№ 411
гр. Сливен, 24.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело
№ 20222230103999 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирана е молба- вх. № СД-…..5144/23.02.2023г., от негов процесуален
представител по пълномощие- адв. Н. К., в която прави изявление, че няма да може да
присъства в заседанието, но и искане да бъде даден ход на делото.
Ответникът редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
За изясняване на т.н. предварителни въпроси и фактическата по делото обстановка
излага, че от съдържанието на исковата молба може да се направи извод, че твърдението на
ищеца е, че има вземане в размерите и на основанията, посочени в исковата молба, за които
и е депозирал преди това заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по чл. 410 от ГПК. В случая заповедно производство се е развило по ч. гр. дело №
2538/2022 г. на Сливенски районен съд. Такава заповед му е издадена, но не и изпълнителен
лист, а заповедния съд му е дал указания, че за вземанията си по нея трябва да предяви
установителни искове за съществуването им и е сторил това в хипотезата на чл. 415 ал. 1, т.
2 от ГПК.
1
Това именно е принудило ищцовото дружество да заяви вземанията си срещу
ответника и в общия исков процес.
Трябва да се отбележи, че исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок от
получаване на съобщението с указанията на съда. Исковете са подведомствени на
съдилищата в Република България; подсъдни са на Районен съд - Сливен както по правилата
на родовата, така и на местната подсъдност. Исковете са допустими не само, защото са
предявени в срок, а и защото за ищеца е налице правен интерес от тях. Те са: първия за
главница в размер на 110,59 лв., а втория за мораторна лихва в размер на 5,44 лв.
Първото вземане е формирано от стойността на доставяна до обект на ответника в с.
Горно Александрово, вода и отвеждане на отпадни води, а второто представлява
обезщетение, под формата на мораторна лихва, за вреди от забавата в плащането на
главницата. Ищецът черпи права или по-скоро обосновава правния си интерес от
установителните искове от обстоятелството, че за вземанията по исковата молба по-рано във
времето на „В и К - Сливен” ООД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, но
съда му е указал, че трябва да установи наличието им в исков процес.
Всеки от двата иска е за съществуване на вземането по см.на чл. 415 ал. 1 и чл. 422
ал.1 от ГПК и са положителни установителни.
На ответника е връчен препис от исковата молба. Писмен отговор той не депозира, а
и срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК е изтекъл.
Не може да се констатира, че е налице признание на факт или право.
Няма обстоятелства по делото, които да не се нуждаят от доказване.
Съдът разпределя доказателствената тежест за страните по следния начин:
ищецът следва да установи:
- че ответника е бил потребител на доставяната от него услуга- питейна вода на
посочения в исковата молба обект, находящ се в с.Горно Александрово.
- размера на вземането си.
- че за вземането си се е снабдил със заповед за изпълнение.
На ответника не разпределя доказателствена тежест. Все пак указва, че принципно,
в производства като тези, в тежест на ответника-длъжник е да докаже, че е погасил
задълженията си, напр. чрез плащане.
На основание чл. 146 ал. 2 от ГПК съда УКАЗВА, че ищцовата страна е направила
2
доказателствени искания за установяване на релевантни за делото факти.
Ответникът не е направил доказателствени искания.
На основание чл. 146 ал. 3 от ГПК, съда ДАВА възможност на страните по делото
да вземат становище по исковете и в съдебно заседание, както и по доклада и дадените
указания.
Съдът докладва писменото изявление на пълномощника-адвокат на ищцовото
дружество, че исковете се поддържат. С него представя и карнети- за отчета на
потреблението в имота на ответника.
На основание чл. 148 от ГПК съда трябва да се произнесе по доказателствените
искания на страните. Такива са направени от ищцовата страна - в исковата молба и съда е
взел становище с постановено в закрито съдебно заседание определение № 412 от 07.02.2023
г., като е допуснал за прилагане към настоящото дело ч. гр. дело № 2538 по описа на
Сливенски районен съд за 2022 г., тъй като в него се е развило по-рано заповедното
производство между същите страни, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА към настоящото гражданско дело, ч. гр. дело № 2538 по описа на
Сливенски районен съд за 2022 г.
Като писмени по делото доказателства следва да бъдат приети приложенията на
исковата молба- фактури, издавани от ищцовото дружество, за периода 01.06.2021 г.-
31.01.2022 г. Същата преценка при същите аргументи съда прави и за представените с
депозираната молба от пълномощника на ищеца документи- карнети за отчета на водомера в
имота на ответника. Ето защо, съда
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства документите, представени с
исковата молба - фактури, издадени от самото дружество за периода 01.06.2021г.-
31.01.2022г.
ДОПУСКА, ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства представените с
молбата вх.№ 5144/ 23.03.2023г. два карнета.
Съдът счита, че съдебното дирене следва да бъде приключено и
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и
ДАВА ХОД на УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Председателят на съдебния състав докладва писменото изявление на
проц.представител на ищеца, че исковете се поддържат, както и искането му по тях съда да
се произнесе с неприсъствено решение. Ищецът претендира разноски.
СЪДЪТ: В случая е възможно да се постанови неприсъствено решение, тъй като не е
депозиран писмен отговор; ответника не се явява/не се представлява в днешното съдебно
заседание, което е първо по делото и не прави искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Поради това са налице условията на чл.238 от ГПК.
Налице е и предпоставката по чл.239 ал.1 от ГПК, тъй като исковете са вероятно
основателни. Законът изисква при такъв вид решения само вероятна основателност на иска,
а не пълно главно доказване. Главният иск е вероятно основателен, защото освен всичко
друго не е в тежест на ищеца да доказва отрицателния факт на липсата на плащане от
ответника, а в тежест на последния е да докаже плащането, ако такова е извършено. В
случая такива доказателства не са ангажирани, а и не бяха оспорени представените от ищеца
доказателства, както и твърдяните в исковата молба факти, на които са основани паричните
вземания. Така също, ищеца ангажира писмени доказателства- фактури, карнети, които
сочат на извод, че самия той е изпълнявал своите задължения.
Вероятната основателност на главния иск налага извод за вероятна основателност и
на втория- тъй като той като акцесорен следва съдбата на главния. Така също, съгл.чл.86 от
ЗЗД, а и изрична разпоредба на от ОУ на ВиК Сливен, при забава в плащането, длъжника
дължи като обезщетение лихва.
С тези аргументи съда съобщи, че ще се произнесе с неприсъствено решение, което
ще бъде ОБЯВЕНО на 24.04.2023 г.
Съдът указва, че постановените днес актове не подлежат на обжалване.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 09:45 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
4