Р Е Ш Е Н И Е
№ ……...…/.......07.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на пети юли две хиляди
и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ
КРЪСТЕВ
при участието на
секретаря Мая Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело №
1304
по описа за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, образувано по искова молба от „Юробанк
България” АД за осъждане на ответника Ц.М.М., да
заплати на ищеца: сума в размер на 95 887,31 швейцарски франка,
представляващи част от усвоена и непогасена главница по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 39266 от 19.06.2008 г., чийто общ размер възлиза
на 170 159,14 швейцарски франка; сума в размер на 1 599,15 швейцарски
франка, представляващи такси за периода от 30.08.2015 г. до 30.07.2018 г. по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 39266 от 19.06.2008 г.,
чийто общ размер възлиза на 3 929,48 швейцарски франка и включващи ежемесечно
начислената комисиона за управление в размер на 0,3% върху непогасената
главница по кредита, дължима на всяко 30-то число на месеца като се започне от
30.08.2015 г. до 30.07.2018 г., както и такса администриране на просрочен кредит
в размер на 19,41 шв.фр.,
начислена на 26.10.2016 г.; сума в размер на 203,52 швейцарски франка,
представляващи застраховки за периода от 21.12.2015 г. до 07.06.2018 г. по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 39266 от 19.06.2008 г.,
чийто общ размер възлиза на 483.05 швейцарски франка; сума в размер на
1 045,45 лева – разноски за нотариални такси по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 39266 от 19.06.2008 г., както и законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземанията. Претендират се и съдебно-деловодните разноски.
Ищецът твърди в исковата молба, че с Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 39266 от 19.06.2008 г. „Юробанк И Еф Джи България“ АД
(понастоящем „Юробанк България" АД) предоставила на кредитополучателя Ц.М.М. кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 109 700 евро за покупка на недвижим
имот – Ателие № 9, находящ се в гр. Варна на ул. Стара планина № 12А и за други
разплащания. Кредитът бил усвоен на 30.06.2008 г. в размер на 180 364,00
швейцарски франка. Уговорен бил краен срок за погасяване на кредита 288 месеца,
считано от датата на усвояване или 30.06.2032 г. видно от погасителния план.
Съгласно сключения договор за кредит кредитополучателят се задължил да заплаща
годишна лихва, неустойка за просрочие на погасителните вноски и в случай на
предсрочна изискуемост, такса за управление, комисиона за управление на кредита
и административна такса, както и всички разноски, свързани с оценка,
предоставяне, регистриране, вписване и застраховане па обезпеченията, както и
разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение. С Договор
за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 05.09.2008 г. „Юробанк И Еф
Джи България" АД прехвърлило на цесионера "Бългериън
Ритейл Сървисиз" АД
вземания по договори за кредит, н т.ч. вземанията срещу кредитополучателя Ц. М.
М., произтичащи от горепосочения договор за кредит. Съгласно Договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 13.09.2012 г., сключени между
„Бългериън Ритейл Сървисиз" АД – цедент и „Юробанк И Еф Джи
България" АД – цесионер, цедентът прехвърлил обратно на банката вземанията
срещу ответника, произтичащи посочения по-горе договор за кредит. За
извършените цесии ответницата била уведомена с нот.
покана peг. № 2991 от 17.05.2018 г., том II, акт 9 на
нотариус peг. № 224 в РНК, връчено на 06.07.2018 г.
по реда на чл. 47 и сл. от ГПК. Кредитополучателят изпаднал в продължително
неизпълнение на договорните си задължения за заплащане на погасителните вноски,
такси и застраховки, в договорените срокове и размери, като забавата датира от
30.09.2011 г. Поради прекратяване на плащанията по договора за кредит, ищецът
отправил до кредитополучателя покана за изпълнение, с която на основание чл. 18
във връзка с чл. 19 от договора обявил предсрочната изискуемост на цялото
кредитно задължение с цитираната по-горе нот. покана.
Евентуално, заявява, че упражнява правото за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита с предявяването на настоящата искова молба. Посочва, че
към 06.07.2018 г. – датата на връчване на поканата, кредитополучателката не е
заплатила общо 82 бр. погасителни вноски по главница, дължими на всяко 30-то
число на месеца, считано от вноската, дължима на 30.09.2011 г. до вноската,
дължима на 30.06.2018 г. в общ размер на 31 850,74 шв.фр. Остатъчната главница по кредита, чиято предсрочна
изискуемост ищецът е обявил с поканата възлиза на 138 308,40 шв.фр. или общо непогасената
главница по кредита възлиза на 170 159.14 шв.фр. Към датата на предявяване на исковата молба не са
заплатени общо 83 бр. погасителни вноски по главница до вноската, дължима на
30.07.2018 г., в общ размер на 32 367,95 шв.фр. Остатъчната главница по кредита, ако за дата на
обявяването на предсрочна изискуемост се приеме
исковата молба, възлиза на 137 791,19 шв.фр. Твърди, че останалите вземания на ищеца възлизат на:
възнаградителна лихва в размер на 73 406,04 шв.фр., начислена до 06.07.2018 г.; мораторна лихва в размер
на 19 997,84 шв.фр.,
начислена до 20.08.2018 г.; такси в размер на 3 929,48 шв.фр., начислени до 20.07.2018 г.; застраховки в размер на
483,05 шв.фр. начислени до
07.06.2018 г.; нотариални разноски за подновяване на ипотека, заверка и връчване
на нотариална покана в размер на 1 045,45 лева, начислени до 24.07.2018 г.
Уточнява, че първите три иска – за главница в размер на 95 887,31 шв. фр., такси в размер на
1 599,15 шв. фр. и
застраховки в размер на 203,52 шв. фр., са частични, а искът за сумата от 1 045,45 лева –
разноски за нотариални такси се предявява в целия му размер. В уточнение към
исковата молба вх. № 27337/25.09.2018 г. прецизира периодите и основанията за
начисляване на таксите и застраховките.
В срока по чл. 367 ГПК ответницата чрез назначения и́ особен
представител е депозирала отговор на исковата молба, в който излага становище
за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието и валидността на
сключения между страните договор за кредит, но твърди, че не е настъпил крайният
срок за издължаване на кредита и, че предсрочната изискуемост на вземанията не
е била надлежно обявена на кредитополучателката. Възразява за неспазване на
процесуалния ред за връчване на съобщения, регламентиран в чл. 47 и сл. от ГПК.
Отделно оспорва иска за сумата от 1 045,45 лева – разноски за нотариални
такси поради липсата на основание съгласно договора за кредит същите да се
възлагат в тежест на кредитополучателя.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители
поддържат изложените доводи и възражения. Ищецът е депозирал и писмена защита.
Предявените искове са с правно основание чл. 430, ал.
1, във вр. с чл. 432 от ТЗ; и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже валидно възникнало правоотношение на
основание договор за кредит, усвояване на сумите по кредита в претендирания
размер, настъпване на падежа, респ. изискуемостта, на претендираните вземания,
обявяването на кредита за предсрочно изискуем и достигане на волеизявлението на
кредитора до длъжника, основанието за начисляване на претендираните такси,
застраховки и разноски и техния размер.
За да се произнесе по спора, очертан от твърденията и доводите на
страните, съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представените и приетите по делото писмени доказателства се
установява, че на 19.06.2008 г. между ищеца (с фирмено наименование към датата
на сключване на договора „Юробанк И Еф Джи България" АД) в качеството му
на кредитор, от една страна, и ответницата Ц.М.М. –
кредитополучател, от друга страна, е подписан Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 39266, по силата на който ищецът е предоставил на
ответницата кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на
109 700,00 евро за покупка на недвижим имот – Ателие № 9, находящ се в гр.
Варна на ул. „Стара планина“ № 12А и за други разплащания. Видно от Приложение
№ 1 към договора, кредитът е усвоен на 30.06.2008 г. в размер на
180 364,00 швейцарски франка. Крайният срок на издължаване е 288 месеца,
считано от датата на усвояване на кредита, на ежемесечни погасителни вноски,
включващи лихва и главница, съгласно погасителен план, като погасяването на
кредита следва да се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен
– швейцарски франкове (чл. 5 и чл. 6 от договора). Договорени са годишна лихва,
такса за управление еднократно в размер на 1,5 % при първо усвояване на кредита
и комисионна за управление на кредита в размер на 0,03 % върху непогасената
главница (чл. 4). В раздел IV от договора е уговорено, че кредитът ще се
обезпечи с договорна ипотека върху недвижимия имот, описан в чл.1, ал.1 като
всички такси за учредяване/вписване, подновяване и заличаване на ипотеката са
за сметка на кредитополучателя. Предвидено е кредитополучателят да направи
застраховка в полза на банката на предоставения като обезпечение недвижим имот,
като застраховката следва да бъде подновявана всяка година, до окончателното
издължаване на кредита. Кредитополучателят е възложил на банката да застрахова
от негово име и за негова сметка предоставения като обезпечение недвижим имот,
както и да подновява сключената имуществена застраховка за срока на действие на
договора, както и да заплаща от негово име и за негова сметка необходимата
премия като събира необходимите средства служебно от сметките на
кредитополучателя, а при липса на средства – да преведе дължимата сума за
плащане на съответната застрахователна премия, като със същата сума увеличи
задължението на кредитополучателя по договора за кредит. Кредитополучателят се
е задължил също така да заплаща дължимите от него такси и комисиони, съгласно
Тарифата на банката, както и да поема изцяло разноските по организиране и
провеждане на принудително изпълнение върху предоставеното обезпечение. В чл.
18, ал. 1 от договора е предвидено, че при непогасяване на която и да е вноска
по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е
задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем.
По делото е приет като доказателство Договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 05.09.2008 г., сключен между „Юробанк И Еф
Джи България“ АД – цедент и "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД –
цесионер, по силата на който банката е прехвърлила на цесионера вземания по
договори за кредит, подробно изброени в приложения към договора, в т.ч.
вземанията срещу кредитополучателя Ц. М. М.. Представен е и втори Договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 13.09.2012 г. сключени между „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД – цедент и „Юробанк И Еф Джи
България" АД – цесионер, с който вземането срещу ответницата е прехвърлено
обратно на банката. Представено е уведомление, peг. №
2991 от 17.05.2018 г., том II, акт 9 на нотариус peг.
№ 224 на НК, връчено при прилагане на фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с което
ищецът и „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД са уведомили ответницата относно първото
и обратното прехвърляне на вземанията, произтичащи Договор за кредит за покупка
на недвижим имот № HL 39266 от 19.06.2008 г.
Видно от същото уведомление, peг. № 2991 от
17.05.2018 г., вземането на банката е обявено за изцяло предсрочно изискуемо
поради непогасяване на дължими вноски по кредита – за главница и лихва, считано
от 30.09.2011 г. От обективираното върху нотариалната
покана удостоверително изявление на помощник нотариуса е видно, че след
извършена справка в НБД „Население“ са извършени три посещения на постоянния и
три посещения на настоящия адрес на ответницата, в т.ч. в неприсъствени дни при
спазване изискванията на чл. 47, ал. 1 от ГПК, и след като не е намерена Ц.М.М. и не се е намерило друго лице, съгласно да получи
нотариалната покана, са залепени уведомления и такива са пуснати и в пощенската
кутия на адресите. Извършена е проверка в ТД на НАП – Варна, от която е
установено, че ответницата няма регистриран действащ трудов договор и
осигуряване по трудови правоотношения, по граждански договори или като самоосигуряващо се лице. След безрезултатно изтичане на предвидения
в чл. 47. ал. 2 ГПК двуседмичен срок за получаване на поканата в нотариалната
кантора, нотариусът е приложил фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК и е приел поканата
за връчена на 06.07.2018 г.
От изслушаното по делото заключение по допуснатата ССчЕ,
неоспорено от страните, прието от съда като обективно, безпристрастно и
компетентно, се установява, че процесният кредит е усвоен изцяло на 30.06.2008год.,
което се установява и от приложени към заключението банково бордеро №
7590527/30.06.2008год. и извлечение от разплащателна сметка в швейцарски
франкове на кредитополучателя с IBAN ***. Усвоеният размер на кредита е
180 364,00 швейцарски франка. Последните извършени плащания по кредита са
на 07.11.2011 год. Към тази дата са погасени изцяло дължимата към 30.08.2011
год. главница и частично дължимата към 30.09.2011 год. лихва в размер на 692.65
швейцарски франка.От заключението на експертизата се установява, че считано от
30.09.2011 год. задълженията по кредита не се обслужват. Дължимата остатъчна
главница към датата на предявяване на иска – 06.07.2018 год., и към датата на
експертизата – 25.06.2019 год., е в размер на 170 159,14 шв. франка. Съгласно заключението, размерът на начислените
от ищеца такси по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 39266 от
19.06.2008 год. за периода, уточнен в допълнителната искова молба, а именно: от
30.08.2015 год. до 30.07.2018 год., е общо 1 599,15 шв.
франка. Размерът на начислените от ищеца застрахователни премии за периода,
уточнен в допълнителната искова молба – от 21.12.2015 год. до 07.06.2018 год., е
общо 203,52 шв. франка. Размерът на начислените от
ищеца разноски за нотариални такси към датата на изготвяне на експертизата е
общо 1 045,45 лева, в т.ч. 858,85 лв. за подновяване на ипотека; 45,00 лв.
за нотариална заверка на подпис; 69,60 лв. за връчване на нотариална покана и 72,00
лв. за допълнителни посещения за връчване на нотариална покана. Прехвърлянето
на вземането по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 39266 от
19.06.2008год. от ищеца „Юробанк И Еф Джи България" АД към „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД съгласно Договор за цесия от
05.09.2008год. е отразено счетоводно на 30.07.2008 год. Обратното прехвърляне
на вземането по договора за кредит от „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД към
ищеца съгласно сключен между тях Договор за прехвърляне на вземания по Договори
за кредит от 13.09.2012 год. е извършено на 27.07.2012 год.
Въз основа на така изложената
фактическа обстановка съдът приема, че се установява по безспорен начин възникването
и съществуването на изискуеми парични задължения на ответницата Ц.М.М. към ищеца „Юробанк България“
АД, произтичащи от валидно облигационно правоотношение на основание сключен
между страните Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 39266 от 19.06.2008
год.
Безспорно е установено чрез успешно
проведено главно пълно доказване – посредством съдебно-счетоводна експертиза и
представени писмени доказателства, които не са оспорени, съществуването на
произтичащото от процесния договор парично вземане за главница в размер на
сумата 170 159,14 шв. франка.
Установено е и наличието на
предвидените в договора предпоставки за възникването и упражняването на потестативното право на кредитора да обяви вземанията по договора
за кредит за предсрочно изискуеми. Предсрочна изискуемост е съобщена на
ответницата с уведомление, peг. № 2991 от 17.05.2018
г., том II, акт 9 на нотариус peг. № 224 на НК, връчено
на 06.07.2018 г. съгласно фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК С постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 148 от 2.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г., I т. о., ТК, е
прието, че начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в
зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, като при връчване от
нотариус се прилагат правилата на чл. 37-58 ГПК. Отказът за получаване по чл.
44 ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостоверят от длъжностното
лице, а съобщенията се считат за връчени. Настоящият съдебен състав изцяло
споделя това разрешение. Към посочената дата са били налице неплатени
погасителни вноски за период от шест години и осем месеца, считано от
30.08.2011 г., поради което са били налице предпоставките за обявяване на
предсрочната изискуемост на вземането, закрепени в договора за кредит. Следователно,
правото е валидно упражнено с едностранно изявление на кредитора достигнало до
длъжницата и е произвело целеното правно действие. Изискуемостта на всички
вземания по договора за кредит е настъпила на 06.07.2018 г. – датата на фингираното
връчване на нотариалната покана.
Следователно исковата претенция по
частичния иск за главница в размер на 95 887,31 швейцарски франка е доказана по
основание и размер.
Исковете за сумите от 1 599,15
швейцарски франка, представляващи такси за периода от 30.08.2015 г. до
30.07.2018 г. – част от общо заявена претенция за такси в размер на 3 929,48
швейцарски франка, и 203,52 швейцарски франка, представляващи застраховки за
периода от 21.12.2015 г. до 07.06.2018 г. по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 39266 от 19.06.2008 г. – част от общо заявена претенция в размер
на 483.05 швейцарски франка, не са оспорени от ответницата по основание и
размер.
Съгласно договора за кредит, кредитополучателят
се е задължил да заплаща такси и комисиони съгласно Тарифата на банката. В
договора за кредит изрично е уговорена комисиона за управление в размер на 0,3%
върху непогасената главница по кредита, дължима на всяко 30-то число на месеца
като се започне от 30.08.2015 г. до 30.07.2018 г. Видно от приложената тарифа
на банката, при просрочие над 181 дни кредитополучателят дължи такса в размер
на 35,00 лева, която е начислена на
26.10.2016 г. в размер на 19,41 шв. франка. От
приложените към заключението на вещото лице справки е видно, че неиздължените
от ответницата такси по договора за кредит са в общ размер 3 929,48 шв. франка, в т.ч. за заявения като частична претенция
период от 30.08.2015 г. до 30.07.2018 г. Следва да се отбележи, обаче, че за
посочения период от 30.08.2015 г. до 30.07.2018 г. исковата претенция е равна на
пълния размер на дължимите и начислени такси, поради което същата не
представлява частичен иск. Останалата част от незаплатените от ответницата
такси се отнася за друг период, извън процесния, следователно би имала друго
основание и не би могла да се разглежда като друга част от същия иск.
С договора за кредит е възложено в
тежест на кредитополучателя да заплаща дължимите ежегодно застрахователни
премии по договорите за имуществена застраховка на предоставения като
обезпечение недвижим имот. Видно е от заключението на вещото лице, че
ответницата е плащала дължимите премии до 2011 г. вкл. Ищецът претендира ответникът да бъде
осъден да заплати сума в размер на 203,52 швейцарски франка, представляващи
застрахователни премии за периода от 21.12.2015 г. до 07.06.2018 г. по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 39266 от 19.06.2008 г. Според
заключението на вещото лице претендираната обща сума е формирана от начислени
от ищеца четири броя застрахователни премии в посочения период (л. 205). Съгласно
договора за кредит, сключването на договор за имуществена застраховка на
предоставения като обезпечение недвижим имот е задължение на кредитополучателя.
Банката е овластена да сключи застраховката от името
и за сметка на ответницата, но ищецът не твърди и по делото не са ангажирани
доказателства, че за процесния период са сключени договори за имуществена
застраховка от банката и, че последната е заплатила застрахователните премии.
Ето защо, съдът намира този иск за неоснователен. За този иск също важи изложеното
по-горе относно предявяването му като частичен. Искът е предявен за пълния
размер на начислените застрахователни премии за периода от 21.12.2015 г. до
07.06.2018 г., поради което не представлява частичен иск.
Ответницата е направила възражение, че
сумата от 1 045,45 лева – разноски за нотариални такси не се
дължи поради липса на основание съгласно договора за кредит същите да се
възлагат в тежест на кредитополучателя.
Видно от приложената към исковата молба справка по чл. 366 от ГПК (л. 78),
посочената обща сума включва следните суми: 858,85 лв. за подновяване на
ипотека; 45,00 лв. за нотариална заверка на подпис; 69,60 лв. за връчване на
нотариална покана и 72,00 лв. за допълнителни посещения за връчване на
нотариална покана. В заключението на вещото лице е посочено, че претендираните
суми са начислени от ищеца.
Ищецът не е представил доказателства
за заплатени такси за подновяване на ипотеката. Не са налице и данни за
извършено подновяване, поради което в тази част искът е неоснователен.
Претендираните суми за заверка на
подписа на ищеца и връчване на нотариални покани не се основават на поето от
кредитополучателя задължение по договора за кредит. В случая не се касае за
принудително изпълнение, а за уведомление за извършени цесии, обявяване на
предсрочна изискуемост и покана за доброволно плащане. Страните са уговорили
изрично реда за изпращане на писмени уведомления – по факс, лично доставяне или
изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща или с телеграма –
чл. 29 от договора за кредит (л. 12). Ищецът е в правото си да избере способ за
връчване на уведомлението за извършените цесии и обявяване на предсрочната
изискуемост чрез нотариус, но поради липса на уговорка, че уведомяването следва
да стане именно по този начин, съответно липса на задължение за
кредитополучателя да заплати разноските за това, претенцията е неоснователна. В
допълнение, неоснователността на претенцията произтича и от липсата на
представени доказателства за заплащане от ищеца на посочените нотариални такси.
От
изложеното следва, че частичните искове за заплащане на главница и такси по
договора за кредит с изцяло основателни и ще бъдат уважени, а исковете за
заплащане на начислени от ищеца застрахователни премии и нотариални такси ще
бъдат отхвърлени като неоснователни. Основателна
е и акцесорната претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на
лихва за забава върху уважените искови претенции от датата на предявяване на
иска – 23.08.2018 г. до окончателното погасяване на задълженията.
Отговорност за разноски.
С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има
право на сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от
исковете. Съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, ищецът е направил
разноски за държавни такси, съдебно-счетоводна експертиза, възнаграждение за
назначен особен представител и адвокатско възнаграждение в общ размер 15 553,81
лева, от които ответницата следва да бъде осъдена да заплати сума в размер на 15 425,47
лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ц.М.М., ЕГН **********,***,
и наст. адрес: г.В.у.С.п. *******, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Околовръстен
път" № 260, следните суми: 95 887,31
швейцарски франка (деветдесет и пет хиляди осемстотин осемдесет и седем
швейцарски франка и тридесет и един сантима), представляващи част от главница по Договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL 39266 от 19.06.2008 г., при заявен
пълен размер на вземането 170 159,14 швейцарски франка; 1 599,15 швейцарски франка (хиляда
петстотин деветдесет и девет швейцарски франка и петнадесет сантима),
представляващи такси за периода от
30.08.2015 г. до 30.07.2018 г. по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 39266 от 19.06.2008 г., в т.ч. ежемесечно начислена комисиона за
управление в размер на 0,3% върху непогасената главница по кредита, дължима на
всяко 30-то число на месеца като се започне от 30.08.2015 г. до 30.07.2018 г.,
и такса администриране на просрочен кредит в размер на 19,41 шв. франка, начислена на 26.10.2016 г.; законната лихва върху присъдените суми от
датата на подаване на исковата молба –
23.08.2018 г. до окончателното погасяване на задълженията, на основание
чл.
430, ал. 1, във вр. с чл. 432 от ТЗ; и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, гр. София, ул. "Околовръстен
път" № 260, срещу Ц.М.М., ЕГН **********,
за заплащане на сума в размер на 203,52 швейцарски франка,
представляващи начислени застрахователни премии за периода от 21.12.2015 г. до
07.06.2018 г. по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 39266 от
19.06.2008 г., и сума в размер на 1 045,45 лева – разноски за нотариални
такси по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 39266 от 19.06.2008
г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
Ц.М.М., ЕГН **********,***, и наст.
адрес: г.В.у.С.п. *******, ДА ЗАПЛАТИ
на „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. "Околовръстен път" № 260, сумата 15 425,47 лева, представляваща сторените пред настоящата
инстанция съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: