Р Е Ш
Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№………….
Гр.София………… г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: З. Чолева
Мл.съдия
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Цветослава Гулийкова като
разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 11777 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение под № 171862 от 22.07.2019г., постановено по гр.дело
№ 68760/ 2018г., по описа на СРС, 157 състав в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК от „Топлофикция София“ ЕАД срещу А.К.Г. и З.М.Г., обективно кумулативно съединени
искове , с предмет- признаване за установено, че ответниците дължат солидарно
на ищеца както следва: 1/ на основание
чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от
ЗЕ -
разликата над уважения размер от 362,60лв. – до пълния предявен
размер от 626,48лв., претендирана като
цена на ТЕ за периода 01.05.2014г.- 31.05.2015г., поради погасяване на
вземането на ищеца по давност и разликата над сумата от 36,11лв.- до пълния
предявен размер от 54,22лв. и за м.05.205г., претендирана като цена на услугата
за дялово разпределение, поради погасяване на вземането на ищеца по давност ;
2/ на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 113,41лв., претендирана като
лихва за забава върху главницата- цена на ТЕ, натрупана за периода
01.05.2014г.- 30.04.2017г. лв. , поради неоснователност на претенцията на ищеца
за това вземане и за разликата над сумата от 6,90лв.- до пълния предявен размер
на сумата от 11,86лв.- претендирана като лихва за забава върху главницата- цена
на услугата за дялово разпределение, натрупана за периода 01.07.2015г.-
31.07.2015г., поради погасяване по давност на вземането на ищеца, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 36793/2018г.
по описа на СРС, 157 състав. Решението
се обжалва и в частта за разноските, присъдени на страните съобразно изхода на
спора по делото.
Въззивникът, „Т.С.“ ЕАД
поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение.
Твърди, че неправилно от първата инстанция е прието, че вземането му за
главницата, представляваща неиздължена цена на доставената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода 01.05.2014г.- 31.05.2015г., обективирано в обща фактура № *********/31.07..2015г.
е погасено по давност. Твърди, че
съгласно чл.33, ал.1 от приложимите към исковия период Общи условия /ОУ/,
вземането за цената на доставената ТЕ става изискуемо след изтичане на 45
дн.срок от датата на даване на общата
фактура за потребеното количество ТЕ за
целия отоплителен сезон. В случая твърди, че вземането по посочената обща
фактура № *********/31.07.31.07.2015г. е станало изискуемо на 16.09.2015г.,
като от този момент – до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /06.06.2018г./ не е изтекла
тригодишната погасителна давност. С изложените доводи, въззивникът –ищец мотивира искането си за
отмяна на решението на първата инстанция в обжалваната част и уважаване на
предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
При условията на евентуалност- поддържа възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна.
Въззиваемите страни , А.К.Г. и З.М.Г.
оспорват жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на
решението на първата инстанция в атакуваната от ищеца част по съображения,
подробно развити в депозирания от нея писмен отговор на жалбата в срока по
чл.263,ал.1 от ГПК. Претендират присъждане на направените разноски за
въззивното производство.
Третото лице- помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД- не заявява становище по жалбата.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, приема за
установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл.269,
предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния
спор, в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен
съгласно разпоредбата на чл.269,изр.последно от ГПК.
По спорния
между страните въпрос е относно началния
момент, от който тече погасителната давност за вземането на ищеца,
представляващо стойността на доставената
ТЕ за процесния топлоснабден имот през исковия период от време и цената
на услугата за дялово разпределение, настоящият съдебен състав намира, че
законосъобразно с обжалваното решение от първата инстанция е прието, че в
рамките на дължимата цена от 681,40лв. за реално доставеното количество ТЕ за
целия исков период /01.05.2014г.- 30.04.2017г./, вземането на ищеца за цената
на ТЕ за частта от този период 01.05.2014г. - 31.04.2015г. , е погасено по
давност. Съответно- извън обхвата на
тригодишната погасителна давност е вземането на ищеца за главницата,
представляваща стойността на доставената ТЕ за останалата част от исковия
период - 01.06.2015г.- 30.04.2017г. в размер на сумата от 362,60лв.
Законосъобразно с обжалваното решение е прието, че вземането на „Т.С.” ЕАД
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 от Закона
за задълженията и договорите, по отношение на което се прилага тригодишен
давностен срок, като това е и разрешението на задължителната съдебна
практика- ТР № 3/ 18.05.2012г. по т.дело
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня
на падежа. Настоящият съдебен състав приема, че
приложимите по отношение на главницата-стойност на ТЕ за частта от исковия
период от време /01.05.2014г.- 30.06.2016г./, клаузи на чл.33, ал.1 и
ал.2 от ОУ от 2014г. /в сила от 12.03.2014г./, с които е регламентиран падежът за изпълнение на
задължението за плащане на стойността на ТЕ, са нищожни. Настоящият съдебен
състав намира, че клаузите на чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г. са
нищожни, на основание чл.146,ал.1,предл.1 от Закона за защита на потребителите,
като неравноправни - противоречащи на общия принцип за добросъвестност,
установен от нормата на чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи до значително неравновесие
на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези на потребителя /купувач/ -
ответник по делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014г. е установен падеж
за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по
чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. А с клаузата на чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за
изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след
изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30
дн.срок след публикуването на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД.
Настоящият съдебен състав приема, че така обвързаното настъпване на падежа на
задължението за плащане, с притежаването
на специално техническо средство от страна на потребителя /компютър или
смартфон /, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и
задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата възможността за
достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономически
положение спрямо търговеца. Съдът приема, че потребителят не може да бъде
задължен да направи значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване
с посочените технически средства и отделно от тях – да направи и
допълнителни парични вложения, които да
му гарантират достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по
процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. Ето защо,
настоящият съдебен състав приема, че клаузите на чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ от
2014г. противоречат на императивната норма на чл.143,ал.1 от Закона за защита
на потребителите и като последица от това, на основание чл.146,ал.1, предл.1 от
ЗЗП – са нищожни. Като последица от
това, настоящият съдебен състав приема, че по отношение на вземанията на ищеца за дължимата стойност на
ТЕ за исковия период от време м.05.2014г.-м.06.2016г., които попадат в
приложното поле на ОУ от 2014г. /в сила от 12.03.2014г./, липсва
договорен падеж и за изискуемостта им е необходима покана, поради което,
съгласно нормата на чл.114, ал.2 от ЗЗД,
давността е започнала да тече от датата на възникване на
задължението. Датата на възникване на задължението е първият ден, след изтичане на месеца, в
който е извършена доставката на ТЕ. За вземането за главницата – цена на ТЕ
за м.05.2014г., 3 годишната давност е
започнала да тече на 01.07.2014г. и е изтекла на 01.07.2017г.- преди датата на
продаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 06.06.2018г., като към последния
момент съответно е изтекла давността и за вземанията за главницата за
останалата част от исковия период до 31.05.2015г./вкл./, както правилно е
прието от първата инстанция.
Неоснователно е възражението на ищеца, че вземанията за главниците за
частта от исковия период 01.05.2014г. – 31.05.2015г. са станали изискуеми
считано от датата на издаване на общата фактура. Фактурирането на стойността на
реално доставеното количество ТЕ след приключване на отоплителния сезон, на
база на данните по издадените изравнителни сметки , не установява нов падеж на
периодичните задължения за плащане на стойността на доставената ТЕ /по
прогнозен дял или на равни месечни вноски
– чл.155,ал.1 от ЗЕ /, тъй като задълженията са станали изискуеми, съответно-
възникнали в предходен момент, с оглед гореизложените мотиви. Тези фактури имат правно значение за
възникване и съответно – настъпване изискуемост само и единствено за вземането
на ищеца за конкретни суми, подлежащи на доплащане от ответника- потребител
на ТЕ в резултат на изравняването и издадената изравнителна сметка за
съответния отоплителен сезон. При настоящия казус ищецът не твърди и по делото
не се установява фактурата, на която се позовава ищецът, да касае конкретни
суми за доплащане от потребителя, съгласно издадената изравнителна сметка.
Напротив, от заключението на ССЕ се установява, че по тази фактура ответниците
имат сума за получаване. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен
състав намира за неоснователно твърдението на ищеца, че изискуемостта на
претендираните по настоящото дело суми е настъпила от датата на издаване на
горепосочените фактури. Що се отнася до
45 дневния срок от издаване на общата фактура, с изтичане на който срок въззивникът-ищец
обвързва в конкретния случай изискуемостта на вземането за главницата, следва
да се посочи, че този срок е установен с ОУ от 2016г., които са неотносими към
частта от периода от време, за който е погасено вземането за главницата- стойност на ТЕ.
По претенцията за дялово разпределение в частта, с
която тя е отхвърлена като погасена по давност и по исковете с правно основание
чл.86,ал.1 от ЗЗД - за мораторни лихви
върху главниците – стойност на ТЕ и дялово разпределение в частта, с която те
са отхвърлени, настоящият съдебен състав приема следното:
Доколкото в жалбата липсват конкретни оплаквания и
доводи на ищеца относно отхвърлената част на претенцията за цената на услугата
за дялово разпределение и на претенцията за мораторна лихва върху тази главница,
настоящият съдебен състав дължи служебно произнасяне само по приложението на
императивните правни норми. При липса на такива приложими разпоредби съдът,
предвид блакетния характер на жалбата на ищеца приема, че обжалваното решение в
частта, с която претенциите на ищеца за
тези вземания са отхвърлени следва да бъде потвърдено. В изпълнение на служебно
произнасяне по приложението на императивните правни норми настоящият съдебен
състав приема, че върху главницата - цена на ТЕ за периода м.05.2014г.- м. 06.2016г.
, ответниците не дължат мораторни лихви по гореизложените мотиви относно
нищожността на клаузите на чл.33, ал.1 и
ал.2 от приложимите за този период от време ОУ от 2014г. / в сила от
12.03.2014г./ и поради липсата на покана за плащане от страна на ищеца,
съгласно изискването на чл.84,ал.2 от ЗЗД, както правилно като краен извод е
прието и с обжалваното решение. По отношение на претендираната мораторна върху
частта от главницата - цена на ТЕ за периода м.06.2016г.- м.04.2017г. , за
която са приложими Общите условия от 2016г. , доколкото в жалбата на ищеца
отново не са заявени никакви оплаквания и доводи и следва да се приеме, че
жалбата е бланкетна и при отчитане на правно-релевантния факт, че за тази част
от вземането на ищеца няма приложими императивни норми, за които въззивният съд
да следи служебно, обжалваното решение, с което искът за лихви за забава върху
тази част от главницата е отхвърлен следва да бъде потвърдено.
Поради съвпадане на крайните изводи на първата инстанция с тези на първата
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на ищеца
срещу него- оставена без уважение като неоснователна.
При горния изход на делото право на
разноски за въззивната инстанция в размер на 300,00лв.- адвокатско
възнаграждение имат ответниците, на основание чл.78,ал.3 от ГПК. Съдът намира
за неоснователно възражението на ищеца по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ответниците, като взе предвид , че то е в
рамките на минимално установения размер от Наредба № 1/2004г. в приложимата
редакция към датата на сключване на договора за правна помощ, обн. в ДВ,
бр.41/23.05.2017г.
Воден от горните мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение под № 171862 от 22.07.2019г.,
постановено по гр.дело № 68760/ 2018г., по описа на СРС, 157 състав в обжалваната част, с която са
отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК от „Топлофикция София“ ЕАД
срещу А.К.Г. и З.М.Г., обективно кумулативно съединени искове , както следва:
1/ исковете с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за разликата
над уважения размер от 362,60лв.– до пълния предявен размер от 626,48лв., претендирана като цена на ТЕ за
периода 01.05.2014г.- 31.05.2015г., поради погасяване на вземането на ищеца по
давност и за разликата над сумата от 36,11лв.- до пълния предявен размер от
54,22лв. и за м.05.205г., претендирана като цена на услугата за дялово
разпределение, поради погасяване на вземането на ищеца по давност и 2/ исковете
с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 113,41лв., претендирана
като лихва за забава върху главницата- цена на ТЕ, натрупана за периода
01.05.2014г.- 30.04.2017г. лв., поради неоснователност на претенцията на ищеца
за това вземане и за разликата над сумата от 6,90лв.- до пълния предявен размер
на сумата от 11,86лв., претендирана като лихва за забава върху главницата- цена
на услугата за дялово разпределение, натрупана за периода 01.07.2015г.-
31.07.2015г., поради погасяване по давност на вземането на ищеца, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 36793/2018г.
по описа на СРС, 157 състав, както и в частта на разпределените между страните
разноски по делото съобразно изхода на спора.
В останалата
част, с която исковете са уважени, като необжалвано първоинстанционното решение
е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/