№ 28
гр. Благоевград , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
като разгледа докладваното от Величка Пандева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20201200600631 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по жалба на адв.К.-М. - защитник на подсъдимата
В.М. и жалба на адв.К. - повереник на частния тъжител В.Б. срещу присъда № 461 от
26.06.2020 г. постановена по нчхд № 487/2019 г. по описа на РС-Гоце Делчев, с която В. А.
Ч. е призната за виновна в това, че на 05.09.2019 година около 17,00 часа в гр.Г.Д., на ул.
„Сан Стефано“ №17, област Благоевград, нанесла обида на В. Г. Б., като му казала в негово
присътвие унизителни и обидни за честта и достойнството му думи: "Нещастници",
"Алчници", "Гадни - толкова сте гадни, с вас никой не иска да общува", "Гнус ме е да ви
гледам", "Алкохолик, алкохолно петно, " Ти си гнусен и алчен", " Любовници си водиш в
къщата на баба ми" и "Имаш незаконни деца в Дупница", с което е осъществил състав на
престъпление по чл.146, ал. 1 от НК, като на основание чл.146, ал.2 от НК подсъдимата е
освободена от наказание.
С присъдата подсъдимата В. А. Ч. е осъдена да заплати на В. Г. Б. сума в размер на 500 лв.,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди с извършеното
престъпление по чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 05.09.2019 г. до
окончателното изплащане.
Изложените от защитата на подсъдимата в жалбата твърдения са, че присъдата е
неправилна и незаконосъобразна, постановена при неправилно тълкуване на събраните
доказателства. Според жалбоподателя са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен
акт, като подсъдимата Ч. бъде оправдана.
1
В с.з. жалбата се поддържа.
Адв.К. - повереник на частния тъжител В.Б. изразява несъгласие с постановената от
районния съд присъда в частта относно прилагане института на реторсията, съгл. чл.146,ал.2
от НК, а относно размера на уважения граждански иск, искането е същият да бъде уважен в
пълен размер.
И двете страни претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав при направената по реда на чл. 314 от НПК проверка на правилността
на присъдата, намира следното:
От фактическа страна от доказателствата по делото се установява следното:
В. Г. Б. и Н.И.Б. са съпрузи, живеят постоянно в гр.Дупница.
Подсъдимата Ч. е омъжена, племеничка на семейство Б.. Б. е сестра на бащата на Ч..
В гр.Г.Д. на ул.“С.С. № * последните били съсобственици на недвижим имот, оставен им в
наследство от И.А.П., бивш жител на гр.Г.Д., дядо на подсъдимата и баща на Б.. Парцелът
ведно с построената в него жилищна сграда се ползвали преимуществено от бабата и
майката на Ч..
В. Г. Б. и Н.И.Б. когато пристигали в гр.Г.Д. използвали някое от помещенията в къщата.
Години наред между съсобствениците не е имало противоречия относно ползването на
наследствения имот, като свидетелката А.М.П. ползвала част от първия етаж.
На 05.09.2019 година сутринта Б. разглобили и изнесли мебелите на П. от една от стаите
на първия етаж и ги оставили на двора. Тя попитала родствениците си от гр.Дупница, какво
се случва, но не получила задоволителен отговор. Поради тази причина се обадила в
полицията. На място били изпратени Щ. и К. - служители на РУ - Гоце Делчев. Полицаите
снели устни обяснения от спорещите и им съставили протоколи за полицейско
предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР. Около 12.00 часа на обяд свиделелката А.
П. се свързала по телефана с дъщеря си В.М.. При проведения разговор свидетелката
обяснила, че в гр.Г.Д. са пристигнали леля - Н.Б. и чичо й - В.Б., които изхвърлили
спалнята й от първия етаж на двора. По това време Ч. се намирала в гр.Благоевград. Около
14.30 часа на същия ден тя пристигнала в процесния имот и видяла изнесена спалнята на
двора. Потърсила Б., но не ги открила, тъй като същите използвали посещението си в
гр.Г.Д. за да внесат определени документи в съответни служби. Подсъдимата изчаквайки
завръщането им, потърсила помощ от свидетелите - вуйчо си Ф.Б. и вуйна си А.Б.. Те се
отзовали на и още преди 17,00 часа били в гр.Г.Д.. След 17.00 Борсови се прибрали, но
входната врата на двора била заключена. Ч. се приближила до тях и поискала да върнат
спалнята на майка в стаята на първия етаж. Н.Б. си пъхнала ръката през отвора и
2
направила опит да отключи първоначално, но не успяла, но след като Ч. извадила
поставения ключ, Б. отворила с нейния. Съпрузите Б. влезнали в имота , отпред вървял Б., а
жена му го следвала. Започнали размени на обиди между страните. Ч. казала: "Нещастници",
"Алчници", "Гадни - толкова сте гадни, с вас никой не иска да общува", "Гнус ме е да ви
гледам", "Алкохолик, алкохолно петно, " Ти си гнусен и алчен", " Любовници си водиш в
къщата на баба ми" и "Имаш незаконни деца в Дупница". А Б. отвърнал с думите „ крадла,
пикла, помакиня мръсна, зелена тиква и други тежки обиди”. Подсъдимата застанала съвсем
близко пред чичо си и повторила искането да се подредят мебелите, но Б. сграбчил
племеничката си и я блъснал в касата на входната врата, след което със съпругата си
продължили към входа на жилищната сграда. Докато се придвижвали Ч. ги изпреварила и
отново застанала пред тях, вече от вътрешната страна в малък коридор на първия етаж. Б.
отново хванал за двете ръце момичето и я изтикал със сила към стената, намираща се до
втората врата на първия етаж. В резултат на удара Ч. паднала на земята. В края на деня
съпруга на Ч. позвънил по телефона от нея той разбрал за случилото се . Притеснен за
състоянито на жена си, свидетелят потеглил от гр.Благоевград и след около 2 часа бил в
гр.Г.Д..Тъжителката с подробности му разказала за инцидента, показала му синините по
тялото си, повторила обидните думи отправени от нейните родственици. По-късно,
семейство Ч. със свидетелката П. отпътували в гр.Благоевград. Семейство Б. се отправили
към родното си село, а Б. останали в спорния имот.
Тази фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства
- свидетелските показания на А.М.П., А.А.Б., Ф.М.Б., В.С.Ч..
Показанията на св. Н.Б. са кредитирани от съда като обективни за това, че подсъдимата е
изрекла обидните думи, посочени в тъжбата на тъжителя. А това, че тъжителят е нарекъл
подсъдимата ”крадла, пикла, помакиня мръсна, зелена тиква” - се установява от
показанията на свидетелите А. П., А.Б. и В.Ч..
Наличието на конфликтно напрежение между страните, което датира от преди настоящия
инцидент и наличието на родствена връзка между тях и свидетелите по делото - е било
отчетено от съда с оглед заинтересованост при даване на показанията им.
При възникналото словесно нападение между подсъдимата и тъжителя и безспорните по
делото данни за конфликтни отношения между двете страни, съдът споделя съображенията
на първоинстанционния съд за прилагане разпоредбата на чл.146,ал.2 от НК.
Правният извод който се налага при установените фактически обстоятелства е, че
подсъдимата от обективна и субективна страна е осъществила престъплението, сочено в
тъжбата. В присъствието на тъжителя подсъдимата е изрекла обидни спрямо него думи и
изрази - „нещастници", "алчници", "гадни - толкова сте гадни, с вас никой не иска да
общува", "гнус ме е да ви гледам", "алкохолик, алкохолно петно, "ти си гнусен и алчен", "
любовници си водиш в къщата на баба ми" и "имаш незаконни деца в Дупница".
3
Тези квалификации, всяка една от тях поотделно, представлява обида, изречените думи са
възприети лично от тъжителя В.Б. и с тях се засегнали честта и достойнството му.
На така нанесената обида обаче се установи, че тъжителят веднага е отвърнал с обида,
отправена към подсъдимата В.М., като Б. я нарекъл - ”крадла, пикла, помакиня мръсна,
зелена тиква”. Обидата от тъжителя към подсъдимата е нанесена непосредствено след като
подсъдимата Ч. е обидила Б.. Именно поради това в случая е приложим института на
реторсията, уреден от разпоредбата на чл.146, ал.2 НК, както правилно и законосъобразно е
констатирал и РС, за което е изложил съображения, които се споделят от настоящия
съдебен състав. При хипотезата на реторсия съдът може да освободи и двамата от наказание.
Освобождаването от наказание не е задължение, а възможност за съда. В случая с
обжалваната присъда съдът е освободил и двамата от наказание, като е признал подсъдимата
В.М. за виновна в извършване на инкриминираното с тъжбата обвинение. При изложената
фактическа обстановка, правилна е преценката за освобождаване на двамата от
наказание. От субективна страна подсъдимата е извършила престъплението с пряк умисъл.
Като е отвърнал на обидите с обида, тъжителят пък от своя страна също с пряк умисъл е
целял да унизи честта и достойнството на подсъдимата, наричайки я - ”крадла, пикла,
помакиня мръсна, зелена тиква”.
Доколкото подсъдимата Ч. е извършила деянието виновно и с него е засегнала честта и
достойнството на тъжителя, с поведението си тя е осъществила фактическия състав на
непозволеното увреждане по см. на чл.45 ЗЗД. Налице е извършено противоправно деяние,
извършено от подсъдимата виновно, налице е причинена неимуществена вреда на тъжителя
- засегнато е личното му достойнство и чест, налице е причинна връзка между виновното
поведение на подсъдимата и нанесената на тъжителя вреда. Съобразявайки това и предвид
обстоятелствата, при които е било извършено престъплението, при спазване принципа за
справедливо възмездяване на причинените неимуществени вреди, съгласно чл.52 ЗЗД,
настоящият съдебен състав намира, че гражданският иск за причинени неимуществени
вреди на тъжителя следва да бъде уважен за сумата от 200 лв. Тази сума, съобразявайки и
поведението на тъжителя Б. е достатъчна в най-пълна степен да репарира причинените му
неимуществени вреди. Тази сума се следва ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 05.09.2019 г. до окончателното й изплащане. За разликата над 200 лв. до
претендираните - 1500 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, защото така
претендираният размер е завишен и не съответства на реално причиненото на тъжителя
непозволено увреждане.
Предвид гореизложеното, съдът намери основание за изменение на присъдата в
гражданската й част. Останалите релевантни за делото доводи за изменение на присъдата в
насока увеличаване на гражданския иск, неприлагане института на реторсията, респ.
налагане на наказание на подсъдимата, съдът намери за неоснователни по всички
гореизложени съображения.
4
Искането направено за присъждане на разноски е неоснователно. В наказателните
производства при прилагане на реторсия - разноски не се присъждат, те остават за сметка на
страните така, както са направени. В този смисъл е постоянната практика на Върховния съд
-решение № 428/11г. по н.д.№ 2271/11г. на I н.о., решение № 184/13г. по н.д. № 416/13г.,ІІ
н.о. и др.
При служебната проверка на присъдата съдът също не намери основания за извършени
съществени процесуални нарушения налагащи нейната отмяна или връщане на делото за
ново разглеждане.
По изложените съображения и на основание чл.334,т.3, чл.338 от НПК, Благоевградски
окръжен съд
РЕШИ:
Изменя присъда №461 от 26.06.2020 г. постановена по нчхд №487/2019 г. по описа на
Районен съд - Гоце Делчев като намалява размера на присъденото на В. Г. Б. обезщетение
за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.146,ал.1 НК от 500/петстотин/
на 200/двеста/ лева и отхвърля предявения граждански иск до претендирания размер от
1500 лв. - като неоснователен, изменя присъдата в частта, с която подсъдимата В. А. Ч. е
осъдена да заплати на В. Г. Б. разноски в размер на 12/дванадесет/лева, като я отменя в тази
й част и разноските направени от всяка една от страните остават за тяхна сметка.
Направените разноски пред въззивната инстанция остават също за сметка на страните.
Потвърждава присъдата в останалата ѝ част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5