№ 15613
гр. София, 16.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110122210 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
Образувано по искова молба, подадена от *** срещу Н. Т. Т..
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията,
че на 30.11.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит № *** между
*** като кредитор и Н. Т. Т., като длъжник. Договорът бил сключен при
следните параметри: сума на кредита: 500.00 лв.; срок на кредита: 11 месеца;
размер на вноската: 54,30 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 48.22 %;
годишен лихвен процент: 40.90 %; лихвен процент на ден: 0.11 %; общо
задължение по кредита: 597,25 лв. В исковата молба се сочи, че параметрите
по поискана и закупена допълнителна услуга били както следва:
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „фаст“: 200.00 лева;
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „флекси“: 300.00 лева;
размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 54.30 лева; Посочва, че
с подадено от ищцовото дружество заявление по чл. 410 ГПК срещу Н. Т., въз
основа на което е образувано ч.гр.д. № 11920/2024 г. по описа на СРС, е
претендирал суми по посочения договор за кредит, като съдът е отхвърлил
заявлението в частта относно следните суми: 200 лв. – за закупена услуга
„Фаст“, 300 лв. – за закупена услуга „Флекси“ и 97,25 лв. – договорна
възнаграждение за периода от 20.12.2022 г. до 20.10.2023 г. Предвид
посоченото предявява осъдителен иск за сумите, за които съдът е отказал да
издаде заповед за изпълнение.
В исковата молба се сочи, че възнаграждението за допълнителни
незадължителни услуги ставало изискуемо с подписването на ДПК, но се
разсрочвало за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към
месечните вноски за погасяване на кредита. Ищецът *** изпълнявал точно и в
срок задълженията си по договора. Сумата по договора, в размер на 500.00
1
лева била преведена чрез паричен превод към EasyPay на дата 01.12.2022 г. Н.
Т. Т. от своя страна поела задължение да погасява предоставения заем с равни
месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е
неразделна част от Договора за потребителски кредит. Изготвен бил
погасителен план с определени 11 бр. вноски, всяка от по 99,75 лв. с падежна
дата - всяко 20-то число на месеца. Погасителния план бил получен от
длъжника на 01.12.2022 г., заедно с Договора за кредит, Стандартен
европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация. Предвид
факта, че длъжникът не изпълнявал поетите с договора задължения, като не
направил нито една погасителна вноска и изпаднал в забава, ищецът сочи, че
целият погасителен план по процесния договор е изтекъл и вземането е
изискуемо в пълния си дължим размер. Падежа на последната погасителна
вноска бил на 20.10.2023 г. В исковата молба се излагат подробни
съображения, че с оглед принципа за свобода на договаряне и по своя
свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит,
включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. Сочи се, че
съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК № *** „КЛ/СД може да изберат да не закупят
допълнителна услуга или да закупят една, или повече допълнителни услуги
към ДПК. Настоящата точка се отнася и прилага единствено по ДПК, по които
КЛ/СД е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга“. Твърди се, че
закупуването на услугите „Фаст“ и „Флекси“ било изцяло по желанието на
длъжника. Тези допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържали следните
възможности:- Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за
отпускане на кредит. Представителите на ищеца извършили всички
необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника,
подготвили нужните документи и сключили договора в максимално кратки
срокове, като услугата „Фаст“ била използвана от длъжника.- Отлагане на
определен брой погасителни вноски. Тази процедура се осъществявала по
реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена „Отлагане на
вноски“, като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената
от него услуга „Флекси“, не се възползвал от същата.- Намаляване на
определен брой погасителни вноски. Така, ако доходът на длъжника намалее,
той ще можел да поиска от кредитора да му намали с до 75 % размера на
определен брой погасителни вноски Процедурата била описана в т. 15.2.2 от
ОУ „Намаляване на погасителни вноски“, като длъжникът въпреки
предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси“, не се
възползвал от същата.- Смяна на падежната дата на вноските. Тази уговорка
давала на длъжника гаранцията, че ако сменят датата на заплащане на
месечните им възнаграждения, същият ще могат да променят и падежната
дата по кредита си, така че да е удобна за тях /т.15.2.3 от ОУ „Промяна на дата
на падеж“/, като длъжникът въпреки предоставената възможност със
закупената от тях услуга „Флекси“, не се възползвал от същата. Ищецът счита,
че в процесния случай, ответникът дължи възнаграждение на кредитора за
това, че се е възползвал от първата услуга от пакета – приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит и за възможността (опцията)
ответникът във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на
всички останали услуги. Излагат се съображения, че договорът е съглашение,
което изисква съвпадането на две противоположни по посока и съвпадащи по
съдържание волеизявления. Същият бил сключен след постигане на
2
съвпадение на насрещните волеизявления на страните по основните му
елементи. Към това общо разбиране за договора, ЗПК наслагва допълнително
съдържание с оглед защита интереса на икономически слабата страна. Поради
това, ищецът счита, че сключеният договор за потребителски кредит с
ответника напълно отговарял на законовите изисквания и съдържал всички
изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за
потребителски кредит. Сочи се, че видно от начина на сключване на договора,
разписан в ОУ към ДПК, още при подписване на искането за кредит,
потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по ДПК.
Следователно налице било наличие на съгласие по отношение на размера на
ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на периода сума, тъй като била изразена
воля от страна на потребителя за приемането им.
Ищецът отбелязва също, че ответникът в настоящото производство е имал
възможност да се откаже от договора при условие, че не го удовлетворява, за
който отказ да уведоми дружеството и да върне по сметка на същото
преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от датата на
усвояване на средствата по ДПК до датата на връщане на главницата,
съобразно регламентираното в т. 7 от Общите условия и Закона за
потребителския кредит. Ответникът имал и възможност да измени договора
чрез предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е
възползвал и от това право. Н. Т. Т. усвоила предоставената й в заем сума,
поел изпълнение на уговореното в ДПК съгласно погасителния план към него.
От тези обстоятелства можело да се направи обоснован извод, че ответникът
бил запознат с условията на сключения с *** Договор за потребителски
кредит и се съгласил с цената на кредита на преддоговорния етап с
получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на различни
предложения и Допълнителна преддоговорна информация, така и със
сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума,
която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже
от сключения договор.
При тези твърдения, ищецът моли, съдът да: осъди ответника Н. Т. Т. да
му заплати сумата от 97,25 лв. – договорно възнаграждение за периода от
20.12.2022 г. до 20.10.2023 г., 200 лв. – възнаграждение за услуга „Фаст“ и
сумата от 300 лева възнаграждение за услуга „Флекси“ по Договор за
Потребителски кредит № *** от 30.11.2022 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. 11920/2024 г. по описа на СРС. Претендира разноски за заповедното
и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът – редовно призован, не
изпраща представител. От пълномощника му е постъпила молба, вх. №
54822/17.02.2025 г., с която изразява становище, да бъде даден ход на делото в
негово отсъствие. Поддържа предявените искове и моли съдът да се произнесе
с неприсъствено решение, предвид липсата на депозиран отговор на исковата
молба в срока по чл.131 ГПК. Претендира разноски за производството, както и
прави възражение за прекомерност за разноските на насрещната страна.
Ответникът - редовно призован, не се явява и не се представлява.
3
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по реда на чл.
415, ал. 1, т. 3 ГПК и с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за присъждане на
сумата от 97,25 лв. – договорно възнаграждение дължимо за периода от
20.12.2022 г. до 20.10.2023 г., както и с правно основание чл. 79 ЗЗД за
присъждане на сумата от 200 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“
и сумата от 300 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по Договор
за потребителски кредит № *** от 01.12.2022 г., сключен между *** и Н. Т. Т..
За основателността на предявения иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. с чл.
240, ал. 2 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
наличие на сключен между *** и Н. Т. Т. договор за потребителски кредит №
*** от 01.12.2022 г., в който е уговорено възнаграждение за ползване на
кредита (възнаградителна лихва) в посочения размер, както и реално
предоставяне на уговорената заемна сума на длъжника.
За основателността на исковете по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: възникване на спорното право в твърдения
обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения по Договор за потребителски кредит № *** от
01.12.2022 г., сключен с ответника, в качеството му на кредитополучател, а
именно - валидно възникнало правоотношение по договора за кредит, по което
кредитодателят е предоставил на кредитополучателя посочената услуга, а
последният се е задължил да заплати цена (възнаграждение) в претендирания
размер и в посочения срок.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение
От приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 11920/2024 г., по
описа на СРС, 32 състав, се установява, че кредиторът – ищец в настоящото
производство е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 7695 от 12.03.2024 г.
Заявлението е уважено частично, като с Определение № 10761 от 12.03.2024
г., съдът е отхвърлил искането на кредитора в частта за претендираната сума
от 97,25 лв. – договорно възнаграждение за периода 20.12.2022 г. – 20.10.2023
г., за сумата от 200 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата
от 300 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, за сумата от 30 лв. –
такси за извънсъдебно събиране на вземането и за сумата от 400 лв. – такси за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни
дни по Договор за потребителски кредит № *** от 01.12.2022 г., сключен
между *** и Н. Т. Т..
Настоящият съдебен състав намира, че предявените искове за част от
вземанията, които са отхвърлени в производството по ч.гр.д. № 11920/2024 г.,
по описа на СРС, 32 състав, са процесуално допустими, а по същество
неоснователни, като съображенията за това са следните:
4
Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК (ред. ДВ бр. 57 от 28.07.2015 г.). В разпоредбата на чл.
11, ал. 1 ЗПК, са нарочно посочени, императивно установени реквизити, които
ДПК следва да съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията
за усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането
му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски.
В настоящия случай, от съдържанието на сключения договор за
потребителски кредит между *** и длъжника ***, се установява, че не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 10, 11 ЗПК.
Видно от текста на раздел V. от процесния Договор за потребителски
кредит № *** от 01.12.2022 г., сключен между ***, от една страна в качеството
му на кредитодател и Н. Т. Т. от друга страна, в качеството й на
кредитополучател, страните са уговорили предоставяне на „допълнителни
услуги" „Фаст“ – предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителския кредит и „Флекси“ – предоставя право на промяна на
погасителния план, като редът за използването им, в нарушение на ЗПК е
описан в приложимите за договора ОУ. Съгласно т. 15 от приложените по
делото ОУ на *** към ДПК, версия 5/18.04.2022 г., закупуването на
допълнителна услуга „Фаст“ предоставя приоритетно разглеждане и
становище по искането за отпускане на потребителски кредит, пред
кредитоискателите незакупили такава услуга - в рамките на 1 час, считано от
постъпване на искането. Допълнителна услуга „Флекси“ дава право на
клиента да променя едностранно погасителния си план, при изпълнение на
условията изчерпателно посочени в чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3. от ОУ.
Сочи се още, че за извършената промяна на погасителния план, страните
подписват анекс, като промяната влиза в сила от датата на печат, посочена в
анекса.
Уговорено е възнаграждение за предоставянето на допълнителните услуги
в размер на сумата от 200 лв. за допълнителна услуга „Фаст“ и 300 лв. за
допълнителна услуга „Флекси“, които са разсрочени в обща погасителна
вноска в размер на 45,45 лв., дължима заедно с месечната погасителна вноска
по кредита, при което „общия размер“ на вноската възлиза на 99,75 лв., а
съответно общото задължение по договора – 1097,25 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че цитираните „допълнителни
услуги“, представляват действия свързани с усвояването и управлението на
кредита, поради което процесните договорки противоречат на разпоредбата на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, поради което и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК същите са нищожни.
Така наречената допълнителна услуга „Флекси“, касае евентуални бъдещи
отношения между страните, от които кредитодателят, в качеството си на
търговско дружество, цели да извлече печалба. Техният предмет се заключава
в предоставяне на възможност от страна на кредитодателя, а не на услуга,
защото при сключването на договора не е ясно дали тази възможност ще бъде
5
упражнена от длъжника, респ. – дали в случай, че той изрази желание да се
ползва от нея, ще отговаря на изискванията за това подробно разписани в ОУ.
Недобросъвестно и въвеждайки в заблуждение потребителя, кредитодателят е
посочил, че закупувайки услугата „Флекси“, кредитополучателят има право
„едностранно“ да измени условията на погасителния си план, тъй като видно
от текста на т. 15.2. от ОУ, промяната е възможна единствено и след
подписване на анекс между страните (допълнително споразумение) при
условие, че кредитополучателят „докаже“ пред дружеството, чрез представяне
на „съответните документи“ (т. 15.2.1.1. от ОУ), че отговаря на „съответните
специфични изисквания“ изчерпателно посочени в чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и чл.
15.2.3. от ОУ. Следва да се обърне внимание и че съгласно 16.1. от ОУ
кредитодателят си „запазва“ правото да измени едностранно ОУ (в това число
и горните изисквания) за което единствено уведомява клиента. Същевременно
за потребителя възниква реално и непосредствено задължение за плащане на
изначално фиксирани ежемесечно суми с определен падеж. Подобна уговорка
отговаря на всички критерии за неравноправна клауза, съобразно дефиницията
на чл. 143 ЗЗП, доколкото причинява вреда на потребителя, като категорично
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Нещо повече - размерът на възнаграждението, дължимо за цитираните
допълнителни услуги е сумата в общ размер на 500 лв., което възлиза точно
на 100% от размера на главницата, предоставена по кредита и очевидно цели
единствено огромно по размер увеличение на възнаграждение (печалба) за
предоставения от кредитора заем. Предвид това, настоящият съдебен състав
намира, че процесните уговорки, са нищожни поради противоречие и с
добрите нрави. В случая е налице недобросъвестно договаряне/поведение от
страна на финансовата институция, която демонстрира грубо проявление на
неравноправно третиране спрямо икономически по – слабата страна.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, както и на добрите нрави (вж. т. 3 Тълкувателно решение № 1/2009 г.
по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК). В случая е налице и значителна и явна
нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради
противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Съдържанието на процесния ДПК, съдът намира за неясно,
подвеждащо потребителя и въвеждащо го в заблуждение. Цената за т.нар.
„пакет от допълнителни услуги“ на стойност 500 лв., не е включена в ГПР
по договора, но е прибавена към задължението на кредитополучателя, чрез
увеличаване на стойността на съответните месечни погасителни вноски,
въпреки, че представляват разход за допълнителна услуга, свързана с договора
за кредит. Т.нар. „пакет от допълнителни услуги“ не е предмет и съответно
част от основното съдържание на процесната възмездна, консенсуална,
двустранна сделка за предоставяне на сума, чрез кредитирането й. Въпреки
това, вместо да бъдат упоменати като разход по кредита, респ. като компонент
на ГПР (елементите на който са изцяло неясни - в текста на процесния договор
е посочено единствено, че ГПР е 48,22% и липсва, каквото и да е уточнение
6
какви точно разходи се включват в този процент), цената за „пакет
допълнителни услуги“ е включена в месечната погасителна вноска, като част
от главницата, дължима от кредитополучателя. Съдържанието на процесния
ДПК не отговаря на изискването по чл. 19, ал. 1 ЗПК, доколкото уговорената
цена за допълнителна услуга, не може да се квалифицира като изключение по
чл. 19, ал. 3 ЗПК, а при отчитането й като несъмнено очакван разход,
действителния ГПР би бил значително завишен спрямо посочения в договора,
който е на границата на законоустановения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум, а
именно – 48,22%. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи, а съдържанието на процесния договор за
потребителски кредит не отговаря на императивно установените законови
изисквания.
По изложените съображения съдът намира, че не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради
което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. В същия смисъл е и
практика на СЕС – решение по дело С-714/22, в което изрично е прието (т.55 и
т.56), че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква
ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който
не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността
да определи обхвата на своето задължение по същия начин както
непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален характер (така Определение №
958 от 17.04.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 1897/2023 г.)
По изложените съображения, съдът намира, че предявените искове за
присъждане на сумата от 97,25 лв. – договорно възнаграждение дължимо за
периода от 20.12.2022 г. до 20.10.2023 г., сумата от 200 лв. – възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“ и сумата от 300 лв. – възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № *** от 01.12.2022 г.,
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски възниква единствено за
ответника. Такива обаче не се претендират, поради което не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК от ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу Н. Т. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, осъдителни искове с правно основание чл. 240,
ал. 2 ЗЗД за присъждане на сумата от 97,25 лв. – договорно възнаграждение
дължимо за периода от 20.12.2022 г. до 20.10.2023 г., както и с правно
основание чл. 79 ЗЗД за присъждане на сумата от 200 лв. – възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“ и сумата от 300 лв. – възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № *** от 01.12.2022 г.,
сключен между *** и Н. Т. Т..
Решението подлежи на обжалване, пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8