МОТИВИ към ПРИСЪДА № 22
от 10.03.2020 г. по НОХД № 119/2020 г. по описа на РС-Кърджали
Повдигнато е обвинение срещу З.Р.Х. *** за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, извършено в
периода от 04.05.2019 г. до 04.01.2020 г. в с.Опълченско, общ.Кърджали.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа
обвинението срещу подсъдимата. Намира за безспорно установено извършеното от
същата престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за което е предадена на съд. Моли
при определяне на наказанието на Х. да бъде отчетено чистото й съдебно минало,
добрите характеристични данни и направените самопризнания, както и липсата на
отегчаващи вината обстоятелства. Затова счита, че спрямо подсъдимата следва да
бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК, като й се наложи наказание „глоба“
в минимален размер.
Подсъдимата в
съдебно заседание се признава за виновна и дава обяснения за случилото се през
инкриминирания период. Твърди, че не платила издръжката на детето си, защото не
могла да работи и затова нямала средства.
Съдът като взе предвид всички доказателства събрани по
делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата З.Р.Х. е родена на *** ***, обл.Хасково, с
българско гражданство, неомъжена, с основно образование, безработна, неосъждана,
с ЕГН **********. Ползва се с положителна характеристика по местоживеене.
През 1997 г.
подсъдимата З.Р.Х. и свидетеля Р.И.С. заживели на съпружески начала. Двамата се
установили да живеят в с.Опълченско, общ.Кърджали, но не сключили граждански
брак. По време на съвместното им съжителство се родили децата Г. Р.С., родена
през 1998 г., и Г.Р.С., родена на *** г. Първоначално съпружеските отношения
между подсъдимата З.Х. и свидетеля Р.С. били нормални, но впоследствие се
влошили. През 2017 г. те се разделили, при което подсъдимата напуснала семейното
жилище и отишла да живее в ***. Малолетното дете Г.С. останало в дома на бащата
Р.С.,***, и той изцяло поел грижата за него.
През 2018 г.
свидетелят Р.С. *** искова молба срещу подсъдимата, с правно основание чл.146, ал.2
от СК. По този повод било образувано гр.дело № 1599/2018 г. по описа на PC-Кърджали. С решение
№ 136 от 19.03.2019 г. по гр.дело № 1599/2018 г. по описа на PC-Кърджали, влязло в сила
на 03.05.2019 г., З.Р.Х. била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер
на 160 лева на малолетната си дъщеря Г.Р.С., ЕГН **********, родена на *** г.,
чрез нейния баща и законен представител Р.И.С..
Въпреки, че узнала,
че е осъдена да издържа малолетната Г.С., подсъдимата не заплащала никаква сума
в полза на детето и не се интересувала от него. За периода от 04.05.2019 г. до
04.01.2020 г. тя не изпълнила задължението си и не платила дължимите суми за
издръжка от по 160 лева на месец. Така З.Х. просрочила
общо 8 месечни вноски за издръжка на дъщеря си Г., на обща стойност 1 280 лева.
Така възприетата фактическа обстановка се установява
от анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: обясненията
на подсъдимата, дадени на съдебното производство; показания на свидетеля Р.С., дадени в хода на съдебното следствие, кредитирани
изцяло; Решение № 136 от 19.03.2019 г. по гр.дело № 1599/2018 г. по описа на PC-Кърджали;
Изпълнителен лист от 08.04.2019 г.; Удостоверение
за раждане от *** г.; Справка за съдимост на подсъдимата; Характеристична
справка на подсъдимата; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимата; Социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“-Кърджали
относно детето Г.Р.С.; Социален доклад на Дирекция
„Социално подпомагане“-Харманли относно детето Г.Р.С., както и другите писмени доказателства, събрани и приети в хода на досъдебното и съдебно
производство.
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимата З.Р.Х. е осъществила от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав на чл.183, ал.1 от НК, тъй като в периода от 04.05.2019 г. до 04.01.2020 г. в с.Опълченско,
общ.Кърджали, след като е осъдена да издържа свой низходящ – дъщеря си Г.Р.С. ***,
с ЕГН **********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно осем месечни вноски на обща стойност 1 280 лева. За
съставомерността на престъплението по този текст е необходимо от обективна
страна деецът да е бил осъден, т.е. да има влязло в сила съдебно решение за
това да издържа свой низходящ. В дадения казус има такова решение, влязло в
сила на 03.05.2019 г., за което тя е научила и знае, че касае осъждане за това,
че дължи издръжка на детето си Г.Р.С.. Това престъпление се извършва само с
пряк умисъл, който включва съзнателно неизпълнение на задължението за заплащане
на издръжка. У подсъдимата такъв е налице, тя е съзнавала общественоопасния
характер на извършеното, предвиждала е и е искала настъпването на
общественоопасните му последици. Х. е работоспособна, макар и постъпленията й
да са недостатъчни, от нея като родител се изисква издължаване на сумите. Тези
факти са доказани от всички посочени по-горе доказателства по делото. Те именно
установяват по категоричен начин, че подсъдимата е осъществила с бездействието
си престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Няма данни З.Х. да страда
от здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността й да упражнява
труд, поради което не са били налице обективни причини, пречещи й своевременно
да заплати дължимата издръжка. Не са установени доказателства подсъдимата да е
била в обективна невъзможност да си намери работа, респ. да е изчерпала всички
възможни законови механизми за справяне със ситуацията, в която се е намирала.
Тези изводи са в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл.183,
ал.1 от НК, в която е отбелязана необходимостта във всеки отделен случай
съдилищата внимателно да изследват наличието /липсата/ на непреодолими пречки
за изпълнение на задължението на дееца. По отношение на подсъдимата не са
установени каквито и да било обстоятелства и пречки от непреодолимо естество,
препятстващи заплащането на месечната издръжка в полза на детето Г..
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимата, съдът съобрази предвиденото наказание за престъплението
по чл.183, ал.1 от НК - „лишаване от свобода“ до една година или „пробация“;
степента на обществена опасност на подсъдимата - ниска, с оглед необремененото
й съдебно минало; смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото съдебно
минало на дееца, добрите характеристични данни, с които се ползва по
местоживеене, както и направеното самопризнание; липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства. Отчитайки всичко изложено, съдът на основание
чл.54 от НК определи на подсъдимата второто по тежест наказание, предвидено в
чл.183, ал.1 от НК, а именно „пробация” със следните пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца с периодичност
два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от 6 месеца. Настоящата инстанция не намери изключително или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в
закона наказание за конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко,
поради което и не приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Изтъкнатите смекчаващи
обстоятелства мотивираха съдът да наложи на подсъдимата наказание „пробация”
именно в посочения минимален размер.
Така определеното по вид и размер наказание ще изпълни
целите предвидени в НК и ще спомогне, както за превъзпитаването на подсъдимата,
така и ще подействат възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: