РЕШЕНИЕ
№ 8185
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110111453 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ “ ЕАД, ЕИК , представлявано от
- Изпълнителен директор срещу ЕЛ. Т. К., ЕГН: **********, адрес: гр. София, 1309, обл.
София, общ. 4, с която се иска да бъде прието за установено спрямо ответницата, че дължи
на ищеца сумата от 2749,70 лв., от която 2336,41 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със
законната лихва от 27.11.2020г. до изплащане на вземането, и 363,90 лева - мораторна лихва
за забава от 15.09.2018г. до 23.11.2020г., както и суми за извършена услуга дялово
разпределение в размер на 40,48 лева - главница за периода от м.10.2017г. до м. 04.2019г.,
ведно със законната лихва от 27.11.2020г. до изплащане на вземането, и 8,91 лева -
мораторна лихва за периода от 01.12.2017г. до 23.11.2020г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 59578/2020 г. на СРС.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: гр. София, 1309, обл. София, общ. , ж.к. „ “,
бл. , вх. Г, ет.1, ап. , Аб. №: , ИД номер:
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ “ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал.
1
3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от
10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответницата за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че
клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца
ответницата е изпадала в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана
законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не е погасила задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Нелбо
Инженеринг“ ООД.
Прилагат се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Изложени са твърдения, че част от
процесните суми са погасени по давност. Сочи се, че всички стойности по месечните
фактури са прогнозни до издаване на изравнителна сметка. Оспорват се сумите по размер
като завишени, съответно се оспорва и дължимата лихва. Прави се възражение за
погасяване по давност на вземанията.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 27.11.2020 г. „ “ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу ЕЛ. Т. К. за сумите: 2336,41 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за имот с инсталация № ,
аб. № за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 27.11.2020г. до
изплащане на вземането, и 363,90 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до
23.11.2020г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 40,48 лева
- главница за периода от м.10.2017г. до м. 04.2019г., ведно със законната лихва от
27.11.2020г. до изплащане на вземането, и 8,91 лева - мораторна лихва за периода от
01.12.2017г. до 23.11.2020г
С разпореждане от 15.03.2021 г. по ч. гр. д. № 59578/2010 г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 54.99 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което са
оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията
2
си по исков ред.
От представените по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот №86, том I,
рег. №1702, дело №81 от 2006 г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот №198, том
III, рег. № , дело № от 2020 г. се установява, че на 11.07.2006 г. ответницата ЕЛ. Т. К. е
придобила недвижим имот- апартамент №84, находящ се в гр. София, район „ “, ж.к. „ по
силата на дарение, а на 14.08.2020 г. е дарила същия този апартамент.
Видно от представения протокол от проведеното на 27.05.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. етажните собственици
са взели решение да се сключи договор с „ “ ООД, което дружество да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор между „ “ ООД и етажната собственост с адрес: гр. София, ж.к.
„ о силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди
за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия.
Пред СРС е ангажиран договор от 06.11.2007 г., сключен между „ “ ЕАД –
възложител и „ “ ООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил
на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че aбонатната
станция топлозахранва два входа - В и Г. Общия топломер в абонатната станция се отчита
по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема
показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и
сградна инсталация/ и БГВ. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58,
ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г.
Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1,
т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. Констатирано е, че в топлоснабдения имот през
процесния период е имало монтирани 3 броя ИРРО тип „ ” на радиатори в помещения: хол,
кухня и стая. В банята има щранг-лира без техническа възможност за монтаж на уред.
Показанията на този тип уреди се отчитат чрез „чип карта”, която се поставя в слота на
уреда, след което показанията на ИРРО се изчита със специализиран софтуер и цифрите се
прехвърлят автоматично на главен компютър във ФДР. Показанията на уредите се натрупват
и не се нулират след края на отоплителния сезон. За двата отчетни периода има служебно
изчисление за щранг-лирата в банята на база инсталирана мощност в размер на 680W,
умножена по МСРС /максимален специфичен разход на сградата/
Вещото лице е посочило, че от показанията на уредите е видно, че показания „старо“ за
периодите 17/18г. и 18/19г. не съвпада с показание „ново“ за следващия период, както би
трябвало да бъде. От отчетените стойности излиза, че уредите натрупват единици през
летния период, което технически е невъзможно. Вещото лице е заключило, че 3-те ИРРО не
показват реално отчетените единици, поради което от ФДР е следвало да се изчисли
3
служебно ТЕ за отопление на имот на база инсталирана мощност на отоплителните тела,
умножена по МСРС.
През процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена
по формула приложена в Наредба№ 16-334/06.04.2007г. върху пълната отопляема кубатура
143куб.м., но съгл. акт за разпределение на кубатурата и списък с разпределение на
кубатурите в сградата пълната отопляема кубатура, представени на в.л. е 140куб.м.
В процесния имот е имало поставен един брой водомер за топла вода. Отчетите от
28.05.2018г. и 12.05.2019г. с подпис на потребител са представени на в.л. и същите отчетени
стойности фигурират в изравнителните сметки.
СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата
Наредба№16-334 изменение от 01.06.2014г. и Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
Вещото лице е констатирало, че че топломера с фабр.№4011344 е преминал през
метрологична проверка през 2 годишен период и при проверките не са констатирани
отклонения извън допустимите стойности.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за процесния период за
отопление на сградна инсталация и имот и БГВ е 2198,79 лева/ с извършване на корекции
относно кубатурата при изчисление на сградната инсталация.
По изчисленията на вещото лице, след извършената корекция на кубатурата при
изчисление на сградната инсталация и след като се приспаднат сумите за отопление на имот
поради установените грешки при измерването на ТЕ, общо дължимата сума за отопление на
сградна инсталация и БГВ е 1953.68 лева.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че съгласно
счетоводните записвания на ищеца не са извършени плащания от страна от ответницата за
процесния период по издадените фактури за топлинна енергия, както и по фактурите за
дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
4
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представените договори за дарение се установява, че в рамките на процесния
период ответницата ЕЛ. Т. К. е била собственик на процесния топлоснабден имот с адрес:
гр. София,
От качеството на ответницата на собственик на топлоснабден имот, произтича и
качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ “ ЕАД и ответника за процесния период
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „ “ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ “ ЕООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
5
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния
период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на
доставената топлинна енергия за целия топлоснабден имот е 2198.79 лева. Съдът счита, че с
оглед направите констатации, че ИРРО не показват реално отчетените единици не може да
се установи при условията на пълно и главно доказване, че е доставена топлинна енергия за
имот в претендираното количество в процесния период. Ето защо следва да се уважат
исковете само за ТЕ за сградна инсталация и то при редукцията на кубатурата, изчислена от
вещото лице и за БГВ, за която е установена реална доставка, а именно за сумата в общ
размер на 1907.57 лева.
От страна на ответницата своевременно е направено възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК/ чл. 422, ал. 1 ГПК/ – 27.11.2020 г., към този момент би била изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 27.11.2017 г. По този начин
погасени по давност са вземанията по фактурираните по прогнозни данни суми в размер от
261.80 лева за периода от месец май 2017 г. до месец септември 2017 г.
Дължима е сумата, изчислена от вещото лице по СТЕ с направените от съда
корекции/1907.57 лева/ и приспадане на сумата за погасения по давност период – 261.80
лева или 1645.77 лева.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Ищецът има вземане срещу ответника за мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. до
23.11.2021 г. в размер на 256.33 лева, изчислен от съда с данъчен калкулатор на НАП.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на
6
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на
чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени
от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „Топлофикация София”
ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по
основание.
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение е
правилно определена, не е погасена по давност и е на обща стойност от 40.48 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответницата на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последната не е изпаднала в забава и не дължи на „Топлофикация София”
ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 8.91 лева- лихва за периода 01.12.2017 г.-
23.11.2020 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ ” ЕАД съобразно уважената част от исковете се
следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на
462.73лв., от общо дължим размер от 654.99 лева/ в т.ч. държавна такса-54.99 лева, депозит
за вещи лица-500 лева, и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на
100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -74.17 лева от пълен размер от
104.99 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ЕЛ. Т. К. , ЕГН: **********, адрес: гр. Со ап.
дължи на „ - ” ЕАД, ЕИК , на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК сумата от 1645.77 лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.10.2017г. до м.04.2019г., ведно със
законната лихва от 27.11.2020г. до изплащане на вземането, и 256.33 лева - мораторна лихва
за забава от 15.09.2018г. до 23.11.2020г., както и суми за извършена услуга дялово
разпределение в размер на 40,48 лева - главница за периода от м.10.2017г. до м. 04.2019г.,
ведно със законната лихва от 27.11.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е
7
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 59578/2020 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за сумите за топлинна енергия /ТЕ/ над уважения размер от 1645.77
до пълния претендиран размер от 2336.41 лева, за мораторна лихва над уважения размер от
256.33 лева до пълния претендиран размер от 363.90 лева, претенцията за законна лихва
върху неоснователния размер на главницата и иска за сумата от 8,91 лева - мораторна
лихва върху сумите за дялово разпределение за периода от 01.12.2017г. до 23.11.2020г.
ОСЪЖДА ЕЛ. Т. К. , ЕГН: **********, да заплати на „ - ” ЕАД, ЕИК , съдебно-
деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № 59578/2020 г. на СРС в размер на 74.17
лв., както и за настоящото производство, в размер на 462.73 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ “ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8