№ 1432
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20231100509843 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 08.06.2023г., постановено по гр.д. № 37101/2022г. на СРС,
ГО, 82 състав, е уважен предявения от К. С. Д. срещу С. И. П. иск с правно
основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 14
900 лева, представляваща главница по договор за заем от 30.05.2017г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
от ответника С. И. П., в която са изложени оплаквания за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи.
Конкретно се твърди, че решението е постановено при неизяснена фактическа
обстановка и въз основа на едно единствено доказателство – удостоверение от
общия регистър на нотариус А.Ш., за извършено вписване на договор за
паричен заем. Сочи, че съдът е задължил ищеца да представи в оригинал
процесния договор за заем, но страната не е изпълнила указанията. Въпреки
това решаващият орган не е приложил последиците на чл. 161 от ГПК. На
1
следващо място, развити са съображения, че неправилно СРС е приел, че
гласните доказателствени средства са събрани за установяване погасяване на
установени с писмен акт парични задължения и поради тази причина не ги е
обсъждал. Разпитът на свидетеля бил проведен във връзка с други
обстоятелства – за поведението на страните по повод предаване на парични
суми и последващото отразяване на тези действия в друг документ,
инкорпориран в договора за заем, за което свидетелски показания са
допустими. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
Въззиваемата страна К. С. Д. оспорва въззивната жалба. Счита
обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение
на относимите материално-правни норми.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита обжалваното решение за валидно и
допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материално-правни
норми. По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност
съдът приема следнато:
Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Договорът за заем за потребление е неформален, реален, едностранен,
възмезден или безвъзмездне, и комутативен – правните последици настъпват
при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка, като за
заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на
дадената сума – в същата валута и размер.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата
на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от следните правопораждащи юридически
факти: 1) съгласие на страните (съвпадане на две насрещни волеизявления с
идентичен предмет за пораждане на признат от закона правен резултат) за
2
предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със
задължение на заемателя да я върне при настъпване на изискуемост на това
парично задължение и 2) реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. Тези материални предпоставки, включени във фактическия състав
на договора за заем, както и настъпването на изискуемостта на паричното
договорно задължение за връщане на заетата сума следва да бъдат установени
от ищеца-заемодател при пълно и главно доказване - съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК.
В конкретния случай ищецът твърди, че страните са обвързани от
писмен договор за паричен заем, сключен на 30.05.2017г. с нотариална заверка
на подписите, по силата на който е предал на ответницата сума от 14 990 лева.
Заемодателката поела задължение да върне заетата сума до 30.08.2017г., но
същото не било изпълнено въпреки настъпване на падежа.
В отговора на исковата молба ответницата е признала, че между
страните е сключен писмен договор за заем, по който тя е получила от ищеца
сумата в размер на 15 000 лева. Релевирала е твърдение, че този договор не е
сключен на сочената в исковата молба дата – 30.05.2017г., а два месеца по-
рано и че сумата е била предадена на три вноски от по 5 000 лева, както и че е
изпълнила на 14.09.2017г. задължението си за връщане на заетата сума, заедно
с лихва за забава. Навежда, че връщането на заема е било удостоверено с
писмено изявление на страните, обективирано в ръкописен текст върху двата
еднообразни оригинала на договора, които останали в държане на ищеца.
По делото е представено удостоверение от нотариус А.Ш., в уверение на
това, че в общия регистър на 30.05.2017г. е извършено вписване на договор за
паричен заем, заверен с нотариална заверка на подписите, с общ рег. № 3060,
със страни: заемодател К. С. Д. и заемател С. И. П.; предмет: предоставяне на
сума в размер на 14 990 лева, която сума е предадена от заемодателя преди
деня на подписване на този договор, а заемателят е декларирал, че е получил
същата; срок за връщане: до 30.08.2017г.; договорът служи за разписка за
получената сума. Като доказателство е прието и препис-извлечение от общия
регистър на нотариуса за 30.05.2017г., в който са вписани същите
обстоятелства. Ответницата е оспорила удостоверението по възражения, че не
е извършвано в нейно присъствие на дата 30.05.2017г. нотариално
удостоверяване на подпис, дата и съдържание на процесния договор за заем.
3
Направила е искане за задължаване на ищеца по реда на чл. 183 от ГПК да
представи оригинал на договора с оглед установяване на твърдението й, че
върху документа е обективирано писмено изявление на страните за
извършеното на 14.09.2017г. връщане на заетата сума. Същото
доказателствено искане е поддържано и във въззивното производство, като
съдът е задължил ищеца по реда на чл. 183 от ГПК и е дал изрични указания,
че при непредставяне на оригинал на сключения договор за заем, съдът при
условията на чл. 161 от ГПК с оглед обстоятелствата по делото, може да
приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречка за
събиране на допуснати доказателства.
Въззиваемият К. Д. е заявил пред въззивния съд, че не разполага с
оригинал на договора за заем, тъй като същият е изгубен.
Настоящият съдебен състав счита предявеният иск за основателен.
Съществуването на валидно правоотношение по договор за паричен заем,
сключен в писмена форма, удостоверяващ постигането на съгласие между
страните относно съществените елементи на същия – предмет, размер на
предоставената сума и срок за връщане, както и реалното предаване на заетата
сума, са обстоятелства, които не са спорни между страните. Ответницата е
признала същите в отговора на исковата молба. Договорът за заем е
неформален, поради което релевираното възражение, че процесният договор
за заем не е сключен с нотариална заверка на подписите, е неотносимо към
предмета на спора. В нарочният регистър на нотариуса, предвиден в чл. 590,
ал. 2 ГПК, следва да се извършва отбелязване за нотариалните
удостоверявания на подписа, датата или съдържанието на частните документи
и задължението преписи от документите да се подреждат в нарочна книга.
Евентуалното неспазване на тези изисквания не се отразява върху изводите за
това: 1) съставен ли е частният документ и 2) извършен ли е съответният вид
нотариална заверка на документа. Отбелязването в регистъра на нотариуса по
чл. 28 а от ЗННД няма удостоверителен характер и служи само за хронолична
идентификация на конкретния писмен документ, предмет на извършено
удостоверяване /чл. 7, ал. 4 от Наредба № 32 от 29.01.1997г. за служебните
архиви на нотариусите и нотариалните кантори/. С оглед изложеното се налага
извод, че дори и да се приеме твърдението на ответницата, че договорът не е
сключен с нотариална заверка на подписите, това обстоятелство е неотносимо
към действителността на правоотношението.
4
Релевираното възражение на ответницата, че е изправна страна по
договора, обосновано с твърдение, че на 14.09.2017г. е върнала заетата сума
чрез плащане в брой, е недоказано. Според императивната разпоредба на чл.
164, ал. 1, т. 4 от ГПК, недопустими са свидетелски показания за установяване
погасяване на установени с писмен акт парични задължение. В този смисъл
показанията на свид. П.Д. в тази част не следва да се обсъждат – съдът не
може да прави доказателствени изводи въз основа на същите. В останалата
част от неговите показания се установява, че през 2017г. К. и С. се срещнали в
офиса на ищеца в гр. София, на ул. “Бачо Киро”, където двамата брояли пари,
ответницата оставила парите – 15 000 или 20 000 лева, подписали някакъв
документ, но свидетелят не знае защо. Противно на доводите на въззивницата,
от показанията на свид. Д. не може да се направи еднозначен извод, че
предадената от ответницата сума е била в изпълнение именно на процесния
договор за заем, както и че това обстоятелство е било удостоверено в
съставения договор за заем. Напротив, същият изрично е заявил, че не знае
причината поради която страните са се подписвали върху документа.
Друг извод не следва от неизпълнението на задължението на ищеца по
чл. 183 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 161 от ГПК с оглед на
обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства, от което пряко следва извода, че съдът не е длъжен да приложи
последиците на посочената разпоредба. За да приложи последеците по чл. 161
от ГПК и да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала
пречки за събиране на допуснати доказателства, при спор между страните
относно наличието на документа, трябва да има данни по делото, че
документът действително съществува. В случая от останалите доказателства
по делото не може да се направи извод, че твърдяното писмено волеизявление
за връщане на заетата сума, обективирано в процесния договор за заем /за
установяване на което ответницата е направила искане по чл. 183 от ГПК/
съществува, нито че двата еднообразни екземпляра от процесния договор са
останали в държане на ищеца. Тези обстоятелства не се установяват от
събраните по делото гласни доказателства. Ето защо настоящият съдебен
състав счита, че не са налице предпоставки за приложение на последиците по
чл. 161 от ГПК.
5
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният иск за реално
изпълнение с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е
основателен.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемият следва да се присъдят сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, съгласно представения
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от
ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9716 от 08.06.2023г., постановено по гр.д.
№ 37101/2022г. по описа на СРС, ГО, 82 състав.
ОСЪЖДА С. И. П., ЕГН **********, гр. София, жк “**** да заплати на
К. С. Д., ЕГН **********, гр. София, ул. “**** на основание чл. 273, вр. чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева – съдебни
разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6