№ 7715
гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20221100112190 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от С. К. Г., ЕГН **********, съдебен адрес: София, ул. „********, чрез адв.
С. Б., против „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“, ЕИК *********, София, бул.
„********, с правно основание чл.73, ал.1 ЗС за сумата 41 880,52 лв., представляваща
обезщетение за ползите, от които ответното дружество е лишило ищеца, за периода от
01.11.2018 г. до предявяване на иска, по отношение на собствения му Поземлен имот с
кадастрален идентификатор 68134.1004.102, област София/столица/, община Столична, гр.
София, район Триадица, ул. ********, вид собств. частна, вид територия урбанизирана, НТП
за друг вид застрояване, площ 2355 кв. м, стар номер 1029, квартал 187А, парцел II, ведно
със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане.
В условията на евентуалност сумата 41 880,52 лв. се претендира на основание чл. 59 ЗЗД -
като обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от 01.11.2018 г. до завеждане на
делото, в резултат на лишаване на ищеца от ползването на собствения му имот, ведно със
законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане.
Претендират се сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че с нот. акт за собственост върху недвижим имот № 141, том
VI, дело № 1196/1996 г., на нотариус Е. Б., на основание представени писмени доказателства
и Решение № 626 от 02.06.1994 г. за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими реални граници в землището на гр. София, кв.
,Драгалевци“, издадено от Поземлена комисия - гр. София, кв. Драгалевци, за собственици
на празно място с площ 2340 кв.м., находящо се в регулационния план на град София - м.
1
„Южен парк“, съставляващ имот пл. № 1029 в квартал 187 по Регулационния план на гр.
София, м. „Южен парк“, одобрен със Заповед 209 от 30.06.1970 г. при граници: път;
Промкомбинат; А.Я., З.К., са признати Р.К.С. - З. и С. К. Г.. Въз основа на посочения
нотариален акт по отношение на имота възниква обикновена съсобственост между Р.К.С. - З.
и С. К. Г., като всяка една от тях притежава ½ ид. ч. от правото на собственост върху
поземлен имот с кадастрален идентификатор № 68134.1004.102, област София/столица/,
община Столична, гр. София, район Триадица, ул. ********, вид собств. частна, вид
територия урбанизирана, НТП - за друг вид застрояване, площ 2355 кв. м., стар номер 1029,
квартал 187А, парцел II.
На 05.09.2008 г. С. К. Г. е починала и е оставила като единствен наследник сина си - С. К. Г..
Вследствие на настъпилото универсално правоприемство, ищецът е придобил по наследство
от майка си ½ ид. част от Поземления имот.
На 25.11.2020 г. е починал и другият собственик на гореописания недвижим имот Р.К.С. – З.,
която е била вдовица без деца, поради което и ищецът счита, че е наследил по закон нейната
1/2 ид. част от посочения имот, като низходящ на майка си - нейната сестра - С. К. Г..
С Решение № 511 по Протокол № 58 от 26.07.2018 г. на Столичния общински съвет е приета
Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за организация на движението на
територията на Столична община, в чл. 55, ал. 1 от която е добавена улица „Козяк“ към
обхвата на режима за почасово платено паркиране в зелена зона, а в чл. 73 от същата
Наредба улица „Козяк“ е посочена като част от подзона 26 за платено почасово паркиране в
„Зелена зона“. Решението е влязло в сила на 01.11.2018 г. и от тази дата ответникьт
„ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИАНОСТ“ ЕАД, без правно основание е започнал да ползва
тази част от имота на ищеца, която има излаз към ул. „Козяк“ и върху която се паркират
моторни превозни средства в режим на почасово платено паркиране - „Зелена зона“. Общата
площ на паркоместата, попадащи в обхвата на „Зелена зона“, е 112,5 кв.м., върху които са
разположени 9 броя паркоместа. От общата площ на Поземления имот, а именно 2355 кв. м.,
посочените паркоместа заемат 79 кв. м. от участъка от поземлен имот с кадастрален
идентификатор № 68134.1004.102, който граничи с ул. „Козяк“, докато останалата площ е
разположена в поземлен имот с кадастрален идентификатор 68134.1004.207.
С оглед на това ищецът заявява, че, считано от влизане в сила на изменението на Наредбата
/01.11.2018 г./, ответното дружество го е лишило от възможността да ползва съответната част
от собствения си поземлен имот, попадаща в обхвата на „Зелена зона“, поради наличието на
постоянно паркирани в имота автомобили.
В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че не са налице предпоставките на
чл. 73 от ЗС, ищецът моли да бъде разгледан евентуалния иск с правно основание чл. 59 ЗЗД
за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване.
В тази връзка е предявил настоящите искове, в условията на евентуалност, заедно със
законните последици – законна лихва, считано от завеждане на делото до окончателното
изплащане и сторените разноски.
2
Представил е писмени доказателства. Поискал е назначаване на експертизи.
По същество моли съда да уважи предявената претенция изцяло със законните последици.
Претендира разноски по списък. Възразява срещу размера на претендираното от ответника
възнаграждение за адвокат.
Ответникът „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“ ЕАД оспорва предявените исковете
изцяло, както по основание, така и по размер. Претендира разноски и адвокатски хонорар.
На първо място заявява, че ответното дружество не упражнява фактическа власт върху
описания в исковата молба имот - нито за процесния период, нито към днешна дата, нито,
както се твърди в исковата молба, чрез себе си, нито, чрез трети лица, каквито били водачите
на МПС.
Счита, че не отговаря на действителното нормативно и фактическо положение заявеното в
исковата молба, че ответното дружество упражнява фактическа власт върху 9 броя
паркоместа с площ 112,5 кв. м., като 79 кв.м. от тях били в собствения на ищеца имот.
Заявява, че липсва конкретизация в коя част от имота се твърди да са тези паркоместа, на
какво основание са изградени, как е определен техният брой, още по-малко как е изчислена
цитираната площ.
Счита, че имотът на ищеца се намира в участък на ул. „Козяк“, след знак, забраняващ
паркирането, респективно там няма действие на Зелена зона, и не се упражнява контрол в
Зелена зона от ответното дружество.
Заявява, че неговите служителите не осъществяват контрол върху автомобили, паркирани в
частни имоти, в това число и в частния имот на ищеца.
Навежда доводи, че нито той се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца с посочената в
исковата молба сума 26 000 лв., нито ищецът е обеднял с тази сума. Счита, че е
неоснователен и предявеният като евентуален иск по чл. 59 ЗЗД, тъй като „ЦЕНТЪР ЗА
ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“ ЕАД не ползва имота на ищеца, не упражнява и контрол в части
от имота и пред имота на ищеца, нито пък контролира останалите, разрешени за паркиране,
места в Зелена зона на ул. „Козяк“.
Твърди, че не е налице и упражняване на фактическа власт от страна на ответника по
отношение на част от имота на ищеца, който е извън пределите на публичната общинска
собственост и извън обхвата на Зелена зона, според утвърдената схема от Столична община
и от СДВР, отдел „Пътна полиция".
Представил е и е изискал прилагане на писмени доказателства. Поставил е въпроси към
поисканата от ищеца експертиза.
В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен, като
му присъди сторените разноски по списък. Възразява срещу размера на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
3
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От доказателствата по делото се установява, че С. К. Г. е законен наследник на майка
си С. К. Г., починала на 05.09.2008 г., както и на леля си Р.К.С. – З., починала на 25.11.2020 г.
/вдовица без деца/. По силата на това универсално правоприемство ищецът е собственик на
следния недвижим имот: Поземлен имот с кадастрален идентификатор 68134.1004.102,
област София/столица/, община Столична, гр. София, район Триадица, ул. ********, вид
собств. частна, вид територия урбанизирана, НТП за друг вид застрояване, площ 2355 кв. м,
стар номер 1029, квартал 187А, парцел II.
Наследодателките му са били признати за собственици на имота – при равни квоти – по ½
ид. част за всяка от тях, по силата на Решение № 626 от 02.06.1994 г. за възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими реални граници в
землището на гр. София, въз основа на което е издаден кв. ,Драгалевци“, издадено от
Поземлена комисия - гр. София, кв. Драгалевци, по отношение на следния недвижим имот:
празно място с площ 2340 кв.м., находящо се в регулационния план на град София - м.
„Южен парк“, съставляващ имот пл. № 1029 в квартал 187 по Регулационния план на гр.
София, м. „Южен парк“, одобрен със Заповед 209 от 30.06.1970 г. при граници: път;
Промкомбинат; А.Я., З.К..
Въз основа на Решението на Поземлената комисия е издаден нот. акт за собственост върху
недвижим имот № 141, том VI, дело № 1196/1996 г., на нотариус Елена Баламезова, Първи
нотариус при СНС при СРС.
По делото бяха изслушани и приети две съдебно – технически експертизи –
първоначална и повторна.
Според заключението на първоначалната СТЕ, уличната регулация на ул. Козяк, която е
приложена пред имота на ищеца, е изпълнена, съгласно основния Регулационен план на гр.
София, м. Южен парк, одобрен със Заповед № 209/30.06.1970 г. В по – голямата част от
имота паркирането е възпрепятствано, посредством вградени непосредствено до бордюра
конусообразни бетонови стълбчета с височина 0,60 кв.м. – според експерта изградени за
защита на трафопост, разположен зад тях – елемент от критичната инфраструктура на
електроразпределителната мрежа. За паркиране се ползва площ от 46,20 кв.м.
Вещото лице заявява, че, съгласно ОУП, статутът на процесния имот е Урбанизирана
територия за спорт и атракции, Предназначение – предимно паркова зона.
В заключението си повторната СТЕ заявява, че процесният имот, нанесен в
Кадастралната карта с идентификатор 68134.1004.102, е разположен от западната страна на
ул. Козяк, между улиците „Кишинев“ и „Христо Ценов“. Имотът не попада в територията,
за която със Заповед № СОА18-РД-95-690/31.10.2018 г. на Столична община и Протокол №
48/18.12.2018 г. на Постоянната комисия по транспорт, организация и безопасност на
движението на СО, е определен режим на почасово платено паркиране „Зелена зона“.
4
При огледа на място вещото лице е констатирало, че съществува паркинг, засягащ 80
кв.м. /графично изчислени/ от площта на имота на ищеца – този с идентификатор
68134.1004.102, и този паркинг не е част от територията, за която е определен режим на
почасово платено паркиране „Зелена зона“.
Приетата по искане на ищцовата страна съдебно – оценителна експертиза даде
заключение, че пазарната оценка, равна на наемната цена на изчислената от съдебно –
техническата експертиза площ на посочения по – горе имот на ищеца откъм ул. Козяк е 23
лв./ден, или, към момента на изготвяне на експертизата /20.11.2024 г./, тази цена възлиза
на 684 лв. месечно.
Според експерта, пазарната оценка, равна на наемната цена за посочения по – горе
имот за времето от 01.11.2018 г. до предявяване на иска – 18.11.2022 г. – е на стойност 24 186
лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
По първоначално предявения иск.
Предявен е иск с правно основание чл.73, ал. 1, пр. 2 ЗС за заплащане на исковата сума,
представляваща обезщетение за ползите, от които ищецът е бил лишен, в резултат на
включване на част от имота му – 79 кв.м. в Зелена зона и паркиране на автомобили върху
тази част за исковия период - от 01.11.2018 г. до завеждане на делото.
Съгласно чл. 73, ал. 1, пр. 2 ЗС, недобросъвестният владелец дължи на собственика
обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това
разноски. Вземането по чл. 73, ал. 1 ЗС на собственика срещу недобросъвестния владелец за
обезщетение за пропуснати ползи се основава на принципа на неоснователното обогатяване.
За уважаване на тази претенция ищецът следва да докаже, в условията на пълно и главно
доказване, правото си на собственост, упражняваната фактическа власт от ответника –
несобственик върху процесния имот, периода, през който ищецът не е имал възможност да
ползва собствения си имот, както и обстоятелството, че е могъл за същия период да получи
полза от него, включително и размера й.
В хода на производството по безспорен начин се доказа, че С. Г. е собственик на
описания по – горе недвижим имот с идентификатор 68134.1004.102, като е придобил същия
по наследство.
Безспорно се установи, че 79 кв.м. /по графични данни/, а в действителност 46 кв.м., от
собствения му имот е бил ползван постоянно за паркоместа.
Ищецът се стремеше да докаже, че посочената част от собствения му имот с измененията в
Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, влезли в сила
на 01.11.2018 г., е била включена в Зелената зона за паркиране. Тези обстоятелства, обаче,
останаха недоказани в хода на делото. Нещо повече – повторната СТЕ даде заключение, че
5
частта от имота на С. Г., описана по – горе, не попада в територията, за която със Заповед
на Столична община и по решение на Постоянната комисия по транспорт, организация и
безопасност на движението на СО, е определен режим на почасово платено паркиране
„Зелена зона“, като това обстоятелство е констатирано от вещото лице и при извършения
оглед на място.
В този смисъл съдът приема за основателно възражението на ответника, че той не е
упражнявал фактическа власт върху описания в исковата молба имот - нито за процесния
период, нито към днешна дата, нито, както се твърди в исковата молба, чрез себе си, нито,
чрез трети лица, каквито били водачите на МПС.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото не се доказа по безспорен начин, че е налице
фактическият състав на чл. 73, ал. 1 ЗС, поради което предявеният иск е неоснователен и
недоказан и, като такъв, следва да се отхвърли.
По предявения евентуален иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Посочената норма предпоставя, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това
право, според ал. 2 на същия текст, възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може
да се защити.
Както бе посочено по – горе, вземането по чл. 73, ал. 1 ЗС на собственика срещу
недобросъвестния владелец за обезщетение за пропуснати ползи се основава на принципа на
неоснователното обогатяване, като посочената разпоредба е специална и тя е пътят на
защита на собственика при нарушение на правото му на владение. Пред вид това съдът
намира, че отделен иск за неоснователно обогатяване в случая, при предявен вече
първоначалния специален такъв, не може да бъде разглеждан, поради което съдът не следва
да се произнася по него. Искането в тази част е недопустимо и това следва да се постанови в
диспозитива на съдебното решение.
С оглед изхода на спора на основание чл.78 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, както следва: адв. възнаграждение в размер от 3 276 лв. и 300 лв. –
депозит за в.л.
Съдът не уважава възражението на ищцовата страна за прекомерност на адв.
възнаграждение, търсено от ответника, пред вид факта, че, съгласно представения по делото
списък, то е определено в размер под минимума, посочен в Наредбата за адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К. Г., ЕГН **********, съдебен адрес: София, ул. „********,
чрез адв. С. Б., иск против „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“, ЕИК *********, София,
6
бул. „********, с правно основание чл.73, ал.1 ЗС за сумата 41 880,52 лв., представляваща
обезщетение за ползите, от които „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“ е лишил С. К. Г.,
за периода от 01.11.2018 г. до 18.11.2022 г., по отношение на собствения му недвижим имот:
Поземлен имот с кадастрален идентификатор 68134.1004.102, област София/столица/,
община Столична, гр. София, район Триадица, ул. ********, вид собств. частна, вид
територия урбанизирана, НТП за друг вид застрояване, площ 2355 кв. м, стар номер 1029,
квартал 187А, парцел II, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до
окончателното изплащане и сторените разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения в условията на евентуалност иск за сумата
41 880,52 лв., на основание чл. 59 ЗЗД, представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване за периода от 01.11.2018 г. до 18.11.2022 г., в резултат на лишаване на ищеца от
ползването на собствения му имот, ведно със законната лихва, считано от завеждане на
делото до окончателното изплащане и сторените разноски, като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА С. К. Г. да ЗАПЛАТИ на „„ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“ сторените по
делото разноски, както следва: адв. възнаграждение в размер от 3 276 лв. и 300 лв. – депозит
за в.л.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7