Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 26.07.2021
год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ
И.,
при участието на
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр.
дело № 282/2021 год. по описа на СОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 169 от 29.12.2020 год.
по гр. дело № 914/2019 год. Елинпелинският районен съд е разпределил на
основание чл. 32, ал. 2 от ЗС ползването на съсобствен недвижим имот,
представляващ УПИ V–102
в кв. 78 по плана на гр. Е.П., одобрен със заповед № АБ-164 от 1985 год. и
изменен със заповед № 140/1992 год. и заповед № 40/1996 год., целият с площ 603
кв.м., при граници и съседи – улица, УПИ
I-101,
улица и УПИ VI-101,
при квоти на съсобственост 352,50/603 ид.ч. за ищците М.И. и И.И. и 250,50/603
ид.ч. за ответника Д. П., както следва: 1. На М.Н.И. и И.Н.И.,*** е предоставен
за ползване общ дял с площ 284 кв.м., заграден в контура между точките Н-О-П-Р-С-Д-М-Л-К-Й-И-Н,
отразен на приподписаната от съда скица № 2 на вещото лице, както и зоната на
таванското помещение /Приложение № 1/ в рамките на контура Г-Б-З-И-Д-Г
/оцветена в синьо/, зоната на складовото помещение /Приложение № 2/ в рамките
на контура К-Й-Л-Д-Г-В-К /оцветена в синьо/; 2. На Д.П. *** е предоставен за
ползване дял, заграден по контура между точките З-Ж-О-Н-З на скица № 2 на
вещото лице с площ 23 кв.м. и в рамките на затворения контур Б-Т-Е-Д-М-Г-В-Б на
скица № 2 на вещото лице с площ 165,90 кв.м., както и зоната на таванското
помещение /приложение № 1/ в рамките на затворения контур В-Д-Ж-Е-В /оцветена в
зелено/ и зоната на складовото помещение /Приложение № 2/ в рамките на контура
Ж-З-Б-К-Й-И-Ж /оцветена в зелено/; 3. На страните е предоставена за общо
ползване зоната на УПИ V–102
в кв. 78 по плана на гр. Е.П., заключена в контура З-Ж-Т-Б-А-З на скица № 2 на
вещото лице с площ 40 кв.м.; зоната на таванското помещение /Приложение № 1/ в
рамките на контура А-Б-В-Г-А /оцветено в червено/; зоната на складовото помещение
/Приложение № 2/ в рамките на контура А-З-Б-К-В-Г-Д-Е-А /оцветено в червено/.
Срещу така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от ищците М.И. и И.И. с оплаквания, че същото е
постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по
делото доказателства. Правят оплаквания, че при възприетото от съда разпределение
не могат да ползват безпрепятствено собствения им етаж от жилищната сграда и
допълнително изградените в имота постройки. Молят съда да отмени решението и
вместо него да постанови друго, с което да разпредели ползването на имота
съгласно вариант № 1А, предложен от вещото лице по приетата съдебно-техническа
експертиза.
Ответникът оспорва въззивната
жалба.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищците твърдят в исковата молба,
че винаги са ползвали процесния имот по начин, който бил установен още приживе
на родителите на М.И., с които живели съвместно по силата на н.а. № 83, дело №
596/1984 год., а именно – западната част от имота, откъдето е и входът към
двора, южната част на имота, както и югоизточната част, а родителите на
ответника ползвали северозападната част на имота, откъдето е входът им към
двора, северната част на двора, където е
входът към собствения им жилищен етаж и североизточната част от двора. Този
начин на ползване осигурявал безпрепятственото ползване от всеки от тях на
собствените им етажи и допълнително изградените постройки. През 2017 год. Петър
П. и съпругата му К.П.а прехвърлили на сина си Д.П.Н. собствените си части от
имота, заедно с втория жилищен етаж. През 2018 год. ответникът започнал да
пречи на ищците да ползват полагащата им се част от дворното място, като
изхвърлял строителни отпадъци в ползваната от тях част и откъм входната им
врата на улицата, премахвал посадените от тях растения и др. Ответникът без тяхно съгласие поставил
мрежа, непосредствено до входната им врата към първия етаж, с което ограничил
достъпа им до прозореца на една от стаите и възможността да ползват и поддържат фасадата и частта от двора, която
ползват като градина. Достъпът на ищците до тавана, както и до зимничното помещение
на жилищната сграда също им е отнет от ответника. Молят съда да разпредели
ползването на процесния имот според правата на страните в съсобствеността.
Във въззивното производство не се
спори, а и от представените по делото нотариални актове се установява, че
ищците М.И. и И.И. са собственици общо на 352,50/603 ид.ч. от процесния
поземлен имот, заедно с първия етаж от двуетажната масивна жилищна сграда със
застроена площ 90 кв.м., който се състои от три стаи, хол, кухня, антре, баня и
др. сервизни помещения, гараж с помощно помещение и склад със застроена площ
85,40 кв.м., заедно с магазин със застроена площ 46 кв.м., а ответникът Д. П. е
собственик на 250,50/603 ид.ч. от процесния УПИ, заедно с втория етаж от
масивната жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м.
В приетата по делото
съдебно-техническа експертиза на в.л. Н. от 21.09.2020 год. са предложени два
варианта за разпределяне ползването на дворното място, като според първия
вариант, обозначен на скица № 2 /възприет от районния съд/ на ответника са
определени две зони за индивидуално ползване от североизточната част и
западната част на дворното място, а на ищците е определено да ползват южната
половина, като вещото лице е обособило и площ за общо ползване в
северозападната част от дворното място откъм северния вход на дворното място.
Определянето на площ за общо ползване в тази част от парцела е мотивирано от
обстоятелството, че от тази площ се осигурява достъп до северния вход на
сградата, от който единствено се осъществява достъп до таванското помещение /общо
подпокривно пространство/ и складовото помещение, които са съсобствени на
страните като общи части. Според втория вариант /скица № 1/ незастроената част
от дворното място е разпределена в две зони за индивидуално ползване от
страните, като за ответника е предвидена североизточната част от дворното място
с подход откъм северния вход, а за ищците – площта, заключена между букви
З-И-Й-К-Л-Г-Д-О-Н-М-Ж-З на скица № 1 на л. 52 по делото. По този начин ищците
няма да имат достъп до входа откъм северната страна на дворното място, който
представлява вход за собствения на ответника втори етаж от сградата, както и до
тавана и сутерена на сградата, а на ищците ще бъде предоставена за ползване
по-голямата част от лицето на парцела откъм улицата с ос.т. 290-292. По
делото е прието и допълнително
заключение на вещото лице от 10.11.2020 год., в което е предложен трети вариант, показан на скица №
1А на л. 68 по делото, който е почти идентичен с втория вариант по основното
заключение /скица № 1/, като разликата се състои в това, че в рамките на зоната
за ползване от ищците е обособена ивица около прозореца на банята им и входа на
складовото им помещение, а на ответника е определена зона с по-голямо лице /с
0,70 м./ откъм улицата.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС
Съдът
намира, че законосъобразен и най-целесъобразен е предложеният от вещото лице
трети вариант за разпределяне ползването на дворното място, показан на скица №
1А към допълнителното заключение на в.л. К. Н. на л. 68 по гр.д. № 914/2019
год. на ЕлПРС. При този вариант всяка от страните има самостоятелен вход откъм
улицата до определената за индивидуално ползване площ /входовете са показани
със стрелки на скица на л. 18 по делото/, като ответникът ще влиза през
северозападния вход, а ищците – от западния вход. Така всяка страна ще има
самостоятелен достъп до входа за собствения си етаж: ответникът – до входа за
втория етаж от северната страна на сградата, а ищците – до входа за първия етаж
от западната страна на сградата откъм улицата. Възприетият от районния съд
вариант, показан на скица № 2 е най-неудачен, тъй като зоните за индивидуално
ползване от ответника са две, като едната /между букви З-Ж-О-Н-З/ се намира
точно под прозореца на стаята /спалнята/ на ищците на първия етаж, като този
прозорец е единственият източник на дневна светлина на спалнята. Предвид много
ниското разположение на прозореца и тясното пространство до оградата в рамките
на посочения контур, при използване на тази част от двора от страна на
ответника ще се създаде значително неудобство за ищците при използване на
спалнята, вкл. предпоставки за шум и чувство за нарушено лично пространство.
При третия вариант /скица № 1А/ не се създават такова неудобство, тъй като тази
площ от дворното място, намираща се непосредствено и до входа за първия етаж –
собственост на ищците, ще се предостави за ползване именно на последните.
Предимството на този вариант е и в това, че при него такава площ за
индивидуално ползване от ищците е обособена и от източната част на сградата под
прозореца на банята на ищците на първия етаж и до входа на собственото им
складово помещение. Този вариант минимизира допирните точки или местата в
дворното място, където страните ще се срещат /няма зона за общо ползване/,
което е целесъобразно с оглед влошените им отношения. Следва да се има предвид
и обстоятелството, че ищците са възрастни хора и за тях е особено важно да
разполагат свободно именно с пространството от двора под прозорците на спалнята
им, където да нямат достъп ответникът, децата
и семейството му, за да не се създават предпоставки за съприкосновение,
шум, скандали и др., за да им се осигурят условия за пълноценна почивка и сън.
Единственият недостатък на този вариант е, че ищците няма да могат да ползват тавана
и складовото помещение на сградата, тъй като достъпът до тях се осъществява
през северния вход на сградата, който е входът за собствения на ответника втори
етаж. Ищците обаче сами са се съгласили на този компромис, като поддържат
искането за разпределение на дворното място съгласно третия вариант /по скица №
1А/. Не е налице пречка общите части, вкл. тавана и зимничните помещения да се
ползват от част от съсобствениците, при изрично изразена воля от страните в
този смисъл.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено
друго, с което ползването на дворното място се разпредели съгласно вариант
трети по скица № 1А от допълнителното заключение на вещото лице, а на ответника
да се определи да ползва самостоятелно подпокривното пространство и складовото
помещение на сградата в парцела.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 169 от
29.12.2020 год. по гр. дело № 914/2019 год. на Елинпелинския районен съд, като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС
ползването на съсобствен недвижим имот, представляващ УПИ V–102 в кв. 78 по плана на гр. Е.П.,
одобрен със заповед № АБ-164 от 1985 год. и изменен със заповед № 140/1992 год.
и заповед № 40/1996 год., целият с площ 603 кв.м., при граници и съседи – улица, УПИ I-101, улица и УПИ VI-101, при квоти на съсобственост
352,50/603 ид.ч. за ищците М.И. и И.И. и 250,50/603 ид.ч. за ответника Д. П.,
както следва:
1.
На
М.Н.И. и И.Н.И.,*** предоставя за ползване общ дял с площ 352,50 кв.м.,
заграден в контура между точките З-Ж-М-Н-Т-С-О-Д-П-Г-Л-К-Й-И-З, отразен на скица
№ 1А на вещото лице инж. К. Н. по допълнителната съдебно-техническа експертиза
от 10.11.2020 год.
2.
На
Д.П. *** се предоставя за ползване дял с площ 250,50 кв.м., заграден по контура
между точките З-Ж-Р-Е-О-Д-П-Г-В-Б-А-З на скица № 1А на вещото лице инж. К. Н.
по допълнителната съдебно-техническа експертиза от 10.11.2020 год., както и изцяло
площта на таванското помещение и площта на складовото помещение /3,80 кв.м./ на
нулевото ниво /под рамото на стълбището за втория етаж/.
Скица № 1А към заключението на
съдебно-техническата експертиза на в.л. К.Н. от 10.11.2020 год. на л. 68 по
гр.д. № 914/2019 год. на ЕлПРС е приподписана от съда и следва да се счита
неразделна част от настоящото решение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.