответника възможност да
тегли кредитен лимит до 20 000 лв. По силата на договора за кредит, ответникът е следвало
да изплаща на ищеца ползваните през месеца средства до 20-то число, като съгласно чл. 1,
ал. 2 от договора ответникът дължи и лихва в размер на 17,95 % на годиш на база.
Ответникът спрял плащането на месечните вноски, поради което е останал задължен както
следва: неплатена главница 19 928,97 лв. ; неплатена договорна лихва в размер на 2 971,16
лв. за периода 20.04.2020 г. – 17.11.2020 г. ; неплатена наказателна лихва в размер на 1
671,80 лв. за периода 18.11.2020 г. – 16.09.2021 г. , 335,46 лв. такси по договора. Ето защо,
на 17.09.2021 г. ищецът е поискал присъждане на посочените суми по реда на чл. 417 и сл.
от ГПК, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но срещу издадената
заповед за изпълнение ответникът е подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което
попречило заповедта да влезе в сила.
За да приеме гореизложената фактическа обстановка, като установена по делото, съдът
обсъди приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 54650/2021 г. на СРС, ІІ ГО, 78 с-в ,
приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 113-124/ и доказателствата, приложени под л.л. №№ 91-97
2
от делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:
В производството по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява
дължимостта на съответното вземане, като преценява материално-правните предпоставки за
възникването му. В конкретния случай, съдът следва да прецени материално-правните
предпоставки за претендиране от заемодателя на отдадена в заем главница, договорена
лихва и наказателна лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, задължение на
заемателя по договор за заем е да върне заетата сума, а съгласно разпоредбата на ал. 2 от
същия член, заемателят дължи лихва, ако това е уговорено писмено. В конкретния случай,
съдът не приема, че е приложима разпоредбата на чл. 294, ал. 1 от ТЗ, според която лихва
между търговци се дължи, дори да не е уговорена, доколкото процесният договор за кредит
не е двустранна търговска сделка, каквато е хипотезата на цитираната норма от ТЗ. Или,
материално-правни предпоставки за основателност на процесната претенция са наличието
на валиден договор за заем/кредит/, както и писмена уговорка за лихва. Както се установи
по-горе, между страните е налице облигационна връзка – договор за кредит /заем/, по който
договор ответникът е получил възможност да тегли суми до 20 000 лв. , като в писмения
договор се е задължил да върне сумата, но и договорна лихва /чл. 1, ал. 2 от договора/, което
е уговорката за лихва по смисъла на чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.
По делото се установи, че размера на неплатените от ответника задължения по договора за
кредит са както следва: неплатена главница 19 928,97 лв. ; неплатена договорна лихва в
размер на 2 971,16 лв. за периода 20.04.2020 г. – 17.11.2020 г. ; неплатена наказателна лихва
в размер на 1 671,80 лв. за периода 18.11.2020 г. – 16.09.2021 г. , 335,46 лв. такси по
договора – толкова, колкото се твърди в исковата молба, поради което в искът е изцяло
основателен.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност, тъй като,
видно от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 113-124/, най-старият падеж на процесна
претенция е този на главницата, а именно – 15.10.2018 г. Настоящото производство се
приема за образувано на 17.09.2021 г. според правилата на чл. 422, ал. 1 от ГПК, поради
което дори специалната 3-годишна давност по чл. 111 от ЗЗД, би погасила вземания с
падежи преди 17.09.2018 г. Всички процесни вземания са с по-късни падежи.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема че, искът по чл. 415, ал. 1 от ГПК е изцяло
основателен и следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в
3
размер на 958,11 лв. по настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 548,14 лв. по заповедното
производство.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника ИВ. Н.
Н., ЕГН: **********, адр. гр. София, ул. „,, дължи на ищеца „,, следните суми, като
задължения по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от
18.11.2011 г. : неплатена главница 19 928,97 лв. ; неплатена договорна лихва в размер на 2
971,16 лв. за периода 20.04.2020 г. – 17.11.2020 г. ; неплатена наказателна лихва в размер на
1 671,80 лв. за периода 18.11.2020 г. – 16.09.2021 г. , 335,46 лв. такси.
ОСЪЖДА ответника ИВ. Н. Н., ЕГН: **********, адр. гр. София, ул. „,, да заплати на
ищеца „,,, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 958,11 лв. – деловодни разноски по
настоящото производство.
ОСЪЖДА ответника ИВ. Н. Н., ЕГН: **********, адр. гр. София, ул. „,, да заплати на
ищеца „,,, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 548,14 лв. – деловодни разноски по
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4