Р
Е Ш Е Н И Е
№ 139
гр.Сливница 04 февруари 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи
състав, в публичното заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Мария Иванова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №595 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.415, вр.чл. 422 от ГПК
Ищецът „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. Цариградско шосе 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, чрез адв. Р.Д., преупълномощена от адвокатско съдружие „ С.Д.П.” е предявил против Д.Л.С. ЕГН ********** с адрес ***, иск с правно основание чл.415 вр.чл. 422 ГПК.
Твърди се в исковата молба, че ответникът се намирал с ищеца в облигационни отношения, регулирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД - доставчик на електрическа енергия на обособена територия, определена в Приложение № 1 към Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л - 409 - 17/01.07.2013 година, по силата на депозирано от нея заявление до ищеца за поемане на задължение на Г.Й.И. потребител с клиентски номер ИТН ****. По заявлението е сключен споразумителен протокол от 13.03.2017г. за заплащане на неплатената потребена ел.енергия към ищеца от потребител ИТН **** на равни месечни вноски с посочени в протокола падежи. На основание т.5 от споразумителния протокол, ответникът се е задължил да заплати сумите по девет броя фактури: фактура № ********* от 14.05.2016г. на стойност 23,38 лв. за периода 05.04.2016г.- 03.05.2016г.; фактура № ********* от 12.06.2016г. на стойност 65,09 лв. за периода 04.05.2016г.- 01.06.2016г.; фактура № ********* от 13.07.2016г. на стойност 67,76 лв. за периода 02.06.2016г.- 01.07.2016г.; фактура № ********* от 12.08.2016г. на стойност 55,16 лв. за периода 02.07.2016г.- 01.08.2016г.; фактура № ********* от 12.09.2016г. на стойност 79,55 лв. за периода 02.08.2016г.- 01.09.2016г.; фактура № ********* от 12.10.2016г. на стойност 115,09 лв. за периода 02.09.2016г.- 01.10.2016г.; фактура № ********* от 12.11.2016г. на стойност 95,24 лв. за периода 02.10.2016г.- 01.11.2016г.; фактура № ********* от 10.12.2016г. на стойност 95,24 лв. за периода 02.11.2016г.- 02.12.2016г. и фактура № ********* от 12.01.2017г. на стойност 89,68 лв. за периода 03.12.2016г.- 02.01.2017г. Ищецът е издал справка за възникнали задължения и е начислил лихва за процесния период, както следва за фактура № ********* – 3,19 лв. за периода 10.03.2017г.- 21.12.2017г.; за фактура № ********* – 9,08 лв. за периода 29.07.2016г.- 21.12.2017г.; за фактура № ********* – 8,89 лв. за периода 30.08.2016г.- 21.12.2017г.; за фактура № ********* - 6,77 за периода 29.09.2016г.- 21.12.2017г.; за фактура № ********* -9,12 лв. за периода 29.10.2016г.- 21.12.2017г.; за фактура № ********* – 12,26 лв. за периода 29.11.2016г.- 21.12.2017г ; за фактура № ********* – 9,34 лв. за периода 29.12.2016г.- 21.12.2017г.; за фактура № ********* – 8,52 лв. за периода 31.01.2017г.- 21.12.2017г. и за фактура № ********* -7,23 лв. за периода 01.03.2017г.- 21.12.2017г. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в РС Сливница, по което е образувано ч.гр.д. № 11/ 2018г. Твърди, че длъжникът е упражнил правото си по чл. 414, ал.1 от ГПК и е подал възражение. Поради което за ищецът е възникнало задължението да предяви настоящият иск за установяване, че длъжникът Д.Л.С. ЕГН **********, с електроснабден имот находящ се в гр. Б., ИТН ****, дължи на „ЧЕЗ Електро България” АД по издадената заповед за изпълнение сумата от 686,19 лв. главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 05.04.2016г. до 02.01.2017г. ; сумата от 74,40 лева -законна лихва за забава, считано от 29.07.2016 г. до 21.12.2017 година, както и законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата. Претендират се и разноските по заповедното и по настоящето производство. Представя писмени доказателства под опис, прави доказателствени искания за допускане на съдебна експертиза, от която да се установи редовността на воденото счетоводство от ищеца и поставя въпроси. Изисква прилагане на частно гражданско дело 11/ 2018г по описа на РС Сливница.
С разпореждане от 06.02.2019г. съдът е
предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство на
ответника Д.Л.С.. С разпореждане от 14.03.2019г. е назначен определеният от
Софийска адвокатска колегия адвокат. Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответника, чрез
процесуалния му представител, като в указания срок не е постъпил писмен
отговор. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител не представя
доказателства и няма доказателствени искания.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Установява се, че на 09.01.2018 год. ищецът депозирал в Районен съд Сливница заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу Д.Л.С. ЕГН **********, с клиентски номер **** за заплащане на следните суми: 686,19 лв. - неизплатени суми за доставена и използвана от ответника ел. енергия за електроснабден имот с адрес с. Б., за периода от 05.04.2016г. до 02.01.2017г; лихва за забава в размер на 74,40 лева лв. за периода 29.07.2016 г. до 21.12.2017., законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, претендира разноските по производството. В тази връзка било образувано ч. гр. дело № 11/2018 год. по описа на Районен съд Сливница, ІV-ти състав, като на 10.01.2018 год. в полза на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК ********* е била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника съгласно чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане от 09.07.2018г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Настоящите искове са предявени в указания срок.
Ищецът е доставчик на електрическа енергия за територията, на която
се намира и процесният обект на доставяне на ел. енергия, съгласно Приложение 1
към Лицензия за доставка на електрическа енергия от последна инстанция № Л -
409 - 17/01.07.2013 година. От представените Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ
Електро България” АД е видно, че съгласно същите потребител на
електрическа енергия за стопанскии нужди е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект,
присъединен към електроразпределителната мрежа /чл. 4, ал. 4/, съгласно
действащото законодателство, като потребителят е длъжен да заплаща стойността
на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в общите условия /чл. 13.1/. В чл. 19, ал. 8 и 9 е предвидено, че
неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да
заплати дължимите суми в срок, както и, че подаването на възражение срещу
сметката не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума.
Съгласно чл. 35 от общите условия, потребител, който не изпълни задължението си
за плащане в срок на дължимата сума за използвана електрическа енергия дължи на
продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден. От представените по делото девет броя фактури, издадени в процесния
период, се установява, че начислената стойност на потребената ел. енергия е в
размер на общо 686,19 лева. От допуснатата и приета без оспорване съдебна
експертиза, която съдът кредитера като обективно изготвена, е видно, че счетоводството на ответникът е
водено редовно и към датата на запитване и проверка от страна вещото лице и
изготвяне на експертизата –03.09.2019г. плащания по процесните фактури не са
простъпвали. Задължението по процесните фактури е отразено в счетоводството на
ответника, като задължение за плащане (неплатени суми). Към датата на подаване
на заявлението за изпълнение и към датата на подаване на исковата молба, вещото
лице е установило, че няма постъпили плащания в счетоводството на ответника.
Задълженията до момента на изготвяне на заключението не са платени. В
счетоводството на ищеца има открита партида на Г.Й.И. с ИДН *********
клиентски номер ИТН ****.
Електроснабден е имот – обект ****, находящ се в с. Б.. Съгласно заявление за
отсрочване вх. № 12025150461/13.03.2017г./ разсрочване на плащанията от
13.03.2017г. до ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД- ответникът (съдът приема че е очевидна
техническа грешка от вещото лице с изписване на „ищцата”, видно от приложеното
по делото заявление) е заявила, че желае да влезе в дълг, като поеме
задължението на абоната. Задълженията са
поети по процесните фактури, съгласно Протокол № 239900074343от 17.03.2017г. Вещото
лице установява, че има счетоводни данни за извършени от ответницата предходни
плащания по издадени от дружеството фактури. Има и данни за прихващания на суми
по дължимото, както и за плащания по други фактури по силата на извънсъдебни
споразумения. От процесните фактури по първата претендирана ф-ра № *********/14.05.2016г.
има извършено и осчетоводено плащане – частично, последно изпълнено на дата
08.06.2017г. Експертизата установява размера на задължението, като равен на
претендираните суми.
Уважаването на исковете за главници предпоставя установяването на следните предпоставки: наличието на валиден договор за доставка на електрическа енергия в обект ; съществуващо за ищцовото дружество задължение за доставка на ел. енергия в посочения обект за исковия период; установен размер на стойността на доставената ел. енергия за периода; незаплащане на стойността на доставената ел. енергия от страна на ответника по иска.
В случая се установи, че в процесния период страните са били
обвързани от действието на валиден договор за встъпване в дълг по заявления №
**********/17.03.2017г.; заявление № **********/13.03.2017 г. и заявление №
001019094668, за които е съставен споразумителен протокол между ищеца и
ответника на 17.03.2017г. с посочени падежни дати и суми. Съгласно чл.1
Длъжникът Д.Л.С. е встъпила като солидарен длъжник и поема изпълнението
на непогасени задължения за консумирана електрическа енергия към кредитора в
размер на 1800,69 лв. – главница и лихви за периода от падежа на всяко вземане
до датата на плащане, дължими от Г.Й.И. , в качеството му на потребител по
клиентски номер ****. Съгласно чл. 5
кредиторът се задължава да иска изпълнение на задълженията описани в т.1 първо
от длъжника, в случай че длъжникът не изпълни в седмодневен срок от датата
посочена в т.2 кредиторът може да насочми претенцията си към потребителя. Съдът
приема наличието на облигационна връзка между страните по силата на
споразумителен протокол, с който на основание чл. 101 от ЗЗД ответникът е
встъпил като съдлъжник по договор за доставка на ел. енергия на
потребител по клиентски номер ****. Споразумителният протокол
не е оспорен от ответника. При тези данни съдът намира, че ищецът, представи
категорични доказателства, че за процесния период потребителят по клиентски номер **** е потребил ел. енергия в съответното количество, равняващо се на
претендираната сума.
Съдът с оглед събраните по делото писмени доказателства приема за установени всички кумулативни предпоставки на предявената претенция.
По отношение на исковете за лихвите. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест чл. 154, ал.1 от ГПК
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на лихвата за забава възлиза
именно на спорната сума. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 от ЗЗД,
ответникът е изпаднал в забава. Предвид
събраните доказателства и този иск,
следва да бъде уважен.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по исковото и заповедното производство разноски, отразени в представения по делото списък по чл. 80 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.Л.С. ЕГН **********, с електроснабден имот находящ се с. Б.
ИТН ****, че
дължи на „ЧЕЗ Електро България” АД ЕИК ********* по
издадената заповед за изпълнение на 10.01.2018 год по ч. гр. дело № 11/2018
год. по описа на Районен съд Сливница, ІV-ти състав, 686,19 лв. главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 05.04.2016г. до
02.01.2017г. ; сумата от 74,40 лева
-законна лихва за забава, считано от 29.07.2016 г. до 21.12.2017 година,
както и законна лихва за забава върху
главницата, считано 09.01.2018г. до окончателното заплащане на главницата.
ОСЪЖДА Д.Л.С. ЕГН **********, да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД ЕИК *********, сумата от 83,00 лева - съдебни разноски, направени в заповедното производство по ч. гр. дело № 11/2018 год. по описа на Районен съд Сливница, ІV-ти състав, както и сумата от 762,00 лева - разноски, сторени в настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 14 дневен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: