Р Е Ш Е Н
И Е
№….
гр. София, 01,04,2022г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на двадесет
и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова,
гр. дело №12855 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от В.А.Б. срещу „У.Б.“ АД, иск с пр.осн.
чл.439 от ГПК за установяване спрямо ответника на недължимост, като
погасени по давност на следните суми:
- сумата от 2960797,03евро,
включваща непогасена главница в размер на 2850000,00евро,
договорна лихва за периода от 20,04,2012год. до 21,08,2012год. в размер на 96547,03евро и такси в размер на 14250,00 евро по Договор за кредит №
428/05208/020045/19,07,2010год., изменен с последващи анекси към него, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 23,08,2012год. до окончателното плащане на задължението, както и
сумата от 115816,31лева - разноски
по делото, за които суми в полза на „У.Б.“ АД е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №12157/2012год. по описа на ВРС,
които суми са обективирани в Изпълнителен лист от 31,08,2012год., издаден по
ч.гр.д.№12157/2012год., въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.дело № 20178080400037 по описа на ЧСИ З..Д.,
район на действие ОС-гр. Варна, peг.№808 на КЧСИ/
предходен № 20127160401160/;
- сумата от 242329,85 евро,
включваща непогасена главница в размер на 231600,00
евро по Договор за кредит № 489/05208/020045/11,08,2011г., изменен с
последващи анекси към него, договорна лихва за периода от 20,04,2012год. до
21,08,2012год. в размер на 10729,85 евро,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 23,08,2012год. до окончателното плащане на задължението, както и
сумата от 9479,12 лева, разноски по
делото, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 12187/2012год. по описа на ВРС, които суми са обективирани в
Изпълнителен лист от 10,09,2012год., издаден по ч.гр.д.№12187/2012год. , въз
основа на който е образувано и изп.дело №20178080400039 по описа на ЧСИ З..Д.,
район на действие ОС-гр. Варна, peг. № 808 на КЧСИ/
предходен № 20127160401161/.
Релевират се доводи, че ищецът е солидарно задължено лице по Договор за
кредит № 428/05208/020045/19,07,2010г. и анекси към него и по Договор за кредит
№489/05208/020045/11,08,2011г. и анекси по него за задължения на „С.Т.енд Е.П.“ООД. Поради неизпълнения на
задълженията по кредита банката се е снабдила срещу ищеца със заповеди за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителни листове по ч.гр.д.
№12157/2012год. и ч.гр.д. № 12187/2012год. и двете по описа на РС-гр. Варна.
Във връзка с изпълнението на издадените изпълнителни листове са образувани
изпълнителни дела № 20178080400037 и
№ 20178080400039 по описа на ЧСИ З..Д.,
район на действие ОС-гр. Варна, peг.№808 на КЧСИ. Въз
основа на молба на ищеца, с разпореждане на съдебния изпълнител, производството
по и.д. № 20178080400037 било прекратено поради изтичане на срок по чл. 433, т.
8 от ГПК, като последваща жалба от страна на взискателя
„У.Б.“ АД срещу разпореждането е отхвърлена с Определение от 28,01,2019год. по
в.ч.гр.д. № 27/2019год.
По молба на банката е образувано ново изпълнително дело за изпълнение на
вземанията по и.л. по гр.д. №12157/2012год. по описа на РС – гр. Варна.
Посочва, че падежът на задълженията по Договор за кредит №
489/05208/020045/11,08,2011г. е настъпил на 20,07,2012год., докато относно
Договор за кредит № 428/05208/020045/19,07,2010год. е обявена предсрочната
изискуемост на задълженията по тях считано на 18,08,2012год. Предвид това
поддържа, че е изтекъл 5-годишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД.
В указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от
ответника „У.Б.“ АД, в който е изложено становище за недопустимост и
неоснователност на предявените искове. Поддържа, че не притежава пасивна
процесуална легитимация за участие в процеса, доколкото не е носител на вземане
срещу ищеца, предвид това че е прехвърлил вземанията си на ответника „А.з.с.н.в.“
ЕАД, което от своя страна е прехвърлило същите на „Д.С.И.“ ЕООД, след което са последвали нови цесии с
процесните вземания, като към момента на подаване на отговора на исковата
молба, кредитор по вземанията се явява „Ч.х.“ АД. Оспорва да е изтекла
погасителната давност по отношение на вземанията по договора. Посочва, че от
страна на банката редовно са извършвани действия в рамките на 5 годишния срок
по чл. 110 от ЗЗД, с които е прекъсвана давността. От друга страна посочва, че
до постановяването на Тълкувателното решение по тълк.д.
№ 2/2013год. – 26,06,2015год., давност по отношение на процесните вземания не е
текла доколкото са били приложими разясненията на ППВС № 3/18,11,1980год.,
съгласно които образуваното изпълнително дело спира давностния
срок. Възразява срещу разпореждането, с което ищецът е частично освободен от
заплащането на държавна такса.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата
претенция. Претендира разноски.
При така изложеното
след като обсъди доказателствата по делото и на
осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните по фактите относно инициирани
заповедни производства от У. Б. АД по гр.д.№12157/2012год. и
12187/2012год. по описа на РС Варна, по които са издадени заповеди за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и е
допуснато незабавно изпълнение с изпълнителни листове от 31,08,2012год. и
10,09,2012год., с които В. А.Б. е осъден
при условията на солидарност с останалите физически и юридически лица да
заплати процесните суми.
Не се спори
да не са проведени искови производства по реда на чл.422 от ГПК, предвид
липсата на депозирани възражения срещу издадените заповеди за изпълнение.
Въз основа на издадените изпълнителни листове, „У.Б.“АД е инициирала с молба от 14,09,2012год. изпълнително дело
№20127160401160/ последващ №№ 20178080400037 по описа на ЧСИ З..Д., район на действие
ОС-гр. Варна, както и изпълнително дело с №20127160401161/последващ №20178080400039 по описа на ЧСИ З..Д.,
район на действие ОС-гр. Варна за процесните суми. Видно от приложените
заповеди за изпълнение с №6797/31,08,2012год. и заповед №6532/27,08,2012год.
сумите са дължими на основание два договора за кредит с №428/05208/020045/19,07,2010год. и с №489/05208/020045/11,08,2011год.
При така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с пр.кв. чл.
439, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на вземане, за което е издадена
заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.
Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Следователно
релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани
с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния акт
/в случая заповед за изпълнение/ юридически факт, довел до погасяване на вземането по него. В тежест на
ответника е да установи спиране, съответно прекъсване на погасителната давност
относно вземането.
По основателността на иска:
Тъй като процесната хипотеза касае вземане, което не е установено с
влязло в сила решение, то приложимата материално-правна разпоредба, касаеща
давността съгласно чл.110 ЗЗД и чл.111, б.“в“ от ЗЗД е пет години относно
главницата, разноски и такси и три години относно претенцията за договорна и
мораторна лихва. Неприложима е нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, доколкото същата
е специална и касае влязло в сила решение, поради което не може да бъде тълкувана разширително.
Съгласно т. 14 от ТР № 2/2013 на ОСГТК на ВКС заявлението за издаване на заповед за изпълнение, доколкото не е предявен иск по чл. 422 ГПК, не прекъсва давността за вземането на осн.чл. 116, б."б" от ЗЗД
. Заповедното производство е уредено като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със депозиране на заявлението.Давността не се
прекъсва и с влизане в сила на заповедта
за изпълнение или и с изтичане на
срока за възражение по чл.414 от ГПК, предвид ограничителния характер
на чл.116 от ЗЗД, сочещ на основанията за прекъсване на давността, който не
може да се тълкува разширително. Действително
признаването на вземането може да се
обоснове с конклудентни действия на длъжника, но
бездействието да подаде възражение не е равнозначно на признаване на вземането.
Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението,
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица.
Съгласно разясненията дадени с т.10 на ТР № 2/2015 ВКС
и на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години
изпълнителното производство се прекратява по право като новата погасителна
давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано или
предприето последното валидно изпълнително действие. Фактът на прекратяване на
изпълнителното производство има отношение за основателността на предявения
отрицателен установителен иск, доколкото това е крайният момент, до който е
дължима преценката относно предприемането на валидни изпълнителни действия,
прекъсващи давността за събиране на вземането. След прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител няма компетентност да извършва
изпълнителни действия и служебно следва да вдигне наложените запори и възбрани.
Относно погасяване на вземането по давност, съдът
изхожда от мотивите към т. 10 от ТР № 2/20158 г. на ВКС, съгласно които при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
но давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В този смисъл преценката дали е изтекла погасителната давност за
процесните вземания се извършва като се съобразят конкретните действия по
принудително изпълнение, които се считат приложени съобразно чл. 450 ГПК,
получаване на съобщение съгласно чл. 450, ал. 2 от ГПК, връчване на съобщението
до трето лице по смисъла на чл. 507 ГПК, вписване на възбрана и др.
Съдът
следва да съобрази постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. Съгласно
установеното с цитираното решение последващи тълкувателни решения нямат подобно
на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента,
в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателният акт се
състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната
норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващи тълкувателен акт.
Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР,
поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се
прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да
бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите
които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до
тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към
този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се
осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици
трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било
действащо към момента на настъпването на последиците.
От значение за правата на длъжника и възможността му
да се противопостави на заявените срещу него права е връчването на заповедта за
изпълнение, с отбелязване за издадения изпълнителен лист /така чл. 418, ал. 5
от ГПК/. В случая заповедите за изпълнение са връчени и влезли в сила. Във всеки случай, това
би имало отношение към началото на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизането в
сила на заповедта за изпълнение. Следва да се отбележи, че дори заповедта да не
е влязла в сила, това не би било пречка за предявяване на установителен иск за
несъществуването на процесните вземания – в този смисъл Определение № 318 от
09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.
Съдът не споделя тезата, че при предявен отрицателен
установителен иск не намира приложение чл.116,б.Б от ЗЗД, и чл.115, б.ж ЗЗД.
Установяване погасяване на вземането по давност не е равнозначно на
несъществуване на вземането, а на погасяване на правото на принудително изпълнение като санкция на кредиторовото бездействие. При предявен отрицателен
установителен иск кредиторът не е в състояние да предяви положителен
установителен иск, тъй като би бил процесуално недопустим, както и не би могъл
да предприеме валидно изпълнителни действия при спряно изпълнение. Ето защо
възражението в отговора на исковата молба за това да не е настъпил
фактическия състав на погасителната
давност прекъсва давността. / В този
смисъл съдът съобрази и Решение №
257 от 30.04.2020 г. по гр. д. № 694/2019 г., Г.К., ІІІ Г. О. на
ВКС по аналогична хипотеза/.
По отношение на вземането за договорна лихва е приложим
тригодишен давностен срок по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, с оглед което
погасена по давност е договорната лихва за сума в размер на 96547,03евро, за периода
от 20,04,2012год. до 21,08,2012год. и 10729,85евро, за периода от
20,04,2012год. до 21,08,2012год., тъй като тригодишната давност е изтекла на
26,06,2018год. преди датата на исковата молба -03,10,2019год.
Ето
защо исковата претенция в тази част е основателна.
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на
90,00лв. от общо 3000,00лв.-д.т.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на
ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковата претенция
в размер на 25920,00лв. от общо 27000,00лв.-адв.
възнаграждение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В.
А.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 2 иск с правна
квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено
по отношение на „У.Б.
АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес ***, че В. А.Б. не
дължи сума в размер на 96547,03евро– лихва за
периода от 20,04,2012год.
до 21,08,2012год., за която е издаден изпълнителен лист от 31,08,2012год.
по гр.д. № 12157/2012год. на ВРС, и е образувано изпълнително дело № 20178080400037 по
описа на ЧСИ З..Д., район на действие ОС-гр. Варна, peг.№808
на КЧСИ/ предходен № 20127160401160/; както и
сума в размер на 10729,85 евро -договорна лихва за периода от 20,04,2012год. до
21,08,2012год., за която е издаден изпълнителен лист от 10,09,2012год., по
ч.гр.д.№12187/2012год., въз основа на
който е образувано и изп.дело №20178080400039 по описа на ЧСИ З..Д.,
район на действие ОС-гр. Варна, peг. № 808 на КЧСИ/
предходен №
20127160401161/. поради погасено по давност право на
принудително изпълнение като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове от В.А.Б. срещу „У.Б.“ АД, с пр.осн.
чл.439 от ГПК за установяване спрямо ответника на недължимост на
следните суми:
ОСЪЖДА
„У.Б. АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес ***, да заплати на В. А.Б.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 2 на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в
размер на 90,00лв.-държавна
такса.
ОСЪЖДА
В. А.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
офис 2 да заплати на „У.Б. АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 25920,00лв.-адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач Ч.х. АД
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.