НЧХД №195/2018
Мотиви:
Обвинението е частно, против подсъдимия М.А.А. ***. Тъжителят Ф.Р.П., ЕГН ********** ***, твърди следното:
Преди около три години заживяхме
съвместно с М.А.А. ***. Много
скоро след това започнаха проблемите ми с него. Той непрекъснато ме обиждаше,
нагрубяваше ме, следеше ме къде ходя и какво правя и винаги намираше повод за
разправии и кавги. Много пъти съм искала да се разделя с него, но той не искаше
да напусне жилището, в което живеехме. Влизаше с мен не само в словесна, но и
във физическа разправа. Като резултат на нашите разправии съм била със счупен пръст както на едната, така и на
другата ръка. Също така след нанесен ми побой от него съм била и със счупване
на носа. Подавала съм жалби в полицията, но М. се разминаваше само с
предупреждение.
На 22.12.2017г, бяхме разделени и
вечерта аз тръгнах за работа с колата. М. ме следеше и на един светофар се качи при мен в
колата. След това ме накара да сляза и ме заведе в една уличка и започна да ми
нанася поредния побой. Там необезпокояван от никого започна да ми извива
ръката, за да не мога да реагирам и ме бутна на земята. След това ме хвана за
ушите и с дърпане за ушите ме вдигна от земята. Започна да ме скубе и да ми
блъска главата в стената. Аз се опитах да се отскубна и да избягам от мястото.
През цялото време плаках и се молех да ме остави на мира, но той се озлобяваше
още повече.
След като приключи инцидента отидох в
полицията. Бях много стресирана и не знаех какво да направя. Цялото ми тяло ме
болеше. От ушите и от главата ми течеше кръв. Не можех да си свия пръстите на
лявата ръка. Отидох на работа и там ме посъветваха да отида на преглед и да ми
издадат медицинско за нанесения ми побой.След направените ми преглед и
изследвания, лекарят установи оток и хиперемия на двете ушни миди;
ретроурикуларно рани; оток на дланта и пръстите на лявата ръка; зачервено
тъпанче, травмирано и преразтегнато.
След като ми беше извършен
преглед и уврежданията ми бяха констатирани от съдебния лекар аз подадох жалба
до РП - Пещера. По жалбата
беше образувана пр.пр.1259/2017г. по описа на РП - Пещера. В хода на
досъдебното производство бяха извършени редица процесуално-следствени действия.
От заключението на СМЕ беше установено, че от нанесения ми побой на
22.12.2017г. са ми били причинени увреждания извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.
М.А. многократно е упражнявал
психическо и физическо насилие върху мен, за което съм подавала жалби в
прокуратурата.
Предвид изложеното Ви моля, на
основание чл.247, ал.1, т. 2 , във вр. с чл. 81 от НПК, да образувате
наказателно производство срещу М.А., за това, че ми е нанесъл лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.2 НК и след доказване на частното обвинение, да
постановите присъда, с която да признаете М.А. за виновен по частно обвинение и
му наложите справедливо наказание.Сочи доказателства.
В съдебно заседание тъжбата се
поддържа от тъжителя лично и чрез повереника адв.Н..
Подсъдимият М.А. дава обяснения в хода на съдебното следствие,
като отрича фактите по обвинението.
Защитникът адв.П. пледира за оправдателна присъда по
съображения, изложени в хода на съдебните прения.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност,при спазване разпоредбите на
чл.301 НПК, съобразно чл.14 и 18 НПК, от фактическа страна намери, че тъжителят не доказа изложената в
тъжбата фактическа обстановка и авторство на вмененото на подсъдимия А. деяние,
а именно, че подсъдимият А. ***/ и
нанесъл побой, при който започнал да и
извива ръката , бутнал я на земята, след
което я хванал за ушите и с дърпане за ушите я вдигнал от земята,
започнал да я скубе и да и блъска
главата в стената.
Единственият разпитан по делото пряк очевидец е св. Т.С.. Същият даде
показания в съдебно заседание от 18.07.2018г. Св. С. посочи, че има добра памет
и на 22.12.2017г. вървял по главната улица „М.Такев“ в гр.Пещера, когато видял
синя кола „Нисан“, шофирана от тъжителката П.. В един момент колата спряла и
тъжителката излязла от шофьорското място.Веднага след това и подсъдимият
излязъл от колата и пресрещнал
тъжителката, хванал я за косата и блъснал главата и два три – пъти в една
стена, след това я хванал за ръката и я избутал в една странична улица, където
видял как подсъдимият А. хванал тъжителката за ушите и по този начин и дърпал
главата.По време на инцидента тъжителката викала „помощ“, но св. С. преценил,
че не трябва да се намесва, поради което продължил по пътя си. Св. С. посочи
още, че на другия ден се срещнали случайно с тъжителката П. до поликлиниката.Следва
да се отбележи, че това обстоятелство беше потвърдено от самата тъжителка,
макар и в хода на съдебните прения.
Съдът не даде вяра на показанията на св.С.,като счита
същите за необективни и пристрастни.На първо място , св.Ш., майка на
тъжителката , посочи, че след „М.“, т.е
. подсъдимия, виждала св. С. да се среща
с дъщеря и да се разхождат из чаршията, като св.С. идвал у тях до
вратата, т.е да я забира.Това означава, че св.С. и тъжителката са имали в някакъв период от време близки отношения.
Вън от тези показания, относно случката по Коледа, св.Ш.
разказа факти, споделени и от самата тъжителка – това станало на улицата, М. се
хвърлил по колата, но дъщеря и успяла да избяга в полицията.
На второ място, по делото се приложи като доказателство
и ДП №432/2017г. на РУП Пещера.Видно от материалите по преписката, св. С. не е
разпитан като свидетел, макар тъжителката П. още на следващия ден от инцидента
да е знаела, че той е бил очевидец, при това единствен очевидец – ако се вярва
на показанията му по настоящето дело.На л.60 от ДП, тъжителката П. е дала
показания в качеството на свидетел, на 02.05.2018г., заявявайки, че не може да
посочи свидетели – очевидци на станалото, тъй като била в шок, а споделила само с колежката си В.С. за
станалото.
Няма логика към дата 02.05.2018г. все още тъжителката П. да е в такъв шок, че да пропусне да посочи
единственият свидетел – очевидец, при положение, че има такъв свидетел.
Св. В.С. също беше разпитана и макар да заяви, че
много време е минало от тогава все пак посочи, че не е видяла тъжителката с
наранявания или в тежко физическо
състояние.
Показания по делото даде и св. Д.К., полицейски
служител, за когото няма никакво основание за пристрастност в показанията
му.Той посочи, че тъжителката споделила за скандал с М.А., изглеждала
емоционално превъзбудена и показвала нещо на ухото си, като видимо св.К. не
забелязал нищо.Заяви, че е сигурен, че тъжителката повече се притеснявала от
евентуален конфликт с подсъдимия и че по пътя може да бъде нападната.
Според твърденията в тъжбата, след като приключил
инцидента, тъжителката отишла в полицията, стресирана, а от ушите и от
главата и течало кръв.Св. К. наистина е забелязал емоционалната възбуда на
тъжителката, но е щял да забележи наличието на кръв, ако е имало такава. Същото
важи и за св. С. – не е забелязала видими наранявания по тъжителката.
Поради изложеното, не е необходимо обсъждане на
конкретните телесни увреждания, предмет на съдебно – медицински експерти,
приети по делото.
Ето защо от фактическа страна Съдът намери, че е не доказано от частното
обвинение подсъдимият А. на 22.12.2017г.
да е нанесъл побой на тъжителя П. и съответно да е причинил визираните в тъжбата
леки телесни увреждания , поради което беше оправдан по повдигнатото обвинение
по чл.130ал.І НК.
Мотивиран от горното, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: