№ 8170
гр. с., 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20211110156564 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 63329/01.10.2021 г., с правно основание чл. 8, т. 1 и 2
ЗЗДН, подадена от Д. Л. А., ЕГН **********, срещу Р. Д. А., ЕГН **********, съпруг на
молителката, за налагане на мерки за защита на последната, както и на двете деца на
страните – Д. Р. А., ЕГН **********, и В. Р. А., ЕГН **********, при твърдения за
извършен от ответника спрямо молителката в присъствие на двете деца акт на домашно
насилие на 24.09.2021 г., вечерта, в обитаваното от молителката и двете деца жилище,
находящо се в гр. с., ж.к. „Разсадника“, бл. 20А, вх. „В“, ет. 8, ап. 67, при твърдения, че на
посочената дата вечерта ответникът дошъл, когато децата били заспали, като след кратък
разговор в кухнята на жилището й заявил, че желае да има сексуален контакт с нея. Отказът
й го ядосал и ответникът започнал да дърпа и бута молителката, която се възпротивила.
След това настойчиво започнал да иска пари от молителката, като отказът й още повече го
разгневил, като той започнал да я бута и души, да я заплашва и обижда с думите „курва“,
„боклук“, „ще те убия“, „ще те бия колкото и когато си искам“. Децата се събудили и
видели и чули повечето от случилото се. На действията на ответника присъствал и
племенникът на молителката – Калин Д., който не посмял да се намеси от страх. По някое
време молителката успяла да се отскубне и позвънила на двама свои приятели, които дошли
на място и убедили ответника да си тръгне от жилището. Твърдят се и предходни актове на
домашно насилие, за които от испански съд е издадена заповед за защита. В съдебно
заседание молителката поддържа молбата.
Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата чрез упълномощен процесуален
представител.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По допустимостта на производството:
1
Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на
домашно насилие, както и за защита на низходящи, поради което съгласно чл. 8, т. 1 и т. 2
ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице.
Молбата е подадена срещу лице, което е съпруг на молителката и възходящ на пострадалите
деца, поради което същата е подадена срещу процесуално легитимирано да отговаря по нея
лице /чл. 3, т. 1 и т. 4 ЗЗДН/. Молителката твърди, че на 24.09.2021 г. ответникът е извършил
процесния акт на домашно насилие, молбата до съда е подадена на 01.10.2021 г. поради
което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН. Твърди се извършено от ответника
физическо и емоционално насилие, което попада в хипотезата на чл. 2 ЗЗДН. Предвид
горното молбата е допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото не се спори, че молителката и ответникът са съпрузи, както и че са родители на
двете деца, конституирани по делото с протоколно определение от 01.12.2021 г.,
включително и че на процесната дата ответникът се е намирал в обитаваното от молителката
и децата жилище /тези обстоятелства са и отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото с протоколно определение от 07.10.2022 г./ По делото е представена
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която обаче в случая съставлява негодно доказателствено
средство, доколкото от твърденията в молбата за защита е видно, че на твърдения акт на
домашно насилие са присъствали очевидци – племенникът на молителката Калин, който е
допуснат до разпит и не е доведен от молителката. В представения по делото социален
доклад е посочено, че детето Д. е заявило да е блокирало телефонния номер на баща си, тъй
като баща му все му говорел, че майка му не си спазва съпружеските задължения, както и е
посочило, че при изслушване пред испанския съд е казало, че не иска да поддържа контакти
с него. Други доказателства не са представени от страна на молителката, няма и направени
искания за събиране на други доказателства. Представените от ответника доказателства
съдът намира за ненужно да обсъжда, доколкото същите не са в подкрепа на молбата за
защита, дори напротив, опровергават до голяма степен наведените в нея фактически
твърдения.
Ето защо съдът намира, че по делото не се установяват твърдените актове на домашно
насилие, поради което молбата по чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН се явява изцяло неоснователна, и като
такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
По разноските.
Право на разноски с оглед изхода на делото има ответникът, който предявява претенция
за присъждане на такива в становището от 30.06.2022 г., но поради липсата на доказателства
за тяхната направа съдът не следва да се произнася в тази насока. Молителката следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за
производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, като държавната такса
за търсената защита за двете деца остава за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН с вх. № 63329/01.10.2021 г., депозирана от Д.
Л. А., ЕГН **********, срещу Р. Д. А., ЕГН **********, за защита на молителката, както и
на двете деца на страните – Д. Р. А., ЕГН **********, и В. Р. А., ЕГН **********, при
твърдения за извършен от ответника спрямо молителката в присъствие на двете деца акт на
домашно насилие на 24.09.2021 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Д. Л. А., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3