Решение по дело №4008/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 373
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 2 юни 2022 г.)
Съдия: Диана Коледжикова
Дело: 20201000504008
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 373
гр. София , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова

Димитър Мирчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000504008 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 8678 от 18.12.2019 г., постановено по гр.д. № 16220/2017 г. по описа на
Софийски градски съд, “Нова броудкастинг груп” ЕООД е осъдено да заплати на Г. М. М. от
гр.Варна сумата 2000 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди от показване
без нейно съгласие на снимката й в предаване на 04.02.2017 г., като за разликата до пълния
предявен размер от 60000 лева искът е отхвърлен.
Ищцата е подала въззивна жалба срещу отхвърлителната част на решението с
оплакване за несправедливо недооценяване на търпените от нея вреди. Претендира се
отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на иска в пълен размер, както и
присъждане на направените разноски.
Ответникът оспорва тази жалба, подал е въззивна жалба срещу осъдителната част на
решението. Оспорва извода за противоправност на публикуването на снимката предвид
съществуването на интервюта и снимки на ищцата в публичното пространство. Оплаква се
от необоснованост на извода за наличие на причинна връзка на служители на ответника с
вредите.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и
1
правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49 вр.чл.45 и
чл.52 ЗЗД.
Ищцата Г. М. М. твърди в исковата молба и уточнения от 03.05.2017 г. и 05.05.2017
г., през април 2016 г. дала интервю за в.”ШОУ”, публикувано и в електронния сайт blitz.bg,
относно обвиненията за изнасилване и убийство срещу нейния брат М. Л. Ж.. На 04.02.2017
г. в предаването “***” на “Нова телевизия”, собственост на ответното дружество, в което
било излъчено интервю с М. Ж., била показана снимка на ищцата, държаща в скута малкото
си дете М., с информация, че е сестра на Ж.. Ищцата изпитала ужас и страх за живота си и
този на детето си, от това, че може да пострада от заплахи, обиди и нападения за отмъщение.
Показаната от ответника снимка на ищцата била взета от интернет сайта Блиц БГ, без
ищцата да е давала съгласието си за използването й. Публикуването на снимката без
съгласието на ищцата, съпроводено с информация, че е сестра на обвинения за изнасилване
и убийство М. Л. Ж. и в контекста на негативния нападателен тон спрямо Ж. предизвикали у
ищцата страх и ужас от нападки и отмъщение. За обезщетяване на тези вреди тя претендира
60000 лева.
Ответникът е оспорвал наличието на противоправност при излъчване на предаването,
както и на причинна връзка с вредите на ищцата. Посочил е, че снимките и информацията за
роднинската връзка на ищцата с М. Ж. са част от общественото медийно пространство и се
съдържат в множество достъпни публикации на различни електронни сайтове, цитирани в
отговора на исковата молба.
Доставчикът на онлайн медийни услуги чрез своите длъжностни лица определя
характера и съдържанието на излъчваните материали и носи отговорност за верността на
изнесената информация, ако в резултат на тези публикации са претърпени вреди. Тази му
отговорност произтича от качеството му на възложител на работата по изготвяне и
излъчване на медийните материали. Това е гаранционно-обезпечителната безвиновна
отговорност по чл. 49 от ЗЗД.
За да се уважи предявеният иск, следва да се направи правният извод, че ответникът е
публикувал в нарушение на закона снимката на ищцата с информация за това, че е сестра на
обвинения в извършване на тежки престъпления Ж.. В случая оплакването срещу
собственика на медията на е за разпространяване на неверни и клеветнически твърдения или
обидна реч, а за нарушаване конституционната забрана на чл.32,ал.2 от Конституцията на
Република България, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван
или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично
несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Правото на зачитане на личния живот е
гарантирано в чл.8, пар.1 от ЕКПЧОС, чл.32 от КРБ, чл.10, ал.1, т.4 от ЗРТ.
При решаване на спор за причинени от журналистическа работа вреди съдът е
2
длъжен да посочи в какво се изразява противоправното поведение на деликвента.
В случая между страните не се спори, че в предаване, излъчено по “Нова телевизия”,
собственост на ответника, е показана снимка на ищцата с информация, че тя е сестра на
обвинения за изнасилване и убийство М. Л. Ж.. Тази информация, включително и
фотографията на ищцата са били налични в общественото пространство предвид интервюто,
което ищцата е дала за друга медия. Ищцата не твърди, че е била противозаконно снимана
от служители на ответника, а че снимката й, публикувана в сайта Блиц.БГ, е била
използвана без нейно съгласие. Съгласно чл.17, ал.17, ал.4, т. 3 от ЗРТ, доставчиците на
медийни услуги не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание,
когато те са точно възпроизвеждане на публични изявления. Не се установява снимката да е
направена от авторите на предаването, излъчено на 04.02.2017 г. по Нова телевизия, по
твърдения на ищцата ся е взета от сайта Блиц.БГ, а според свидетелите – от социалните
мрежи. Информацията, че лицето на снимката е сестра на обвинения Ж. също е била
публична, доколкото една година по-рано ищцата е дала интервю за в.”Шоу”, публикувано
и в сайта Блиц.бг “за това, че е сестра на М. Л. Ж. – обвиненият за изнасилване и убийство”,
в което тя е дала своето мнение по случващото се около брат й. Следователно на е налице
хипотезата на чл.32, ал.2 от КРБ – незаконна намеса в личния живот на ищцата; тя не е била
незаконно фотографирана, нито нейна снимка е била противозаконно използвана в
процесното предаване.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че предявеният иск е
неоснователен предвид липсата на първия елемент от фактическия състав на деликта –
противоправност в действията на журналистите, автори на процесното предаване.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане с изводите в обжалваното решение, то
следва да бъде отменено в осъдителната му част, вместо което предявеният иска да се
отхвърли изцяло. В отхвърлителната част решението следва да бъде потвърдено. На отмяна
подлежи и решението в частта, с която “Нова броудкастинг груп” ЕООД е осъдено да
заплати държавна такса в размер на 80 лева по сметка на СГС.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателката дължи в полза на ответника направените
пред първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 77,67 лева,
както и 40 лева разноски пред въззивната инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 8678 от 18.12.2019 г., постановено по гр.д. № 16220/2017 г. по описа
на Софийски градски съд, в частта, с която “Нова броудкастинг груп” ЕООД е осъдено да
заплати на Г. М. М. от гр.Варна сумата 2000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от
3
показване без нейно съгласие на снимката й в предаване от 04.02.2017 г., както и в частта, с
която ответникът е осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер 80 лева и
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. М. срещу “Нова броудкастинг груп” ЕООД иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на 2000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди от публикуване снимката на ищцата с информация, че е сестра на обвиняемия М. Л.
Ж., в предаването “***”, излъчено на 04.02.2017 г. по Нова телевизия под заглавието
“Сериен изнасилвач и убиец”.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г. М. М. да заплати на “Нова броудкастинг груп” ЕООД, София сумата
117,67 (сто и седемнадесет 0,67) лева за разноски пред двете инстанции.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4