№ 10531
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110101237 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „*********“ ЕАД срещу Е. Е. Д., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове
с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми,
представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. ************, с абон.
№ 37032, а именно: сумата от 26.93 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода
от м. 05.2020 г. до м. 11.2020 г., ведно със законната лихва от 22.08.2024 г. до окончателното
плащане; сумата от 9.14 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 06.08.2024 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 50437/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, към
което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за
имота, като клиентът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени от „**************” ЕООД по реда за дялово
разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
признава възникването на процесните задължения, но твърди, че ги е платил.
Третото лице – помагач на ищеца „**************“ ЕООД не изразява становище
по делото.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50437/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете
са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок
възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и
издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения съдът намира, че предявените
искове са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковите претенции се обуславя от доказването от ищеца на следните
предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; изискуемост на вземането;
изпадането на ответника в забава по отношение на главното задължение; размера на
обезщетението за забава.
В случая с Определение № 15387/01.04.2025 г., в което е обективиран проектът за
доклад, допълнен с протоколно определение от 15.05.2025 г. и приет за окончателен без
възражения на страните, са обявени за безспорни следните обстоятелства: наличието през
исковия период на договорно отношение между ищеца и ответника за доставка на топлинна
енергия за битови нужди в процесния имот; реалната доставка на топлинна енергия в имота
през исковия период, цената на която възлиза на претендираната сума; изпадането на
ответника в забава по отношение на главницата с период на забава и размер на
обезщетението за забава съобразно посоченото в исковата молба; плащането в хода на
процеса от ответника на ищеца на сумата от 139 лв., с която са погасени процесните
задължения.
Следователно по делото е установено възникването на процесните вземания на
ищеца срещу ответника, както и тяхното погасяване чрез плащане.
Извършеното в хода на исковото производство плащане на процесните вземания
следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното решение с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
След като плащането е извършено в хода на исковото производство, се налага извод,
че ответникът е станала повод за завеждане на делото, поради което той следва да понесе
отговорността за разноските. Този извод не се влияе от изложените от ответника
съображения, че не е дал повод за завеждане на делото, защото не е уведомен за
задълженията, доколкото в ищцовите общи условия е предвиден срок за тяхното плащане,
респ. изпращането на покана от дружеството не е необходимо.
2
В случая ищецът признава, че с полученото плащане са погасени и вземанията му за
разноски за заповедното и за исковото производства и за юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство. Следователно останало е непогасено единствено вземането му за
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Неговият размер съдът определя
на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявените по реда на чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от „*********“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, срещу Е. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: с. ***********,
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи
задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. ************, с абон. № 37032, а
именно: сумата от 26.93 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2020
г. до м. 11.2020 г., ведно със законната лихва от 22.08.2024 г. до окончателното плащане;
сумата от 9.14 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 06.08.2024 г., за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
50437/2024 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА Е. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: с. ***********, да заплати на
„*********“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, на
основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултското възнаграждение
за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „**************“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3