№ 417
гр. П., 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Д. Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220100529 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са предявени кумулативно съединени искове по
чл.146 ЗЗД вр. чл.6 ЗПФУР вр. чл.240, ал.1, ал.2 и чл.86 ЗЗД за заплащане на
сумата от 4385.60 лв., от които 2256.20 лв. – главница, 1093 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 14.12.2018г. до 20.12.2020г. и 1036.40 лв.
– обезщетение за забава за периода от 12.12.2018г. до 18.12.2023г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда – 18.12.2023г. до плащането.
Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление в гр.София, бул. „България“ №81В, бл.3, вх.В твърди, че по
силата на рамков договор за продажба на вземания от 02.03.2021г. е придобил
от цедента „Ай Тръст“ ЕООД неговото вземане към ответника Д. А. К. с ЕГН
********** от гр. П., ул. **********, като ответникът е уведомен за цесията с
електронно съобщения на неговия електронен адрес, както и с връчването на
препис от съдебните книжа и приложеното там уведомление по чл.99, ал.3
ЗЗД. Твърди, че цедентът „Ай Тръст“ ЕООД е бил във валидно облигационно
отношение с финансовата институция „Кредисимо“ ЕАД, произтичащо от
договор за поръчителство, сключен на 14.12.2018г., по силата на който
1
дружеството-цедент се е задължило да отговаря за задълженията на
ответника, произтичащи от договор за потребителски кредит №1185938 от
14.12.2018г., сключен между кредитора „Кредисимо“ ЕАД и ответника.
Твърди ищецът, че в изпълнение на договора за кредит „Кредисимо“ ЕАД е
предоставил на ответника финансова услуга от разстояние – потребителски
кредит в размер на 2256.20 лв. при фиксирана лихва от 41,23 % и ГПР 50%, с
краен срок на връщане на кредита 20.12.2020г. – разсрочен на 24 месечни
погасителни вноски по 139.55 лв. Твърди, че ответникът не е изпълнил
задължението в уговорения срок, поради което поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД
е изпълнил същото вместо него, като на 23.02.2021г. е заплатил на кредитора
общо 4385.60лв. от които 2256.20 лв. главница, 1093 лв. - възнаградителна
лихва и 1036.40лв. – обезщетение за забава. Поддържа, че поръчителят е
встъпил в правата на кредитор срещу ответника до размера на погасеното
задължение, след което прехвърлил вземането на ищеца.
Ищецът твърди, че след придобИ.е на вземане се е снабдил със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№4600/2023г. на РС – П., срещу която длъжникът е подал в срок възражение
по чл.414 ГПК. Иска от съда да установи съществуването на вземането в
размера по заповедта за изпълнение. Претендира съдебни разноски в исковото
и в заповедното производство.
Ответникът не е подал писмен отговор. В подаденото в заповедното
производство възражение по чл.414 ГПК е направил възражение за погасяване
на вземането по давност. В съдебно заседание не оспорва сключването на
договора, но твърди, че кредитът е в размер на 1000 лв. и част от него е
върната.
Съдът въз основа на събраните доказателства и на закона достигна до
следните фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви процесните искове по реда на чл.422
от ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или
същата е била връчена на последния при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В
случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е
предявен в законоустановения срок, поради което е допустим. Налице е
идентичност между вземането по заповедта за изпълнение и исковата молба,
2
тъй като и двете се основават на един и същ договор за кредит и договор за
поръчителство. С исковата молба се претендират само част от отделните
вземания по заповедта за изпълнение, което е допустимо и не представлява
липса на идентичност.
За основателността на исковете по чл.146 ЗЗД вр. чл.6 ЗПФУР вр.
чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи сключването на
договора за кредит и предоставянето на кредита на ответника, учредяването
на поръчителство от страна на „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на което
поръчителят се е задължил да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ АД за
задълженията на ответника по договора за кредит, изпълнение от поръчителя
въз основа на поръчителството по начин, който води до встъпване на
поръчителя в правата на удовлетворения кредитор, както и прехвърляне на
вземането, в което е встъпил поръчителя, в полза на ищеца.
При установяване на горното ответникът следва да докаже
положителния факт на изпълнението.
За основателността на иска по чл.86 ЗЗД ищецът следва да установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за
частично основателен.
Относно договора за кредит:
По делото е представен в договор за потребителски кредит №1185938 от
14.12.2018 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ответника Д. А. К., които не
носят саморъчен или квалифициран електронен подпис на ответника двете
страни. Твърди се, че договорът е сключен от разстояние. Предоставянето на
финансови услуги от разстояние е правно регламентирана дейност от ЗПФУР.
Съгласно дефиницията в чл.6 ЗПФУР, финансовите услуги се предоставят въз
основа на договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние. Спецификите на преддоговорните отношения и сключването на
договора, породени от факта, че волеизявленията на страните са направени в
електронна форма от разстояние, не позволява на съда въз основа на писмени
доказателства да установи възникването на облигационното отношение.
3
Необходими са специални знания в областта на информационните технологии,
за да се установи съдържанието на насрещните електронни волеизявления на
страните и тяхната самоличност. Последното се налага поради факта, че
сключването на договор по реда на ЗПФУР не изисква употребата на
квалифициран електронен подпис. В случая обаче ответникът не оспорва
сключването на договора за кредит, поради което необходимостта от
допуснатата съдебна техническа експертиза е отпаднала.
От съдържанието на представения на хартиен носител договор за
потребителски кредит е видно, че кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е поел
задължение да предостави на ответника Д. А. К. финансова услуга от
разстояние – потребителски кредит в размер на 2256.20 лв. с фиксирана
годишна лихва от 41.23 %. Срокът на кредита е 24 месеца - до 20.12.2020г. и
следва да бъде върнат 24 месечни погасителни вноски по 139.55 лв.
Договорът е сключен при общи условия /ОУ/ има необходимото съдържание
по чл.11 ЗПК, тъй като са посочени всички дължими от потребителя плащания
– 3349.20 лв., размера на отделните погасителни вноски и техните падежи,
правото на потребителя на отказ от договора и срока, в който това право може
да бъде упражнено, съгласно чл.11, ал.1, т.20 ЗПК /т. 4.2 от ОУ/. При
извършената от съда служебна проверка за неравноправен характер на
неговите клаузи такива не са установени.
Предоставянето /усвояването/ на кредита се установява от заключението
на съдебната икономическа експертиза, в който вещото лице е отразило
счетоводна операция по рефинансиране на задължения по стар заем на
ответника Д. А. К. със средства от процесния потребителски кредит в размер
на 2256.20 лв.
С усвояването на кредита за ответника е възникнало задължението да
върне главницата и да заплати уговорената възнаградителна лихва. От
приетата СИЕ се установява, че в счетоводството на кредитора „Кредисимо“
АД не са отразени плащания от страна на ответника. Ответникът също не е
представил доказателства за изпълнение на задълженията по договора за
кредит, въпреки дадените от съда указания, че той следва да докаже
изпълнението. Следва да се приеме, че договорът за кредит не е изпълнен от
страна на потребителя. Съгласно чл.33, ал.1 ЗПК, при забава на потребителя
кредиторът има право на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
4
забавата. Според чл.33, ал.2 ЗПК, тази лихва не може да бъде в размер, по-
висок от размера на законната лихва за забава.
От заключението на СИЕ се установява, че общият размер на
задълженията на ответника по договора е 3349.20 лв., от които 2256.20 лв. –
главница; 1093 лв. – възнаградителна лихва и 878.52 лв. – законна лихва за
забава, начислена за периода 14.12.2018 г. - 18.12.2023 г. с изключение на
дните между 13.03.2020г. и 13.07.2020г., /през които е действал чл.6 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците/.
Относно договора за поръчителство:
По делото е представен договор за поръчителство, сключен на
14.12.2018 г. между кредитора „Кредисимо“ ЕАД и поръчителя „Ай Тръст“
ЕООД, който има за предмет задълженията на ответника Д. А. К.,
произтичащи от процесния договор за кредит. Договорът за поръчителство не
е подписан от представителите на страните с параф или квалифициран
електронен подпис. Същият не може да се сключи и от разстояние, тъй като
ЗПФУР не предвижда ред за сключване от разстояние на договори за
обезпечение на финансовите услуги. Следователно не може да се приеме, че
въз основа на този договор е възникнало облигационно правоотношение
между двете дружества, обезпечаващо задълженията на потребителя по
договора за кредит. Липсват също така доказателства за предявени претенции
от страна на кредитора към поръчителя, както и че последният е изпълнил
задълженията на потребителя. Съдът на основание чл.146, ал.2 ГПК е указал в
доклада, че ищецът не сочи и не представя доказателства за изпълнение по
обезпечителната сделка, но въпреки това ищецът не е предприел съответните
процесуални действия.
Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението,
встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът
да не е знаел за даденото поръчителство. Следователно за суброгирането на
поръчителя в правата на удовлетворения кредитор е необходимо наличието на
валиден договор за поръчителство между тях и надлежно изпълнение от
страна на поръчителя на обезпеченото задължение. В случая и двете
предпоставки не са налице, поради което поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД не е
5
придобил вземането на „Кредисимо“ АД към ответника Д. А. К., произтичащо
от договора за кредит.
Относно договора за цесия:
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.03.2021г. и Приложение №1, от които е видно, че „Кредисимо“ АД и „Ай
Тръст“ ЕООД продават на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД своите
вземания към ответника Д. А. К., произтичащи от сключените между
цедентите и ответника договори за кредит и за поръчителство.
Съдът формира извод, че цедентът „Ай Тръст“ ЕООД не е встъпил в
правата на кредитора „Кредисимо“ АД, произтичащи от договора за кредит с
ответника, поради което не би могъл да прехвърли надлежно тези права на
ищеца. Вземането по кредита обаче е цедирано в полза на ищеца от самия
кредитор „Кредисимо“ АД, тъй като към момента на сключване на договора за
цесия кредитът не е бил погасен от поръчителя и кредиторът не е бил
заместен от последния.
Действителността на договора за цесията не се оспорва от ответника, а
цесията му е съобщена посредством връчването наред с исковата молба на
препис от договор за цесия и приложенията към него. Дори да се приеме, че
уведомяването чрез връчването на исковата молба не е надлежно, цесията пак
е противопоставима на ответника, тъй като същият не твърди да е извършил
плащане в полза на предишния кредитор след датата на цесията. Следва да се
има предвид, че целта на съобщаването за прехвърляне на вземането е да се
предпази длъжника от ненадлежно изпълнение в полза на предишния
кредитор, който след цесията не е носител на материалното право.
Неизпълнението на това задължение не засяга действието на договора за
цесия и цесионерът се явява материално легитимиран да получи плащането.
Срещу неговата претенция длъжникът може да успешно да възрази, че
цесията не му е била съобщена, само ако едновременно с това твърди, че е
изпълнил на предишния кредитор. Едно такова плащане преди цесията да му е
съобщена би освободило длъжника на основание чл.75, ал.2 ЗЗД, а истинският
кредитор следва да предяви претенциите си към цедента, но не и спрямо
длъжника. При липса на твърдение за извършено плащане, обстоятелството
дали цесията е била съобщена на длъжника и от кого е ирелевантно /в т.см.
Определение №987 от 18.7.2011г. по гр.д. №867/2011г. на ВКС, ІV г.о. и
6
Решение №173 от 15.4.2004г. по гр.д. №788/2003г. на ВКС, ТК/.
Ето защо въз основа на договора за цесия между „Кредисимо“ ЕАД и
ищеца „АПС Бета България“ ЕООД последният се явява материално
легитимиран да получи изпълнение по цедираното вземане в установения от
съда размер.
Относно погасителната давност:
Възражението за погасяване на вземането по давност е направено от
ответника още с възражението по чл.414 ГПК в заповедното производство, т.е.
преди изтичането на преклузивния срок по чл.133 вр. чл.131, ал.1 ГПК,
поради което е допустимо и трябва да се разгледа.
Задълженията по договор за потребителски кредит, с изключение на
изтеклите мораторни лихви, се погасяват с изтичането на общата 5-годишна
давност по чл.110 ГПК. Давностният срок за съответната част от главницата и
от възнаградителната лихва, включени в месечните погасителни вноски, тече
от падежа да съответната погасителна вноска /ТР №3 от 21.11.2024 г. по т. д.
№3/2023 г. на ВКС, ОСГТК/. Падежите на погасителните вноски по
конкретния кредит са в периода от 20.01.2019 г. до 20.12.2020 г., а заявлението
по чл.410 ГПК, което прекъсва давността, е подадено от ищеца на 18.12.2023 г.
Следователно погасителната давност по чл.110 ГПК не е настъпила за никоя
от тях.
По отношение на законната лихва за забава е приложима кратката 3-
годишна погасителна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД. Следователно са погасени
по давност мораторните лихви, изтекли преди 18.12.2020 г., чийто размер е
91.61 лв., от общо начислените лихви в размер на 816.91 лв. - съгласно
заключението на СИЕ.
Затова установителният иск по чл.422 ГПК следва да се уважи за
сумите: 2256.20 лв. – главница; 1093 лв. – възнаградителна лихва и 725.30 лв.
– законна лихва за забава, начислена за периода 18.12.2020 г. - 18.12.2023 г. и
да се отхвърли по отношение на обезщетението за забава за разликата над
725.30 лв. до претендирания размер от 1036.40 лв.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
съдебни разноски съразмерно с уважената част от иска. В случая страната е
била представлявана от юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с
7
оглед сложността на делото следва да се определи възнаграждение в
минималния размер от 100 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ. Ищецът е внесъл 103.25 лв. - държавна такса за
производството и 280 лв. - депозит за вещо лице. Общия размер на разноските
му възлиза на 483.25 лв. От тях по съразмерност следва да се присъдят 448.97
лв.
Следва да се постанови осъдителен диспозитив, на основание т.12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат
по съразмерност на 153 лв. Съразмерно с уважената част от иска ще следва да
се присъдят 142.15 лв.
Ответникът не е направил разноски и не претендира такива.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че
ответникът Д. А. К. с ЕГН ********** от гр. П., ул. ********** дължи на
ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „България“ №81В, бл.3, вх.В, сумата от 2256.20
лв. – главница; сумата от 1093 лв. – възнаградителна лихва и сумата от 725.30
лв. – законна лихва за забава, начислена за периода 18.12.2020 г. - 18.12.2023
г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 18.12.2023г. до плащането, дължими по
договор за потребителски кредит №1185938 от 14.12.2018г., сключен между
кредитора „Кредисимо“ ЕАД и ответника, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение №2406/20.12.2023г. по ч.гр.д.
№4600/2023 г., по описа на РС-П., като ОТХВЪРЛЯ иска за съществуване на
вземането за обезщетение за забава за разликата над 725.30 лв. до предявения
размер от 1036.40 лв.
ОСЪЖДА ответника Д. А. К. да заплати на ищеца „АПС Бета България“
ЕООД 448.97 лв. - разноски в исковото производство и 142.15 лв. - разноски в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в 2-
8
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9