№ 3347
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20221110164696 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „.....“ ЕАД против Р.
Д. Д. с ЕГН: **********, за признаване за установено по отношение на
ответницата, че дължи в на „.....” ЕАД сумата в размер на 3653,34 лева, от
които 3043,37 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 16.11.2022 г. до изплащане на вземането, 539,56 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 24.06.2020 г., както и суми за
дялово разпределение 58,64 лева - главница за периода от 01.03.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 16.11.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 11,77 лева - лихва за периода от 01.05.2017 г. до
24.06.2020 г. – суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
29653/2020 по описа на Софийски районен съд, 161 състав. Претендират се и
направените в производството разноски.
В исковата молба се твърди, че вземанията са възникнали по повод
консумирана и незаплатена от ответницата топлинна енергия за топлоснабден
имот - гр.... за процесния период. Ищецът твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил
дължимата цена. Съгласно приложимите общи условия се дължи и
обезщетение за забавено плащане. Сочи се, че ответницата, в качеството си на
собственик на топлоснабдения имот през процесния период, е клиент на
1
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за
енергетиката. Твърди се, че за сградата - етажна собственост, в която се
намира имотът на ответниците, е сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с „.....” ЕАД, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 138б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т.
2, сумите за топлинна енергия за процесния имот били начислявани от ‘.....”
ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период
били изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2
от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни.
Сочи, че с определение от 28.10.2022 г. по ч.гр.д. № .../2021 г. на СГС, ЧЖ-ІV-
В състав, било прието възражението й срещу заповедта за изпълнение на
парично задължение и било спряно изпълнението по нея, което водело до
недопустимост на производството. Отрича да е в облигационни отношения с
ищеца и оспорва да е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ. Навежда твърдения, че приложената молба от държавна спестовна
каса относно вписване на законна ипотека е неотносима. Оспорва същата като
доказателство. Посочва, че приложените съобщения към фактури №
********** от 31.07.2017 г., № ... от 31.07.2018 г. и № .... от 31.07.2019 г. не
могат да бъдат приравнени на фактури, тъй като съдържат дата на издаване и
не съдържат други реквизити по смисъла на Закона за счетоводството.
Посочва, че не съдържат клиентски/абонатен номер, адрес на обекта, както и
че съдържащите се цифри и данни в посочените съобщения не доказват
„получената топлинна енергия” и колко топлинна енергия конкретно е
доставена до имота, нито за какво е тя - отопление на имота или отопление на
общите части. Оспорва претенциите и като погасени по давност, съгласно чл.
111,б. “в.“ от ЗЗД. Оспорва и акцесорните искове за лихва. Прави се искане
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа
предявените искове, а ответницата Р. Д. посочва, че не е запозната с делото.
В становището си по делото (на лист 107) третото лице – помагач –
„....“ ЕООД на страната на ищеца твърди, че е извършило дяловото
разпределение за процесния имот само за времето 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
2
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ....
от 2019 г. по описа на нотариус .... с район на действие – Районен съд София
(на лист 15-16), на 22.08.2019 г. Р. Д. Д. е учредила право на ползване на ....
И.а И.а върху собствения си недвижим имот с адрес: гр. ...., и е продала този
недвижим имот, обременен с вещно право на ползване, на ..... В нотариалния
акт (лист 16) е посочено, че при съставянето му са представени документи,
удостоверяващи правото на собственост и изпълнението на особените
изисквания на закона, включително удостоверение за наследници на .... №
..../30.09.2005 г., удостоверение за наследници на .... от 02.12.2014 г. и
удостоверение за наследници на ...., изх. № .... от 11.04.2018 г.
Съгласно молба за вписване на законна ипотека (на лист 17) на
30.11.1990 г. между Държавна спестовна каса и ...., ЕГН: ********** е
сключен договор за заем за жилищно строителство за недвижим имот с адрес:
гр. .....
Съгласно удостоверение за наследници № ..../30.09.2005 г. (на лист 14)
.... е починала на 15.06.2005 г. и е оставила за свои наследник по закон ....
(брат).
Съгласно заявление-декларация (на лист 18-19) на 17.07.2006 г. .... е
пожелал да бъде открита партида в ищцовото дружество на негово име за
топлоснабден имот с адрес: гр. .....
Съгласно съобщение към фактура № **********/31.07.2017 г. (на лист
20) начислените суми за задължения за топлинна енергия за периода
01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. за процесния имот са в размер на 689,66 лева.
Срокът за плащане на фактурата е 14.09.2017 г.
Съгласно съобщение към фактура № .../31.07.2018 г. (на лист 21)
начислените суми за задължения за топлинна енергия за периода 01.05.2017
г. – 30.04.2018 г. за процесния имот са в размер на 1400,49 лева. Срокът за
плащане на фактурата е 14.09.2018 г.
Съгласно съобщение към фактура № ..../31.07.2019 г. (на лист 22)
начислените суми за задължения за топлинна енергия за периода 01.05.2018
г. – 30.04.2019 г. за процесния имот са в размер на 1870,85 лева. Срокът за
плащане на фактурата е 14.09.2019 г.
3
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза (на лист
100-103), което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано,
общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в
началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал" се снема показанието
на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. За процесния
период м.10.2016г.-м.04.2019г. за процесния имот фирмата за дялово
разпределение е „...." ЕООД . За процесния период начислявана топлинна
енергия за отопление на имот е за 4 броя отоплителни тела с монтирани
индивидуален разпределител на разход за отопление, като отчетите са
извършени от фирмата за дялово разпределение на 27.04.2017 г.; на
25.04.2018 г. и на 03.05.2019 г., за което са съставени главни отчети. За
процесния период начислявана топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация е в съответствие с нормативната база и е изчислявана съгласно
формулата в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и измененията и допълнения от
1.06.2014 г. на база пълната отопляема кубатура в размер на 166,00 куб.м.
съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда,
предоставен на вещото лице от ТР „....". За процесния период 01.05.2016 г.-
30.04.2019 г. начислявана топлинна енергия за битова гореща вода е въз
основа отчетите на 1 брой топъл водомер, отчитан след края на отоплителния
сезон. Отчетите на водомера са извършени от фирмата за дялово
разпределение на 27.04.2017 г., на 25.04.2018 г. и на 03.05.2019 г., носът
подписа на клиент и са представени на вещото лице. Същите отчетни данни
са посочени и в Индивидуалните справки на фирмата за дялово
разпределение за съответните периоди. Вещото лице счита, че изчисленията
извършени от фирмата за дялово разпределение са в съответствие с
действащата Наредба № 16-334, включително изменения и допълнения от
01.06.2014 г. и от 9.06.2015 г. От фирма „...." ЕООД са изготвени
индивидуални справки за използвана топлинна енергия за отчетен период
01.05.2016 г.- 30.04.2019 г. Вещото лице посочва, че общо начислените суми
за топлинна енергия за процесния период са в размер на 3949,94 лева.
Съгласно представената справка за дялово разпределение от „...." ЕАД,
налична по делото на лист 23 сумата на такса за услугата „дялово
разпределение“ за периода 01.03.2017 г.- 30.04.2019 г. е в размер на 58,64 лв.
Вещото лице дава заключение, че за процесния период 01.05.2016 г. -
30.04.2019 г. начислените суми за топлинна енергия по прогнозно
4
потребление, както и извършените в края на отоплителния сезон изчисления
на реалното потребление на топлинна енергия и извършеното изравняване са
в съотвествие с действащите нормативни актове. Технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.
Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл. 58, ал. 2 от Наредба
№16-334. Изчисленията са направени съгласно методика и формули в
приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1. приложени в Наредба № 16- 334. Вещото
лице посочва, че общият топломер с фабричен № ... за процесния период е
преминавал на метрологични проверки през установения 2-годишен период и
при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза (на лист
91-97), което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, при
извършена проверка в счетоводството на ищеца са установени данни за
постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния период в
размер на 1474,48 лева, с които са погасени следните задължения: мораторна
лихва – 551,33 лева, съдебни разноски – 181,07 лева; юрисконсултско
възнаграждение – 150 лева и законна лихва – 592,08 лева. След извършените
плащания в счетоводството на ищеца се водят следните задължения: за
главница – 3102,01 лева, за съдебни разноски – 501,01 лева, за законна лихва
– 159,31 лева. Общият размер на неплатените суми за имота за периода за
периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г. възлиза на 3102,01 лева, от които по
Обща фактура № ..../31.07.2017 г. за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. –
689,66 лева, по Обща фактура № ..../31.07.2018 г. за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2018 г. – 1386,29 лева, по Обща фактура № ..../31.07.2019 г. за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. – 967,42 лева, и за цена на услугата „дялово
разпределение“ – 58,64 лева. При извършена проверка в ищцовото дружество
по партидата за аб. № .... с титуляр Р. Д. Д. на адрес: гр. .... за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. са фактурирани 2766,37 лева, от които 626,29
лева за топла вода и 2140,08 лева за отопление. Законната лихва върху
главницата от 3102,01 лева, считано от датата на изпадане на ответника в
забава до 24.06.2020 г. е в размер на 551,33 лева.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
5
235 ГПК, установи следното от правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за
цената на доставена топлинна енергия:
По този иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването на
облигационно правоотношение между страните през исковия период с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди; качеството на
ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия
период; че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна
енергия на стойност претендираната сума; че през исковия период е
извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността й възлиза
на претендираната сума.
Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 150 ЗЕ, е наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия
на основание чл. 149 ЗЕ.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. На основание
чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
6
В конкретния случай, при съвкупната преценка на представените по
делото доказателства – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № .... от 2019 г. (на лист 15-16) и посочените като представени при
неговото съставяне удостоверения за наследници, молба за вписване на
законна ипотека (на лист 17), удостоверение за наследници на .... (на лист14)
и заявление-декларация от 17.07.2006 г. .... (на лист 18-19), съдът приема за
безспорно установено, че ответницата Р. Д. Д. през процесния период –
01.05.2016 г. – 30.04.2019 г. е била собственик на процесния недвижим имот с
адрес: гр. .....
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че
начисляването на сумите от “.....” ЕАД по прогнозен дял и изчисляването на
сумите след дяловото разпределение на топлинна енергия са извършени
съгласно действащите към периода нормативни актове. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза (л.95 и л.96) се установи, че общият размер
на задълженията за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г. възлиза на 3043,37
лева, от които по Обща фактура № ..../31.07.2017 г. за периода 01.05.2016 г. –
30.04.2017 г. – 689,66 лева, по Обща фактура № ..../31.07.2018 г. за периода
01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. – 1386,29 лева, по Обща фактура № ..../31.07.2019
г. за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. – 967,42 лева
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава.
Срокът на погасителната давност за задълженията в настоящия случай е
бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за
7
изпълнение на 09.07.2020 г., като на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП
давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020 г. до 22.05.2020 г., т.е. за
70 дни. За процесния период са приложими общите условия, одобрени с
решение № ОУ-02/3.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. и общите
условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в сила от
10.08.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия, в сила от 2014 г., клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на задължението за
плащане на цената на топлоенергията е определен и с настъпването му
задълженията стават изискуеми. От този момент започва да тече и давността
за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От гореизложеното, се обуславя извод, че
погасени по давност са всички вземания, по отношение на които
тригодишният давностен срок от настъпване на техния падеж е изтекъл до
09.07.2017 г., въпреки спирането на давността в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. Поради това, погасени по давност са вземанията за топлинна
енергия за периода 01.05.2016 г. – 28.02.2017 г., а непогасени по давност са
вземанията за периода 01.03.2017 г. – 30.04.2019 г.
Поради това, че по делото не са налице доказателства за датите, на
които са извършени плащания на задълженията за топлинна енергия, предмет
на настоящото производство и основанията, на които те са извършени, съдът
намира, че не са налице основания за приравняване на извършените плащания
на признаване на вземането от длъжника по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД,
съответно за прекъсване на погасителната давност.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза (на лист
95) по данни от счетоводството на ищеца след извършените плащания на
задълженията за процесния период, задълженията за топлинна енергия за
имота са на обща стойност от 3043,37 лева, от които: по фактура №
..../31.07.2017 г. за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. – 689,66 лева; по
фактура № ..../31.07.2018 г. за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. – 1386,29
8
лева и по фактура № ..../31.07.2019 г. – 967,42 лева.
Предвид изложеното, съдът намира, че погасената част от вземането за
топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 28.02.2017 г. следва да бъде
определено като общо дължимата сума за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г.
от 689,66 лева бъде разделена на 12 колкото се месеците в периода и
получената сума от 57,47 лева бъде умножена по 10, колкото са месеците в
периода 01.05.2016 г. – 28.02.2017 г. Така погасената част от вземането
възлиза на сумата от 574,70 лева, а вземането за м.03 и 04.2017 г. – в размер
на 114,94 лева. Следователно общият размер на вземането за топлинна
енергия за периода 01.03.2017 г. – 30.04.2016 г. е на стойност 2468,65 лева.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
уважен за сумата от 2468,65 лева, а за разликата над 2468,65 лева до пълния
предявен размер от 3043,37 лева искът следва да бъде отхвърлен. Върху
сумата от 2468,25 лева се дължи и законна лихва от 16.11.2022 г. до
окончателното плащане.
По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за
цената на услугата „дялово разпределение“:
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение,
като начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
и в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между
страните са приложими общите условия от 2016 г., като според чл. 22, ал.2 от
същите клиентите заплащат на продавача стойността на услугата “дялово
разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от тези ОУ клиентите заплащат цена за услугата
“дялово разпределение”, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността й се формира от посочените в т. 1 – 3 компоненти. С оглед
изложеното съдът приема, че страните са се съгласили, че именно на
ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение на топлинна енергия за процесния период. Установява се от
заключението на съдебно-техническата експертиза, че услугата в процесната
9
сграда етажна собственост през целия процесен период е била реално
извършвана от „....“ ЕООД, за извършените отчети са съставени протоколи на
съответните дати, които са предоставени на вещото лице. Поради това, съдът
намира, че плащане на цената за услугата „дялово разпределение“ се дължи
на ищеца, тъй като услугата е реално извършвана през процесния период.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза (лист 96)
начислена сума за тази услуга за периода е в размер на 58,64 лева.
Възражението за погасяване на задълженията по давност е
неоснователно, тъй като се претендират суми за периода 01.03.2017 г. –
30.04.2019 г. и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 09.07.2020 г. не са изтекли повече от 03 години от настъпване
на техния падеж, въпреки спирането на давността за периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. Съобразявайки обстоятелството, че сумата от 58,64 лева се
претендира като цена на услугата за дялово разпределение за периода
01.03.2017 г. – 30.04.2019 г., включващ 26 месеца и обстоятелството, че
съгласно съдебно-техническата експертиза в имота през процесния период е
имало четири отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители
на разходи за отопление и един водомер за топла вода, съдът намира, че сума
от 2,26 лева на месец не е прекомерна, съответно предявеният иск следва да
бъде уважен в пълния предявен размер от 58,64 лева. Върху сумата от 58,64
лева се дължи и законна лихва от 16.11.2022 г. до окончателното плащане.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху главницата за цена за топлинна енергия:
По този в тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава и че дължимото обезщетение за забава е в
размер на претендираната сума.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал.
10
3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се
начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза (на лист
95) по данни от счетоводството на ищеца след извършените плащания на
задълженията за процесния период, задълженията за топлинна енергия за
имота са на обща стойност от 3043,37 лева, от които: по фактура №
..../31.07.2017 г. за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. – 689,66 лева; по
фактура № ..../31.07.2018 г. за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. – 1386,29
лева и по фактура № ..../31.07.2019 г. – 967,42 лева.
Предвид изложеното и обстоятелството, че задълженият за периода
01.05.2016 г. – 28.02.2017 г. са погасени по давност, законна лихва за забава
се дължи върху вземанията за топлинна енергия периода 01.03.2017 г. –
30.04.2017 г. в размер на 114,94 лева и за периода 15.09.2017 г. – 12.03.2020 г..
тъй като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. лихва не се дължи
съгласно ЗМДВИППП. На основание чл. 162 ГПК и при използване на
калкулатора за изчисляване на законна лихва на НАП, съдът определи, че
законната лихва, изчислена върху сумата от 114,94 лева за периода 15.09.2017
г. – 12.03.2020 г. възлиза на 29,06 лева. Законната лихва върху задълженията
за топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. на стойност
1386,29 лева, изчислена за периода 15.09.2018 г. – 12.03.2020 г. възлиза на
209,89 лева, а лихвата върху задълженията за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2019 г. на стойност от 967,42 лева, изчислена за периода 15.09.2019 г. –
12.03.2020 г. възлиза на сумата от 48,37 лева. Така общият размер на лихвата
върху общите фактури е в размер на 287,32 лева.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза (лист 92)
в счетоводството на ищеца след отразяване на извършените плащания на
задълженията на имота за периода, е посочено, че задължението за законна
лихва възлиза на сумата от 159,31 лева. Поради това, съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 159,31 лева, а за сумата
над 159,31 лева до пълния предявен размер от 539,56 лева и за периода
13.03.2020 г. – 24.06.2020 г. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
11
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху главницата за цена за услугата „дялово разпределение“:
С общите условия от 2016 г., приложими към договора, не е
регламентиран падеж на това задължение, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ищецът не твърди и не установява
да е отправил до ответника покана за заплащането на цената на тази услуга, с
което действие да го е поставил в забава. Поради това, предявеният иск за
обезщетение за забава върху цената на услугата „дялово разпределение“ е
неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът съразмерно на
уважената част от исковете, който е поискал присъждане на такива с исковата
молба.
Ищецът доказва разноски в исковото производство в размер на 101,01
лева за платена държавна такса (платено нареждане на лист 42 по делото), 336
лева депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза (платежни
нареждания на лист 75 и от 30.01.24), 300 лева депозит за изготвяне на
съдебно-техническа експертиза (платежни нареждания на лист 74 и от
30.01.2024) и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, или общо 837,01 лева. За заповедното
производство ищецът доказва разноски за 73,07 лева държавна такса
(платежно нареждане на лист 10 от ч.гр.д. № 26653/2020) и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, или общо 123,07 лева. Съразмерно на
уважената част от исковете ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от 619,65 лева разноски в исковото и 91,11 лева разноски в
заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени по реда на чл. 422, ал. 1
12
ГПК от „.....“ ЕАД, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Д. Д. , ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. ...., дължи на „.....“ ЕАД, ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление: гр. ....., следните суми: 2486,65 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата от 159,31 лева – мораторна
лихва за забава за периода 15.09.2017 г. – 12.03.2020 г.; сумата от 58,64 лева
– главница за дялово разпределение за периода 01.03.2017 г. г. до 30.04.2019
г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 16.11.2022 г.
до окончателното изплащане на сумите – част от задължения, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 29653/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, 161. състав.
ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за незаплатена топлинна енергия за сумата
над 2486,65 лева до пълния предявен размер от 3043,37 лева и за периода
01.05.2016 г. – 28.02.2017 г.; иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
мораторна лихва за забава за сумата над 159,31 лева до пълния предявен
размер от 539,56 лева и за периода 13.03.2020 г.- 24.06.2020 г. и иска с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата
за услугата „дялово разпределение“, изчислена за периода 01.05.2017 г. –
24.06.2020 г.
ОСЪЖДА Р. Д. Д. , ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ...., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „.....“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище
и адрес на управление: гр. ....., сумата от 619,65 лева разноски в исковото и
91,11 лева разноски в заповедното производство съразмерно на уважената
част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач - „....“
ЕООД на страната на ищеца – „.....“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13