Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.Варна, 08.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, X*** СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и
трети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета Д., като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № **209 описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по предявени обективно
и субективно искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между ищеца "А.Г.Б."
ООД, ЕИК *****, със; седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя си Н. К. К. и ответниците: „Н.Б.****ООД,
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:***, р-н *****партер,
представлявано заедно и поотделно от: Г.Н.Д., ЕГН ********** и Л.Я.Л., ЕГН
**********; и физическите лица
Г.Н.Д., ЕГН **********, адрес: ***; П.И.Я., ЕГН **********, адрес: ***; Д.Л.Я.,
ЕГН **********, адрес: ***; В. Б. Б., ЕГН **********, адрес: ***; Н.М.М., ЕГН
**********, адрес: ***; Л.Н.Е., ЕГН **********, адрес: ***; К.Р.Х., ЕГН
********** адрес: ***; П.Д.Е., ЕГН **********, адрес: ***; Д.М.Е. ЕГН
**********, адрес: ***; Л.Я.Л., ЕГН **********, адрес: ***; С.Т.Т., ЕГН
**********, адрес: ***; В.М. Т., ЕГН **********, адрес: ***; Л.Г.Д., ЕГН
**********, адрес: ***; К.Л.Л. ЕГН **********, адрес: ***, *****и Е.Т.Е., ЕГН
**********, адрес: ***, че
"А.Г.Б." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя си Н. К. К. Е
собственик на 1.34 кв.м. ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****,
находящ се в гр. *****, с трайно предназначение на територията - урбанизирана,
с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, стар идентификатор *****,
номер по предходен план ***, кв.** парцел***, при граници: ******, ******, *****, ******,
както и иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответника „Н.Б.****ООД, ЕИК *****, със седалищен
адрес на управление:***, р-н *****партер, представлявано заедно и поотделно от:
Г.Н.Д., ЕГН ********** и Л.Я.Л., ЕГН **********, да преустанови строителството в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****,
находящ се в гр. ******", с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, стар
идентификатор *****, номер по предходен план ***, кв.**, парцел ***, при
граници: ******, ******, *****, ******, както и да премахне за своя сметка
всичко вече изградено в изпълнение на Разрешение за строеж № 81/04.07.2016 г.
издадено от Гл.архитект на Община Варна по одобрен инвестиционен проект на
25.05.2016 г., съгласно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-4/18.01.2016 г. за УПИ
***, кв.**, микрорайон ** за
свободно застрояване и възстанови имота в предишното му състояние.
В
исковата молба се твърди, че „А.Г.Б.”
ООД е съсобственик в поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в гр.
******, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на
трайно ползване - за друг вид застрояване, стар идентификатор *****, номер по
предходен план ***, кв.П, парцел ***, при граници: ******, ******, ******,
******, *****, ******.
Съсобствеността върху гореописания имот е
придобита от ищеца чрез публична продан на сграда с идентификатор *****,
находяща се в гр. ******, с предназначение - сграда за търговия, представляващо
по документ за собственост ******.
Съгласно Постановление за възлагане на
недвижим имот от 07.10.2013 г., „А.Г.Б." ООД придобива собствеността както
върху постройката, така и върху земята, която се намира под нея. В
Постановлението изрично е посочено, че сградата е разположена върху няколко
поземлени имота. Един от тези имоти е поземлен имот с идентификатор ******.***
(стар), целият с площ от 3293 кв.м. от който ищецът е придобил 3 кв.м. идеални
части. Впоследствие този имот е разделен на два имота, един от които
понастоящем е с идентификатор *****, на основание Заповед № Г-4/18.01.2016 г.
от Заместник-кмета на Община Варна за одобряване на ПУП-ПРЗ за УПИ ***-*** „жил.стр." кв.**, по плана ******. Вследствие разделянето на УПИ ***-*** на имот с идентификатор ***** и имот с идентификатор
******, се е стигнало до съсобственост на ищеца и в двата новообразувани имоти
при еднакви проценти, спрямо преобразувания имот с идентификатор ******.***,
поради което ищецът притежава 1.34 кв.м. идеални части от имот с идентификатор
*****.
След придобиването на собствеността от
публичната продан ищецът подал молба с вх. № 01-207294/01.09.2014 г. до Служба
по Геодезия, Картография и Кадастър - гр. Варна, с която поискал „А.Г.Б."
ООД да бъде вписано като собственик за поземлен имот с идентификатор
******.***. (стар). В законоустановения срок ответниците са възразили, което
довело до отказ, постановен със Заповед № 18-150**-15.12.2014 г. от Началника
на СГКК - гр. Варна да бъде вписан ищеца
като съсобственик.
Съгласно Разрешение за строеж №
81/04.07.2016 г., издадено от Гл.архитект на Община Варна по одобрен
инвестиционен проект на 25.05.2016 г., съгласно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №
Г-4/18.01.2016 г. за УПИ ***, кв.**, микрорайон *** за свободно застрояване, на ответниците се разрешава
да извършат строеж на жилищна сграда в процесния имот. Процедурата е
осъществена без знание и участие на ищеца.
След като извършили проверка установили,
че въпросното Разрешение не отговаря на законовите изисквания. Поради тази
причина подали жалба с вх. № АГУП16001702ВН/16.08.2016 до началника на
Регионална Дирекция по Национален строителен контрол - Североизточен район. До
този момент все още не били получили отговор.
Всички ответници са страни по нот.акт №
******г. на нотариус К. с рег.№ *** на Нотариалната камара, поправен с нот.акт
№ *****, дело № *****г. и нот.акт № *****г. на нотариус К. с рег.№ *** на
Нотариалната камара СВ-Варна за учредяване на право на строеж между
съсобственици. Съгласно описаните актове ответниците са си учредили и запазили
права на строеж на отделни обекти от жилищна сграда, подробно описана в одобрен
инвестиционен проект, по който е издадено Разрешение за строеж № 81/04.07.2016
г., като по този начин са ликвидирали съсобствеността си, т.е. имат С.стта на
договор за доброволна делба и за тях се прилагат разпоредбите на закона за
наследството. Тези нотариални актове обаче, като са изповядани без участие на
ищеца са нищожни на основание чл.75, ал.2 от ЗН.
Същевременно, „Н.Б.****ООД, е започнало
фактически действия по осъществяване на строителството на жилищната сграда,
описана в Разрешение за строеж № 81/04.07.2016 г. Имотът е ограден с оградна
мрежа, извършени са изкопните работи и са положени стъпките при основите на
сградата предвидена за застрояване. Полагат се арматурните заготовки на
основите и други конструктивни елементи.
Тези действия ищецът счита за
незаконосъобразни, тъй като се извършват в имот, съсобствен на ищеца, без той
да е дал съгласието си за това, което му създава значителни пречки и неудобства
да упражнява спокойно и необезпокоявано правото си на собственост.
В
срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори на ответниците по делото.
В тях се сочи, че исковете са недопустими,
а в условията на евентуалност неоснователни.
Възражението за
недопустимост на настоящото производство се основават на твърдения за наличие
на ДРУГО ВИСЯЩО СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО - гр.д. 84**/2015
г. на ВРС - ** с-в, по което същият ищец е претендирал на същото ПРИДОБИВНО
ОСНОВАНИЕ - Постановление за възлагане на недвижим имот от 07.10.2013 г., издадено
от ЧСИ С.Я., рег.№ ***, по изпълнително дело № ******, същият имот, като в решение № **88/25.03.2016 г. на ВРС по това дело, съдът е допуснал делба на два
имота между съсобствениците им - ищеца и община Варна при следните квоти: от
имот с идентификатор № ******: 165/319 кв.м. ид.части за ищеца „А. Г." ООД и 153/319 кв.м. ид.части за
ответника Община Варна и от имот с
идентификатор № ******: 20/935
кв.м. ид.части за ищеца „А.Г."ООД и 915/319 кв.м. ид.части
за ответника Община Варна. Твърденията на ответниците е, че това представлява
целият придобит от ищеца имот, следователно е недопустимо да бъде претендирана
част от имот с идентификатор *****.
Твърди се, че
искът е неоснователен по следните съображения:
Сочи се, че
ищецът въз основа на Постановление
за възлагане на недвижим имот от 07.10.2013 г. НЕ Е ПРИДОБИЛ твърдените от него
185 кв.м. земя, нито е придобил М.-П.с
площ от 185 кв.м., тъй като: длъжникът
по изп. Дело ЕТ"И.****" НЕ Е ПРИТЕЖАВАЛ земя с площ от 185
кв.м., респ. ЧСИ не е могъл да продаде повече от това, което е
притежавал длъжника, а публичната
продан на чужд имот Е
НЕДЕЙСТВИТЕЛНА /решение № 365 от
22.10.2012 год. по гр. д. № 17/2012 год. на I г. о. на ВКС, Решение № 363 от
21.06.2013 г. на ОС-*** по в.гр.д. № 464/2013 г., влязло в сила след
Определение № **8 от 05.12.2013 г. на ВКС по гр.д. № 5902/2013 г. - Второ г.о/
Сочат още, че
първият собственик на павилиона и земята под него е била И.И.Л.- в последствие
съпруга на длъжника В.Г., действащ като ЕТ. Тя е сключила на
Няколко дни
по-късно, с нот.акт за покупко-продажба № ****г. /представен от ищеца по настоящото дело/ Ж. и Н.П.връщат магазина с площ от 74,43
кв.м. ведно със 165 кв.м. земя, върху който е построен, но не на своята праводателка И.Г., а на
нейния съпруг В.Г. в качеството му на ЕТ; Същият ден - 23.12.2004 г. той - като ЕТ и лично, и неговата съпругата му
И.И.Г.учредяват в полза на „ПИБ"АД
договорна ипотека върху магазин с площ от 74,43 кв.м. ведно със
165 кв.м. земя, върху която е построен магазина, въпреки че има вписана
ипотека в полза и на друга банка - „ОББ"АД; По молба на „ОББ"АД от 14.10.2005 г. до СлВп е
заличена посочената по-горе ипотеката в полза на тази банка.
С нот.акт за учредяване на договорна
ипотека № ***г. В.Г. в качеството му на ЕТ, и съпругата му
И.И.Г.учредяват в полза на „Българска
пощенска банка"АД договорна ипотека върху магазин, но вече с площ
от 164,97 кв.м. ведно със 165 кв.м. земя, върху която е
построен магазина. В нотариалния акт НЕ
СА ПОСОЧЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ДА СЕ ИЗВЕДЕ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ НА
учредителите върху по-голямата площ на магазина! Ответниците считат, че
същият в частта за по-голямата площ на сградата НЕ Е ПОРОДИЛ ПРАВНО ДЕЙСТВИЕ и
липсва ипотечно право на банката върху тази
по-голяма площ, тъй като длъжникът
НЕ Е БИЛ СОБСТВЕНИК НА магазин с ТАЗИ ПЛОЩ.
С констативен нотариален акт № ***г. на нотариус П.С., рег.№ ***, ЕТ"И.****" е бил признат за
собственик на павилион със застроена площ от 164,97 кв.м. ведно със 165,00 кв.м. земя, върху която е построен. Липсват каквито и да било доказателства за придобиването от
ЕТ"И.****" на разликата от първоначално придобитите от него 74,43 кв.м.
до признатите от нотариуса 164,97 кв.м. площ на магазина. Дори и незаконно този магазин да е бил
пристроен, то земята, върху която е извършено това пристрояване е ОБЩИНСКА
СОБСТВЕНОСТ и по силата на приращението тази увеличена площ на павилиона е
станала общинска собственост, а не на длъжника.
Оспорват, че целият или част от продадения
от ЧСИ имот и/или част от „М.-П.тип **",
ПОПАДАТ В ИМОТА НА ОТВЕТНИЦИТЕ, за
който в действащата КК е отреден имот с идентификатор № *****.
Сочат, че съгласно Заповед № РП-120 от
19.05.2008 г. на кмета на район „***" , с която е попълнен имот № *** и
съгласно акт за непълноти от 08.05.2008 г. „магазин -павилион" е
НАНЕСЕН с площ от 157 кв.м.
Към момента е
висящо административно производство пред СГКК-Варна за поправка на грешка в КК изразяваща се в нанасяне
КАТО ОБЕКТ НА КАДАСТЪРА на павилион с
идентификатор № ******.* , доколкото същият е ПРЕМЕСТВАЕМ ОБЕКТ и не подлежи на нанасяне в кадастъра
Сочат още, че не
са наведени твърдения какво точно е негативното
въздействие върху правото на собственост на ищеца на строителството в съсобствения имот. Твърдят, че строителството се извършва напълно законно при
съобразяване на всички нормативни изисквания.
Твърдят, че е издадена Заповед № ДК-10-СИР-27 от 18.**.2016 г. на началник
РДНСК-Североизточен район, с
която жалбата на ищеца е ПРИЕТА ЗА НЕДОПУСТИМА, тъй като той не притежава право
на собственост върху УПИ ***-***, кв.*** /имот с
идентификатор № ***** по КК/. В мотивите се сочи още, че ЗА ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕЗ
ГОДИНИТЕ ПРИСТРОЯВАНЕ на магазин
-павилион
НЯМА ПРЕДСТАВЕНИ СТРОИТЕЛНИ КНИЖА И НЯМА УЧРЕДЕНО ПРАВО НА СТРОЕЖ.
Ответниците
твърдят, че магазинът представлява ПРЕМЕСТВАЕМ ОБЕКТ, не е масивна постройка, поради това и е с
временен градоустройствен статут. Поставянето на „преместваеми обекти" на
територията на община Варна се извършва по реда на специалната Наредба по чл.56
от ЗУТ. Следва да има издадено РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПОСТАВЯНЕ, каквото разрешение НЯМА. НЕ
Е РАЗПОЛОЖЕН СЪГЛАСНО УТВЪРДЕНАТА СХЕМА за разполагане на преместваеми обекти в
района на кметство „***".
Сочат, че ДОРИ И ДА Е СГРАДА, магазинът
представлява НЕЗАКОНЕН СТРОЕЖ -
изграден без необходимите строителни книжа и документи, като при изграждането
му са нарушени и строителните правила и норми и ПОДЛЕЖИ НА ПРЕМАХВАНЕ. ЛИПСВАТ посочените в § 17 от ПР на ЗУТ
решение на областен управител или на общинския съвет за запазване на магазина
като строеж с временен градоустройствен статут.
Наведени са твърдения за правото на
собственост на ответниците върху процесния имот, а именно:
С Решение на кмета
на община Варна № 1804 от 15.04.1993 г. е възстановена собствеността на
наследниците на С. И. С.в върху част от дворно място - 1500 кв.м., пл.№ *** в
кв.*** в ***подрайон на гр.Варна, тъй като мероприятието не е започнало.
С решение от
28.09.1994 г. на ВОС по гр.д. № 706А по описа за
Със Заповед № Р-932
от 31.01.1995 г. кметът на община Варна е наредил да се отпише от актовите
книги имот пл.№ ***, кв.***, *** подрайон с площ от 3293 кв.м.
С решение от
20.10.1995 г. на ВОС по гр.д. № 706А по описа за
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по силата на закона за възстановяване
собствеността върху някой отчуждени имоти по ЗТСУ. ЗПИНМ, ЗБНМ. ЗДС и ЗС. № *****г. на нотариус при ВРС. е признато правото на собственост върху ДВОРНО МЯСТО с площ от 3293 кв.м.,
съставляващо парцел № **** в кв.*** по плана на ***м.р. на гр.Варна, при
граници на мястото по плана от
Актът е издаден и въз основа на Скица
изх.№ 3075 от 13.06.1996 г. на район ***, община Варна за парцел № **** кв.***
по плана на **м.р. - записан на н-ци на С. И. С.в с площ на имота 3293 кв.м.
Сочи се като допълнително придобивно
основание и давностно владение, считано от момента на реституиране на
собствеността през
В отговора на Е.Т.Е. е наведено
допълнително твърдение, че към настоящия момент е изменена КК в частта на
сградата с ид. № ******.*, като към
настоящия момент същата не попада в имот с ид. № *****.
Твърди се още, че ЧСИ е съставил
неистински официален документ – постановлението за възлагане, като към
настоящия момент е инициирано наказателно производство.
В с.з. от 02.06.2017г. е допуснато
ИЗМЕНЕНИЕ на предявената искова претенция с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от ищеца "А.Г.Б." ООД, представлявано от управителя си Н. К. К.
срещу „Н.Б.****ООД, представлявано заедно и поотделно от Г.Н.Д., Л.Я.Л.,
Г.Н.Д., П.И.Я., Д.Л.Я., В. Б. Б., Н.М.М., Л.Н.Е., К.Р.Х., П.Д.Е., Д.М.Е.,
Л.Я.Л., С.Т.Т., В.М.Т., Л.Г.Д., К.Л.Л. и Е.Т.Е., както следва: наред с главния
иск за придобиване на право на собственост върху процесните ид. части от процесния
имот чрез публична продан е въведенио
ЕВЕНТУАЛНО ОСНОВАНИЕ за придобиване на правото на собственост върху процесните
ид. части от процесния имот въз основа на давностно владение, осъществявано от
ищеца за периода от 07.10.2013 г. до настоящия момент и чрез присъединяване на
владението на праводателите на ищеца за периода от 26.06.1997 г. до 07.10.2013
г.
В съдебно заседание по същество на делото ищецът
поддържа исковете си, моли за уважаването им, а ответниците поддържат отговора
и молят за отхвърлянето им.
Въз основа
на събраните доказателства преценени в тяхната съвкупност и в съответствие с
ГПК, съдът намира следното за установено от фактическа и правна страна:
Предявените искове в
първата си част намират правното си основание в разпоредбата на чл. 124 ал.1 от ГПК. Ищецът претендира установяването на правото му на собственост срещу всички
ответници върху 1.34 кв.м. ид.ч. от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****, като сочи за придобивно основание покупка чрез публична продан на сграда с
идентификатор ******.*, находяща се в
гр. ******, с предназначение - сграда за търговия, представляващо по документ
за собственост ****** и на земята, върху
която се намира сградата.
За да бъде уважен
положителния установителен иск следва да бъде доказано съществуването на
правото на собственост върху конкретния имот в патримониума на ищеца на
соченото от него придобивно основание. В случай, че ответната страна твърди
конкуриращи права на собственост върху имота, тя следва да докаже фактическия
състав на възникване на правото на собственост в нейния патримониум, както и
изключването на правата на ищеца от посоченото придобивно основание.
В конкретния случай
наведеното от ищеца придобивно основание е покупка чрез публична продан за земя, част от която е
идентична с 1.34 кв.м. ид.ч. от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****.
Като
ЕВЕНТУАЛНО ОСНОВАНИЕ за придобиване на правото на собственост е въведено
давностно владение, осъществявано от ищеца за периода от 07.10.2013 г. до
настоящия момент и чрез присъединяване на владението на праводателите на ищеца
за периода от 26.06.1997 г. до 07.10.2013 г.
По първото придобивно
основание:
Съгласно Постановление за
възлагане на недвижим имот от 07.10.2013 г.,
е възложен на „А.Г.Б." ООД, следният недвижим имот, а
именно:
СГРАДА
с идентификатор ******.**, находища се в гр******, с предназначение - сграда за търговия,
представляваща по документ за собственост ****** /шестнадесет/, със
застроена площ от 164.97 кв.м., състоящ
се от: търговска зала с площ от ***.83 кв.м., офис, коридор, складова част,
транжорна и съблекалня и тоалетна, а по скица от АГКК Варна - със застроена
площ от 185 кв.м., ведно /по документ за собственост/ - със 165 /сто
шестдесет и пет/ кв.м. земя, върху която е построен магазина, съставляваща
имот № *** /сто и единадесет/, попадащ в двадесет и пети подрайон на гр.
Варна, при граници: ******", пътека към дерето и тревни площи, а по
скица от АГКК Варна сградата е разположена в ПИ с идентификатори №№ ******,
******, ******.*** и принадлежи към ПИ с идентификатор: ****** /десет хиляди
сто тридесет и пет.две хиляди петстотин петдесет и четири.петстотин и седем/,
целият с площ от 319кв.м. с предназначение - урбанизирана територия, начин на
трайно ползване - за друг; обществен
обект, комплекс, при граници
- имоти с идентификатори ******, ******.***, *******,
******.
Съгласно решение № 365 от 22.10.2012 год. по гр. д.
№ 17/2012 год. на I г. о. на ВКС, само публичната продан на движими вещи е
уредена в новия ГПК като оригинерно основание за придобиване на собственост –
чл. 482 от ГПК. Правната уредба за изпълнение върху недвижими имоти е в друга
глава – глава 45-та и е различна. Публичната продан не е договор, а едностранен
властнически акт на изрично натоварен за това орган, но тя може да прехвърли
правото на собственост върху недвижим имот само ако длъжника е собственик.
Затова е деривативен способ за придобиване правото на собственост. Стабилитета
на публичната продан не важи за продажбата на чужд недвижим имот. Правата на
действителния собственик са противопоставими на публичната продан.
С оглед възприетото становище, отговарящо на буквата
и целта на закона, не е допустимо да бъдат придобити при продажба на публична
продан права на собственост, които длъжника не е притежавал към момента на
публичната продан. С оглед на това релевантните по делото факти са какви
права на собственост е притежавал длъжника по отношение на терена, в който е
била построена сградата с идентификатор ******.1 към 07.10.2013 г., т.е.
дали същият към датата на придобиване на СГРАДА с идентификатор ******.* е
придобил и 1.34 кв.м. ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****.
Съдът намира, че с Постановление за възлагане на
недвижим имот от 07.10.2013 г., е бил възложен на „А.Г.Б." ООД терен от САМО 165 /сто
шестдесет и пет/ кв.м. земя, върху която е построен магазина, съставляваща
имот № *** /сто и единадесет/, попадащ в двадесет и пети подрайон на гр. Варна,
при граници: ******", пътека към дерето и тревни площи. Останалите уточнения
са направени от съдебния изпълнител само за яснота, доколкото при
разминаване между акта за собственост и скицата, винаги е необходимо имотът да
бъде описан и по двете. Скицата обаче не прехвърля право на собственост,
а само онагледява граници на имот по един или друг план /които планове е
възможно да съдържат непълноти и/или грешки в случай, че са кадастрални граници
по кадастрален план или да не бъдат приложени в случай, че са регулационни
граници по регулационен план/.
До посочените изводи съдът достигна по следните
съображения:
По отношение на поземления имот:
Съгласно Договор за
приватизационна продажба на М.-П.№ 16 - обособена част от имуществото на
„Х." ЕООД гр.Варна, от 26.06.1997 г., министърът на туризма и търговията
продава по реда на чл. 35 ал. 1 от ЗППДОП на
И.И.Л.М.-П.№ 16 с адрес гр.
******, с площ от 74,43 кв. ведно с 165
кв.м. земя под него. Със Заповед № 1003/28.10.1997г. на Областния управител е
наредено да бъде отписан посочения имот: М.-П.№ ** с
адрес гр. ******, с площ от 74,43 кв.
ведно с 165 кв.м. земя под него, от актовите книги за недвижимите имоти –
частна държавна собственост, съгласно акт за държавна собственост №****. и да бъде предаден на правоимащия И.И.Л..
Реалното предаване е осъществено с приема предавателен протокол от 29.08.1997г.
На 23.12.1998 г. е съставен
КНА №**, том *, рег. № ****.
на нотариус Я.Н., рег.№ ***, за собственост на същия павилион, ведно с 165
кв.м. земя, върху която е построен магазина, попадащ в ***
подрайон по плана на гр. Варна при граници: дере, ул. ****, пътека към дерето и
тревни площи.
Последвали са множество
договорни ипотеки за обезпечения на кредити както на И.И.Л.и на В.Б.Г., така и
на родителите на купувачката и техните фирми - ЕТ „Ф.***", „Ф.***"
ЕООД. Налице са и прехвърлителни сделки с павилиона и земята, върху която е
построен, като индивидуализацията на имота е както е посочено по-горе - М.-П.с
площ от 74,43 кв.м. и земя, върху която е построен магазина с площ от 165 кв.м.
До 23.12.2004г., на която дата са сключени две сделки, имотът е
индивидуализиран като магазин с площ от 74,43 кв.м. ведно със 165 кв.м. земя,
върху която е построен магазина. В нотариалните актове от 2004г. вече присъства
в индивидуализацията на имота и посочване, че земята, върху която е построен
магазина съставлява имот № *** по плана на** подрайон на Варна при
същите граници: дере, ул. ****, пътека към дерето и тревни площи.
С нот.акт за учредяване на
договорна ипотека № ******г. на нотариус Е. Д.– рег. № 190 в НК, В.Г. в
качеството му на ЕТ „И***- В.Г., учредява в полза на „Българска пощенска
банка"АД договорна ипотека върху М.-П.№ ** с
адрес гр. ******, но вече с площ от
164,97 кв.м. Въпреки, че площта на магазина е съществено увеличена, площта на
земята е запазена и се прехвърлят 165 кв.м. земя, върху която е построен
магазина съставлява имот № *** по плана на ** подрайон на Варна при
граници: дере, ул. ****, пътека към дерето и тревни площи.
С констативен нотариален акт № ***г. на нотариус
П.С., рег.№ ***, ЕТ"И.****" е бил признат за собственик на павилион
със застроена площ от 164,97 кв.м. ведно със 165,00 кв.м. земя, върху която е
построен.
Съгласно приетите по делото
СТЕ на вещото лице Р.П., по отношение имота на ищеца: имотът описан в НА
№ ***г. - земя върху която е построен магазина с площ от 165 кв.м. е неговите
граници и съседи, както и магазин с площ от 74.43 кв.м. е изчертан с червени
линии. Имотът графично е показан в ИЗРП на ***подрайон на гр. Варна, одобрен
със заповед № Г-27/22.06.1992 г. на Кмета на Община Варна. Измерен аналитично
от плана същият е с площ от 160 кв.м., при граници: на север - пътека, на юг -
тревна площ, на изток - дере и на запад - улица „******".
С НА № ******г., ЕТ „И.-
В.Г.", е признат за собственик на магазин -павилион тип 16, находящ ес в
гр. ******, със застроена площ от 164.97кв.м., състоящ се от търговска зала с
площ ***.83 кв.м., офис, коридор, складова част транжорна и съблекалня с баня и
тоалетна в едно с 165 кв.м. земя върху която е построен магазина,
представляваща имот №***, попадаща в ***подрайон на гр. Варна, при граници:
дере, улица „******", пътека към дерето и тревни площи.
На комбинирана скица № *,
описаният в НА № ******г. магазин с площ от 164.97 кв.м. а по скица 185 кв.м. е
изчертан със зелени линии, така както е заснет в кадастралната карта.
Имотът - земя върху която е построен магазина,
представляваща имот № ***, попадаща в ***подрайон на гр. Варна, при
граници: дере, улица „******", пътека към дерето и тревни площи на скицата
е посочен с червени линии.
Със заповед № РП-120/19.05.2008
г. на Кмета на район „***", се попълва имот №*** и съгласно акт за
непълноти от 08.05.2008 г., същият се вписва на ЕТ „И.- В.Г.". Измерен
аналитично, имотът е с площ от 178 кв.м.
Имот № ***, попълнен с горната заповед, на
комбинираната скица е изчертан с лилави линии.
Имотът закупен от ищеца на публична продан с
Постановление за възлагане на недвижим имот от 07.10.2013 г. е индивидуализиран
по КП/1988г. и показан графично по ИЗРП на ***подрайон на гр. Варна,
одобрен със заповед № Г-27/22.06.1992 г. на Кмета на Община Варна.
ИЗРП на ***подрайон на гр.
Варна, одобрен със заповед № Г-/номера не се чете/ от 09.**.2001 г. на Кмета на
Община Варна За имота е отреден парцел *****от кв. **.
Изменението на границите на
имота е извършено на основание заповед № РП-120/19.05.2008 г. на Кмета на район
„***", като същият се попълва с №***.
В кадастралната карта имотът
представлява ПИ ******, с площ от 319 кв.м., записан на: 1.ЕТ "И.-
В.Г."
По отношение имота на
ответника:
Съгласно кадастралния план на гр. ****", изготвен 1956 г., имотът на
ответниците представлява пл. № ****, отчужден от С.И.С., по силата на заповед №
828/07.04.1975г. на председателя на ИК на ГНС за предвидено мероприятие по ЗРП
-„***".
След възстановяване на имот
№ **** от кв. *** по КП/1956г. /на приложената скица, същият е изчертан със
зелени линии и зелен надпис/, за имота е съставен КНА № ***г. на името на Л.Н.
Е., Н.М.М., А.Б.С., М.С.Б.и М. Н.М..
В КП/1988г. и ИЗРП на
***подрайон на гр. Варна, одобрен със заповед № Г-27/22.06.1992 г. на Кмета на
Община Варна, имотът и нанесен, като пл. № **** с площ по документ 3293, със
заповед за попълване № 283/09.08.1995г. На комбинираната скица, имот № **** е
изчертан с червени линии и червен надпис. Имотът попада в парцел *** от
кв. *** „За жилищно строителство"
В кадастралната карта на гр.
Варна, одобрена със заповед № РД-18-92 от 1*** г. на НАЧАЛНИК НА СГКК - ВАРНА,
изм. Със заповед № КД-14-03-1330/08.10.2010г. имотът представлява ПИ
******.***, с площ от 3,**7 дка., записан на 1."ПСП" ООД ;В.Б.Б. ,
Г.Н.Д. , Е. Я. И. , К.Р.Х. , Л. Я.Л., Л.Н. Е., М.С.Б., М. Н.М., Н.М.М., П.И.Я.,
П.Д.Е., С.Т.Т., С.М.В П., «Н.**» ООД, К.Л.Л..
Имот ПИ ******.***, с площ
от 3,**7 дка., на приложената скица е изчертан с черни линии и черен надпис.
Със заповед № Г-4/18.01.2016г. на Зам. Кмета на
Община Варна е одобрен ПУП - ПРЗ за УПИ ***- *** от кв. ** по плана на ***подрайон на гр. Варна, като от имот******.***
се обособяват два нови имота нанесени в кадастралната карта съответно: ПИ *****
с площ от 1470 кв.м. и ****** с площ от 1647 кв.м.
От анализа на СТЕ по отношение на земята се стига до еднозначен
извод, че и двата имота - имот № *** и по КП от 1988г. /червени
линии/ и имот № ***, съгласно заповед № РП-120/19.05.2008 г.
/лилави линии/ нямат навлизане в съседен имот, видно от скицата на вещото лице.
Навлизане в съседен имот /по скицата/ се наблюдава едва в кадастралната карта
на гр. Варна, изчертана със зелени линии на скицата по първото заключение на
вещото лице и с черни на скицата към второто заключение, като КК е одобрена със
заповед №РД-18-92/1***г. на ИД на АГКК.
Разпитано в с.з. от 24.**.2017г. вещото лице П.
сочи, че след построяването на магазина с разрешение от 1976 г., започват
пристроявания. Кметството в Р-н „***“ издава Заповед за попълване на КП през
2008 г., малко преди да се одобри КК за този район. Това попълване става чрез
заснемане на място и нанасяне ръчно в картона, т.е. взима линийката техникът и
по данни от замерванията на място, с линийката чертае върху картона колкото
кв.м. са измерени на място. Съгласно заповед РП № 120 от 19.05.2008 г. контурът
на имота на ищеца е в дъга. Магазинът, който е 2008 г. нанесен в този картон,
той е нанесен на ръка с линийка. И за да не се засегне имота на ответниците №
****, те нанасят магазина до имота на ответниците. Но тук е грешката -
магазинът не е в такава дъга и реално магазина навлиза в имота на ответниците.
Съгласно приетата по делото
СТЕ на вещото лице М.Х.Г., в кадастралния план на ** м.р. от 1988 год. сградата
Пмж "Х.", попадаща в УПИ **-***, „общински" е
отразена като самостоятелен имот с пл. № ***.
Със Заповед № РП-120 от
19.05.2008 год. на Кмета на район „***", пл. № *** по предходен КП се
заличава, като се новообразува нов имот пл. № ***, без указана площ в
изготвения Акт за непълноти и грешки, записан в кадастралните регистри на ЕТ
"И.***-В.Г.", съгласно н.а. ****/ 12.05.2005 год.
Съгласно изготвената
комбинирана скица между КК на гр.Варна, район "***" и Заповед №
РП-120 от 19.05.2008 год. на Кмета на район „***", относно имот пл. № ***,
е видно, че:
УПИ ***-***, „общински", в
кв.** по ИЗРП на **м.р. съответства и е идентичен на ПИ ****** по КК на
гр.Варна.
Имот пл. № ***, одобрен със
Заповед № РП-120 от 19.05.2008 год. на Кмета на район „***", с площ от 187
кв.м. по изготвения цифров модел, попада в по голямата си част в УПИ **-***,
„общински", както и частично в УПИ „за жилищно строителство" , в
кв.** по действащ ИЗРП на **м.р., но не се застъпва със съседни имоти по
действащ кадастрален план.
Имот пл. № *** в КК на гр.Варна, район „***",
одобрена със Заповед РД-18-92/1*** год. на Изпълнителния директор на АГКК, не е
отразен с площ и граници в съответствие Заповед № РП-120 от 19.05.2008 год. на
Кмета на район „***", т.е. ПИ ******.****, "сграда за търговска
дейност" по КК на гр.Варна, не е в съответствие с имот пл. № ***, одобрен
със Заповед № РП-120 от 19.05.2008 год. на Кмета на район „***", /на скица
2 в цикламен цвят е означено несъответствието и застъпването по КК/.
По отношение на сградата:
За процесния обект има
издадено Разрешение за строеж № 99/19.04.1976 г. (лист 535) „да построи
временен павилион за Х., по одобрен архитектурен проект на 06.04.1976 г., като
се даде строителна линия". В него описаната квадратура е 72,00кв.м.
Налице е издаден строителен
протокол № 13/07.07.1997 г. (лист 527) за определяне строителна линия и ниво,
съгл. чл. 231 от ППЗТСУ, в който магазин - павилионен тип №16 е със застроена
площ (ЗП) 74,43кв.м.
С разрешение за строеж №
27/23.02.1999г., на И.И.Л.се разрешава преустройство и пристройка към магазин находящ
се в гр. Варна, ул. ******, срещу бл. **„При
условие: да се спазят одобрените архитектурни проекти одобрени в р-н
„***"." Одобрени проекти в район „***" не се откриват.
Магазина съгласно строителен
протокол № 13 от 07.07.1997 г., попада с пълната си площ в обхвата на обекта,
който в момента се намира на място и нанесен в кадастралната карта, като ПИ
******, /черни линии на скицата/ с площ от 319 кв.м., записан на: 1.ЕТ
"И.- В.Г." и е част от него.
Съгласно нот. акт № ****г. -
магазин - павилионен тип №16 е със ЗП=74,43кв.м., в последствие в нот. акт №
****г. същият е описан със ЗП=164,97кв.м. и накрая в Постановлението за
възлагане на недвижим имот от 07.10.2013 г. е отразено, че магазин - павилионен
тип №16 е отразен в КП от 2008 г. със ЗП=185,00кв.м. (описани в Заповед №
ДК-10-СИР/18.**.2006 г. лист 403).
Съгласно изготвената СТЕ на
вещото лице Г., във връзка с извършения оглед на място видимо има изпълнена
основна сграда (правоъгълна) с метална конструкция и във времето, от южната й
страна е изпълнено, като допълващо застрояване масивна пристройка, изпълняваща
към момента функцията на складови помещения. Според вещото лице има изпълнена
пристройка и по северната страна на основната сграда, през годините, която е с
метална конструкция. Изпълнени са ивични бетонни основи, видимата настилка е
мозайка, конструкция метални колони (бетонирани в основите) в основната сграда,
която е с търговска функция - зала магазин и масивна конструкция в складовите
помещения, външни стени панели и преградни изпълнени от гипсокартон и на места
в складовете - зидария. Покрива е метална конструкция и покрит с LT ламарина.
По време на огледа се разкопа на две места в основите с цел установяване
дълбочината и видът им. В зоната на основната сграда те са с дълбочина 50см., в
зоната на складовата част основите са с дълбочина 70см. и допълнителна стъпка.
Процесният обект не е преместваем обект, той не може
да бъде преместван в пространството, без да изгуби своята индивидуализация и
възможност да бъде ползван на друго място със същото или подобно
предназначение. При евентуалното премахване на обекта, земната основа ще се
наруши и е необходимо нейното възстановяване. Процесният обект е строеж.
В периода, в който е изграден процесния обект се е
строяло по типови проекти. Към делото няма приложена проектна документация и
вещото лице не може да отговори „Какво представлява понятието тип - 16 за
павилион" и дали изградения обект отговаря на описанието.
Съдът намира, че съгласно заключението на вещото
лице, същото изслушано подробно и в с.з., както и приложената по делото писмена
строителна документация, се налага еднозначен извод, че процесния обект е
сграда, а не преместваем обект, както и че сградата е временна постройка по
смисъла на ЗТСУ /отм./
Към годината на изграждане
на процесния обект действащата законова уредба е ЗТСУ (от 1973 г. до 2001 г.) в
който законова дифиниция за преместваем обект няма. Липсата на регламентация
означава, че такива обекти не са били предвидени, съответно не са поставяни.
Доколкото към момента на построяване на павилиона 1976г. няма регламентация за
преместваем обект, той не може да възникне като такъв.
Регламентация за такива се
появява едва с разпоредбата на чл. 120а, ал.1 от ППЗТСУ /Нов - ДВ, бр. 6
от 1998 г./, а именно: Не се считат за временни постройки съоръжения за
търговия, като маси, павилиони, кабини и други, които са преместваеми. За тези
съоръжения не се издава разрешение за строеж, а разрешение за поставяне по ред,
установен с наредба на общинския съвет, а за общински терени - и въз основа на схема,
одобрена от главния архитект на общината.
С приемане на действащата нормативна уредба по ЗУТ през
2001г., е дадена легална дефиницията в Допълнителните разпоредби на ЗУТ, § 5,
т.80: "Преместваем обект" е обект, предназначен за увеселителна,
търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Отделно от факта, че към
датата на построяване на обекта не е съществувало понятието преместваем обект,
съответно не са се поставяли такива, то самото изграждане на магазина павилион
– тип 16 като строеж чрез издаване на разрешение за строеж, откриване на строителна
линия и поставяне на бетонна основа и метални колони, изключва съответствието
на обекта с преместваем обект по посочената дефиниция.
Съгласно чл. 120, ал. 1 от
ППЗТСУ Временни постройки могат да се правят само за нужди, свързани с
организация и механизация на строителството, с разрешение на органите, с които
проектите се съгласуват. Временните постройки се премахват при завършване на
строителството. Ако инвеститорът не направи това, обектът не се приема, а
техническата служба на общината премахва постройките за сметка на инвеститора.
Съгласно разпоредбата на чл.
120 ал. 4 от ППЗТСУ (Обн. - ДВ, бр.
62 от 1973 г.) По изключение, във връзка с изпълнение на производствените
планове на стопански организации, главният архитект (инженер) при окръжния (градския)
народен съвет може да разрешава в терени, предназначени за мероприятия на
държавата, кооперации и обществени организации, да се правят необходими
временни постройки. Такива постройки
могат да се правят и в чужд имот със съгласие на собственика, изразено в
писмено заявление до службата при народния съвет. При заемане на терена за
предвиденото ново строителство временните постройки се събарят от
организацията, която ги е ползувала, без да се заплащат.
Именно по реда на чл. 4 на
чл. 120 от ППЗТСУ е изградена настоящата постройка павилион - тип 16,
предназначена за мероприятие на държавата – в случая продажба на Х..
Съгласно пар. 50а ал. 1 и
ал. 2 ПЗР на ЗТСУ Разрешенията за строеж и одобрени проекти за постройки, изградени върху
държавни и общински терени, без да са предвидени по действащите подробни
градоустройствени планове, но са били допустими като временно строителство по
реда на отменената ал. 4 на чл. 120 от Правилника за приложение на Закона за
териториално и селищно устройство (Постановление № 500 на Министерския съвет от
1997 г., ДВ, бр. 6 от 1998 г.) към момента на разрешаването им, губят действие по право след изтичането на срока,
за който са разрешени, но не по-късно от три години от влизането в сила
на изменението и допълнението на Правилника за прилагане на Закона за
териториално и селищно устройство (ДВ, бр. 6 от 1998 г.). Строежите по
ал. 1 се премахват по реда на чл. 160 от ЗТСУ.
Най-късно с изтичане на
тригодишен срок от 1998г., а именно 2001г. е отпаднало по право действието на разрешението за строеж и одобрените
проекти за обекта, доколкото същият е бил със статут на временен обект.
Пар. 50а ал. 3 от ПЗР на
ЗТСУ въвежда процедура, съгласно която един обект, възникнал като временен може
да придобие постоянен градоустройствен статут, а именно: по изключение
за постройките по ал. 1 може да бъде създаван постоянен градоустройствен
статут, като се допуска изменение на подробните градоустройствени планове по
реда на чл. 32, ал. 1, т. 1 по молба на собственика на постройката, подадена в
шестмесечен срок от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на
Закона за държавната собственост, приет на 14.Х.1998 г., до областния
управител, съответно до кмета на общината. В последващите алинеи е разписана
подробно процедурата, по която се извършва промяната на статута на сградата.
По делото няма доказателства за изпълнена процедура по
пар. 50а ал. 3 и сл. от ПЗР на ЗТСУ за промяната на статута на сградата от
временен в постоянен.
Регламентация на тези
строежи има и след приемане на ЗУТ.
Съгласно пар. 17. (В сила от
2.01.2001 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. и доп., бр. 61 от 2007
г.) С решение на областния управител или на общинския съвет строежи с временен
устройствен статут, изградени по реда на отменената (ДВ, бр. 6 от 1998 г.) ал.
4 на чл. 120 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно
устройство върху земя - държавна или общинска собственост, извън случаите по
чл. 195 и 196 от този закон, могат да се запазят до реализиране на строежите,
предвидени с действащ подробен устройствен план. След възникване на
инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния
устройствен план временните строежи се премахват, без да се заплащат, въз
основа на заповед на кмета на общината, издадена по реда на чл. 195 и чл. 196
от този закон.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от
2001 г.) По решение на областния управител или на общинския съвет, взето в
6-месечен срок от влизане в сила на този закон, могат да се допуснат процедури
за изменение на действащ подробен устройствен план с цел временни строежи по
ал. 1 да получат траен устройствен статут в съществуващите им размери и вид.
След установяване на траен устройствен статут на собствениците на
съществуващите строежи се учредява право на строеж при условията и по реда на Закона
за държавната собственост и Закона за общинската собственост.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от
2003 г.) В случаите по ал. 2, когато се установява траен статут на застрояване
с устройствени показатели, размери и функция, които съществено се различават от
съществуващия временен строеж, последният се премахва по реда на ал. 1, а
възложителят на новия строеж се определя по общия ред.
По
делото няма доказателства за изпълнена процедура по пар. 17 ал. 2 от ПР на ЗУТ
за промяната на статута на сградата от временен в траен устройствен статут.
Следователно сградата е временен обект, който
подлежи на премахване по реда на въз основа на заповед на кмета на общината,
издадена по реда на чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ.
Съгласно изслушаните по делото гласни доказателства,
чрез разпита на всички изслушани по
делото свидетели – и тези на ищцовата страна и тези на ответника, се
установява, че магазинът, обект на продажбата е пристрояван. С.И.И.Г.– бивш
собственик на обекта сочи, че същият е пристрояван от нейния баща около 2000г.
като площта му е станала след пристрояването около 160кв. Твърди, че до продажбата през 2013 г. от съдебния изпълнител други пристроявания не е имало и
имотът е с площ от 160кв.м. С.В.Б.Г.
– собственик на магазина до 2013г., също сочи, че от 2004 г. до настоящия
момент сградата е в сегашния си вид. С.Ц.Г.Г., живуща в блока срещу магазина, помни магазина от малка. Сочи, че
магазинът бил постепенно разширяван на няколко пъти, като станал неколкократно
по-голям. Разраснал се в двете посоки, първоначално от лявата страна, а после и
в дясно, като първото разширение се извършило ранна пролет, през 2008 г., а
второто около година две след това. С. Д.Й.П., имащ впечатление на имота, тъй
като ползвал паркинга зад него, сочи, че магазинът първоначално бил една постройка,
хранително магазинче около 50-60 кв., лека конструкция – барака, която пораснала след 2007 г.-2008 г. Не може да
каже точно кога, но като размери сочи, че към момента е двойно по-голяма
сградата.
Свидетелските показния на свидетелите И.И.Г.и
В.Б.Г., които твърдят, че сградата е пристроявана еднократно около 2000г. са
изолирани и противоречат на останалия доказателствен материал по делото, а
именно на изготвените по делото СТЕ и приложените нотариални актове и скици,
които сочат, че първоначално магазин - павилионен тип №16 е със ЗП=74,43кв.м.,
в последствие е описан със ЗП=164,97кв.м. и накрая в Постановлението за
възлагане на недвижим имот от 07.10.2013 г. е отразено, че магазин - павилионен
тип №16 е отразен в КП от 2008 г. със ЗП=185,00кв.м. От тези писмени
доказателства, както и от експертните знания на вещите лица се установява, че
са налице две пристроявания на магазина, което е в съответствие с гласните
доказателства на свидетелите Ц.Г.Г. и Д.Й.П., които съдът кредитира. Отделно от
това съдът намира, че последните свидетели се явяват незаинтересовани от изхода
на делото, доколкото са трети лица на процеса. Поради това съдът намира, че е
налице двукратно разширяване на магазин, павилионен тип №16, едното извършено в
периода 1999-2004г. и второто, извършено през 2008г. Доколкото свидетелските показания са твърде неточни
по отношение на конкретното време на строителство, съдът намира, че доказана
дата, към момента, в който второто строителство е било налично, е датата, на
която е одобрена КК, а именно 1***г.
Към тази дата строежът вече е с площ от 185кв.м., доколкото в кадастралната
карта е отразено съществуващото на място положение.
НЕЗАКОННОТО пристрояване на сградата обаче, излизащо
извън границите на собствения поземлен имот /над 165кв.м./ НЕ МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ до
ПРИРАЩЕНИЕ на ЗЕМЯТА към СГРАДАТА, както се опитва да обоснове ищеца.
Съгласно чл. 92 от ЗС, собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху нея, ако не е установено
друго. Друго може да бъде установено само чрез учредяване на суперфиция, но не
може да бъде обърнат реда на приращение. Всичко, което е трайно прикрепено към
земята следва собствеността на земята, а не обратното.
Поради това към датата на прехвърляне на
собствеността на ищците чрез Постановление за възлагане на недвижим имот от
07.10.2013г., „А.Г.Б." ООД е станал собственик САМО на 165 /сто шестдесет
и пет/ кв.м. земя, върху която е бил построен магазина, съставляваща имот № ***
/сто и единадесет/, попадащ в двадесет и пети подрайон на гр. Варна, при граници:
******", пътека към дерето и тревни площи. Именно на този имот е бил
собственик длъжника по изпълнителното дело, съгласно Договор за приватизационна
продажба на М.-П.№ 16 - обособена част от имуществото на „Х." ЕООД
гр.Варна, от 26.06.1997 г., и нотариалните му актове за собственост КНА №**,
том **, рег. № ****. на нотариус Я.Н. и КНА № ***г. на нотариус П.С.. Само за
165 /сто шестдесет и пет/ кв.м. земя, съставляваща имот № *** /сто и
единадесет/, попадащ в двадесет и пети подрайон на гр. Варна, е настъпил вещно
прехвърлителния ефект на публичната продан като деривативно придобивно
основание. Следователно ищецът не е станал собственик на 1.34 кв.м. ид.ч. от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****, на основание покупка чрез публична продан.
По
отношение на ДАВНОСТТА:
Владението се характеризира с два основни признака -
ANIMUS и CORPUS. Аnimus, намерението за владение, се предполага до доказване на
противното, докато corpus, фактическата власт, следва да бъде доказана от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Владението следва да отговаря на определени характеристики, а имено да бъде
трайно, явно и необезпокоявано.
Съдът намира, че в конкретния случай липса втората
характеристика, владението да е явно, доколкото незаконното строителство в
съседен имот е осъществено чрез навлизане с 1,34кв.м. От показанията на
свидетелите се установи, че пристрояванията на сградата, са се извършвали по
границата на двата имота без между тях да е съществувала оградна мрежа или по
друг начин да са били обособени същите и да са визуализирани на терен отделно
един от друг. С други думи пристрояването не се е осъществило чрез премахване
на съществуваща преграда или изграждане на нова, от които действия да е ясно,
че е налице навлизане в чужд имот. Площта от 1,34кв.м. е пренебрежимо малка и
лесно може да бъде квалифицирана и като грешка при измерване или заснемане
/доказателство са провежданите процедури за изправяне на грешка в кадастъра/. В
този случай следва да е налице доказателство за явно отблъскване на владението
на ответниците за посочения 1,34кв.м., считано от началото на давностния срок,
каквото по делото не се доказва.
Евентуално би могло да се приеме за наличие на
действие, сочещо на явно отблъскване на владението на ответниците, молбата с
вх. № 01-207294/01.09.2014 г., подадена от ищеца до Служба по Геодезия,
Картография и Кадастър - гр. Варна, с която „А.Г.Б." ООД е поискал да бъде
вписан като съсобственик за поземлен имот с идентификатор ******.***. (стар).
В законоустановения срок обаче ответниците са
възразили, което е довело до отказ, постановен със Заповед №
18-150**-15.12.2014 г. от Началника на СГКК - гр. Варна да бъде вписан ищеца
като съсобственик. Това ответно действие на ответниците /възражението, подадено
по СГКК/, е доказателство, че владението на ищеца, още от началния момент на
установяването му, не е било несмущавано. Напротив, ответнииците са смутили
владението, като са възразили срещу правото на ищеца, което същият е започнал
на претендира. Оттук следва, че липсва и
последната предпоставка за владението, а именно същото да е необезпокоявано.
Съдът намира, че отделно от това не е изтекъл и
изискуемия десетгодишен срок на давностното владение. Както беше посочено
по-горе доказана дата, на която строителството в чужд имот /този на
ответниците/ е било налично, е датата, на която е одобрена КК, а именно ***г.
До подаване на исковата молба в съда – 17.09.2016г., когато по силата на
разпоредбата на чл. **5 ал. 1 б. ж от ЗЗД се спира теченето на давностния срок,
не е бил изтекъл изискуемия от закона десетгодишен давностен срок.
Не е основателно твърдението на ищеца, че следва да
бъде взета в предвид кратката петгодишна давност, тъй като същата се прилага
само когато владелецът владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или предписаната от
закона форма е опорочена – чл. 70 ал. 1 от ЗС.
В конкретния случай ищецът не твърди да е придобил
владението на годно основание да го направи собственик. Напротив чрез
постановлението за възлагане е прехвърлена собствеността само на 165кв.м. земя,
а разликата до 185кв.м. се владее поради незаконен строеж в чужд имот - в
частта за 1,34кв.м. в границите на имота на ответниците. Строежът в чужд имот
не е основание, годно да те направи собственик върху земята, както беше
изяснено по-горе в мотивите.
Не е налице и другото основание - предписаната от
закона форма да е опорочена, доколкото постановлението за възлагане е изготвено
съгласно изискуемата от закона форма.
Поради всичко изложено до тук следва еднозначен
извод, че ищецът не може да придобие процесните 1.34 кв.м. ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор *****, на основание давностно владение, нито чрез
самостоятелно владение, нито чрез присъединяване на владението на праводателите
си.
По иска с правно основание чл. 109 от ЗС:
Искът по чл. 109 от ЗС,
насочен само срещу „Н.Б.****ООД, се основава на твърдения за започнало
строителство в имот с идентификатор *****, за който ищецът твърди, че е
съсобствен. Преченето по смисъла на чл. 109 от ЗС е обосновано с факта, че
ищецът –съсобственик не е дал съгласието си за осъществяване на строителството.
В този смисъл, доколкото се установи, че ищецът не е
съсобственик в имот с идентификатор *****, не следва да се иска съгласието му
за осъществяване на строителство в имота. Само на това основание искът подлежи
на отхвърляне.
Няма други наведени твърдения за осъществено пречене
и основания за иска по чл. 109 от ЗС, които да подлежат на доказване.
Предвид
изхода на спора, на ответниците се следват сторените от тях в производството
разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Видно от списъка на разноските и доказателствата, само ответникът „Н.Б.****ООД,
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв., а
съдебно-деловодните разноски се претендират от всички ответници /разноските са
неправилно пресметнати в списъка, но са дължими в частта, в която се
претендират само съдебни разноски, а
именно сумата от 532лв/. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния
представител на ответниците от страна на ищеца, като се сочи още, че договорът
за правна защита и съдействие не отговаря на изискванията на ЗА.
По възражението за
прекомерност: Срещу „Н.Б.****ООД са предявени три иска – един главен по чл. 124
ал. 1 от ГПК, един евентуален по чл. 124 ал. 1 от ГПК, и един по чл. 109 от ЗС.
Доколкото и трите иска са вещни, то съгласно чл. 2 ал. 5 във вр.с чл. 7 ал. 5
от Наредба № 1/2004г. за всеки иск се дължи минимум от 600лв. или за трите иска
1800лв. Отделно от това съгласно чл. 7 ал. 8 от Наредба № 1/2004г. , при защита
по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се
заплаща допълнително по 100 лв. Оттук минимума за проведените по делото 5
съдебни заседания, става 1800+300=2100лв. Само на законовите основания в
Наредба № 1/2004г., минималния размер на адвокатското възнаграждение става
по-висок от претендирания от ответника „Н.Б.****ООД такъв. Отчитайки правната и
фактическа сложност на делото, вкл. обема на делото и броя и продължителността
на проведените съдебни заседания, съдът намира, че адвокатското възнаграждение,
претендирано от ответника „Н.Б.****ООД в размер на 2000лв. е занижено. Отделно
от това претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение е в размер
на общо 4800+300=5100лв. или много силно над претендираното от ответника такова
/макар и формирано по друг начин/. Поради това съдът намира, че следва да
остави без уважение възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на
ответниците.
По отношение на
останалите възражения, съдът намира, че представения бланков договор за правна
защита и съдействие, сключен между
„Н.Б.****ООД и адв. Д., съдържа всички изискуеми от закона реквизити,
доколкото е ясна индивидуализацията на страните, делото, за защита по което се
сключва договора, уговорената сума като възнаграждение и отделно заплатената
такава, както и начина на плащане – в брой, като в частта за заплатената в брой
сума, договорът има характер на разписка и съдът приема плащането за
осъществено.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на "А.Г.Б." ООД, ЕИК *****, със; седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя си Н. К. К. срещу
ответниците: „Н.Б.****ООД,
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:***, р-н *****партер,
представлявано заедно и поотделно от: Г.Н.Д., ЕГН ********** и Л.Я.Л., ЕГН
**********; и физическите лица
Г.Н.Д., ЕГН **********, адрес: ***; П.И.Я., ЕГН **********, адрес: ***; Д.Л.Я.,
ЕГН **********, адрес: ***; В. Б. Б., ЕГН **********, адрес: ***; Н.М.М., ЕГН
**********, адрес: ***; Л.Н.Е., ЕГН **********, адрес: ***; К.Р.Х., ЕГН
********** адрес: ***; П.Д.Е., ЕГН **********, адрес: ***; Д.М.Е. ЕГН **********,
адрес: ***; Л.Я.Л., ЕГН **********, адрес: ***; С.Т.Т., ЕГН **********, адрес:
***; В.М. Т., ЕГН **********, адрес: ***; Л.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***;
К.Л.Л. ЕГН **********, адрес: ***, *****и Е.Т.Е., ЕГН **********, адрес: ***, за признаване за установено в отношенията
между тях, че "А.Г.Б." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя си Н. К. К. Е собственик на 1.34 кв.м. ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****,
находящ се в гр. *****, с трайно предназначение на територията - урбанизирана,
с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, стар идентификатор *****,
номер по предходен план ***, кв.П, парцел ***, при граници: ******, ******,
*****, ******, на основание покупко-продажба
чрез публична продан, съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот
от 07.10.2013 г. на ЧСИ С.Я.,*** действие ОС Варна, на основание чл. 124 ал. 1
от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете на "А.Г.Б." ООД, ЕИК *****, със; седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя си Н. К. К. срещу
ответниците: „Н.Б.****ООД,
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:***, р-н *****партер,
представлявано заедно и поотделно от: Г.Н.Д., ЕГН ********** и Л.Я.Л., ЕГН
**********; и физическите лица
Г.Н.Д., ЕГН **********, адрес: ***; П.И.Я., ЕГН **********, адрес: ***; Д.Л.Я.,
ЕГН **********, адрес: ***; В. Б. Б., ЕГН **********, адрес: ***; Н.М.М., ЕГН
**********, адрес: ***; Л.Н.Е., ЕГН **********, адрес: ***; К.Р.Х., ЕГН
********** адрес: ***; П.Д.Е., ЕГН **********, адрес: ***; Д.М.Е. ЕГН
**********, адрес: ***; Л.Я.Л., ЕГН **********, адрес: ***; С.Т.Т., ЕГН
**********, адрес: ***; В.М. Т., ЕГН **********, адрес: ***; Л.Г.Д., ЕГН
**********, адрес: ***; К.Л.Л. ЕГН **********, адрес: ***, *****и Е.Т.Е., ЕГН
**********, адрес: ***, за признаване за
установено в отношенията между тях, че "А.Г.Б." ООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя си Н. К.
К. Е собственик на 1.34 кв.м. ид.ч. от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****, находящ се в гр. *****, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за
друг вид застрояване, стар идентификатор *****, номер по предходен план ***,
кв.*, парцел ***, при граници: ******, ******, *****,
******, на основание давностно
владение, осъществявано от ищеца за
периода от 07.10.2013 г. до настоящия момент и чрез присъединяване на
владението на праводателите на ищеца за периода от 26.06.1997 г. до 07.10.2013
г., на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
иска на "А.Г.Б." ООД, ЕИК *****, със; седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя си Н. К. К. срещу
„Н.Б.****ООД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление:***, р-н *****партер, представлявано заедно и
поотделно от: Г.Н.Д., ЕГН ********** и Л.Я.Л., ЕГН **********, за задължаване на ответника да преустанови строителството в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор *****, находящ се в гр. ******", с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за
друг вид застрояване, стар идентификатор *****, номер по предходен план ***,
кв.**, парцел ***, при граници: ******, ******, *****,
******, както и да премахне за своя
сметка всичко вече изградено в изпълнение на Разрешение за строеж №
81/04.07.2016 г. издадено от Гл.архитект на Община Варна по одобрен
инвестиционен проект на 25.05.2016 г., съгласно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №
Г-4/18.01.2016 г. за УПИ ***, кв.П, микрорайон **за свободно застрояване и да възстанови имота в предишното му
състояние, на основание чл. 109 от ЗС.
ОСЪЖДА
"А.Г.Б." ООД, ЕИК *****,
със; седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя си Н. К.
К., ДА ЗАПЛАТИ НА „Н.Б.****ООД,
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:***, р-н *****партер,
представлявано заедно и поотделно от: Г.Н.Д., ЕГН ********** и Л.Я.Л., ЕГН
**********, сумата
от 2000 /две хиляди лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА
"А.Г.Б." ООД, ЕИК *****,
със; седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя си Н. К.
К., ДА ЗАПЛАТИ НА „Н.Б.****ООД,
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:***, р-н *****партер,
представлявано заедно и поотделно от: Г.Н.Д., ЕГН ********** и Л.Я.Л., ЕГН
**********; и физическите лица
Г.Н.Д., ЕГН **********, адрес: ***; П.И.Я., ЕГН **********, адрес: ***; Д.Л.Я.,
ЕГН **********, адрес: ***; В. Б. Б., ЕГН **********, адрес: ***; Н.М.М., ЕГН
**********, адрес: ***; Л.Н.Е., ЕГН **********, адрес: ***; К.Р.Х., ЕГН
********** адрес: ***; П.Д.Е., ЕГН **********, адрес: ***; Д.М.Е. ЕГН
**********, адрес: ***; Л.Я.Л., ЕГН **********, адрес: ***; С.Т.Т., ЕГН
**********, адрес: ***; В.М. Т., ЕГН **********, адрес: ***; Л.Г.Д., ЕГН
**********, адрес: ***; К.Л.Л. ЕГН **********, адрес: ***, *****и Е.Т.Е., ЕГН
**********, адрес: ***, сумата от
532 /петстотин тридесет и два лева/, представляваща съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО
да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На
страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: