№ 4103
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20251110213006 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.189е ЗДвП, вр.чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ООД, с ЕИК ***, представлявано от управителя
В.С.С., действащ чрез пълномощника си адв.П. Н. срещу електронен фиш (ЕФ) №***
на Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10,
ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който на дружеството-жалбоподател, на основание
чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2500.00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 10, ал.
1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/.
В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения
електронен фиш, като съображенията за това са свързани с твърдения за съществено
нарушаване на процесуалните правила, накърняване на правото на защита на
жалбоподателя и допуснато противоречие с Общностното право. Поддържа се на
първо място, че ЕФ е издаден в нарушение на чл.34, ал.3 ЗАНН, а именно след
изтичане на предвидения шестмесечен срок за издаване на ЕФ, считано от датата на
регистриране на нарушението. На второ място се претендира, че нарушението не е
индивидуализирано, като не е посочен размерът на дължимата и незаплатена пътна
такса. На следващо място се счита, че не е приложен предвиденият в закона ред за
ангажиране на административно-наказателна отговорност за твърдяното нарушение, а
именно чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Не на последно място се сочи, че
обжалваният ЕФ е издаден и в нарушение на изискването за пропорционалност,
предвидено в чл.9а от Директива 1999/62. Отделно от това се посочва, че
законодателят е предвидил възможност и задължение, съгласно чл.10, ал.2а от Закона
за пътищата, лицето събиращо пътни такси или доставчикът на услуга по чл.10з и по
1
чл.10и да уведоми собственика/ползвателя на пътното превозно средство по
електронна поща или кратко текстово съобщение на мобилен телефонен номер, или по
друг начин, каквото уведомление се претендира, че жалбоподателят не е получил.
По тези съображения се моли за отмяна на атакувания електронен фиш.
Претендира се присъждане на сторените в хода на производството разноски, вкл. за
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно призован, се представлява от
адв. Н., която поддържа подадената жалба и изложените в нея възражения.
Претендира присъждане на разноските, направени в производството.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се
представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли
същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана, а
обжалваният ЕФ да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Софийски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 28.03.2022 г. в 22:23 часа, пътно превозно средство, представляващо товарен
автомобил „***“ с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой
оси 2, екологична категория Евро 6С, без ремарке, в община Столична, се движило по
път А-6, като при пътния участък на км. 60+705, с посока намаляващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че за посоченото по-
горе ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата. Нарушението е установено с устройство № 10192, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, а
информацията за извършеното нарушение постъпила в Електронната система на АПИ
на 08.04.2022 г.
С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система за
събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и притежатели
на ППС, вследствие на което било установено, че като ползвател на заснетото
превозно средство е вписано „***“ ООД, с ЕИК ***. Поради това, на 09.11.2023 г. на
юридическото лице бил съставен процесният електронен фиш № ***, с който на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП му е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв. за
извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
ЕФ е връчен на 18.07.2025 г., видно от приложеното известие за доставяне и
посоченото в представената разпечатка от системата за обработка на нарушението.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
2
основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка и допълнително представени от страните,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, които преценени в своята
съвкупност не налагат различни фактически изводи.
Нарушението се установява от приложения доклад, съставляващ генерирани
данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с посочен номер на
нарушението, ведно със снимков материал към него. Докладите, заедно с приложените
към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното
превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът
дава вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система, с което
се доказват времето и мястото на преминаване на процесното ППС по посочения в ЕФ
платен пътен участък. Видно от изготвения доклад, плащане за движение по път, за
който се събират съответните такси, за посоченото ППС с рег. №*** от „***“ ООД не е
постъпило, като причините за това не са изяснени и установени.
От представеното от АПИ становище /л.31 от делото/ във връзка с нарушението,
за което е издаден обжалваният ЕФ № ***, се установява, че дължимата и незаплатена
сума за сегмент ********** е 0,24 лева.
След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в своята
съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и
способстващи за установяване на обективната истина по делото. Приобщените по
надлежния ред писмени доказателства съдът преценява като относими към предмета
на доказване и явяващи се необходими за изясняване на релевантната фактическа
обстановка, поради което им дава вяра.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на 14-дневния срок за обжалване и е насочена срещу
обжалваем административнонаказателен акт. Разгледана по същество, жалбата е
основателна, при споделяне на преимуществената част от посочените в нея
възражения.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени в жалбата.
Административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател е
ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.
102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 3б, извършено в качеството му на ползвател на ППС,
като му е наложена предвидената в чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП санкция за юридически
3
лица.
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна
такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от
Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно нормата на чл. 167а, ал. 3
от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на
снимков материал. Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята
съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства.
Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е
изрично прокламиран в горепосочената разпоредба: „Контролните органи могат да
извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във
връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на
заплащане на дължимите такси“.
В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен
да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, според категорията на пътното превозно
средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се
изпълнява от него.
Според чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от
категория по чл. 10б от ЗДвП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, включително в резултат на невярно декларирани
данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗДвП, се наказва с глоба в размер на 2 500 лева,
като глобата се налага на вписания ползвател на ППС, ако има такъв, а ако
собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена
санкция в размер 2500 лв.
В настоящия случай, на база събраната доказателствена съвкупност се установи,
че на 28.03.2022 г. в 22:23 часа, пътно превозно средство, представляващо товарен
автомобил „***“ с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой
оси 2, екологична категория Евро 6С, без ремарке, в община Столична, се движило по
път А-6, като при пътния участък на км. 60+705, с посока намаляващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа - списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, който е приет на осн. чл.10,
ал.3 от Закона за пътищата с Решение №101 на МС от 20.02.2020 г. /обн. ДВ бр. 16 от
24.02.2020 г./.
От снимките, генерирани посредством устройство № 10192, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси, както и от справката за
нарушения, обективно се установява, че горепосоченото пътно превозно средство се е
движило в рамките на процесния пътен участък, без да е била заплатена дължимата
4
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, с посочен размер от 0,24 лева.
Не може да се твърди, че в описанието на нарушението в обжалвания ЕФ
липсват елементи от фактическия състав на конкретното нарушение. Очевидно е
присъствието на изискуемите елементи, обосноваващи обективната страна на
нарушението, а именно – дата, място и точен час на неговото извършване,
регистрационен номер на ППС, данни за собственика или ползвателя, данни за
конкретната локация от пътния участък и принадлежността на последния към
републиканската пътна мрежа и други. Направеното словесно описание на деянието
съответства смислово на сочената за нарушена правна норма.
Бидейки наясно с противоречивата съдебна практика по този въпрос, според
настоящия съдебен състав обаче е нарушен редът за санкциониране на нарушителя,
поради следните съображения:
Настоящият съдебен състав приема, че за така вмененото на жалбоподателя
нарушение АПИ не е разполагала с процесуална възможност да издава електронни
фишове към датата на деянието и да се отклонява от общия ред за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на субектите, предвиден в ЗДвП,
респективно в ЗАНН – чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно
постановление. Следва да се отбележи, че процедурата за санкциониране на
нарушенията на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена в чл. 189е, ал. 1 и сл. от същия
закон, като последната повелява съставянето на актове за установяване на
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в да се осъществява от длъжностните
лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 – 3б и чл. 167а съобразно
тяхната компетентност, като ал. 12 на същия член предвижда и издаване на НП от
председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ или
оправомощени от него длъжностни лица. Отклонението от тази обща и развита в
ЗАНН процедура по ангажиране на административнонаказателната отговорност на
лицата е изрично предвидено в закон и само при нарочно очертана ясна възможност за
нейното дерогиране е възможно този вид юридическа отговорност да се търси по друг
ред, включително и облекчен такъв, чрез издаване на електронен фиш. В случая
подобна облекчена процедура е визирана единствено в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1
ЗДвП, която в приложимата си към датата на извършване на нарушението редакция
(Нов – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) предвижда издаването на
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител само при
извършено нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната
система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, но не и за такова по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
В настоящия случай съдът намира за незаконосъобразно ангажирана
отговорността на санкционираното лице на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, чрез съставяне на електронен фиш. Разпоредбата на чл. 179,
5
ал. 3б от ЗДвП предвижда на юридическо лице - собственик на МПС от категорията по
чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, да се
налага имуществена санкция в размер на 2500 лв. Но с оглед систематичния анализ на
Глава VII от ЗДвП може да бъде изведено единственото отклонение от общото
правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване
на АУАН и НП, което отклонение е предвидено при констатирано нарушение по чл.
179, ал. 3 от ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Тази
законодателна постановка е обективирана в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП
(ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), която ясно регламентира, че при
осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и
заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш
в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
От горното следва изводът, че към твърдяната дата на нарушението,
ангажирането на административнонаказателна отговорност по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж от ЗДвП е било недопустимо.
Тук е мястото да бъдат разграничени нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП.
Докато първата предвижда да се санкционира водач, който управлява пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но
не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, то втората норма наказва поведението
на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са обективно
съществуващите различия между двете норми досежно: субектите на отговорност,
правно дължимото поведение и регламентираните в съответните разпоредби санкции.
Недопустимо е в този тип производства прилагането на диференцираната процедура
по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП досежно конкретно извършеното нарушение по аналогия.
Очевидно за вмененото на жалбоподателя нарушение не е била предвидена
законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради което
отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на
АУАН и НП по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП. Поради изложеното съдът
приема, че издавайки атакувания ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо
да състави АУАН и последващо НП, наказващият орган е допуснал съществено
процесуално нарушение, с което са нарушени императивни законови разпоредби, а
същевременно са значително ограничени и правата на нарушителя да упражни
ефективно правото си на защита, като възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1
от ЗАНН, представи доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално –
оспори фактическите констатации на контролните органи.
6
Освен горното, съдът констатира, че обжалваният ЕФ е издаден след изтичане на
сроковете по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН, съгласно които разпоредби: „Не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението …”, а „Образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно
постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.“
Настоящата съдебна инстанция не споделя виждането, застъпено в част от
съдебната практика относно неприложимост разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН в
производствата по издаване на ЕФ. Обратното, при липса на специална правна уредба
относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по
ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН,
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 от ЗАНН са приложими и в производствата по
издаването на електронен фиш. Не се спори, че ЗДвП въвежда особено производство
по установяване на административно нарушение, чрез изготвяне на снимков материал
и неговото санкциониране чрез издаване на ЕФ. Началото на това производство,
започва с факта на самото заснемане чрез автоматичните системи за разлика от общото
такова, което започва със съставянето на АУАН. С оглед на това, именно датата на
заснемане има функциите на АУАН и от този момент започват да текат всички
давностни срокове, вкл. и тези по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. В случая в ЕФ е вписана
дата на извършено нарушение-28.03.2022 г., като съгласно постъпилото писмо от АПИ,
ведно с приложеното към него извлечение от Електронната система за история на
обработка на нарушението, процесният ЕФ е издаден на 09.11.2023 г., т.е. след
изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението и след изтичане на
шестмесечния срок от установяването му чрез извършеното заснемане. Това е
самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ, доколкото след изтичане на
тези срокове държавата губи правомощието си да образува административно-
наказателно производство за нарушението /в този смисъл Решение №1583/11.12.2024
г., постановено по канд № 20247020701013/2024 г., по описа на АССО/ .
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за отмяна на
атакувания електронен фиш, който е бил издаден при изначални процесуални пороци,
произтичащи от допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при
избор на реда за ангажиране отговорността на жалбоподателя и неспазване на
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 от ЗАНН.
А разгледан по същество, случаят разкрива признаци на издаване на обжалвания
ЕФ и при неправилно приложение на материалния закон, при несъобразяване на
Общностното право. Съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решенията по
съединени дела С-497/15 и С-498/15, както и в решение на СЕС от 21.11.2024 г. по
дело С-61/23, образувано по преюдициално запитване на АС-Хасково, чл.9а от
Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член
7
изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда
налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Това налага извода, че
санкционната норма на чл.179, ал.3б от ЗДвП противоречи на чл.9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвта от 17 юни 1999 г. В конкретния
случай, в хода на производството наказващият орган представи доказателство, от
което се установява, че размерът на дължимата и незаплатена пътна такса за
съответния сегмент от пътя е в размер на 0,24 лева, която сума е пренебрежимо
незначителна при съпоставянето и с наложената имуществена санкция в размер на
2500 лева. С оглед на изложеното предвиденото в чл.179, ал.3б от ЗДвП наказание,
което е наложено в конкретния случай противоречи на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО
поради неспазване на изискването за пропорционалност, а както е известно при
нетранспониране в срок на директива или при неправилното и транспониране същата
поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните
текстове на директивата от съдебните органи на държава-членка на ЕС.
С оглед на всички гореизложени съображения, обжалваният ЕФ следва да бъде
отменен, като издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в процедурата по издаването му, както и при неправилно приложение на
материалния закон.
С оглед изхода на делото, претенцията на защитника на жалбоподателя за
присъждане на разноски се явява основателна. На основание чл. 36 от Закона за
адвокатурата, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, при интерес от 1000 до 10 000 лв.
възнаграждението е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., т.е. 550 лева. В
случая са представени доказателства /договор за правна защита на л. 8 от делото с
договорено възнаграждение в посочения размер, платим в брой при подписване на
договора, като в тази част същият има функцията на разписка/ за реално заплащане на
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 550.00 лева,
който се равнява на горепосочения размер и е справедливо определен с оглед
фактическата и правна сложност на делото. С оглед на това, в полза на
жалбоподателя следва да се присъди пълният претендиран размер на разноските от
550 лв., доколкото направеното възражението за прекомерност е неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал.1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № *** на Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ)
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система
за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който на
„***“ ООД с ЕИК ***, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 2500. 00 лв., за нарушение на чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
ОСЪЖДА въззиваемата страна Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на
„***“ ООД с ЕИК *** сума в размер на 550.00 лв. /петстотин и петдесет/ лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
8
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.
София на касационните основания, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК, в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9